'25 | '24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 | '06 |
'05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
55 години цветни контрареволюции. Кой беше човекът на ЦРУ в София /4/
08.2024
Заглавието може да бъде и "От Робърт Максуел – вербовчика на Горбачов и Луканов, до Гислейн Максуел и Джефри Епщайн. И обратно."
Това четиво изисква повишено внимание. Или го прочетете отново няколко пъти.
…Началото на 2024 г. започна с разсекретяване на нови файлове около "аферата на века" на елитния секс-трафикант Джефри Епщайн и неговата не по-малко елитна помощничка Гислейн Максуел, дъщерята на супер мошеника Робърт Максуел.
Разкритията вървят в две посоки:
1. Допълва се списъка с 200 имена на пътувалите до острова на Епщайн за сексуални развлечения с непълнолетни момичета сред които:
И втората посока:
- че Епщайн и Гислейн Максуел /както и нейният баща Робърт Максуел/ са били шпиони на Израел, които са използвали непълнолетни момичета за шантажиране на политици в САЩ и по света, за да работят или информират израелския МОССАД.
Нас в случая отново ни интересува повече Робърт Максуел, една от основните фигури в сценария на перестройката на Горбачов, който също работеше за МОССАД и британската Mi6 и най-вероятно беше вербовчикът на Горбачов. И на Луканов и на доста други лица.
***
Ционисткият магнат Робърт Максуел беше една от най-важните задкулисни фигури на контрареволюционните преврати в СССР и социалистическите страни от Източна Европа преди и след 1990 г. Последиците от неговата дейност се чувстват и до днес, тъй като става дума не само за най-важният политически и идеологически сблъсък на ХХ век, но и за войната между основните тогавашни шпионски централи – ЦРУ, КГБ, Mi6, МОССАД и т.н.
Максуел беше и основен проводник на израелския, британския и американския шпионаж, към Горбачов и Яковлев и към лидерите на социалистическите страни, в това число обкръжението на Живков...
Разбира се, на този фон се появи друг въпрос – кой и защо уби Андрей Луканов. И защо английският автор Гордън Томас по едно време си измисли, че МОССАД е искал да „изведе Луканов от България“. Какво ли пък би могло да означава това „да го изведе“? Заради какво и по какъв начин? В определен контекст „изведе“ може да означава и „ликвидира“. Защото преди всичко ставаше дума за много пари. И какво търсеха синовете на Максуел в София след неговата „смърт“ или „убийство“? Дали търсеха парите, които Луканов открадна на Максуел?
***
И така, кой беше човекът на ЦРУ в София през ноември 1989 г. И след това.
На 21 февруари 1994 г. ФБР арестува в САЩ 52-годишния Олдрич Еймс, който приключи кариерата си на двоен агент – на ЦРУ и КГБ. Еймс, който ръководеше контраразузнаването на ЦРУ срещу СССР, се оказа и съветски шпионин. Той предаде на КГБ най-малко 30 съветски разузнавачи, вербувани от американците, от които 10 бяха разстреляни.
Но имало и изключения. Едното от тях – от България, се било срещнало с Еймс в Рим през лятото на 1989 г. /тогава Еймс е бил резидент на ЦРУ в посолството на САЩ в Италия/ и само се е предложило да работи за ЦРУ.
Може само да се предполага, каква главоблъсканица е създал на Еймс /който работеше за КГБ/ българският аматьор. Американецът е предполагал, че КГБ го е проверявал чрез българското разузнаване. И е трябвало, все пак, да го съобщи на КГБ, за да си "върже гащите".
Българинът поискал пари от ЦРУ за "финансиране на демонстрациите срещу Тодор Живков".
Нашият човек бил наречен "моторна лодка" и е дал на ЦРУ информация за американски служител, който бил вербуван от българското разузнаване и след това прехвърлен на КГБ. Което значи, че "моторната лодка" е плавала в София по коридори, където са се говорели такива неща и е имал връзка с шефовете на І-во и ІІ-ро управления. В тогавашна София те не бяха много. В тази ситуация единственото разумно нещо, което е могъл да направи Еймс е било да издъни българското шпионче пред КГБ.
За всичко това пишеше биографът на Еймс – Пийт Ърли, който в края на 1994 г. го е посещавал в затвора и който през 1997 г. публикува книгата "Признанията на един шпионин – истинската история на Олдрич Еймс".
Когато е диктувал спомените си през 1994 г. Еймс не е знаел, дали неговият български шпионин е "разкрит или екзекутиран". Знаел е само, че след 1990 г. е бил задържан за кратко време.
Интересно обаче защо ЦРУ през 1997 г. е оказало давление върху автора Ърли /поне той така твърди/ да не споменава в книгата българската "моторна лодка". Което ще рече, че през 1997 г. тя май е продължавала да работи за ЦРУ.
Интересно е и защо КГБ, който е знаел за "моторната лодка", също е мълчал. Което пък ще рече, че "лодката" е продължавала да поработва и за КГБ.
Ако българинът не е бил някакъв случаен държавен помияр, решил индивидуално да изкара долари от ЦРУ, нещата с българския шпионин би трябвало да изглеждат по следния начин – държавен служител, висша номенклатура, с английски език, който спокойно си е пътувал по света и е имал /или си е дал/ някакви пълномощия да събира пари за демонстрации срещу Живков, т.е. бил е член на някаква тайна група, работил е за ЦРУ, КГБ е знаел, но много-много не се е тревожел, или е изчаквал.
По онова време на такова описание отговаряха само няколко "перестройчици".
Да разгледаме две възможности.
Първата е, че казаното от Еймс беше негова или на ЦРУ провокация. Още повече, че в затвора, където е бил супер предателят Еймс, ЦРУ едва ли би пуснало току-така журналист да му списва мемоарите. Ако е така, ЦРУ ни правеше на маймуни.
Сега да видим втора възможност. При Еймс през лятото на 1989 г. отива български държавен служител, приличащ на "моторна лодка". По това време сценарият, започнат от КГБ, за сваляне на Тодор Живков по поръчение на Горбачов е към своя край. Пионките са на местата си. КГБ контролира тотално групата, от която изплува и "моторната лодка".
Типично по български, ползвайки се със закрилата на КГБ, той се опитва да измъкне малко пари и от ЦРУ. Май е успял. Още повече, че световната шпионска фирма "ЦРУ – КГБ" се беше сраснала до такава степен, че индивидуалните им операции станаха съвместни. Поради това ЦРУ и КГБ мълчаха. Но изведнъж от Еймс става изтичане. Което пък е основание за още няколко версии, на които ще се спрем в бъдеще.
Спирам се отново на този случай, независимо дали ставаше дума за шпионче-аматьорче, или за едра риба, заради една основна причина. Защото моралът от тази сказка се покрива с онова, което отдавна обясняваме на празните кратуни в българската политика. Станалото през 1989 г. по инициатива на КГБ всъщност беше финансирано от ЦРУ. Такива "моторници" само пърпореха насам-натам, а онези им се чудеха на акъла. и продължават, защото по българската политическа сцена продължават да тичат някакви малоумници, които са си въобразили нещо.
Заради това и разкриването на името на този шпионин или на неговите покровители вече е без значение.
А, щях да забравя, или както се казва, "за протокола". Елементарната проверка на пътувалите до Рим през лятото на 1989 г., командировани от някои централни учреждения показваше интересни имена, "Балкан" използваше съветската система "Аврора", но, въпреки скандала със Сергей Антонов, продължаваше да работи активно с AlItalia, която всъщност беше основен партньор на "Балкан" на Запад. Така че проверката в тази "Аврора" и на AlItalia показа няколко интересни имена на българи от върхушката – преди и след 1989 г., които, през 1997 г., наистина все още не бяха екзекутирани, според Еймс.
Снимки на ареста на Олдрич Еймс.
Луканов и Дойнов чрез Робърт Максуел бяха манипулирани от Моссад и MI6.
Максуел се появи в Кремъл още при Брежнев за да се укрепи при Горбачов и Яковлев.
Луканов и Дойнов измислиха идеята да посрещнат Максуел у нас като "цар на България", което не се хареса много на Живков.