Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Дълбока държава
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Златото на Русия, смъртта на Ротшилд, сватбата на Хохенцолерн, Малофеев, Решетников и др.
07.2024

 

 Златото на Русия, смъртта на Ротшилд, сватбата на Хохенцолерн, Малофеев, Решетников и др.

 

На 11-12 октомври 2021 г. в Исакиевския събор в Санкт Петербург се състоя възмутилото много руски граждани събитие, а именно венчавката на "великия княз" на Русия Георгий Романов – Хохенцолерн и италианката Ребека Веттарино, която постави началото на много други събития оттогава до днес, и много въпроси, в това число, за:
- златото на Русия, мит или реалност;
- каква беше тази сватба на Георгий Хохенцолерн /Романов/, наричан за по-кратко Гога Мухосрански, кой е той и неговата майка "великата княгиня" Мария Хохенцолерн /девическо Романова/;
- кой е този "бизнесмен" Константин Малофеев учредител на "государя императора", държащ короната над главата на Гога Хохенцолерн;
- каква е връзката между руското злато с Федералната резервна система на САЩ и с клана Ротшилд;
- какво правеше частното лице Симеон Сакскобургготски и като какъв се беше изтъпанил в Събора в Санкт Петербург;
- как се стигна до скандала с монархо-фашистите Илин, Малофеев, Решетников и Дугин /определенията им са според много руски източници/;
- какви са тези "русофили" за частно ползване в България , а напоследък и по света , с какво се занимават и т.н.
                                                 ***


Щом става дума за сватбата на "престолонаследника" на Русия ще посочим, че тя беше пълен кич /да не използваме по-силни думи/.

Домовете, които в момента управляват в Европа, практически не бяха представени. Там бяха бившата испанска кралица София, майка на настоящия крал Филип VІ и съпруга на абдикиралия крал Хуан Карлос, двама принцове на Лихтенщайн – по-малкият брат на управляващия принц Филип със сина си Рудолф, белгийската принцеса Лея, вдовица на покойния принц Александър, син на крал Леополд ІІІ /този клон на белгийската кралска къща е много далеч от трона, тъй като Александър е син на краля от морганатичен брак/.

Останалите европейски поканени – включително португалският херцог Дуарте Пиу, стар познат на церемониал-майстора Константин Малофеев – са от домове, които не са управлявали отдавна.

Частното лице Симеон Сакскобургготски, по неизвестни за нас причини, беше представен като "глава на българския царски двор", което предизвика недоразумение в републиканска /все пак/ България.

Присъствието на съпругата на Хуан Карлос, който абдикира от трона в полза на сина си в резултат на поредица от корупционни и сексуални скандали, беше в известен смисъл символично, тъй като Хуан Карлос някога беше доведен на власт от последния фашистки диктатор – Франсиско Франко, както и предците на Хохенцолерн – Романови, опетнени като сътрудници на фашисткия режим на Хитлер.
Но не само претенциите за руския престол на потомъка на Хохенцолерните пораждат големи съмнения.
Това се отнася и за "благородния произход" на новосъздадената принцеса. баща й е получил благородство от бъдещата си свекърва – Мария Хохенцолерн, малко преди сватбата. Така че според собствените им правила, този брак е морганатичен с всички произтичащи от това последствия.
Но въпросите бяха много повече.


Ще започнем с въпроса за златото на Русия и за Ротшилд – въпрос, който може да се окаже неистово важен.
                                                     ***


За първи път "бомбата" за историята на руското злато, неговото изчезване и за факта, че преди повече от 100 години с руски и китайски капитали беше създадена Федералната резервна система на САЩ, избухна през 2015 г. Но някои информации за руското злато и Ротшилд се появяваха и изчезваха още през 80-те години на ХХ век в различни варианти.
През 2015 г. темата за частната Федерална резервна система на САЩ, която принадлежи на клана Ротшилд, и за откраднатото руско злато вече обикаляше света.

Защото ставаше дума за 50 тона руско злато, които императорът Николай II даде на заем на САЩ за 100 години. Срокът изтече преди няколко години, а заедно с него и обещанието златото да бъде върнато на Русия заедно с либора за съхранение от 4 процента за 100 години.

Публикациите взривиха световния и финансов свят. Ротшилд правеше всичко възможно да не върне парите още повече, че според някои изчисления към 1983 г. в банките принадлежащи на Ротшилд се съхраняваха няколко хиляди тона руско злато. И защото тяхното връщане ще означава не само колосално положение на САЩ за световно господство, но и разпадане на САЩ като държава. По същото време беше съобщено, че Ротшилд излиза от пазара на златото.

Започна голяма политическа игра, в която кланът Ротшилд изкопа отнякъде "великата княгиня" Мария Владимировна и сина й Георгий Хохенцолерн /Гога Мухосрански/, и двамата испански граждани.
В този пореден монархически цирк беше включено и частното лице Симеон Сакскобургготски.

Целта на Ротшилд е ясна – при встъпване на руския трон като правонаследници Мария и Георгий трябва да се откажат от златото, което принадлежи на руския народ, което ще осигури доларовия монопол на Федералния резерв завинаги. Става дума за стотици трилиони долари. Няма грешка – стотици трилиони долари.


Ще се опитаме в няколко броя на "Строго секретно" на основата на достъпната информация, която за съжаление не е много, да повдигнем завесата над тази афера, която е без прецедент в световната история и чието решение може в един миг да преобърне целия свят нагоре с краката.

И така, преди 100 години частният Федерален резерв на САЩ, собственост на Ротшилд, беше създаден от руски и китайски капитал. Дали дойде времето да се плащат, не е ясно. Но ясно е, че повече от 100 години срещу Русия се води необявена война на световните финансови кланове. Те използват всички методи: лъжи, измами, подкуп, изнудване, убийства. Защото Федералният резерв на САЩ, който е продукт на финансовия клан Ротшилд, е основан, както се оказа с руско злато. Това са врагове на живот и смърт.
1862 г. беше знаменателна. Руската империя започна "да се изправя" след поражението в Кримската война. В Новгород се проведе тържествено честване на хилядолетието от основаването на Русия. Една година по-рано беше премахнато крепостното право.
Започнаха революционни военни реформи. Александър II печелеше световна слава. Отсега нататък винаги ще се нарича Цар – Освободител.

В същото време в дълбока тайна от всички части на великата и обширна империя, със специален указ на императора, странни военни конвои бяха привлечени към Крим, по-точно в Севастопол.


Обикновено това бяха една или две покрити карети, заобиколени от петдесет избрани казаци. "В името на царя" сменяха конете си в хановете. Отново ли война? – питаха се селяните. Всичко беше по-просто, златото на империята беше транспортирано в Крим. Предстоеше му дълъг път – до планините на Испания.


Междувременно от другата страна на земята, в Америка, бушуваше Гражданската война на Севера и Юга. Президентът Ейбрахам Линкълн воюваше там не само с робовладелците, но и с европейско-английския банков клан на Ротшилд, който активно помагаше на Юга в полза на световния интригант – британската кралица Виктория.

Александър II и Линкълн се споразумяха за обща стратегия срещу Ротшилд, чиито ръце се заровиха не само в европейската, британската и американската икономика, но и в международната политика. Но САЩ и Русия поотделно не можеха да устоят финансово на един от най-големите финансови кланове.


Тогава и двамата владетели решиха да създадат съвместен руско-американски тръст, чиито средства биха могли да дадат по-динамично развитие на икономиките на двете страни.
И обратното – Ротшилдови обявиха американския президент за враг номер едно поради отказа му за създаде частната централна банка на Америка и да въведе златен еквивалент на долара, въпреки факта, че по-голямата част от световното злато вече принадлежеше на Ротшилдови.

Ротшилдови финансираха не само Юга – чрез парижката си банка, но и Севера – чрез Лондонската.


Междувременно в Русия този клан също се опита да създаде контролирана от тях централна банка. Но Александър II осуети плановете им.

По негова заповед ескадрила на руския атлантически императорски флот под командването на контраадмирал Степан Лесовски пристигна в Сан Франциско на 7 ноември 1863 г. След нея акостира и тихоокеанската ескадра на адмирал Андрей Попов. Целият свят чу предупреждението на руския император: "Ако Англия и Франция окажат военна или каквато и да е друга помощ на Юга, Русия ще счита това за обявяване на война".
Лондон и Париж млъкнаха.

Докато течеха международните игри, в Крим бяха натрупани почти 50 тона златни кюлчета, предназначени за създаването на руско-американския тръст.
С корабите на Руското дружество по корабоплаване и търговия (ROPiT) златото беше транспортирано до специално складово хранилище в планините на Испания. Цялата операция беше ръководена от служителя за специални задачи и генерал, действителен държавен съветник Платон Кусков.
Но проектът за създаване на тръста пропадна. Ейбрахам Линкълн беше убит в театър.
Няколко години по-късно, в резултат на поредно покушение умря и Александър II. Златото остана в Испания.


Съвпадение ли беше, че и двамата врагове на Ротшилд бяха убити, отваряйки пътя на клана към световно финансово господство?


Нищо случайно не става случайно.


Какви съвместни проекти бяха обсъждани. Архивите за онова време бяха доста прочистени, въпреки че историците твърдят, че някои от оригиналите на споразуменията между Русия и Америка все още се пазят в личните архиви на някои руски потомци, участници в тези събития. Те, разбира се, се съхраняваха и в царските архиви. Но да не изпреварваме събитията.

Във вторник, 14 май /по стар стил/ 1896 г. в катедралата "Успение Богородично" на Московския Кремъл се състоя коронацията на Николай II Александрович и императрица Александра Федоровна на руския престол.

Николай II, който получи отлично образование, беше честолюбив в добрия смисъл на думата и се възкачи на трона. И въпреки че до началото на Първата световна война оставаха още 18 дълги години, Николай разбираше, че е необходимо да се създаде наднационална структура, която да помогне за изглаждането не само на политическите, но и на икономическите противоречия между държавите.

Три години по-късно по инициатива на Николай II се проведе първата мирна конференция в неутрална Хага. Освен въпросите за ограничаване на оръжията, тя одобри решението за създаване на Арбитражния съд в Хага. Принципите, заложени в работата му преди повече от 100 години все още се смятат за непоклатими.
Втората конференция беше свикана през 1907 г. също по инициатива на Николай II.

През 1904 г. на тайна среща в Париж група от представители на 48 държави одобри процедурата за създаване на Международната финансова система (IFS) и Световния източник на паричното предлагане.

Също така, съгласувано с други държави, участващи в конференцията в Хага, по предложение на Николай II беше решено да се създаде Лигата на нациите (сега наричана ООН).
За да се осигурят търговските отношения между държавите беше решено на базата на Лигата на нациите да се създаде единен Световен финансов център със собствена валута.
За създаването на "златния пул" на Лигата на нациите, Русия, чрез банкера Ротшилд, внесе "уставния капитал" на IFS 48,6 тона злато, съхранявано в Испания. Половината от него беше изпратено в складовата база на Форт Нокс в САЩ. Другата половина остана в подземните складове на остров Майорка, който все още е част от испанската автономна общност на Балеарските острови.
Въпреки това, според документите, подписани от държавите, цялото злато трябваше да се съхранява в Ню Йорк. С тази доставка на руско злато САЩ през 1904-1912 г. Руската империя получи правата върху активи в "златния пул" в размер на 52 милиарда долара в злато.

Но финансистите на Ротшилд надиграха Николай II и другите участници в конференцията на златното поле. След като финансираха предизборната кампания на американския президент Удроу Уилсън, два дни преди Коледа 1913 г., те го принудиха да прехвърли в тяхна частна собственост Федералната резервна система (FRS), създадена вместо Световната финансова система и базирана на "златния пул".

Така делът от Федералния резерв от 88,8% все още е собственост на Русия, а останалите 11,2% са предимно на китайски бенефициенти под надзора на внука на последния китайски император от династията Цин Ли Чен.


Предполага се, че от три руски копия на споразумението за златото, инвестирано във ФРС, две са на територията на Русия. Едното е в тайник в района на Нижни Новгород. Второто – във видна фигура от съветската епоха. Третото – вероятно в една от швейцарските банки. В същия тайник в област Нижни Новгород има документи от царския архив, сред които има 12 "златни" удостоверения. Ако бъдат представени, тогава световната финансова хегемония на Съединените щати и Ротшилдови просто ще рухне в един момент.

Подписаните споразумения между САЩ и Русия за прехвърляне на руското злато бяха не като подарък, а нещо като лизинг. За период от 100 години, който изтече през 2013 г.
В същото време в споразуменията изрично се споменаваше, че лихвеният процент за използване на 48,6 тона златни резерви е 4% годишно. Тоест 4% годишно Федералният резерв трябваше да прехвърля в Русия и Китай. Но лихвите никога не бяха плащани.


Споразуменията са написани в шест екземпляра, три от които се съхраняват в САЩ, три бяха прехвърлени в Русия.


Издадени бяха и 12 сертификата за злато на приносител (48,6 тона). Удостоверенията бяха връчени на руския суверен. Той от своя страна ги предаде на Григорий Распутин. Малко преди ритуалната си екзекуция Распутин, сякаш очаквайки смъртта, ги върна обратно на царя. Той, според една от версиите, ги е разпределил между най-надеждните членове на семейството, според друга – ги прехвърлил на съхранение на своя кръстник Пьотър Николаевич Долгоруки.

Междувременно започна истински лов за тези сертификати. По принцип всеки техен собственик би могъл да унищожи финансовата империя на Ротшилдови. Между другото, докато Распутин беше убит в къщата на князете Юсупови, беше извършено цялостно претърсване на "Гороховая", където той живееше. Но не намериха нищо – сертификатите се намираха на разположение на царското семейство.

Карл Маркс пишеше в своя "Капитал": "Осигурете на капитала 10% печалба и капиталът ще се съгласи с всякаква използване, при 20% той става оживление, при 50% е готов да си счупи главата, при 100% нарушава всички човешки закони, при 300% няма такова престъпление, което той не би извършил даже под наказание с бесилка. А тук на картата не е печалба, а световно господство."


След провала с Распутин стана ясно, че без елиминирането на Николай II и всички негови приближени, заплахата над федералния резерв и Ротшилд ще остане завинаги.
Чрез банковите къщи на братя Рябушински, Полякови, Рафаловичи и Животовски (чичовци на Леон Троцки) първо беше финансирана Февруарската, а след това и Октомврийската революция.


Дясна ръка на Ротшилд в Русия беше заместник-председателят на Държавната дума, масонът Николай Некрасов. Той ръководеше почти всяка банкова къща, давайки им достъп до западни кредити чрез своите връзки. По-късно, през 1939 г., той беше арестуван. По време на разпитите разказа всичко за финансирането на Февруарската и Октомврийската революции.

След първата революция семейството на император Николай беше заточено в Тоболск. След втората – в Екатеринбург

От Тоболск част от архивите на царя, включително три копия на руско-американските споразумения и 12 "златни" свидетелства, бяха укрити от началника на царската охрана Евгений Кобилински.


По време на хаоса на Гражданската война и последвалата борба за властта в съветския елит нямаха време за руското злато, съхранявано в американските трезори. Никой всъщност не знаеше къде са документите за него.


Но към края на 30-те години на ХХ век темата отново изплува. Сталин разбираше, че страната е на прага на нова голяма война. И всяка война са финанси, финанси и пак финанси. Според някои сведения, непотвърдени официално (архивите бяха почти напълно унищожени при Хрушчов), около 1936-1937 г. съветският представител Вячеслав Молотов планираше да говори на среща на Лигата на нациите. И да разкаже на целия свят за дълговете на САЩ към СССР. Това би предизвикало огромен международен скандал. Но много "навреме" – през 1939 г., СССР беше изключен от тази международна организация, уж заради войната с Финландия.

След това избухна Великата отечествена война. Сталин умря през 1953 г. И за връщането на дълга отново замълчаха.
В следвоенния период и до разпадането на СССР, както и в наше време, финансовата империя на Ротшилд (и принадлежаща към клана на Федералната резервна система на САЩ)) увеличи своето световно господство. Почти всички банки в света, както създадените с държавно участие, така и частните, са включени в системата Libor. Тоест отчисляват 4% от годишната си печалба на непознати за тях сметки. Всички тези трилиони средства стигат до сметките на клана Ротшилд. Между другото, курсът "libor" е валиден и за Централната банка на Русия.

Общо в света има само няколко централни банки, които наистина са държавни, а не "частни лавки на Ротшилд". Това са Сирия, Венецуела, Куба, Иран и Виетнам. Унгария преди няколко години намекна за национализацията на централната си банка, но веднага беше наказана с прекрасната формулировка: "за нарушаване на демокрацията".
Понякога мениджмънтът на една или друга голяма банка, протестира и спира да дарява своите пари на неизвестно кого. Тогава се озовава или на борсата на труда, или "случайно умира от естествена смърт". Само през последните години повече от 100 големи западни банкери, по една или друга причина, отпътуваха по добрия свят.

През 2006 г. се появи официален документ от Федералния резерв, от който се виждаше, че от 1913 г. до 2006 г., по ставката "либор" от Световната икономика е "изпомпана" сума с 50 нули. В съвременната математика дори няма термин за такива суми. И тези пари би трябвало да са на Русия. Но са на Ротшилд.


За да контролират по-добре парите чрез Конгреса и Сената на САЩ през януари 1995 г. "някои сили" успяха да прокарат решението за създаване на суверенна международна организация Департамента за международен финансов контрол (OITC). Тя е със седалище в Тайланд и има филиали по целия свят. Всеки инфраструктурен проект, който включва движение на валута през границите, изисква одобрение от OITC.

В Базел е и BLSbank – Банката за международни разчети. През нея минават всички основни международни плащания. Познайте кой ги контролира?

Но, след като се провали с някои опити, кланът Ротшилд реши да тръгне по друг път. Беше решено да се определят наследниците на активите на Федералния резерв, които, след като са влезли в правата, незабавно ще се откажат от тях в полза на благодетелите, т.е. на Ротшилд. За тази роля бяха избрани така наречената "велика княгиня" Мария Владимировна и нейното отроче Георгий.


По предложение на Борис Немцов и Павел Бородин Мария и синът й бяха представени на Борис Елцин. Започна PR на Запад. Тя летеше из страната с частен самолет, срещаше се с губернатори, висши служители на Руската православна църква, Думата и други институции. Интересно е, че кръст на шията на наследницата на православния монарх не се виждаше, но почти винаги имаше брошка като еврейката Мадлен Олбрайт (Олбрихтова). Всъщност защо да не носи брошка като основен апологет на антируската политика? Защото бащата на Мария Владимировна, великият княз Владимир Кирилович Романов, носеше титлата обергрупенфюрер на SS на Хитлер. И до последните си дни той беше в бункера на Хитлер в Берлин и ръководеше подчинените му войски на Корпуса на императорската армия и флот. Само няколко дни преди края на войната той успя да избяга в Лихтенщайн.


Двете й лели (сестрите на Владимир) бяха омъжени за високопоставени нацистки офицери – пилот и моряк.

Твърдеше се, че през 2013 г. на Малта, Мария Владимировна като "законен наследник и приемник" на Николай II е трябвало да прехвърли правото върху тези активи, като предаде трите "американски" копия на споразуменията. За това на Малта се събраха представители на водещите страни в света, които в началото на миналия век подписаха документите за реформиране на световната финансова система.


Но руските специални служби успяха да нарушат това събитие, като разкриха информацията за нацисткото минало на бащата на "наследницата". Но целта оправдава всички средства. За да се стигне до сватбата на Георгий Хохенцолерн в Петербург в присъствието на някои кралски и царски отрепки и самозванци, в това число и на частното лице Симеон Борисов Сакскобургготски.

 

 

На 11-12 октомври 2021 г. в Исакиевския събор в Санкт Петербург се състоя възмутилото много руски граждани събитие, а именно венчавката на "великия княз" на Русия Георгий Романов – Хохенцолерн и     италианката Ребека Веттарино.

 

 

               Домовете, които в момента управляват в Европа, практически не бяха представени

 

 

Бащата на Мария Владимировна, великият княз Владимир Кирилович Романов, носеше титлата обер-   групенфюрер на SS на Хитлер .

 

Каква беше връзката между Малофеев,Решетников  и Сакскобургготски, и каква търговия стана между тях за да го представят като "глава на българския царски двор".

 

 

    Доста чуждестранни издания зададоха въпроса "каква и на какво е  тази принцеса".

 

 


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 339, July 2024
Адолф Хитлер е бил не само с еврейски произход, но и Ротшилд
Адолф Хитлер е бил не само с еврейски произход, но и Ротшилд На тази важна тема и на историческата истина ще продължим ...
 
# 339
  За срещите ми с Фидел Кастро в Етиопия, юга на Африка и в Куба
Krassimir Ivandjiiski -Красимир Иванджийски За срещите ми с Фидел Кастро в Етиопия, юга на Африка и в Куба   07....

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com