Българската квадратна „кръгла маса“: Красимир Иванджийски – 33, 55 и 77 години /6/

Продължение от предишния брой

През първата половина на 2024 г. отбелязвам три важни "рождени дни":
- 33-годишнина на издавания от мен от 1991 г. в-к "Строго секретно";
- 55-те години на моето присъствие въобще в журналистиката;
- и 77-те мои години, които отбелязах неотдавна.
Ето защо не се подвоумих за съдържанието на заглавието на поредицата /ако в актуалните условия успея да я завърша/ и за нейните акценти, а именно безпрецедентната информационна война в света през последните 80 години /особено през последните 30/, когато след 1990 г. светът навлезе в много важен и критичен преход от една епоха към друга.
В тази война участваме всички – без изключение.
Тъй като работя с информация вече 55 години, мога да твърдя, че информацията се превръща в нова ера на човечеството. Изплува онази – истинската, която воюва с лъжите и измамите на последните 2000 години на човечеството.
Значи, мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка за станалото и чакащото ни и да се разкрият основните механизми на реалността и нейната симулация.
Сблъсъкът продължава. Изходът не е предрешен. Двубоят е колосален, исторически, космически.
Това е криза с отказ на цялата досегашна система в мащабите на цялата планета. Най-голямата война на нашата съвременност – информационната, продължава и скоро няма да свърши.

                                               * * *

Благодарение на предимствата на социализма и на още по-големите предимства на капитализма, през последните 35 години се нагледах на човешката тъпотия, особено в българското й изпълнение.
Въпросът "възможно ли е хората да са толкова глупави" при мен отдавна стана констатация.

И така, през 2024 г. се навършват 35 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат 1989 г. и "узаконена" от незаконните решения на така наречената "кръгла маса", в това число и напълно нелегитимната отмяна на конституцията на НРБ.
Но българската пародия с тази историческа мебел беше, че той беше квадратен. И оттогава изчисляваме квадратурата на кръга.
Кукловодите бяха събрали на тази маса хора от "кол и въже". Целта не беше нито "преустройството на социализма", нито "демократизирането на България". Целта беше нейното унищожение.

И вече 35 години България тича около тази квадратна "кръгла маса" в Dance macabre. Погледнете ги на тези забравени вече снимки. Те ще останат в груповата снимка на "криминалистите", извършили убийството на България.
Това беше и е нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха случайно изтласкани от "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект, за да не могат да разберат своята манипулираност. Без никакви заслуги и никаква професионална подготовка повечето от тях се оказаха зловещи дебютанти в процеса на демократизирането. Мислеха само как да напълнят своите гуши. И започнаха люта битка за столчета и чекмеджета.

След 1990 г. тези маргинали имаха потенциал само за едно нещо – за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.
Откъде дойдоха тези хора? От мафиотски групировки. Поради това се превърнаха в политическа и икономическа мафия, дребни войничета (picciotti) на кръстниците.
Тази мафия, прикриваща се с "прехода", успя да открадне парите на обществото и натрупаното национално богатство. Както всяка мафия, така и тази се превърна в "единна политическа власт".

Защо обаче днес никой не се сеща за кръглата маса? Защо никой не отбелязва нейните годишнини" Защо не викат "ура" и "напред"?
Защото нямат какво да отбележат. Всъщност имат. Постижението им е невероятно – да ликвидираш държавата, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки създания до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване…

Е, това само пълни идиоти и бандити можеха да извършат. И продължават да се мотаят в т.нар. народно събрание, президентство, правителство ,  институциите, по политическата сцена.

Тези хора даже не знаеха какво означава терминът "кръгла маса" и инструменталната му роля в стремежа на САЩ и Англия към налагане на атлантизма, глобализирането и ционизма на тяхната визия.

Въобще не бяха чували, че това е схема за изграждане на англо-саксонското-ционистко расово и политическо превъзходство, на неоимпериалната концепция за така наречения мондиализъм, според която такива държави като България (независимо дали са социалистически или капиталистически) трябва да бъдат ликвидирани.
 Заради това "кръглата маса" постави началото не на еволюционна корекция на социализма, а на контрареволюционна ориентация, въпреки че тогава за това никой не говореше.

Заради това и трагедията е безпрецедентна, а контрареволюцията продължава с двата си полюса: на единия – нахлуването на бедността в домовете на огромното мнозинство от българите, а на другия – появата на мафията и клептокрацията.

В началото контрареволюцията умело укриваше истинското си лице, маскирана като "демокрация", "пазарна икономика", "плурализъм". За съжаление нямаше кой да каже, че демокрацията във всяко класово общество е велика илюзия.

Началният етап беше от десетоноемврийския преврат 1989 г. до гласуването на "новата конституция" на 21 юли 1991 г. "Социалистическото" мнозинство в парламента гласува буржоазна конституция, а смяната на политическата власт стана на "кръглата маса", която със задкулисните си договорености замени "бойното поле" на историята.
След това започна нов етап на контрареволюцията – на осъществяването на нейните цели.

На 10 ноември 1989 г. в България започна контрареволюция, продължаваща и до днес. Заради това продължаваме да изчисляваме квадратурата на "кръглата маса" с бандитизма, грабежа, безработицата, кризата, аферите, несправедливостта, измирането.
Откъде всъщност изпълзяха след 10 ноември тези личности, включили се в „голямата политика“? Става дума за патологични типове, а не за нормални хора.
В началния етап на капитализма и на карикатурната ни демокрация най-характерна е силно открояващата се патология – както в бизнеса, така и в политиката.
Главна черта на нашия „бизнес“ е присъствието на гангстери, комбинатори, тарикатчета, едри и дребни мошеници, бандитите, шефове на организираната престъпност.

Главна черта на политическия ни живот е присъствието в него на психопати, идиоти, неуравновесени и комплексирани личности, фрустрати и диваци, които народът определя с една дума – глупаци.
Присъствието на гангстерите в нашия бизнес не е изненада.
Ако тези глупаци не са разбрали какво искам да им кажа, ще го обясня по-простичко – вървете на майната си. Защото България сега е като онази картина, представляваща въже на фона на небето, от която е останало само въжето.

                                                               ***

Продължаваме с лабиринта на сенчестите връзки на "дълбоката държава", чиято важна част е "кръглата маса", която в България имаше не само комични и карикатурни, но и трагични измерения.

В предишни броеве отделихме отново внимание и на един от основните стълбове на британската "дълбока държава" и кръгла маса, британската Crown Agents и тяхната поява и в България по времето на Кобургготски, донесло ни колосални щети и грабеж.

Но "агентите на короната" са само част от „дълбоката държава“ на Британия, в чиято основа, наред с тях е дейността на Сесил Родс в Южна Африка – със златото и диамантите, и така наречената кръгла маса на Родс и Алфред Милнер, която доведе до така наречения „мондиализъм“, т.е. съвременният глобализъм, връзките на „дълбоката държава“ с Ротшилд и Рокфелер, както и с историческия световен шпионаж до съвременните „Пет очи", Google и т.н.

Като единствени в света започнахме разработката на тази тема още през 90-те години, като изпреварвахме с две десетилетия сегашните събития, с което отново ви обръщаме внимание да ни четете внимателно, много внимателно. А ако не разбирате, да питате. Няма нищо срамно...

                                                                         ххх

... Обърнете внимание. Кръглата маса е най-външната структура на най-непосветените и най-използваните за имперската англосаксонска идея наивници. След това Кръглата маса беше прикрита зад няколко фондации на Родс. По този начин тя стана тайното общество на англосаксонския нов световен ред и на световното правителство.

Кръглата маса получи своето развитие след смъртта на Родс през 1902 г., в така наречената детска градина – Kindergarten, която беше група от абсолвенти на Оксфорд, заминали за Южна Африка, за да служат на британската колониална администрация по време и след Бурската война (1899-1902 г.). Те срещнаха съпротивата на бурите и техните лидери Ян Смутс и Луис Бота. Ставаше дума за жестока битка на световната върхушка за богатствата на Южна Африка – златото и диамантите.

Сред членовете на Kindergarten най-старателен беше Лайънъл Къртис, с прозвището Пророка, който през септември 1909 г. предложи създаването на организация на елита в името на каузата на англосаксонската световна империя.
Това беше и началото на появилите се през ХХ век полусекретни групи като Тристранната комисия, Билдербергите, Римският клуб, Световният икономически форум.

Вестникът на Кръглата маса – The Round Table, повтаряше началната идея за Британска империя. Колапсът на тази идея обаче стана ясен на конференциите през 1923 г. и 1926 г. Доминионите Канада, Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия я отхвърлиха. Окончателният удар дойде от Белфурската декларация от 1926 г. (да не се бърка с декларацията от 1917 г., която отвори пътя към създаването на Израел), поставила началото на края на Британската империя, превръщайки я в Общност на нациите, базираща се на свободното асоцииране на държавите-членки. На 11 септември 1931 г, декларацията беше приета от британския парламент, който одобри "независимостта на доминионите".

Събитията през Първата световна война и на Парижката мирна конференция също показаха границите на Британската империя и влиянието на Кръглата маса.
От началото на 1917 г. Англия имаше огромни финансови проблеми и ставаше все по-зависима икономически от САЩ. Идеята беше трансформиране в изграждането на Лигата на нациите, първият опит за кражба на чужд суверенитет
Военното правителство на Лойд Джордж беше пълно с членове на Кръглата маса. На Парижката конференция стана и връзката между хората на Ротшилд и Рокфелер, като започна да се изгражда и концепцията на англо-американския съюз, т.е. началната идея на Сесил Родс. Чрез Лигата на нациите и нейната система на мандатите Англия успя да постигне контрол над "политически изостаналите народи". По този начин мандатът на империята беше самоподновен от Лондон и Вашингтон, като в дъното отново беше Кръглата маса, която започна да се трансформира в международна англофилска мрежа с нова фасада -Кралският институт за международни проблеми - в Англия, и Съветът за международни отношения - в САЩ.

Всъщност реалната база на така наречената "световна конспирация", световно правителство и глобализиране тогава и сега са златото и диамантите, зад които винаги са били клановете на Ротшилд, Рокфелер и Опенхаймер. А когато става дума за злато и диаманти се разбираше преди всичко ЮАР /днес Република Южна Африка - РЮА/.
Тук ще направя важно отклонение.

Именно около ЮАР през 80-те години на XX век се разрази може би най-острата битка между капитализма и социализма, респективно между световните конспиратори и СССР. Всичко друго беше отдавна разделено в Европа, Латинска Америка и Азия. Но въпросителните оставаха само в Юга на Африка и бяха за златото и диамантите на ЮАР. Сблъсъкът беше много дълбоко зад кулисите и едва ли някога ще бъде осветен напълно. Конспиративните кланове правеха всичко възможно да предотвратят национално-освободителната борба на коренното население на ЮАР. След като не успяха, направиха всичко възможно да постигнат контрол над него чрез Африканския национален конгрес (АНК), чийто съюзник по онова време бяха СССР и социалистическите страни.

Малко хора обаче знаеха, че зад кулисите вървяха и секретни опити за съгласуване на цените на диамантите и златото на световните пазари между ЮАР – Опенхаймер, и СССР – Горбачов. СССР обаче загуби и тази битка, по-точно и тук беше жестоко излъган при Горбачов и Елцин.

Сега на фона на дълбоката криза на западния свят този важен фрагмент от дейността на световната конспирация отново излиза на преден план. Цената на златото вече е 2400 долара за унция, диамантите все още "са завинаги", въпреки кризата при тяхното търсене, доларът е в окончателно свободно падане…

…Но всичко започна през далечната 1867 г., когато местен фермер откри в буша на Южна Африка блестящ камък, който се оказа 21-каратов диамант. След това диамантени жили бяха открити между реките Ваал и Оранж, а през март 1869 г. се появи и невероятният 83-каратов диамант.

До края на 1879 г. в юга на Африка вече имаше диамантената треска, а към края на 1871 г. два района бяха определени като "диамантени тръби". Последваха още четири диамантени района на града Кимбърли. През 1872 г. тръбтие вече бяха гигантски открити рудници, разработвани от 2500 миньора и 10 000 работници.

През 1880 г. на сцената се появи Сесил Родс (инициаторът на Кръглата маса), който заедно със седем партньори – всичките масони, притежаваше 90 на сто в компанията De Beers Mining Company, наречена така заради земните участъци в старото ранчо De Beers. Родс наложи така наречения диамантен търговски акт – Diamond Trade Act, с който бяха въведени остри мерки срещу контрабандата и кражбата на диаманти.
На първо място всеки местен жител, който беше заловен докато не докаже невинността си беше крадец.

На второ място диамантеният търговски акт позволяваше на компаниите да установят "къщи за претърсване". Те бяха началото на "законния апартейд" в ЮАР, т.е. изграждането на сегрегирани, контролирани и заобиколени с огради гета, в които африканците живееха през целия контракт с компанията. Това беше първият апартейд. Така се появи и най-голямото гето в света - SOWETO, до Йоханесбург.
След изграждането на гетата добивът на диаманти нарасна рязко. В края на 90-те години на XIX век 100 000 карата, т.е. около 8 на сто от всичките, бяха намерени укрити, по един или друг начин, в местните работници.

По-късно основните диамантени мини бяха обединени под единен мениджмънт De Beers Consolidated Mines, основана в Кимбърли през 1888 г. В него, както би трябвало да се очаква, основни акционери бяха банкерският лондонски клан на Ротшилд и Сесил Родс. През 1889 г. De Beers вече имаше монопол не само в търговията с диаманти от Кимбърли, но и по света.

Последва изграждането на световен диамантен монопол, чийто конци дърпаше отново Ротшилд. /виж стр. 24-27/ Няколкото години диамантен маркетинг чрез малък синдикат от брокери, които бяха и акционери в De Beers, дадоха възможност за изграждане на система за складиране на излишъка от диаманти в резерв до настъпване на подобри времена, т.е. на по-високо търсене.

През следващите 50 години De Beers продаваше диамантите си минимум два пъти по-скъпо чрез монополната си позиция и контролираше този пазар или чрез изкупуване на конкурентните мини или на свръх предлагането от диаманти. Това не можеше по-късно да не доведе до сблъсък със СССР, другият основен световен производител на диаманти и злато.

Но преди това, още в началото на XX век, се случиха други важни събития. Германците откриха диаманти в пясъците на атлантическото крайбрежие на Намибия, тогава Немска Югозападна Африка. Оттам на пазара в Антверпен започнаха да пристигат големи количества „нови диаманти“.
През 1913 г. De Beers изпрати „инспекция“ начело с Ърнест Опенхаймер в Намибия. През юли 1914 г. немците, южноафриканското правителство и южноафриканските диамантени компании подписаха споразумение за подялба на диамантеното производство. Това беше и една от причините за избухването на Първата световна война, т.е. за подялбата на този важен пазар.

Една от първите последици от войната беше включването на Южна Африка на страната на Англия, като южноафриканските лидери искаха да превземат немските диамантени мини в Намибия. Така и стана.

След войната Намибия мина под протектората на Южна Африка. През 1919 г. правителството на Южна Африка организира ново споразумение между производителите и консорциум, включващ Ърнест Опенхаймер, който получи контрола над всички диамантени райони в Намибия.

През 1926 г. Опенхаймер и неговата компания Anglo-American беше толкова силен, че се сблъска с De Beers и след преговори всеки от тях купи дялове в другата компания като реалният техен собственик стана Опенхаймер. И отново беше постигнат монопол над диамантите.

След Великата депресия от 1929 г. Опенхаймер разбра, че търсенето на диаманти ще падне. През 1930 г. създаде нова компания Diamond Corporation Limited, чиято задача беше да покрива разходите за поддържането на големи запаси от непродадени диаманти извън пазара. По това време Опенхаймер беше председател както на De Beers, така и на Diamond Corporation като De Beers и Ротшилд плащаха на Diamond Corporation да не допуска диамантите на пазара цели четири години.
Пазарът започна да се движи нагоре през 1934 г. Чрез поредица от холдинги De Beers отново стана доминиращият производител на диаманти. Тя имаше 38 на сто в Anglo-American, която имаше 34 на сто в De Beers. Междувременно Diamond Corporation започна да прави печалби в средата на 30-те години и доминираше при изкупуването на диамантите.

В навечерието на Втората световна война 97 на сто от световната търговия с диаманти минаваше през Diamond Corporation. Почти 100 на сто от производството пък идваше от De Beers и Anglo-American, които бяха собственост на Ротшилд и Опенхаймер.

Днес диамантената империя на De Beers е една от 600-те компании асоциирани със South Africa Inc. (официално наричана Anglo-American Corporation of South Africa), която контролира златните и диамантени мини и почти половината от капитализирането на борсата в Йоханесбург /заслужават внимание данните, че е била изкупена от Vanguard и Black Rock преди 5 години/.

През последните години Anglo-American пренесе своите операции в Лондон. De Beers направи това много по-рано и осъществява продажбите на диаманти предимно оттам чрез структура, наречена Central Selling Organization или CSO. Това е контролираща компания на глобалния диамантен маркетинг (картел), чиято задача е да поддържа монополните цени на диамантите за всички производители. През 50-те години De Beers създаде една от най-успешните рекламни компании в историята с мотото „A Diamond is Forever“ (Диамантът е завинаги), която направи диамантите предпочитаният скъпоценен камък за всички пръстени, навсякъде по света.

Наред със СССР, проблем за De Beers беше Ангола. След разпадането на СССР тя потъна в хаос заради действията на подкрепяната от САЩ групировка УНИТА на Жонас Савимби. По същото време в севера на страната бяха открити богати диамантени райони. Натам се насочиха десетки хиляди нелегални миньори, които започнаха контрабанда на диамантите към световните пазари /с участието и на известния у нас израелски спекулант Лев Леваев/.

През 2000 г. подобни процеси започнаха и в Конго, откъдето към света потекоха така наречените „кървави диаманти“. С добив на диаманти започнаха да се занимават и в Уганда и Руанда.

Но оставаше основният съперник – бившият СССР, откъдето към световните пазари при Горбачов, потече истинска река от нелегални диаманти. Тя се засили при Елцин. Цените на диамантите в Антверпен паднаха под цените на CSO.

De Beers през 1992 г. обяви намаляване на дивидентите за първи път от десетилетия. Старият вече Хари Опенхаймер замина за Москва за среща с Елцин. След дълги преговори и невероятна корупция De Beers и Москва подписаха някакво споразумение през 1998 г., което върна доминиращата позиция на De Beers на пазара.

В другия край на света, в крайния север на Западна Австралия, британската компания Rio Tinto притежава 60 на сто от голям диамантен район, наречен Argyle, който е десет пъти по-голям от началната тръба на De Beers и сега е считан за най-голямата диамантена мина в света с 34 милиона карата годишно. Австралия стана водещ производител на диаманти от втората половина на 80-те години. Засега не са ясни отношенията им с De Beers, вероятно и там вече има подялба на пазара.

Диамантите и златото вървят ръка за ръка. Особено в Южна Африка. Първата златна треска в ЮАР беше през 1887 г. в района на Йоханесбург. Първите резултатите бяха наистина поразителни и веднага стана ясно, че мините в Ранд са с огромни печалби. Почти 500 000 южноафриканци работеха в тях, като още в края на ХІХ век даваха над 40 на сто от добива на злато на цялата планета. През 1970 г. добивът в ЮАР беше 1000 тона – 70 на сто от добива на целия некомунистически свят.
ЮАР продължава да е най-големият златен производител. Тя има и най-дълбоката златна мина в света – 3573 метра, в Източен Ранд. Но потенциалът постепенно се изчерпва и съдържанието на злато намалява.

От 1970 г. до 1990 г. добивът на злато в ЮАР падна с 40 на сто, докато в СССР нарастваше устремно. Това тревожеше световната конспирация. Засилваше се и националноосвободителната борба на чернокожото население. Уини Мандела заяви: „Държите златния ключ към своето освобождение. В момента, в който престанете да копаете злато и диаманти, ще бъдете свободни.“ Не стана. Чрез сложна комбинация световното задкулисие успя да запази контрола над южноафриканските диаманти и злато.

Нещата отново се променят драматично. От 290 долара за унция през 2000 г., днес цената на златото е около 2400 долара. Светът го очакват нови събития, които още не се разбират.

Или по-точно събитията продължават да се развиват върху положената преди 150 години основа – Кръглата маса, довела до мондиализма, глобализма, залеза на Британската и Американската империя, глобалния шпионаж, до реанимирането на англосаксонския ционизъм в Израел и САЩ, до съвременната „дълбока държава“ и т.н.

И около тази "кръгла маса", която беше четвъртата, през 1990 г. седяха в София някакви странни личности, обществени отрепки, идиоти и бандити, които отмениха незаконно конституцията на НРБ и тласнаха България в англо-саксонската-ционистка геополитическа и социална пропаст.

                                                                                 Продължение в следващия брой

 Красимир Иванджийски в Зимбабве /бивша Родезия/ през периода
1985-1990 г. и в ЮАР, където беше първият журналист от Източна
Европа влязал през 1985-1990 г. в ЮАР на апартейда, номиниран за
Пулицер.

Красимир Иванджийски: 1979, 1986, 1990, 2000, 2015, награди на СБЖ и МОЖ, отличия на ЧССР, ПНР, африкански държави и др.

 "Кръглата маса" постави началото на контрареволюционна ориентация, въпреки че тогава за това никой не говореше. Набързо беше съчинена някаква опозиция от "кол и въже".

 Основателите на кръглата маса Сесил Родс и Алфред Милнер.