Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години цветни котрареволюции: частното лице Симеон Сакскобургготски /7/
08.2024

 

През първата половина на 2024 г. отбелязвам три важни "рождени дни":
- 33-годишнина на издавания от мен от 1991 г. в-к "Строго секретно";
- 55-те години на моето присъствие въобще в журналистиката;
- и 77-те мои години, които отбелязах неотдавна.

Ето защо не се подвоумих за съдържанието на заглавието на поредицата /ако в актуалните условия успея да я завърша/ и за нейните акценти, а именно безпрецедентната информационна война в света през последните 80 години /особено през последните 30/, когато след 1990 г. светът навлезе в много важен и критичен преход от една епоха към друга.

В тази война участваме всички – без изключение.

Тъй като работя с информация вече 55 години, мога да твърдя, че информацията се превръща в нова ера на човечеството. Изплува онази – истинската, която воюва с лъжите и измамите на последните 2000 години на човечеството.
Значи, мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка за станалото и чакащото ни и да се разкрият основните механизми на реалността и нейната симулация.
Сблъсъкът продължава. Изходът не е предрешен. Двубоят е колосален, исторически, космически.
Това е криза с отказ на цялата досегашна система в мащабите на цялата планета. Най-голямата война на нашата съвременност – информационната, продължава и скоро няма да свърши.

                                                      * * *
Появата на частното лице Симеон Борисов Сакскобургготски /титулован от новите царедворци – у нас и в чужбина, като "царъ" или "глава на българския царски дом" беше един важен етап от контрареволюцията, започнала през ноември 1989 г. и със сигурност най-подлият, а именно заличаването на републиканския характер на България, а оттам и на нейния народ.

С това мръсотията стана окончателно норма на политическо поведение в демократична България, която даже се пише република на първо място в конституцията.

Скандалът с така наречените "царски имоти" беше /и е/ също важна част от този процес, защото с появата на този човек в България беше убита от ционистко-либералната-монархическа глобална мафия самата идея за републиката и народовластието.

Това беше и най-големият преврат след ноември 1989 г., като този полуграмотен екземпляр само потвърди извода, че населението насред Балканите не можа да стигне до етапа на нациообразуването.

В няколко броя на "Строго секретно" отново ще отговорим на въпросите "кой и защо го върна в България", "кой и защо му върна имотите", "кой оправда нацисткото минало на военния престъпник Борис ІІІ", "защо бяха докарани кокалите на поручика-хомосексуалист Фердинанд /причинил две национални катастрофи/, за да бъдат заровени в откраднатия дворец Врана и т.н.

В повечето от тези събития, както и в други, имахме косвено или даже определящо участие.
…И така, да се позиционираме в този спектакъл на гаврата с народа и държавата България, която нищо добро не я очаква.
…Още през 1995 г. покойният професор Ангел Веков, който имаше навика да рови в Държавния архив, ми донесе оригинала на така наречените "мемоари на Атанас Буров", записани след 1944 г. от стенографа Михаил Топалов. Веков не знаеше, че тези записки бяха вече получил от архива на ЦК, т.е. на "Работническо дело", защото Топалов след 1944 г. беше работил в "Работническо дело" и, тъй като е знаел стенография главният редактор на "Работническо дело" Владимир Поптомов го беше изпратил да запише някои от интернираните членове на бившата царска върхушка, в това число и най-важният, а именно личният банкер на Борис ІІІ – Атанас Буров.

Когато през 1996 г. Топалов ме посети, потвърди верността на онова, което бях вече публикувал в "Строго секретно" от Буров, особено в частта на Фердинанд, Борис ІІІ, и Симеон Борисов.

По онова време проф. Веков ми донесе и прословутата вече схема за така наречените царски имоти, които бяха конфискувани завинаги и безвъзвратно от трите велики сили – СССР, САЩ и Великобритания, без никакво право на обжалване и оспорване, и т.н., в полза на народа на България.

Но това не попречи на Симеон Борисов и на неговия юрисконсулт Асен Ошанов, след като видяха списъка в "Строго секретно", да започнат операцията за присвояването на тези имоти.

Кой беше Ошанов. Трудово-правен консултант във "Всяка неделя" по телевизията, който май е имал и някакви връзки с ДС и т.н.

И така, един ден Ошанов се появи при мен и ме запита "Абе, вярно ли е това, което пишеш във вестника?". Ошанов беше доста притеснен по онова време "да не влезе в затвора" заради далаверите на фалиралата "Балкан банк", където също беше някакъв юрисконсулт, т.е. беше останал без пари. И вероятно пресметна, че с тези имоти може да изкара някой лев. И започнаха едни пътувания и делегации до Симеон Борисов в Мадрид, с имотна пропаганда и агитация, и т.н.

Преди да се върнем към "имотите" и появата на Симеон Борисов в България ще припомним, че проф. Веков ми донесе и така наречената депеша на Сталин до Георги Димитров, която залегна в "откритието" на някои експерти, че "невръстният Симеон ще бъде някога съветски агент или най-малкото такъв е бил  Борис ІІІ".

В това писмо, което също публикувах преди години Сталин пишеше до Георги Димитров "да пазят момчето". "Момчето" е невръстният тогава Симеон. На тази основа разни специалисти по шпионажа правят извода, че Симеон е бил готвен за съветски агент. Иначе защо ще го спасяват. Но във втората, секретна част на писмото, какъвто е бил обичаят на Сталин (писмото вероятно все още може да се намери в архива в Москва) той допълва: "Идиотчето може да ви потрябва срещу Лондон". Просто и ясно.

И така, кой върна Симеон Борисов в България и съчини лъжите, че имотите са негови по наследство и т.н.

Ще се изненадате.

Това беше тогавашната върхушка на БСП, начело с Андрей Луканов.

Но нещата започнаха не през 1996 г., а непосредствено след преврата от ноември 1989 г.
Ставаше дума преди всичко за Андрей Луканов и шайката на нелегалната кръгла маса, чиито участници бяха подбирани според степента на техния кретенизъм. Колкото по-големи, толкова по-добри. Кобургготски беше подходящ и в този контекст.

Манипулациите на Луканов започнаха още през 1990 г. с някакви интервюта по телевизията и вестници със Симеон Борисов (така се казваше тогава), пребиваващ в Мадрид. Но предстоеше по-голямата изненада – интервюто с него в тогавашното "Работническо дело" ("Дума"), вестникът, в който и аз работех от 1975 г. до 1991 г. Като коментатор и последен шеф на "Международния отдел" преди Луканов и Пирински /съученик от Английската гимназия/ да успеят да ме уволнят чрез Стефан Продев, един неграмотен в политическо отношение човек, протеже на Луканов, който правилно го беше избрал във войната си срещу БКП и БСП.

Споменатото интервю със Симеон Борисов тогава беше взето от лицето Максим Бехар (по онова време кореспондент на вестника във Варшава, за онези, които познаваха реалностите тогава в Полша, това наистина беше провокация спрямо поляците). Заради това, веднага след това интервю, което беше взето без моето знание и одобрение (вероятно поръчано от Луканов), подписах заповедта за незабавното връщане на Бехар от Варшава. Още повече, че от Шумен /и от ЧССР/ твърдяха, че това лице има документни измами в България и ЧССР, за липсващо му образование.

Характерно е, че по същия канал – през Бехар, Луканов "изработи" Младенов с "танковата касета, чието съдържание "било потвърдено от специалисти от полската "Солидарност". Луканов добави към "касетата" и някакъв оператор Михайлов.

Така или иначе споменатото интервю със Симеон Борисов беше пълно с глупости, от които най-голямата беше, че докато БСП има такива хора като Луканов и Пирински, тя има голямо и светло бъдеще. Това бил казал Симеон Борисов в Мадрид, който разбирал нещата.

Търговията вече вървеше, Луканов искаше да върне Симеон Борисов.

Не е тайна, че след 1995 г. с Тодор Живков се виждахме всеки месец в домашния му арест на "Секвоя". Посещаваха го и други хора, сред които комсомолецът Костадин Чакъров, който, по поръчка на Луканов, атакуваше Живков с идеята за създаване на "триумвират" Живков-Луканов-Сакскобургготски. Идеята си беше на Луканов.

Едва ли е необходимо да обяснявам реакцията на Живков. Глупости са твърденията, че той е имал намерение да се среща със Симеон Борисов или че го е виждал като… бъдещ премиер. Даже Живков не би могъл да измисли такова нещо.

Това са някои подробности за неизвестния фон за връщането на Кобургготски в България. Инициатор беше Луканов и неговото обкръжение, присъстващо и до днес във върхушката на БСП.

Но Луканов не би върнал "имотите". По-скоро щеше да ги вземе. Върнаха ги няколко политизтърсаци – Първанов, Костов, Стоянов, Софиянски, Лучников, Георги Марков,

/Николай/, Станишев, топлият кръг за взаимна адорация "Монтерей" и т.н., които за тази цел отмениха и решенията на Народния съд, в това число за Филов и Габровски.

По-голяма гавра с този народ и с републиката едва ли можеше да има.

Що се отнася до "имотите", това е най-голямото престъпление – имуществено, финансово, политическо и морално, след 1947 г., когато бяха конфискувани завинаги.
Скандалът трябва да се разглежда преди всичко в този контекст. "Имотите", каквато и да е била тяхната собственост, бяха конфискувани с решение на съюзниците след Втората световна война със Закона от 31 декември 1947 г. за бившите царе.
Конфискацията беше неподлежащо на никакво амнистиране възмездие за участието на монархо-фашиста Борис и неговия режим във войната и компенсация на българския народ за причинената им от тях национална катастрофа. Това не е минало, а актуалност.

Никакъв конституционен съд, никакви комисии не можеха по никакъв начин да отменят този закон, защото той е вечен. Освен ако с международни договори не бъдат анулирани резултатите от Втората световна война и реабилитиран Хитлер и неговите наследници. Това е същността, която беше разбрана в Гърция, Италия, Румъния. Но не и у нас.

Заради това скандалът е толкова мерзък. Налице беше /и е/ огромно престъпление с измама и присвояване на чужда, общонародна собственост.

Описът е подписан от интенданта на двореца и от него се вижда структурата на имотите и тяхната реална собственост.

Описът е направен по нареждане от съюзниците, в това число от САЩ, СССР, Великобритания, с категоричното указание тези имоти да бъдат конфискувани.
В т.6 от примирието със съюзниците от октомври 1944 г. е предвидено задължението България да съди военнопрестъпниците и при присъда да се конфискува имуществото им. Най-големият военнопрестъпник е бил Борис ІІІ и никой не се съмнява, че ако беше жив, щеше да е в Нюрнберг, в първия ред на подсъдимите.

Що се отнася до "имотите", за всички сериозни юристи беше ясно, че решенето на Конституционния съд от 1998 г. не можеше да служи за основание да бъдат "върнати на Кобургготски", тъй като няма отменително и правно възстановително действие.
Ясно беше, че става дума за присвояване и престъпление по служба. По този начин така наречените "царски имоти" се превърнаха в юридически и конституционен абсурд. Такава наглост съвременна Европа не помни – няколко души ограбваха национално богатство на Република България, вековни рилски гори и ресурсите н българската държава.

Отново напомняме:
- не може да има никакви "царски имоти", тъй като Република България няма никакви царе;
- погазена е и Търновската конституция, която не е позволявала на царете да наследяват вещи и имоти.

- Със средствата на Цивилната листа не може да се придобива никаква частна собственост;
- Борис е военнопрестъпник, съюзник на Хитлер, виновник за националната катастрофа, носещ лична отговорност за смъртта на десетки хиляди българи и за огромни материални загуби;
- това е ревизия на резултатите от Втората световна война и реабилитиране на хитлерофашизма. Аналогичен скандал би било появата на наследници на Хитлер с претенции към имоти, купувани от Райхсканцеларията;
- решението на Конституционния съд от 1998 г. не може да е по никакъв начин основание за "връщане на имоти", които са конфискувани безусловно завинаги със Закона от 31 декември 1947 г. Това означава, че никой никога не може да отмени този закон, най-малкото каквато и да било българска институция;
- налице е престъпление по служба на Сакскобургготски;
- Фердинанд и Борис никога не са били собственици на имотите. От юридическа гледна точка имотите са на интендантството, което (както личи от нотариалните актове) трябва да управлява цивилната листа, т.е. онова имущество, което е предоставено на царя от държавата за осъществяването на дейността му на държавен глава;
- при Борис става дума за държавни и общински имоти – дворци, резиденции, служебни сгради, конюшни, автопаркове, казарми за охрана;
- в случая въобще не може да става дума за наследство, защото интендантството не може да придобива имоти по давност, нито да ги завещава, нито да ги остави след "смъртта" си в наследство на наследниците на Борис. Такива нотариални актове са инкриминирани и нищожни от юридическа гледна точка и не могат да пораждат никакви права.
- едно нещо са имотите на интендантството, а друго – имуществото на Борис като физическо лице, което е доста по-малко, но което, ако бъде определено по някакъв начин, също не подлежи на връщане поради споменатите по-горе международни задължения, поети след Втората световна война;
- това важи и за претенциите на Кобургготски към Рила, Царска Бистрица, Ситняково, Врана, ботаническата градина, зоологическата градина, електрическата централа, Евксиноград, историческия музей, двореца Кричим, двореца Сара Гьол, Овчарово, Среден нос, Соколец и т.н. Това са имоти, които никога не са били на "царът".
В ежедневния език това се нарича узурпация, т.е. присвояване на вещ, без да съществува право за това. С други думи – престъпление.

Но престъпленията са повече. Не се ли знае, че за да се издаде нотариален акт по давност не е достатъчно само физическото владение от 10 или 20 години, а са нужни намерения и воля за тяхното завладяване, изразени пред властите и предишните собственици. Кой е изразявал волята на чиновниците от интендантството? Никой. Но ето, че след 70 години някакъв юристконсулт - Ошанов, вади отнякъде акт за тази собственост, въпреки че е била държавна. Нямаше ли кой да му обясни на този бивш телевизионен стихоплетец, че даже ако България беше останала монархия, щеше да има интендантство и тези имоти пак щяха да бъдат на държавата, а не на царя.

Според водещи български юристи, в казуса с царските имоти има приложение Глава VІІІ от Наказателния кодекс "Престъпления по служба", които се отнасят за Симеон Сакскобургготски. По-лекият състав в член 283 гласи:
"Длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другите противозаконни облаги се наказва с лишаване от свобода до 3 години". Сакскобургготски, вероятно е деактувал държавни имоти, за да ги поднесе като цар на сватбата на своята щерка. Става дума за Царска Бистрица, което е една цинична кражба.

Незнанието на закона не е оневиняващо обстоятелство. Да не говорим за областните управители, шефовете на поземлените комисии и другите чиновници, които носят отговорност за съучастие в едно от най-сериозните престъпления в новата ни история. Такъв скандал няма в Европа от десетилетия.

Имотите са публично-държавна собственост, към която Сакскобургготски не може да има никакви претенции, освен към една къща в Баня. Това е обсебване и престъпление по служба в особено големи размери и с тежки последици. Това са имоти, които са били дадени от държавата за временно ползване по време на временното пребиваване в България на тази фамилия (докарала страната до две национални катастрофи през 1887-1946 г.), чрез Цивилната листа на Интендантството, които Кобургготски не може да наследява. Какъв цинизъм!?

                                                              ***
Решението на Върховния касационен съд /ВКС/ от 2021 г., че Дворецът "Царска Бистрица" е на Симеон Сакскобургготски и на сестра му Мария Луиза, което било "окончателно", отново извади духовете от мрачното минало на сцената.
Решението беше на три съдийки от ВКС, на които помагал от Конституционния съд /КС/ бившият член на царската партия НДСВ Константин Пенчев.
ВКС реши, че резиденцията Царска Бистрица е построена с лични пари на Фердинанд, което доказвали свидетели, които, естествено не са били свидетели на събитията преди век, но знаели за тях от втора и трета ръка, от деди и прадеди.
Според тези косвени свидетели Фердинанд с пари, получени от наследството на майка му Клементина, вдигнал Царска Бистрица.

Въпреки че не са били очевидци, според ВКС, тези свидетели не са недостоверни и са били разпитани на предишни инстанции. Единият бил внук на Иван Буреш, Буреш пък познавал Фердинанд и двореца още през 1903 г. Другият свидетел пък бил историк, изследовател на монархическия институт и на църковно-държавните отношения, който бил пресъздал разговори с приятелки на царица Йоанна и т.н. свободни съчинения в минало свършено време.

"Старият дворец" бил построен през 1903 г., а "новият" бил завършен преди Балканската война, когато Фердинанд се оженил за първи път за Мария Луиза Бурбонска и обичал да ходи там за глухари. Втората му съпруга, от която нямал деца, е германската принцеса Елеонора.

Следователно, щом като Борис е син на Фердинанд, а Симеон Сакскобургготски е син на Борис, значи последният може да наследи Царска Бистрица, която била построена с лични средства от Фердинанд, заедно с 12 000 декара рилски гори.
Схемата е: Фердинанд – дядо, Борис – син, Симеон – внук. Просто и ясно.

                                                                ***
Сега, преди да дадем думата на най-важния свидетел за тази причинно-следствена пирамида, а именно на банкера на българските царе Атанас Буров ще припомним кои бяха Фердинанд и Борис.

През 1919 г. беше приет Закон за съдене на виновниците за националната катастрофа. Преди това Фердинанд бе принуден да абдикира и беше изпъден на 3 октомври 1918 г., като предаде короната на своя син Борис.
Фердинанд подпали Междусъюзническата война през 1913 г. При боевете със сръбската армия при р. Брегалница българската армия претърпя поражение, а румънските войски окупираха Добруджа. По същото време Турция започна действия срещу България, и си върна Одрин без съпротива.
На 18 юли 1913 г. България капитулира. Започна Букурещката мирна конференция, която завърши с подписване на мирен договор и България отстъпи на Сърбия Вардарска Македония, на Гърция – Южна Македония и част от Тракия с Кавала, а на Румъния – Южна Добруджа.

Териториалните загуби щяха да бъдат по-големи, ако по това време Русия не ни беше защитила.
Фердинанд, който беше домъкнат от Стамболов от едно виенско кафене, беше австрийския поручик – хомосексуалист, който унищожи България в две национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г., когато бяха убити 195 000 души, ранени и инвалиди – 259 000 и т.н. или общо жертви 806 000, при население от 6 милиона, т.е. 18 на сто.

При разходи за войните – репарации и обезщетения на разни държави по курса от 1923 г. – 414 милиарда златни лева. Загубени територии по договорите от Букурещ – 1913 г. и Ньой – 1918 г., за южна Добруджа, Тракия и Западните покрайници, 31 562 кв. км. или 24 на сто от територията на страната. Междувременно си бил построил Царска Бистрица с лични пари, получени от майка му или от баба му.

Кой беше Борис ІІІ.

Борис ІІІ пък беше този, който унищожи България в нова национална катастрофа, като съюзник на Хитлер и обявил война на Англия и САЩ, заради което те пък унищожиха с бомбардировките си цяла София и половин България, заради когото плащахме милиарди репарации.

Освен това монархията на Борис уби 29 480 антифашисти, които бяха съюзници на съюзниците СССР, САЩ, Великобритания, от които 20 070 ятаци и помагачи, а останалите – партизани и политзатворници.

По силата на параграф 36 от тогавашния монархистки бюджет на Борис ІІІ за главата на убит партизанин или антифашист се плащаше по 50 000 лева. Изгорени бяха 2139 къщи.

В числото на убитите от монархията на Борис влизат и 11 400 извозени и убити в концлагерите български евреи от беломорска Тракия и Македония, чиито наследници днес се правят, че на са чули за тези престъпления.

През 1947 г. беше приет Законът за одържавяване и конфискуване на имотите на царете при законен референдум от 1947 г., с който се закрепваха резултатите от Втората световна война, закрепени в договорите от Ялта, Потсдам, Париж, Букурещ и т.н.

Същото се отнася и за Съюзническата комисия – САЩ, Англия и СССР, която в точка 6 от примирието от октомври 1944 г. задължи България да съди военнопрестъпниците и да конфискува имуществото им веднъж завинаги.

Едва ли има човек, който да е толкова глупав, че да оспори, че най-големият военнопрестъпник преди 1944 г. беше Борис ІІІ и да се съмнява, че, ако беше останал жив, щеше да бъде обесен в Нюрнберг.

Да припомним и други неща. Юнският преврат през 1923 г. бе извършен с указанието на Борис, както и убийството на Александър Стамболийски. Цанков установи диктатура с благословията на "царя" и забрани БЗНС, който представляваше над 80 на сто от населението. След бунта бяха избити над 10 000 души без съд и присъда, а след атентата от 1925 г. – почти цялата интелигенция на България.

През 1940 г. беше приет фашисткият закон за защита на нацията. Според него 52 000 евреи бяха украсени с жълтите звезди, а 14 000 от Беломорска Тракия и Западна Македония, с позволението на Борис (за което Бекерле съобщи в Берлин) бяха изпратени в Германия за изтребване. На 1 март 1941 г. България се включи официално в Тристранния пакт, като Филов подписа договора за пълномощията на "царя". На 13.12.1941 г. българският парламент, с благословията на "царя", обяви война на САЩ и Великобритания. На 1 август 1943 г. български изтребители нападнаха американски бомбардировачи. Отговорът беше съкрушителен. благодарение на обявената от Борис война на САЩ американските бомбардировки унищожиха 14 000 сгради в София, 7 000 софиянци бяха убити, ранени и осакатени.

По същата логика могат да действат и появили се наследници на Хитлер и Мусолини. И те биха могли да си получат наследството на Хитлер и Мусолини.
Биха, ама не са се сетили. А "нашият" се е сетил.

Така стигаме до сина на Борис и внук на Фердинанд – частното лице Симеон Сакскобургготски, на което му връщат Царска Бистрица и май и други имоти.
Е, как няма да ги върнат – "дядо – баща – внук". Просто и ясно.

Разбира се, ако не беше основният свидетел и банкер на царете Атанас Буров, който , както споменахме, лично и документирано казва истината, че "Фердинанд беше един педераст, взел жена си когато е била в напреднала бременност от друг, който е физическият баща на Борис и, че Фердинанд не е никакъв дядо на Симеон Кобургготски". Просто и ясно.

Както и че Симеон не поиска да намерят тленните останки на Борис, за да не направят ДНК-тест с Фердинанд, която ще потвърди тази измама. И никакви наследствени права…

Атанас Буров разкри тези подробности в споменатите мемоари, като обясни, че Борис ІІІ не е бил син на Фердинанд – дядото на Симеон, и че майката на Борис, т.е. бабата на Симеон, се била оженила за Фердинанд, т.е. бащата на Борис и дядо на Симеон, когато е била в напреднала бременност от друг мъж.

Буров няма повод да лъже, тъй като интервюто, т.е. мемоарите му, са взети след 9 септември 1944 г., когато от царската фамилия не е било останало нищо и когато и луд не би предполагал, че някога този въпрос ще се върне отново на дневен ред.

И така, Буров споделя: "Трябва да кажа едно нещо, което го зная аз и Павел Груев. Фердинанд беше сексуален маниак. Едно недоразумение на природата. Той беше педераст, но двуфазен. Какво значи то? Еб..ше и го еб..ха. А в същото време еб..ше и жени. Жена му от това умря, защото узна истината, но беше много късно… Именно това казаха на Борис… Казаха му, че са едно царско семейство с тежки поражения на духа. Природата и съдбата ще си отмъстят за вас… Над вашето семейство тегне проклятието на майка ви. Тя е проклела баща ви и вас… Защото носите заразата на цар Фердинанд, който обеси любовника на майка ви пред нейните очи и тя умря… Казах му, че е правен от друг, не от Фердинанд, че майка му е дошла бременна. Тя затова се е съгласила да се омъжи за баща му, защото нямало къде да се дене".

Обърнете внимание. Това са думи на Буров. Не наши. Ясни и прости.  Борис, бащата на Симеон, не е син на Фердинанд, което означава, че Симеон, колкото и да иска, няма наследствени права към "българския трон", а още по-малко към някакви имоти. Да не говорим за 12 000 декара в Рила.

Разбира се, нещата биха могли да бъдат решени с изследвания с кръвните групи и на ДНК:
а) на Фердинанд и Борис;
б) на Фердинанд, Борис и Симеон.

Но се оказа, че лицето Симеон Сакскобургготски е помислило и за това, тъй като в едно от последните си интервюта казва, че през 1946 г. във Врана са били пренесени тленните останки на Борис /вероятно от Рилския манастир/, но саркофагът бил изчезнал, а параклисът – взривен. Край. Никакви останки, никакво ДНК. Просто и ясно.

Заради това бяхме доста изненадани от съобщението през 2021 г., че ръководителката на посолството на една от великите сили в София - Елеонора Митрофанова, била  посетила "главата на Българския царски дом" Симеон Сакскобургготски във Врана, където обсъждали разни работи, в това число и "укрепването на междуцърковния диалог".
Съобщението – нарочно или случайно, съдържаше неточности по същество – In meritum, и допълнителни – on the margin.

По същество. Частното лице Симеон Сакскобургготски не е никакъв "глава на българския царски дом", защото такова нещо не съществува нито според конституцията на Република България, нито според референдума от 1947 г., нито според решенията на Великите сили след Втората световна война и на Тристранната комисия, изхвърлили от историята Борис ІІІ, съюзник на Хитлер /за което България плати милиардни репарации/ и конфискували завинаги всички /спорни или неспорни/ царски имоти в полза на българския народ, нито според нотата от 1970 г. между правителствата на HP България и Испания /след Франко/, с която двете правителства се договориха, че Кобургготски не може да изпълнява никакви функции, освен на частно лице. Испанските власти го приемаха само като частно лице, на което не признаваха никакви права да упражнява представителни функции по смисъла на публичното право.

Нотата се показа в архива на академик Топенчаров, който тогава беше посланик в Париж, където стана възстановяването на дипломатическите отношения между София и Мадрид. Тя беше подписана от испанския посланик в Париж Педро Кортина и Маури и от акад. Топенчаров.

В нея се казваше: "Симеон е частно лице, на което не се признава никакво право да упражнява или да претендира за каквито и да е функции – представителни и други, в съответствие с публичното право" и т.н.

И най-важното, тези имоти /каквито и да са те/ са конфискувани с решение на съюзниците САЩ, Англия и СССР. Тяхната "реституция" е ревизия на резултатите от Втората световна война в най-неоспоримата й част, и глорифициране на нацизма.

И накрая, тъй като частното лице Кобургготски не е никакъв "глава на Българския царски дом" с него не може да се води никакъв "междуцърковен диалог", въпреки че той се изтъпанва в "Александър Невски" на мястото на "царя".

Не разбрахме като какъв се беше изтъпанил Симеон Борисов на… в Събора в Петербург на сватбата на Георгий Хохенцолерн и неговата италианска изгора. Ще припомним, че Гога Хохенцолерн е претендент за руския трон.

Интересно какво ще кажат в Москва, ако започнат да пишат, че майка му- Маша Хохенцолерн е "глава на Руския царски дом", която е дъщеря на обергрупен-фюрера от SS на Хитлер, В. Кирилович.

Или присъствието на Симеон Борисов Сакскобургготски там съвсем не беше случайно имайки предвид кой беше баща му – Борис ІІІ, и чии имоти има мерак да наследява…

И така, въпросът с "царските имоти" отново се връща в дневния ред на тази държава и нация, унищожена от Фердинанд, Борис и Симеон Борисов, което ни принуждава отново да се върнем към това колосално престъпление.

Ще припомним, че през тази война съюзници на коалицията бяха българските антифашисти, а не Борис. За три години, два месеца и 17 дни, по вина на монархофашистките правителства на "царът" и в негово име бяха арестувани, бити и смазани 64 345 антифашисти, и други 31 520 бяха интернирани. По-жесток терор България не помни.

За такива престъпления никъде по света няма давност. Но не и в България, където "имотите на Борис ІІІ" бяха "върнати" на Симеон Сакскобургготски. Отгоре на всичко Атанас Буров твърди, че тези "имоти" Борис ІІІ е ипотекирал срещу 30 милиона швейцарски франка, които никога не е върнал.

Агонията за деградираща България продължава.

Тъй като "връщането" на имотите в момента е "факт", се появява друг въпрос, който никой не може да оспори.

Въпросът е крещящ от морална, юридическа и международна гледна точка за обезвъзмездяването на жертвите на фашизма и нацизма.

В България жертви на "холокоста" бяха преди всичко десетки хиляди българи. От юридическа гледна точка, те имат правото, както и техните наследници, засегнати от монархията на Борис, на обезщетение. Онези, които останаха без бащи и майки, без покрив и хляб, без детство и помощна ръка имат неотменимо право да искат финансово обезвъзмездяване от онези, които наследиха Борис ІІІ – Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, чиито имоти сега се изчисляват на около 500 млн. долара.
Всеки един съд по света знае това. При наследството се наследяват плюсовете и минусите. Наследниците са налице и разполагат с достатъчно финансови средства да поемат искове срещу тях. Съобщено беше, че такива искове вече са предявени в Гърция и Македония.

Въпроси за легитимността на това наследство и за възможността за иск срещу наследниците на Борис бяха отправени и към известния световен юрист специалист в тази област Едуард Фаган, който представи мултимилионен иск към три швейцарски банки, в това число Credit Suisse, от името на жертвите на апартейда в ЮАР.

Защото скандалът беше изваден от основния му контекст – ревизията на резултатите от Втората световна война. За такива престъпления никъде по света няма давност и отдавна е узаконено обезвъзмездяването на жертвите на фашизма и нацизма. Това са стотици хиляди българи – някои все още живи, или техните наследници.

Безумие. Връщат се материални ценности на сина на един военен престъпник, а жертвите му нямат право на реабилитация – финансова и морална, за убитите, осъдените, обезглавените, заточените, изчезналите, депортираните.

Около частното лице Симеон

Борисов е ясно само едно нещо              Фердинанд и Борис никога не са били собственици на имотете.

, че не може да притежава

или наследява никакви имоти     

 

"Имотното реабилитиране на Симоен Борисов" започна тихомълком на кръглата маса от Луканов.

 

 

Луканов беше двигателят  на преврата в края на 1989 г. и на идеята за някакъв
триумвират.

 

Нотата между България и Испания за възстановяване на дипло-
матическите отношения изрично определи Симеон Борисов като
частно лице, което не може да има никакви претенции към никого и
към нищо

 

 

 

Във фалшициране на някои лични документи на Кобургготски
май взимаше участие и бившият крал на
Испания Хуан Карлос

 

Не разбрахме като какъв се беше изтъпанил Симеон Борисов в
Събора в Петербург на сватбата на Георгий Хохенцолерн и неговата
италианска изгора.

 

 

Каква беше връзката между Малофеев и Сакскобургготски, и каква
търговия стана между тях за да го представят като "глава на бъл-
гарския царски двор".

 

 

You have read 1 of your 5 free articles this month.