Едно от най-озадачаващите явления в България след 1990 г. е излизането на масонерията от дълбоката сянка на дневна светлина.

Озадачаващо, защото дейността на масоните обикновено е конспиративна. Заради това тя е забранена в десетки страни, както и опитите да проникне в политиката такава непрозрачна и затворена за обществен контрол структура.

Става дума за цял исторически процес, а не за нашенските масончета и "широка членска маса", залъгвани с "филантропични, философски и прогресивни цели". Глупости.

Именно конспиративният характер на дейността на масоните по света, както и техният генезис са причината за отрицателното отношение към тях и забрана в не една държава.

Масонерията почти навсякъде се поставя извън обществено-политическия живот заради конспиративния характер не толкова на редовите членове, колкото на онези, които са на върха и за чието съществуване "членската маса" няма и понятие.
Сталин и Хитлер смазаха руското и немско масонство.

Хитлер заяви, че "ще спаси арийската нация от жълтата масонска чума". За него причината беше тясната връзка на масоните с философията и символиката на юдеизма и ционизма, от които те са заимствали папагалски легендата на Соломоновия храм.
В България масонството беше официално забранено през 1940 г. със Закона за защита на нацията, внесен от министъра на вътрешните работи Петър Габровски, под същия предлог – конспиративна юдейска организация.

Масонството навсякъде се оспорва и от църковните власти, от основните политически организации и широките обществени кръгове. Наред с другото това се дължи на още една от чертите на масонските ложи – манипулирането и проповядването на национален нихилизъм, загуба на национална идентичност, използването на членовете за конспиративни задачи.

На този фон активизирането на някакви български масони от няколко ложи е наистина озадачаващо и тревожно. Но за разлика от своите събратя по света те излизат на дневна светлина, опитват се да се налагат като някакви политически и обществени личности, подпомагани в медийното пространство от многотиражните "24 часа" и "Труд".

Това са различни ложи – Великата ложа на старите, свободни и приети зидари "Зора", "Светлина", "Сердика", "Заря", "Мадара", "Дунавска звезда", "Звездата на София", "Танакра", "Асен Златаров", "Мизия" и т.н. Някои от тях са наследници на останали в миналото структури.

Първата ложа в България е създадена през 1880 г. в Русе от Иван Ведър под егидата на Великия изток на Португалия под № 134. Ложата е назована "Балканска звезда" и в нея по-късно е приет и Александър Батенберг.

През 1908 г. Фердинанд Сакскобургготски, чиито кости неотдавна довлякоха за да ги заровят във Врана, влиза в същата ложа като заема мястото на Батенберг.
В началото на века, с помощта на френски масони, е създадена "Заря", с огнища в Стара Загора, Видин и Оряхово.

В София ложите са били две – "Зора" и "Светлина". През 1919 г. се основава третата – "Сговор". През 1920 г. в Пловдив се появява ложата – "Слънце", в Плевен – "Правда", в Кюстендил – "Македония", в Дупница – "Иван Рилски", в Бургас – "Климент Охридски".
Характерно е, че в наименованията им преобладават "слънцето" и "светлината", идващи от техния генезис от илюминатите, т.е. супер световната мафия, или от присвоени имена и символи, характерни за националната история на съответната държава, въпреки че дейността им е насочена срещу държавността и нейните институции.

Масони в България са били Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Константин Стоилов, Симеон Радев, Константин Великов, Александър Балан, Никола Гешев, Богдан Филов, Атанас Буров, Борис ІІІ, Димо Казасов, Венелин Ганев, Петър Габровски, Александър Протогеров, Николай Райнов, Жак Асенов, Петко Стайнов, Александър Обов, Никола Петков, Любомир Милетич, Коста Пашев, Драган Цанков, Рачо Петров, Андрей Ляпчев.
На 30 април 1930 г. масонската дейност в българската войска е забранена. Но превратът от 19 май 1934 г. е дело на масоните от тайния военен съюз "Звено" Димо Казасов, Кимон Георгиев, Крум Лекарски, Владимир Стойчев. В 8-членния кабинет влизат шестима масони.

След 9 септември 1944 г. масонството беше забранено до 1990 г. През 1991 г. беше възстановена "Балканска звезда", а през 1994 г. – "Зора" и "Светлина".
През 1994 г. е учредена и "Сердика".

действат две велики ложи – на Тошков и Крумов.

През 1997 г. в Горна баня е "внесена светлината" с майстор световно неизвестният Иван Ставрев, който след това отстъпва поста на бившия кадър на "Лесоимпекс" Сарандев. През 2000 г. е избран нов майстор – някой Горновски.

В ложите или близко до тях има личности, които досега не са опровергали своето участие в масонерията – Вежди Рашидов, Васил Михайлов, Андрей Пантев, Недялко Йорданов, Стефан Цанев, Стефка Костадинова, Жельо Желев, Антон Дончев, Боян Биолчев, Стоян Денчев, Стоян Александров, Гиньо Ганев, Ефрем Ефремов, Андрей Пръмов, Боян Буков, Петър Калпакчиев, Илия Павлов, Младен Мутафчийски, Емил Кюлев, Светлин Русев, Владимир Грашнов, Августин Пейчинов, Филип Димитров, Димитър Луджев, Александър Томов, Валентин Моллов, Анжел Соломон, Ахмед Доган, Николай Камов, Александър Лилов, Александър Божков, Стефан Софиянски, Христо Михайловски, Димитър Калчев.

Интерес към "светлината" имаха Андрей Луканов, Стефан Савов, Илко Ишкенази, Николай Добрев…

Осцилиращи около масонерията са съпътстващи организации като Ротари клуб, ционистката ложа Бнай Брит, Малтийският орден, дамаската масонерия Зонта. В тази връзка са спрягани имената на Соломон Паси, Алфред Криспин, Христофор Събев, Николай Камов, Леа Коен, Калчо Хинов, Христина Ангелакова, Александър Чирков, Асен Ошанов, Вилхелм Крауз, Огнян Герджиков, Стоян Ганев, Тодор Колев, Табакова, Банкова, Цветелина Узунова, а в Атлантическия клуб – Б. Пеева, Иван Кръстев, Максим Минчев, Асен Агов, Бойко Станкушев, Елена Поптодорова, Иван Гарелов, Ирина Бокова, Тодор Вълчев, Венцел Райчев, Симеон Сакскобургготски, Здравко Попов, Валентин Александров и др.

Наоколо се навъртаха и повечето членове на "Възраждане" – Борислав Дионисиев, Васил Божков, Гущеров, Радев, Тошев.

И така нататък.

Независимо от различните ложи и клонове, всичките са координирани от един общ, дълбоко законспириран през вековете център, за който 99 на сто от редовите масони си нямат и понятие като не си дават сметка за своята инструментална функция – от октопода Синедрион.

През март 2003 г. беше избран нов майстор на старите, свободни зидари Румен Ралчев, бивш член на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Сакскобургготски.
Другите две столични масонерии са разцепени като се води битка за взаимно елиминиране, непризнаване, прехващане на членовете и т.н.

По-внимателният преглед на членовете на масонерията открива редица личности в конфликт с правосъдието, "бизнесмени", работещи на ръба на "светлината", бивши сътрудници на VІ-то управление, комсомолски и партийни секретари, хомосексуалисти, комплексари, хора с психоотклонения и проблеми със самоличността и т.н.

Най-тревожното е, че тези хора не си дават сметка, че са използвани от кукловодите, работещи с методите на конспирацията, създаващи различни политически движения, икономически групировки, лобита…

Това беше част от фона, на който се появи и частното лице Симеон Сакскоборгготски…