Този анализ разглежда изменението на климата в рамките на стабилността на полюсните позиции и събитията в приетия исторически мащаб, т.е. "циклите на Бонд".

Катастрофалният характер на изменението на климата се обяснява лесно с периодичните смени на полюсите. Бъдещето не е предвидимо в детайли, а се определя общо. Например, ние не знаем как този или онзи човек ще живее живота си, но знаем със сигурност, че рано или късно ще умре. Това – и само това – знаем със сигурност за всички хора.

Огромна литература е посветена на цикличното развитие на историята на човечеството. Популярните книги на Гумильов очертаха 1500-годишен цикъл на историята на народите. Обяснявайки този цикъл, той обаче беше принуден да въведе теоретично предположение за съществуването на някакъв космически фактор, който предизвиква импулси на пасионарност, като действа чисто избирателно – върху народи, чиито условия на живот са подложени на рязка променливост.

Обръщайки се към историята, наистина забелязваме цикличността на случилите се събития.

Например, най-древният град в света, Йерихон, беше напълно унищожаван в резултат на поредното варварско нападение със завидна честота от 1500 години.

Със същата цикличност загиват древните цивилизации на Китай, Южна Америка, Индия, Африка, Западна Азия.

"Тъмните векове", последвали смъртта на цивилизацията, обикновено продължават три века, след това идват възраждането, разцветът, времето на империите и времето на упадък. В различните културологически школи тези периоди се наричат по различен начин.

Последният път в нашата история "тъмните векове" се случиха след разрушаването на Римската империя, преди това – преди още 3300 години и т.н. Унищожаването на цивилизацията е станало по цялото земно кълбо в онези точки, където цивилизацията е била толкова развита, че варварите са имали какво да унищожават.

И така, през пети – шести век на нашата ера се случва не само упадъкът на Западната Римска империя. Номадите нахлуват в Централна Азия и Индия, Китай е разцепен и е в перманентна вътрешна война, преселения на народи текат из целия американски континент.

Арабите и славяните се подготвят за своя версия за завладяване на света.

Разбира се, 1500 години е условност, цикълът "плава" – плюс или минус 500 години. Но никой не отрича цикличността на развитието и доскоро единственият въпрос беше да се намери източника на физическото влияние върху народите.

Ясно е, че номадите са били прогонени от местообитанията си от сушата и необходимостта да хранят добитъка си. Но какво е причинило сушата (както и други неблагоприятни природни явления, от вулканични изригвания до чума, придружени от миграции на народите) с такава фаталистична неизбежност?

Едва през 1997 г. отговорът беше даден от климатолозите. Джерард Кларк Бонд от обсерваторията Lamont-Dougherty на Колумбийския университет беше основен автор на статия, публикувана през 1997 г., постулираща теория за 1470-годишни климатични цикли, базирана предимно на петрологични индикатори за дрейфа на леда в Северния Атлантик. Тези климатични колебания се наричат "цикли на Бонд".

Осем такива флуктуации бяха идентифицирани в епохата на Холоцена, тоест нашата епоха, която започва след края на последното заледяване. Към тези осем обаче можем да добавим още няколко, които идеално се вписват в разкритата закономерност.

"Събитията на Бонд" могат да бъдат аналози на известните по-рано климатични колебания на Дансгаард-Ешгер, които са се случвали през ледниковата епоха с приблизително същата честота и са свързани с циклите на преразпределението на топлината на планетата, когато половината от планетата е била скована в ледена черупка.

Съществуването на климатични колебания, свързани с цикъл от приблизително 1500 години е доказано за последната ледникова епоха с данни от ледниковите ядра. Продължителността на тези цикли през Холоцена е по-зле проучена, вероятно поради антропогенния фактор на изменението на климата, който действа от началото на нашата ера и се изразява в обезлесяването и дисбаланса на глобалния водообмен между океана и земята, което влияе на редовността на циклите на Бонд.

Според Бонд и др. има цикъл от приблизително 1470±500 години в региона на Северния Атлантик през Холоцена. Повечето от колебанията на Дансгаард-Ешгер от последната ледникова епоха се случват с честота от 1500 години и редица по-късни климатични събития се вписват в същия модел – като малкият ледников период на Средновековието, охлаждането от 6200 г. пр. н. ера и началото на младия дриас (понякога наричан "млад драйа", от драйа - студенолюбивото растение).

Според историята на климата големите суши в Евразия са били обект на същата закономерност.

Има и достатъчно факти в полза на това, че климатичните колебания с честота ≈1500 години са причинили промени в растителността в цяла Северна Америка.

Вярно е, че след като установихме два модела – климатичен и исторически – не се приближихме до разбирането на техните първопричини… Но все пак можем да говорим с увереност за бъдещето.

Повечето от "събитията на Бонд" не са имали еднакви климатични характеристики, някои съответстват на периоди на охлаждане, други – на периоди на опустиняване и суша в редица региони. Като цяло, въз основа на таблицата на Бонд не можем да кажем как ще се промени климатът – можем само да прогнозираме със сигурност, че ще се промени.

Ето списък на събитията на Бонд:
≈ Преди 500 години (1500 г. сл. Хр.) (събитие на Бонд 0) – Малък ледников период.
≈ Преди 1400 години (500 – 600 г. сл. н. е.) (Събитие Бонд 1) – Великата миграция.
≈ Преди 2800 години (700 800 г. пр. н. е.) (Събитие на Бонд 2) – Суша в Източното Средиземноморие, арийците завладяват Индия, гърците колонизират Средиземноморието, скитите се преместват в Източна Европа.
≈ Преди 4200 години (2200 г. пр. н. е.) (Събитие на Бонд 3) – изменение на климата в световен мащаб. Едно от най-тежките, по отношение на предизвиканите от него социални катаклизми и климатични събития, което вероятно ни очаква в близко бъдеще. Сушата е продължила през целия 22 век пр. н. е. Тя допринася за падането на Старото царство в Египет и империята Аакд в Месопотамия и за миграцията на носителите на харапската цивилизация на югоизток.

Следи от глобалното изсушаване на Земята – опустиняването от онова време, учените откриват в Северна Африка и Близкия Изток, в Арабския полуостров и Индия, в центъра на Северна Америка и в Западна Канада… Черноморските степи са станали безлюдна пустиня, нито едно погребение с датировка не е открито в Северен Кавказ между 4100 и 3900 години. Всичко това е причинено от охлаждането на климата в Северния Атлантик – намаляване на топлината от Гълфстрийм.

≈ Преди 5900 години (3900 г. пр. н. е.) (Събитие на Бонд 4) – Глобална суша, възникване на пустинята Сахара, бягство на населението към речните долини, бурно нарастване на насилието, преход към патриархат и създаване на редовни армии. Този период е свързан със социалната стратификация, развитието на човешкия индивидуализъм, появата на антропоморфни божества и концепцията за линейно историческо развитие.

≈ Преди 8200 години (6200 г. пр. н. е.) (Събитие на Бонд 5) – Глобално охлаждане, причинено от пробив на прясна вода от топящ се ледник в Северния Атлантик, последван от спиране на Гълфстрийм. Начало на засушаването на Северна Африка. С началото на опустиняването кифианската култура изчезва, подобно на някои други култури от Западна Азия и Северна Африка. Започва изоставането в развитието на африканския континент. Хората няма да заселят отново много от тези места до 1500 години по-късно, когато климатът отново става по-влажен. Въпреки това, приблизително по същото време, охлаждането и сушата в района на Месопотамия подтикват местното население да създаде мрежа от напоителни канали, което в крайна сметка става още една от предпоставките за растежа на първите градове.

≈ Преди 9400 години (7400 пр. н. е.) (Събитие на Бонд 6) – съвпада с изблик на ледникова активност в Норвегия (събитие Ердален), както и със студения климат в Китай.

≈ Преди 10 300 години (8300 г. пр. н. е.) (Събитие на Бонд 7) – Началото на мезолита, причинено от началото на глобалното затопляне.

≈ Преди 11 100 години (9100 г. пр. н. е.) (Събитие на Бонд 8) – Охлаждане в края на пребореалния период.

≈ Преди 12 730 години (10 730 г. пр. н.) (Събитие на Бонд 9) – Млад дриас (млада драйя), внезапно и много бързо, за 10-15 години – завръщане на ледника. Изменението на климата довежда до разпространението на селското стопанство в Източното Средиземноморие. Предполага се, че студеният и сух климат на Младия дриас е довел до намаляване на екологичния капацитет на територията на Леванта и установените племена от ранната натуфийска култура са преминали към по-устойчива икономика. Смята се и че по-нататъшното влошаване на климата е довело до началото на отглеждането на зърнени култури.

Затоплянето на Алеред преди 13 350 години също може да се отдаде на събитията на Бонд, когато в средните ширини климатът е бил същият като сега, въпреки че в други географски ширини е бил много по-студен.

По-нататък цикълът се потвърждава, затоплянето и охлаждането се случват по-често отведнъж на всеки 1500 години, което напомня за съвременната епоха. В крайна сметка през последното хилядолетие Малкият ледников период на Средновековието излиза "извън графика" и е бил много по-малък от останалите "събития на Бонд".
Какво е най-важното, което можем да изведем от тази закономерност?

Климатът не само се променя постоянно. Променя се много бързо. Буквално в течение на няколко години. И промените му са (и очевидно ще бъдат) катастрофални. Не повишаване на глобалната температура с 2 градуса на век, а покачване или спадане с 10 градуса за едно десетилетие. Разбира се, хората не са основна причина. Но нещата са свързани. Факт е, че глобалното изменение на климата се причинява и от малки въздействия. Енергията, генерирана от човечеството, е по-малка от 0,1% от тази, доставяна на Земята от Слънцето. Но това беше достатъчно, за да се намали огромната горска покривка, като по този начин се наруши биотичната стабилност на планетарния климат, промени се атмосферната циркулация в района на Световния океан и по този начин се влияе на температурния му режим.

И след това – топенето на вечната замръзналост, ледовете на Гренландия, на арктическите ледове, потокът от разтопена прясна вода в Северния Атлантик, забавянето на Гълфстрийм, причинено и от катастрофата на Deep Norizon, което виждаме сега. Скоростта на Гълфстрийм е достигнала минимум за последните 1600 години. Интересното е, че тази цифра отново ни препраща към цикъла на Бонд и обяснява разбалансирането на климата.

Структура на Земята: кора, мантия външно ядро, вътрешно ядро.

Северният магнитен полюс: нормален, днес /вляво/ и обърнат -вдясно