Преди доста години обявихме конкурс за нов химн. Мотивацията ни беше напълно рационална.

Единственото нещо, което вилнеещата в България демокрация не успя да промени досега беше химнът. Не че не искаха, но нямаха време, заети с други неотложни работи.

Успяха обаче да изпраскат куплетите, останали от социализма, и оставиха само първия.

Но прочетете какво остана:
Горда Стара Планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай.
Твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край.

И всички все още заставаме мирно и ревем като овни, че Балканът е горд, че Дунавът е син, че Пирина пламеней. И се дерем, че тя е земен рай, че е хубава, че няма край.

По-голяма лъжа от това, здраве му кажи.

Нито планината ни е горда, а е изсечена до дъно, нито Дунавът е син, защото е пълен с цианкалий, нито Пирина пламеней, но всеки момент може да пламне…

Нито родината ни е рай, а един осъвременен ад, нито има съответната прелест.

Това с края, обаче е вярно. Той наближава. Краят в химна трябва да остане.

Всъщност текстът на Мила родино се появи тогава, когато в него имаше доста истина. Залесявахме Стара планина, борехме се за чистия Дунав, разкрасявахме Тракия и Пирина.

Химнът имаше и друго хубаво нещо. Замени предишния, който точ в точ беше като съветския и лично беше одобрен на времето от Йосиф Висарионович.

Малко хора помнят, че новият "Мила родино" на една от олимпиадите /вече не помним коя/ беше признат за най-музикалния и най-смисления. Някой беше превел на оценяващите и думите. И никой не каза, че не е така.

Я си представете днес някой отново да преведе на европейците единствения куплет на химна. Пълен смях. Кой ще ни повярва? Защото за влизането в този рай трябва да си докарат рота от бодигардове или поне две безоткатни гаубици за бой по софийските улици. В Пирина ще ги ограбят в хотела, а ако не ги удавят в Дунава няма да им простят митничарите при излизане от Тракийската равнина на КПП-то в Свиленград. Зад самата тракийска равнина, както е известно, е държавата Турция. Фактът, че и ние влязохме при Турция в НАТО съвсем не означава, че тази равнина ще бъде наша. Същото може да се каже за Пирина и за Дунава.

А къде е новият исторически момент, че вървим напред в единен строй с големия брат САЩ. Къде е съвременния контекст на новите реалности на демократична България?

Поради това обявихме конкурс за нов, съвременен текст на "Мила Родино".

Едва ли има българин, който да оспори тази необходимост, налагана от новата същност на ХХV век.
Родината се нуждае от нов текст към химна.

Побързайте, преди от него да е останала само последната дума – край.

Родината, това съвременно Отечество на октопода, се нуждае от нас.

Обявеният от нас конкурс за нов, съвременен текст на "Мила Родино", предизвика сред читателите голям интерес. Получихме около 300 писма, сред които журито, съставено от познавачи на съвременна България, трябваше да направи избор. Той беше труден, тъй като всички участници бяха талантливи и наблюдателни. Но като всеки и този конкурс трябваше да има отличени участници.

Публикуваните тук текстове получиха награда, от редакцията на "Строго секретно".

1. Мила Родино,
Африка пред теб
бледней!
Мила Родино,
беше земен Рай.
Твойта хубост,
твойта прелест
е към своя край.
Бедна Стара планина,
до ней Дунава мътней.
Слънце Тракия огрява,
до Пирина огън тлей.
В нашата хубава страна
някой райски си живей.
Народът дрипав, в нищета,
вече славеят не пей.
В НАТО искаме сега
празен поглед да се рей.
Залага твоята съдба.
Той е новият злодей.
Мила ми земя, добра,
спомена за теб светлей.
Мамят твоите чеда,
всичко рухнало пустей.
Тъмно бъдеще те чака,
Африка пред теб бледней.
Диво племе род продава,
за тебе никой не милей.
Само долари, блага
всеки граби и ламтей.
Всичко българско залага,
цял народ сега злобей.
Алчен властник днес те води,
пъкъла нарича рай.
Търси свои си изгоди
и така ще е до край.

И. С., Айтос

2. Мила Родино,
Ти си вече ад!
Гола Стара планина,
до ней Дунава черней,
сяра Тракия обвива,
над Пирина се стелей.
Мила Родино, ти си вече ад,
няма хубост, няма прелест,
има само глад.
Паднаха люде безчет
от бандит неуловим.
Майко, дай ни мъжка сила
ние пак да издържим!
Грозно братя българи!
С нас Москва е веч "на нож".
Властници крадливи грабят
нашия последен грош.

Ж. С., Меричлери

3. Мила Родино,сякаш е война!
Гола Стара планина,
мътен Дунава се лей,
прах Тракия покрива,
чак до Пирина тъмней.
Наша Родино,
в бедност ний живеем,
нямаш хубост, нямаш прелест,
но тука ще измрем.
Нямат работа за нас,
без пари сме, без вина,
няма милост, няма жалост,
сякаш, че сме във война.
Мила Родино,
страдаме безкрай,
но със тебе ще останем
до самия край!

М. В., Пловдив

4. Мила Родино,
търпението робско
няма край!
Плаче Стара планина,
до ней Дунава ридай,
слънце Тракия оплаква,
до Пирина кръв се лей.
Гола Родино,
ти бе земен рай.
Твойто робство, твойте мъки,
ах, те нямат край.
Гладен, бос електорат,
лъскав парламент, богат.
"Олимп" с Партията грее,
Командирът богатее.
Гола Родино,
ти си мафиотски рай.
А търпението робско наше,
ах, то няма край.

М. П., Шейново