Дали третата световна не започна на 12 август 2000 г. с бедствието на руската атомна подводница "Курск"?

Да се върнем отново към онези трагични августовски дни преди 23 години...

... На 22 ноември 2021 г. бившият командващ Северния флот на Русия адмирал Вячеслав Попов /който командваше този флот по време на трагедията на атомната подводница К-141 "Курск" на 12 август 2000 г./ направи изявление, че "Курск" е загинала не заради взрив на борда й от торпедо 65-76 по време на изпитания както твърди и до днес официалната версия, а заради сблъсък /подводна битка/ с подводница/и на САЩ, и Англия.

Попов не спомена имената на тези подводници, но отдавна е известно, че това бяха две американски подводници Memphis, /с която "Курск" вероятно се е сблъскала/ и Toledo, /която е изстреляла торпедото ПК-48 по "Курск" и я е ранило смъртоносно/.
Тогава – преди 24 години, светът беше на косъм от термо-ядрена война. Ставаше дума за унищожение от САЩ на голям руски ядрен носител "Курск".

... Да се върнем към онези трагични дни на август 2000 г. и към версията на "Строго секретно".

Всъщност "Строго секретно" беше първото издание в света, което още през септември 2000 г. излезе с тази версия.

                                                                  ***

На 12 август 2000 г. стана една от най-големите трагедии в началото на третото хилядолетие. По време на учение в Баренцово море потъна руската атомна подводница К-141 "Курск". Светът се оказа на прага на трета световна война, която щеше да е ядрена.

"Курск", която беше една от най-новите, най-надеждни и най-въоръжени атомни подводници на планетата, се намираше на полигона на бойната подготовка на Северния флот, за да изпълни учебна торпедна стрелба по отряд бойни кораби. В стрелбата трябваше да бъдат демонстрирани и уникалните морски торпеда "Шквал".
Последното радиосъобщение от "Курск" беше получено на 12 август в 8,51 часа сутринта. Капитанът искаше разрешение за провеждане на обедна торпедна стрелба. Радиодокладът за резултатите от стрелбата трябваше да бъде предаден в 23,00 часа.
Няколко часа по-късно сеизмичните станции на Норвегия, Канада и Аляска, подводниците на САЩ и Англия, намиращи се в района на ученията, и руският ракетен крайцер "Петър Велики", регистрираха два взрива на дъното на Баренцово море.
Първият, по-слаб, беше в 11 ч., 29 мин., 34 сек., а вторият – по-мощен – в 11 ч., 31 мин., 48 сек.

Командването на Северния флот обаче обяви аварийна тревога чак в 23,00 часа.
На 12 август 2000 г. в определеното време "Курск" не излезе на връзка.
На 13 август в 4,36 ч. крайцерът "Петър Велики" откри обект на дъното на морето. "Курск" лежеше на дълбочина 108 метра, на 150 км от Североморск. В 7,00 ч. министърът на отбраната маршал Игор Сергеев докладва на президента Путин за катастрофата. Путин беше в Сочи и не направи никакви изявления. Беше назначен за президент на Русия само 7 месеца по-рано.

На 14 август командването на руския флот направи първите изявления, че "Курск" се е забила в дъното под ъгъл 40 градуса с разкъсана носова част и унищожена изплуващата спасителна камера.

На 15 август Главният щаб на морския флот официално съобщи за началото на спасителната операция.

На 19 август на мястото на аварията на руската подводница пристигна норвежкия кораб Normand Pioneer с британската мини-спасителна подводница LR-5.
Започна международна фаза на операцията по спасяване на екипажа на "Курск". Норвежкият спасителен кораб Seaway Eagle с дълбоководни водолази на борда, се приближи към района на катастрофата на следващия ден. След допълнително съгласуване започна вторият етап на операцията, който се характеризираше с взаимодействие на спасителните сили и средства на Северния флот с норвежките и британски спасители.

Но опитите за спасяване на "Курск" и екипажа се оказаха напразни. Загинаха 118 руски подводничари и офицери.

На 21 август в 17 часа началник-щаба на Северния флот официално потвърди гибелта на екипажа на "Курск".

На 22 август 2000 г. президентът на Русия Владимир Путин с указ обяви 23 август 2000 г. за ден на траур.

Операцията за изваждане на телата на загиналите моряци започна на 25 октомври 2000 г. и завърши на 7 ноември 2000 г. Операцията за изваждане на самата подводница от дъното на Баренцово море започна на 7 октомври 2001 г. На 10 октомври тя завърши успешно и останките на "Курск" бяха откарани в Росляковския корабостроителен завод. От подводницата бяха извадени и разпознати 115 от 118 загинали подводничари.

Всъщност подводницата беше вдигната от дъното и отбуксирана до Мурманск през есента на 2001 г., няколко дни преди събитията от 11 септември 2001 г. в САЩ.
Окончателната версия на руската прокуратура беше, че е станал самоволен взрив на 650-милиметрово торпедо на борда, което е предизвикало верижна реакция и унищожение на подводницата. Но дали беше така?

Още в първите часове след трагедията се появиха множество хипотези и версии. От тях комисията на разследване на гибелта на "Курск" остави само една версия за трагедията – взрив на собствено торпедо.
Но тя беше най-нелогичната. Другите версии, сред които и версията на "Строго секретно", появила се почти веднага след гибелта на "Курск", бяха по-достоверни. Те гласяха, че "Курск" загина от сблъсък или подводна битка с чуждестранна подводница (подводници), най-вероятно на САЩ и Англия.
"Строго секретно" беше едно от трите издания в света, което още от началото започна да анализира тезата за унищожението на "Курск" от американски подводници.
На 17 август 2000 г. "Строго секретно" беше готов със своята версия, която беше отпечатана на 1 септември в анализа "Какво всъщност се случи с "Курск". В него, като първо печатно издание в света, очертахме версията, че "Курск" е била потопена след удар или боен сблъсък с американските подводници Toledo и Memphis (и евентуално английската Splendid).

Версията на "Строго секретно" беше внимателно посрещната от световните медии и специализирани центрове. Предполагаха, че нашата първоначална информация идваше от руски закрити източници. Това беше само наполовина вярно, тъй като другата половина идваше… от американски закрити източници, които се свързаха с нас.

Но най-важното беше, че през онези часове и дни светът, без да знае, висеше на косъм над пропастта на ядрен апокалипсис и пълномащабна ядрена война между Русия и САЩ.

След трагедията публикациите за нея не бяха много. Няколко се появиха и в руски издания. Но показателно беше, че тези вестници веднага бяха подложени на проверка от страна на руската ФСБ, като в случая с "Версия" бяха иззети компютрите и снимките от космическото разузнаване, на които се виждаше една американска подводница, влязла за ремонт в норвежки док веднага след гибелта на "Курск" с много сериозни повреди.

Същевременно от направените от канадски водолази снимки на десния борд на "Курск" ясно се виждаше кръгло входно отверстие от американска торпеда МК-48. Въпреки опитите за ембарго на информацията постепенно ставаше ясно, че на 12 август 2000 г. светът по чудо избегна ядрения конфликт между двете свръхдържави Русия и САЩ.
Нашата информация влезе в световния неофициален обмен и впоследствие послужи за изграждането на версиите на източни и западни централи, в това число на появилия се през 2005 г. френски филм на режисьора Жан Мишел Каре "Курск – подводницата в тревожната вода".

Но все пак на 22 август 2000 г. в Москва се появи съобщението, в което се казваше: "В събота, на 12 август, инцидент, станал в Баренцово море, можеше да доведе до Трета световна война. В течение на няколко дни светът висеше на косъм и всяка невярна крачка можеше да доведе до обмен на ядрени удари. За щастие инцидентът беше регулиран по дипломатически път. Президентът на Руската федерация Владимир Путин и президентът на САЩ Бил Клинтън, след конфиденциални телефонни разговори успяха да договорят мирно регулиране на проблема".

Ще припомним, че към август 2000 г. Путин беше само от 7 месеца президент на Русия, а на Клинтън останаха още по-малко до края на неговия втори мандат и беше затънал до гуша в скандалите с Моника Левински в Овалния кабинет, войната срещу Югославия, наркотрафика от Мена /Арканзас/ и др.

Въпреки трагедията, Путин "остана" в Сочи, заради което си навлече критика в Русия. В течение на цяла седмица не се правеше "нищо съществено". От Англия и Норвегия изпращаха предложения за спасителна операция, които руснаците не приеха. Официалните им информации бяха объркани в Москва пристигна изненадващо и непредвидено шефът на ЦРУ Джордж Тенет /беше с визити в София и Букурещ/.
На ученията в Северно море са отработвали и други важни задачи. На "Курск" са присъствали и висши военни от Китай /досега не е потвърдено/. Техният интерес, както и на американците, се дължеше на новото руско торпедо "Шквал" – най-ефективното и унищожително подводно оръжие в съвременния свят, движещо се във водата с нова технология със скорост до 500 км/час с маса от 2 тона. Руснаците този път е трябвало да покажат усъвършенстван модел.

Трагедията беше най-голямата катастрофа в историята на руския военен флот. Гордостта му, атомната подводница "Курск", с тонаж 18 000 и водоизместимост 24 000 тона, дълга над 154 метра с екипаж 118 моряци и офицери, скорост 52 км/час, с въоръжение 24 крилати ракети "Гранит" с ядрени бойни глави, всяка от които е 40 пъти по-мощна от бомбата над Хирошима, движена от два атомни реактора, генериращи по 190 мегавата, потъна.

Според руското космическо разузнаване, всякаква връзка с подводницата е била загубена в 12,20 ч. на 12 август. Това означаваше, че командването на Северния флот, генералния щаб и лично Путин в Сочи са знаели веднага за катастрофата.
Руснаците веднага след трагедията вдигнаха във въздуха две ескадрили самолети за унищожение на вражеските подводници, като заповедта да не се унищожават е дошла лично от Владимир Путин, който още от първите минути след атаката срещу "Курск" е водел безпрецедентни консултации с американския президент Бил Клинтън.
Версията за сблъсък или битка на "Курск" с чужди подводници се появи на 15 август, когато от САЩ дойде официален отговор, в който американците признаваха, че в района на ученията е имало две американски подводници – Memphis и Toledo. Руснаците твърдяха, че е имало и трета – английската Splendid. Вероятно американското разузнаване е знаело за планираните демонстрации на "Шквал", заради което техните подводници са били близо до "Курск".

Каква може да е алтернативната версия на събитията.

…В събота вечер на 12 август 2000 г. в Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Русия атмосферата беше крайно напрегната. Там вече знаеха, че "Курск" е потънала и че това беше суперсекретна информация. Не знаеха подробностите. Но знаеха, че адмирал Попов от крайцера "Петър Велики", участващ в ученията в Баренцово море, направи първия доклад и говореше за сблъсък на "Курск" с чуждестранна подводница. В ГРУ знаеха, че ученията в Баренцово море се водеха под внимателното наблюдение на чуждите разузнавания.
Руската малка подводница Ас-15 бързо откри "Курск" след катастрофата. Но нямаше никакво решение за спасителна операция, въпреки че на борда имаше водолази, които можеха да работят на дълбочина до 200 метра. "Курск" лежеше на 108 метра.
В ГРУ предполагаха, че екипажът е загинал. Нямаше никакви контакти с него. Началникът на ГРУ Валентин Корабелников получи позвъняване по телефона. Пребледня: "Беда в едно мигновение. Тези американски лайна потопиха наш кораб. Разбирате ли. Ще има война, мамицата му, ще има война. Първият /тоест Путин/ е пристигнал от Сочи. Пристигнал е и шефът на ЦРУ. Ако някой разкаже за това, лично ще го разстрелям".

Че Тенет е в Москва вече беше официално съобщено. Но че Путин е прекъснал отпуската си знаеха само няколко души.

Тенет пристигна в Москва с послание от Бил Клинтън.

Неговата задача беше на всяка цена да не се допусне ескалация. На срещата освен Путин, Тенет и Корабелников участваха главата на Федералната служба за безопасност /ФСБ/ Николай Патрушев и министърът на отбраната Игор Сергеев. Беше взето решение – никаква информация за медиите, мълчание и ембарго.
Първото съобщение за гибелта на "Курск" беше дадено от ИТАР-ТАСС чак в понеделник – 15 август.

И така, вече с висока степен на сигурност, могат да бъда пресъздадени събитията от 12 август 2000 г. /Тази версия се появи в "Строго секретно" на 1 септември 2000 г./
В 8 часа и 51 минути на 12 август капитанът на "Курск" Генадий Лячин докладва на адмирал Попов, намиращ се на "Петър Първи" за готовността за изстрелване в рамките на ученията на най-новото торпедо "Шквал". "Курск" беше на перископна дълбочина от 18 метра. От този момент Лячин даде заповед за тишина в ефира. Той знаеше, че "Курск" следяха две американски подводници – "Мемфис" и "Толедо", и вероятно една английска – Splendid. Около "Курск" се събираха руски кораби, участващи в ученията, за да осигурят спокойствие на екипажа на подводницата преди пуска на "Шквал".
"Шквал" беше уникална торпеда с уникална конструкция и характеристики. Двете американски подводници около "Курск" вероятно имаха задача да попречат на изстрелването на "Шквал".

Неголямата в сравнение с "Курск" американска подводница "Толедо" маневрираше около руснаците, засланяйки видимостта.

"Мемфис" следеше всичко на радара от известно разстояние.

В 11 ч. и 28 мин. "Курск" трябваше да направи торпеден залп, заради което изплува на перископна дълбочина. В този момент следващата я американска подводница загуби хидроакустичния контакт и също започна да изплува. Според няколко версии, това беше Toledo. Лодките се сближаваха и в някакъв момент кърмовият стабилизатор на Toledo е разпорил външната обвивка на "Курск" и е смачкал торпедния апарат. Видеозаписът на споменатия френски филм показваше дълги разкъсвания на нейния корпус. Вероятно капитанът на "курск" – Лячин, даде заповед за изстрелване на торпедо заради започната атака на Toledo.

Тогава Memphis изстреля срещу "Курск" свои торпеда. Доказателство за тази атака беше кръглата дупка със загъната навътре метална обшивка на корпуса на "Курск", като във френския филм това се виждаше добре.
"Курск" започна да пада към дъното. Настъпи вторият взрив, фиксиран от норвежката сеизмична станция.

Американското торпедо проби корпуса на "Курск" в задната част на торпедния отсек. Това доведе до взрив и пожар. Огънят стигна до останалите 24 торпеда. Две минути и петнадесет секунди след удара на МК-48 стана огромен взрив в торпедния отсек. "Курск" се удари в дъното под 40 градуса. Силата на взрива беше толкова голяма, че беше фиксирана от норвежките сеизмични станции. Ударната вълна повреди и "Мемфис". Именно тази подводница след това беше заснета от спътниците в норвежкия ремонтен док

Бягството на "Мемфис" обаче беше маневра, за отвличане на вниманието от "Толедо", която с големи повреди след удара с "Курск" едвам се движеше към Англия.
Главата на ГРУ генерал Корабелников даде заповед за издирвателна операция на капитана на подводницата АС-15. Той бързо откри "Курск". Всички бяха убедени, че екипажът не е оцелял. На "Курск" обаче се намираха 23 ядрени ракети II-700 (Гранит).
В Москва и Вашингтон вече знаеха какво се е случило. Бил Клинтън изпрати с тайна мисия шефа на ЦРУ Тенет в Москва. Той призна, че "Мемфис" в паника първа е открила огън.

Малко хора обърнаха внимание и на други детайли. При анализа на останките на "Курск" следствената група намери специалиста по специалните връзки, т.е. шифровача, старши-мичман Игор Ерасов там където би трябвало да бъде, в третия отсек, на поста за специална връзка, седящ зад своята маса-сейф. Той е държал върху коленете си малка метална касичка. Смъртта е настигнала подводничаря в момента, когато е искал да прибере в касичката кодовете, таблиците и другите секретни документи. Но това е могъл да направи само в един единствен случай – ако екипажът се е готвел за евакуация.

А това означава, че на "Курск" са очаквали наближаващ сблъсък или атака и са се готвили, а не са били изненадани или неподготвени.
Това означава само едно нещо – аварийната тревога в подводницата е била дадена още преди първия взрив. Ситуацията, според командира Лячин, е била толкова извънредна и сложна, че той е дал заповед и на шифровача да подготви секретните документи за евакуация. Това означава, че още преди взрива в носовия отсек Лячин е оценил ситуацията на "Курск" като крайно критична, нуждаеща се от изплуване и евакуиране на екипажа. Ако се съди по концентрацията на хората в третия и четвъртия отсек, екипажът е имал намерение да напусне "Курск" през централния отсек Това обикновено се прави през рубката. Известно е, че перископът на "Курск" беше вдигнат, т.е., че тя е била на перископна дълбочина. Не се изключва, да е успяла да изскочи и в надводно положение.

Имаше още една подробност.

На бойните си постове са останали само онези, без които управлението на "Курск" е било невъзможно – командирът на движението, командирът на техническата група на движението, инженерите на групата на дистанционното управление, командирът на отделението на турбинистите, техникът по автоматиката, двама от шестте турбинисти и др. Те е трябвало да напуснат "Курск" само след спирането на реакторите. В невероятно тежката ситуация са успели да включат допълнителна група въздух с по-високо наляганее за компенсиране на температурното разширяване на първия контур на реакторите и да им осигурят херметичност.

След изваждането на "Курск" специалистите стигнаха до извода, че именно действията на личния състав в 6-ти отсек са имали решаваща роля а спасяването на реакторите. И че спирането им е започнало още… преди пагубните взривове.
А останалата част на екипажа? Всичките са били събрани във втори, трети и четвърти отсек, сложили са личните дихателни апарати и са очаквали да изплуват и да излязат на палубата. Това в никакъв случай не е внезапен взрив на торпедо и внезапен пожар в първия отсек.

Това означава, че К-141 още преди взривовете е била в пълна аварийна тревога или се е готвела за бедствие с такъв мащаб, че командирът е предвиждал евакуация на целия екипаж, включително потушаване на реакторите и спасяване на секретната документация.

Това означава, че е имало атака срещу "Курск" от чужди подводници, едната от които се е сблъскала с нея, или, че тя/те са изстреляли по "Курск" торпеда.
След удара с "Курск", Toledo със силни повреди, се е затаила на дъното недалеч от руската подводница. В течение на 48 часа екипажът се е справил с повредите и на 15 август, под прикритието на два натовски самолета "Орион", и вероятно със съгласието на руснаците е напуснала бавно района.

В резултат на подводната битка Memphis също е получила повреди и на бавен ход се е движела към норвежкото пристанище Берген, където една седмица по-късно, на 19 август, беше заснета от руското космическо разузнаване с разрушения на дебелата гумена обшивка и вътрешната стоманена конструкция. Memphis остана в Берген 8 дни, след което се отправи за триседмичен ремонт във Фаслен (база на английските ВМС в Шотландия).

Искането на руснаците за оглед на Memphis в Берген беше отхвърлено. Потвърждение, че с нея нещо се е случило беше и доставянето в Норвегия от САЩ на жените на 12 офицери. На Memphis при сблъсъка с "Курск" са загинали 12 USA-подводничари.
На 16 август министърът на отбраната на Русия Игор Сергеев заяви по телевизията за "таран на "Курск". В същия ден неговият американски колега Уилям Коен му изпрати съболезнования и "солидарност на американските хора с пагон". На 17 август Путин изненадващо благодари на премиера на Англия Тони Блеър за "помощта в Баренцово море", въпреки че до този момент не беше известно нищо за някаква негова помощ. Но Путин не каза нито дума за Клинтън.

През тези августовски дни на 2000 г. по линията Кремъл – Белия дом се разиграваше един от най-опасните преговори в историята на човечеството, включени в "пакета "Курск".

Не трябваше да чакаме много. На 6 септември, след поредната лична среща на Путин с Клинтън в ООН в Ню Йорк, президентът на САЩ заяви, че Вашингтон се отказва от плановете си за развитие на националната система за противоракетна отбрана /ПРО/ и потвърди готовността на САЩ да се придържат към Договора за противоракетната отбрана от 1972 г. (И двете договорености след това не бяха спазени от Джордж Буш-младши.)

Мина една година. В края на лятото на 2001 г. започна операцията по вдигането на "Курск". Но на 11 септември 2001 г. стана терористичната операция в Ню Йорк /на стр. 22-25/, която привлече вниманието на целия свят и причините за гибелта на "Курск" минаха на заден план. Създаде се впечатление, че някой синхронизира тези събития така, че причините за гибелта на "Курск", която беше през цялата тази година обект № 1 на световното внимание, да бъдат засенчени от трагедията в Ню Йорк.
На 12 август 2000 г. светът беше застанал пред пропастта на ядрена война. Шахтите на руските стратегически ядрени ракети бяха отворени и очакваха заповед за нанасяне на удар,. Заповедта не дойде...

                                                             ***
... Това беше нашата версия само няколко дни след гибелта на "Курск".

Анализът правехме от собствени информационни източници, от някои източници в Русия, както и от някои източници в… САЩ. Да, няма грешка. Американците веднага потърсиха някои източници /в това число и "Строго секретно"/ за да свалят колосалното напрежение около "Курск", когато войната беше на разстояние само един бутон.

Нашата версия залегна и в споменати, излъчени по френската телевизия документален филм през 2005 г., който потвърди, че руската атомна подводница "Курск" беше унищожена с торпедна атака от американска подводница.

Според авторите на филма Toledo се е сблъскала с "Курск", след което руската подводница е отворила торпедните си апарати, което е довело до атака срещу "Курск" от Memphis, която е прикривала и изтеглянето на Toledo от мястото на подводната битка.

"Курск" трябваше да извърши тест със суперторпедото "Шквал".

Но нещата около "Шквал" бяха от по-рано. Няколко месеца преди август 2000 г. в Москва беше арестуван американецът Едмънд Поуп, бивш сътрудник на тайните служби на САЩ, който беше обсъждал "Шквал" с нейния конструктор Анатолий Бабкин. Тогава никой не свързваше ареста на Поуп с "Курск", както и че въпреки присъдата, той беше върнат на САЩ след утихването на шума около "Курск".

С какво можеше да се обясни този обрат, както и другите въпроси в позицията на Кремъл? Само с едно – договорености между Путин и Клинтън.

Путин беше пред страшен избор. Или да съобщи истинската причина за гибелта на "Курск" и да изправи света пред ядрена война или да замълчи и да направи "сделка в пакет" като се опита да постигне някаква изгода за Русия. Беше само от 7 месеца прзидент и се нуждаеше от невероятна сдържаност и адекватна преценка на ситуацията.

Чак на 17 август зам.-началникът на щаба на руския военноморски флот адмирал Побожий проведе в Брюксел преговори с главното командване на обединените сили в Атлантическия океан. Постигнато беше "пълно взаимно разбирателство", т.е. националната принадлежност на подводницата-убиец беше окончателно уточнена.
Най-вероятно това беше американската Memphis, която няколко дни след катастрофата – между 19 и 22 август, беше заснета от руското космическо разузнаване в норвежката ремонта база Берген.

Американската подводница се изтегляше от мястото на трагедията на бавен ход и на малка дълбочина. Тя беше преследвана от руски самолети и хеликоптери и беше засечена от крайцера "Петър Първи". Стана нещо непонятно. Американската подводница беше преследвана от руската авиация не само в руски, но и дълбоко в норвежки териториални води. Каква можеше да бъде степента на проблема, за да даде повод на руснаците така масово да нахлуят във водите на Норвегия? Това можеше да има само едно обяснение. Всички знаеха, че тази подводница е виновна за нещо и че руснаците я преследваха и чакаха само заповед от висше равнище за нейното унищожение. Заповедта не дойде…

…за да стигнем до 22 ноември 2021 г., когато бившият командващ Северния флот на Русия адм. Попов направи изявление, че "Курск" загина в подводен сблъсък /бой с две американски подводници.

Какво можеше да означава това? Само едно нещо, т.е. онова, което на 22 август 2000 г. се появи в някои руски издания, като кратка бележка: "Събота, 12 август, в Баренцово море стана инцидент, който можеше да доведе до избухването на пълномащабна трета световна война… Няколко дни светът висеше на конец и само една погрешна политическа крачка щеше да доведе до обмен на ядрени удари.
И още нещо – че Третата световна беше само отложена…

22 август 2024 г.

След изваждането на Курск и отрязването на носовата й част ясно личеше пробойна от                                                      удар с торпедо /най-вероятно на САЩ/.

Операцията за изваждане на телата на загиналите моряци започна на 25 октомври 2000 г. и завърши на 7 ноември 2000 г. Операцията за изваждане на самата подводница от дъното на Баренцово море започна на 7 октомври 2001 г. На 10 октомври тя завърши успешно и остан-ките на "Курск" бяха откарани в Росляковския корабостроителен завод. От подводницата бяха извадени и разпознати 115 от 118 загиналиподводничари.