Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Отново за Хрониките на Джийн /Чип/ Тейтъм.
За наркотрафика през Мена /Арканзас/
02.2025

 

 От главния редактор

Красимир Иванджийски 

 Февруари 2025 г

Преди 30 години, през 1996 г.,публикувах за първи път в издавания от мен вестник "Строго секретно" така наречените "хроники на Чип Тейтъм". Те ми бяха изпратени от САЩ от съпругата на Тейтъм – Нанси Тейтъм, с молба да бъдат разпространени и в Европа. Тогава бях един от първите издатели, отпечатали, все още в суровия им вариант, "Хрониките на Тейтъм" в света. Но не това беше най-важното.

По-важното беше онова, за което Тейтъм пишеше в своите хроники, заради което беше пратен в затвора. След това беше пуснат. След това отново изчезна за дълго време. След това пак се появи. Така става в тези среди. Но Тейтъм е и едно от изключенията.
Защото неговите документи разкриваха един процес, чиито мащаби по онова време бяха трудни за оцеляване, но които от перспективата на времето оформиха израждането на демокрацията в САЩ, симбиозата между ЦРУ, Федералния резерв и колосалния наркотрафик през летището Мена, когато Бил Клинтън беше губернатор на Арканзас, с което заслужи назначението си за президент на САЩ под контрола на ЦРУ и на Буш-старши, скандалът Иран-Контра, т.е. оръжие срещу наркотици за Никарагуа и за Латинска Америка, изграждането на глобалните банки в САЩ и Англия, като основни перачи на наркотрафика, което продължава и до днес, и т.н.
"Хрониките на Тейтъм" не бяха изпратени само до мен. На някои особености с тяхното получаване ще се спра може би в бъдеще. Тук само ще отбележа, че това не беше лесно и беше строго наблюдавано от няколко служби по света.
Хрониките тогава бяха разпратени и до водещи американски политици като Джей Рено, Хари Браун, Рос Перо, Джак Кемп, Сам Нан, Чарлз Роб, Джон Глен и до водещи световни журналисти по света.
Документите на Тейтъм бяха разпространени и в Конгреса на САЩ, където предизвикаха дълбока тревога, защото обвиняваха станалият вече президент на САЩ Бил Клинтън, бившите президенти Рейгън и Буш, ЦРУ и МОССАД, в организиране и финансиране на глобалния наркотрафик, по-конкретно в производството на кокаин и трафика между Хондурас, Панама, Никарагуа и щата Арканзас през периода 1983-1988 г., когато губернатор там беше Бил Клинтън, а основен наркотрафикант беше Бари Сийл /филмът за него с участието на симпатичния Том Круз беше направен по-късно за да "избелят" Бари Сийл и въобще Бил Клинтън/.
Тейтъм вероятно беше последният жив свидетел, който разкри връзката между тези хора и "шопарите" на наркотрафика. Заради това беше преследван и пращан в затвора. Съпругата му Нанси Тейтъм, от която получавах хрониките, беше под домашен арест.
И накрая – кой беше Джийн /Чип/ Тейтъм?
От достъпната информация Джийн Тейтъм беше боен контрольор на специалните сили на САЩ във Виетнам; 25-годишен агент под дълбоко прикритие на ЦРУ; пилот от армията на САЩ, изпълняващ секретни мисии по време на американското нахлуване в Гренада; в Иран-Контра пилотни летящи пратки с кокаин, етикетирани като медицински консумативи; и член на свръхсекретния "ударен екип" Pegasus, управляван от G7… Това е необикновената история на Джийн /Чип/ Тейтъм. От силно секретни (и до голяма степен неизвестни досега) тайни операции на специалните сили в Камбоджа, до скитащи "активи" на ЦРУ; до "черни операции" в Гренада и Иран-Контра Enterprise на Оливър Норт, както и членство в международен "ударен екип".
Джийн /Чип/ Тейтъм е видял всичко, направил е всичко и разказа всичко или почти всичко. Тейтъм знае къде са погребани скелетите. Беше наясно, че свидетелските му показания замесват действащи и бивши президенти на САЩ плюс цял списък от високопоставени правителствени служители и други в купища престъпни дейности – включително убийства, изнудване принуда, притежание на оръжие, пране на пари и кокаин-трафик. Тейтъм се превърна в разобличител след ареста му по обвинение в държавна измяна в началото на 1995 г.
Дотук всичко е ясно.
Както и отговорът на въпроса защо през 1996 г. публикувах "Хрониките на Тейтъм" и сега, 30 години по-късно, отново ги препечатвам във вида, за който преди 30 години получих разрешение от съпругата му Нанси Тейтъм.
Какво ми написа тя на 9 ноември 1996 г.?
"Моят съпруг беше военен офицер през целия си съзнателен живот и взе участие в редица черни операции през 1986-1992 г.
Той обаче е голям патриот, жертващ всичко лично и губещ много приятели. Но, когато корупцията стигне до най-високо равнище, той ще я изобличи. Чип мисли, че негов дълг е да даде на хората тази информация."
Това беше и причината да отпечатам през 1996 г. "Хрониките на Тейтъм", въпреки че ми донесоха много проблеми.
Това е и причината, за да ги отпечатам сега отново, на фона на ставащото в САЩ.

 =================================================================

 

 

-------------------------------------------------------------------------

 

Джийн / Чип /Тейтъм

================

„Тези документи бяха попълнени по времето на операциите, провеждани от въздушната база Палмерола – Хондурас между февруари и май 1985 г. Това беше цели две години преди светът да чуе въобще за Оливър Норт и операцията Иран-Контра.
Събрах тези документи като хронология, проследяваща седмица след седмица, събитията, в които бяха въвлечени висши политически и военни лица.

На 23 октомври 1986 г. каргосамолет С-123, натоварен с оръжие и муниции, беше свален над Никарагуа. Единственият оцелял беше пленен от никарагуанските военни и закаран в Манагуа за разпит. По време на разпита Еужей Хазенфус призна, че сваленият самолет бе собственост на правителството на САЩ и изпълняваше задачи на Централното разузнавателно управление /ЦРУ/. Въпреки че САЩ категорично отрекоха, че самолетът е техен и че Хазенфус е работил за тях, последвалото разследване показа, че думите му са верни.

За прикритие президентът Роналд Рейгън поиска специално разследване на тези „абсурдни твърдения”.

Срещу 40 милиона долара разследването не откри „никакво нарушение” по границата Никарагуа – Хондурас. Но, ако бяха извикали да дадат показания военните за тяхното ежедневно снабдяване на контрите в Никарагуа, щеше веднага да се разбере, че законът „Боланд”, забраняващ каквато и да било военна подкрепа за Контрите, е бил нарушаван постоянно. Показанията на персонала щяха също да разкрият, че военни самолети бяха използвани за транспортирането на кокаин от лаборатории, оборудвани със съдействието на ЦРУ в лагерите на контрите.
Защо не бяха разпитани?

Следните редове разкриват хронологията на полетите, които командвах в Централна Америка.

                                            ***

През февруари 1985 г. два самолетни екипажа от 3/498-а медицинска компания от Форт Стюард в Джорджия пристигнахме във въздушната база Палмерола в Хондурас. Всеки екипаж се състоеше от пилот, помощник-пилот, медицинско лице и шеф на екипажа. След като пристигнахме нашият екипаж трябваше веднага да отиде при началника на болницата за бъдещите задачи. Началникът беше полковник Зичек.

Последваха проверовъчни полети с инструктор, познаващ оперативните правила в страната. След това поехме медикоевакуационни мисии за Joint Task Force Bravo.

Тъй като преди това имах многобройни полети в Централна Америка като пилот за специални задачи познавах добре обстановката и местните ограничения. Но когато поех задачата за инфилтриране на 3/498-а медицинска компания и да се представяме като медицински пилоти, както ни заповяда полк. Оливър Норт, беше ми наредено да не споменавам нищо за предишните ми полети в района.

На 15 февруари 1985 г. по време на полета до La Cieba в Хондурас бях инструктиран да се свържа с местната ми свръзка майор Феликс Родригес. След пристигането в La Cieba се свързах с него. Той ни взе с екипажа и закара за нощувка в една от къщите на ЦРУ, оградена с 3-метрова ограда и пазена от въоръжена охрана. След вечерята екипажът отиде да спи, а ние с майор Родригес останахме да планираме полетите през следващите четири месеца. Трябваше да напуснем Хондурас през юни 1985 г.

Бях инструктиран, че освен в нормалните медицински полети ще участвам и в други секретни задачи.

Паролата за тях беше „Пегас”. Всички от „Пегас” имаха приоритет пред другите полети. Майор Родригес също ми съобщи моята „верига на подчинение”. Задачи можеха да ми се възлагат от всеки един от следните:
- Оливър Норт – заместник-съветник по националната сигурност в Белия дом;
- Амирам Нир – бивш израелски офицер от разузнаването на Израел – Моссад, и съветник на вицепрезидента Джордж Буш;
- Феликс Родригес – ЦРУ.

„Пегас” включваше полети до Llapongo в Ел Салвадор /тук беше разположена Corporate Air Services, работещата за ЦРУ авиокомпания/, до лагерите на контрите в Хондурас и Никарагуа, разположени в джунглите и планините по границата между тях. Основната задача на всички полети в рамките на „Пегас” беше да возим големи бели хладилници до и от лагерите на контрите. Те винаги бяха запечатани и надписани като „медицински доставки”.

26 февруари 1985 г.

От нашия разузнавателен район в базата Палмерола ни възложиха да откараме двама цивилни пилоти до един от най-големите лагери на контрите на хондураската страна на границата. Имената на пилотите, както ги записах в плана на полета, бяха Бил Купър и Баз Сайър. Излетяхме в 16.30 часа гринуичко време. По време на полета Купър ни каза, че работят за авиокомпанията на ЦРУ Corporate Air Services, базирана в Llapongo в Ел Салвадор. Те се срещаха с шефовете на контрите, за да координират въздушните доставки на оръжие за техните лагери.

Срещата между пилотите и шефовете на контрите продължи един час. След това те ни дадоха бял хладилник с надпис „ваксини”. Бяхме инструктирани да го доставим на един С-130 в летището La Mesa. На летището, което се намира в Сан Педро Сула в Хондурас хладилникът беше свален от двама от екипажа. Тежеше повече от 100 кг. Но опаковката му се скъса. Тогава намерих залепваща авиационна лента, за да го залепя отново. Купър и Сайър отидоха да обядват и да чакат своя полет за Ел Салвадор. Когато отстраних откъснатата опаковка на хладилника забелязах, че съдържанието му беше много торбички с бяла прахообразна субстанция. Повече от сто торбички, пълни с кокаин. Запечатах отново хладилника и продължих да зареждам самолета с гориво. Два часа по-късно пристигна споменатият С-130 на US Air Force, за да вземе хладилника с „ваксините”.

Върнахме се в базата в Палмерола. Оттам се обадих по телефона във Вашингтон на Оливър Норт и му докладвах за откритието. Той ми каза, че това са „военни трофеи”. „Сандинистите произвеждат кокаин и го продават, за да купуват оръжие.” Тогава си спомних за няколкото други хладилници, които бях доставял в Арканзас няколко пъти преди това.

…Тогава бях пилот за специални операции в Ft. Cambell – Кентаки. През 1983 г. в 1984 г. получавахме заявки от медикоевакуационното поделение в този район да доставяме бели хладилници с надписи „медикаменти” до въздушната база в Литъл Рок – Арканзас.

Последвалото разследване, което направих сам ми даде отговор на един основен въпрос. Медикоевакуационната единица във Ft. Cambell – 324 медицински батальон, беше прикрепена към Task Force 160. По време на моите полети в Арканзас бях посрещан от човек, който се представи като Дан Ласитер. Ласитер никога не беше сам. Винаги беше придружаван от цивилен полицай. Неговото име беше Раймонд Янг. Беше ми представен. Казваха му Бади. Янг по-късно се показа в Хондурас. Представи се като член на Арканзаската национална гвардия. При друг случай Ласитер беше придружаван от друг човек. Неговото име беше Джери Паркс. Работех с Паркс до 1992 г. През 1992 г. Паркс беше убит.

В края на 1983 г. ми беше възложено да доставя два хладилника до летището в Литъл Рок – Арканзас. Те отново бяха обозначени като медицински доставки и трябваше да бъдат връчени лично на Дан Ласитер. Заповедта беше да изчакам Ласитер, ако го няма на летището.

Преди да излетим прикрепихме каргото. Забелязах, че единият хладилник, въпреки че беше идентичен с другия, тежеше много повече. Раздрусах го, за да разбера какво е съдържанието му. Но той беше така натъпкан, че нищо не се разклати. Помислих, че това са човешки органи, набутани в сух лед. Отворих хладилника, за да видя съдържанието му. След като го проверих любопитството ми беше задоволено. Затворих го отново с лепяща лента. Излетяхме към Литъл Рок. Пристигнахме късно през нощта към 22.30 ч. Ласитер не ни чакаше. Чак към 12.25 ч. на следващия ден дойде лимузина, следвана от бус и полицейска кола. Ласитер беше първият, който слезе от лимузината. Познах го от предишния полет. Последваха го двама други души. Ласитер ми се представи. Вероятно не ме помнеше и ме попита дали това е самолетът с органите на донори. Казах му, че сме докарали хладилниците и ги посочих в опашката на самолета. Шофьорът на лимузината на Ласитер взе хладилниците. Тежкият хладилник отиде в лимузината, а лекият беше натоварен в буса.

Ласитер ми представи другите двама.

Най-напред бяхме представени на губернатора на Арканзас Бил Клинтън и на шефа на неговата охрана Раймонд Янг. В този момент Янг ме позна.

Тогава бях представен на третия човек в лимузината.

Бяхме поканени да преспим на място. Съгласихме се. Мислех си, че някой от тях ще иска д разговаря с мен след като намерят бележката, която оставих вътре в по-лекия хладилник. След връщане във Ft. Cambell се обадих в ЦРУ на Уилям Колби и му казах за доставката и моето откритие. Казах му, че когато отворих хладилника, който взе губернаторът Бил Клинтън, в него имаше няколко килограма кокаин и много пари…

…Хладилниците, които бяха доставени в Арканзас, бяха като онзи, който току-що бях открил в La Mesa в Хондурас, пълен с кокаин. Реших, че ще бъде най-добре, ако почна да документирам каргото заради сигурността на екипажа. Оттогава отбелязах кокаина на гърба на плана за полета.”

2 март 1985 г.

Следобед намерих сигурна телефонна линия. Обадих се във Вашингтон и се свързах с Дон Грег, съветник на вицепрезидента Джорд Буш по националната сигурност. Той ми каза да се свържа с Клер Джордж. Казах обаче на Грег за моите открития и за кокаина в белите хладилници. Грег потвърди, че кокаинът бил „доказателство срещу сандинистите“.

След това бях прехвърлен на Ленгли /ЦРУ/ на Джордж. Той ми каза да се свържа с Деуей от ЦРУ. Прекъснах разговора и се върнах в базата. Докато летяхме към Палмерола хеликоптерът получи повреда на височина 4000 метра. Едвам успяхме да кацнем. Проверката показа преднамерен саботаж. Някой искаше да не сме живи.

5 март 1985 г.

Майор Родригес ми се обади и каза, че трима души биха искали за два дни да посетят местни селца и няколко лагера на контрите. обадих се на полк. Зичек и получих разрешение да летя два дни с разузнавателни мисии за картографиране на селца, които не бяха на картата.

Пристигнаха следните пътници:
- майор Родригес;
- генерал Густаво Алварес – шеф на генералния щаб на хондураската армия;
- друг хондураски полковник – съветник на генерала;
- Амирам Нир - /ЦРУ - Моссад/.

7 март 1985 г.

Мисията ни започна. Майор Родригес беше упълномощен да ни дава инструкции. В El Paraiso взехме четири големи бели хладилници. оставихме ги заедно с Родригес в San Lorenzo и се върнахме в базата.

13 март 1985 г.

В 3 часа сутринта ни се обадиха от Task Forse Bravo и от ЦРУ от посолството ни в Тегукигалпа. Трябваше незабавно да излезем за Никарагуа. Съветски хеликоптери, пилотирани от сандинисти бяха атакували лагера на контрите покрай границата. Трябваше да вляза в Никарагуа и да намеря базата на хеликоптерите, за да могат контрите да контраатакуват. Майор Родригес ми каза, че вероятно базата е в Ocotal. Летейки с бръснещ полет над дърветата приближих базата.

15 март 1985 г.

 

Бях повикан на среща в американското посолство в Тегукигалпа. По пътя имахме отново премеждия с хеликоптера. Оказа се, че светлините в града са изключени и че някой не е предупредил за нашето кацане. Когато кацнахме на тъмното летище дойдоха да ни „арестуват“. След това ни освободиха.
Лично генерал Алварес ме придружи до посолството. Когато стигнах там бях представен на Уилям Бар, Майк Харари и Бади Янг. И преди това бях срещал Янг в Литъл Рок – Арканзас. Бар ми го представи като пратеник на вицепрезидента Буш, който щял да дойде по-късно. Това беше авангардната група, която трябваше да подготви срещите на Буш. На следващия ден се върнахме обратно в базата Палмерола. С мен летяха Янг и Харари. Поради шума в хеликоптера двамата имаха шлемове с радиовръзка, която чрез интеркома слушах. Не им казах това.

В общи линии чух следния разговор:

Бади: Арканзас има капацитет да произвежда всички оръжия.

Харари: А правителственият контрол?

Бади: Губернаторът контролира нещата и, когато федералните станат твърде шумни, той се обажда където трябва.

Харари: Една карабина и 3000 куршума струват 1200 долара. Един килограм кокаин е около 1000 долара. Ние харчим 1000 долара за килограм кокаин и го продаваме за 12 000 – 15 000 долара. Пазарът е много по-голям, отколкото за оръжията. Това е добър бизнес, разбираш ли.

Бади: Това означава, че вие почвате война и революции, за да пробутвате оръжия срещу наркотици и накрая печелим. По дяволите, това е добре.

Харари: Добре е, когато действа добре. И когато имаш някой да върши работата.

Бади: Това е ГОТУС.
Харари: Кой е ГОТУС?

Бади: Губернаторът Клинтън. Това е умалителното му име. Знаеш, че хората наричат президента ПОТУС – President of the United States. Ние наричаме Клинтън ГОТУС /Губернатор на Съединените щати/. Той си мисли, че е такъв. Всички знаят, че Клинтън иска да влезе в Белия дом и че ще направи всичко, за да влезе. Ние знаем за кокаина. Получавах го преди това вместо Ласитер, когато той не искаше да отива в Литъл Рок, за да го получава.

Последва нов разговор.

Харари запита Янг дали е изнаел кои са „играчите“.
Янг започна с Боса – Клинтън.

Бади: Клинтън мисли, че контролира всичко. Но всъщност само дотолкова, колкото му позволява Кейси /шефът на ЦРУ/. Хората в Арканзас не обичат шума и Мена беше идеалното място за операциите.
Дан Ласитер – той прави магиите с парите.
След това е Паркс – ако някъде има проблем, той е човекът и действа по поръчка на Кейси и Колби.
Финис контролира доставките.
Бари Сийл /и неговите момчета/ е единственият на когото може да се вярва.

Бади: Според теб колко кокаин може да се направи за седмица?

Харари: Един лагер може да произведе около 400 кг за седмица. Другите – половината. Но ние имаме и друг източници в света. Защо питаш?

Бади: Губернаторът искаше да знае нашия капацитет.

Харари: Кой още е в „отбора“.

Бади: Забравих производителите....
...Лентата свърши.

Все пак си спомням имената. Те звучаха като Джонсън и Джонсън.

Полетът продължи.
Накрая, както винаги, направих записки на гърба на плана на полета.

18 март 1985 г.

Обадиха ми се в пет часа сутринта за да транспортирам трима ранени войници от лагер на контрите до Choloteca. Излетяхме и взехме двама наблюдатели, както беше заповядано – Оливър Норт и полк. Рамон Наваро.

И преди това се бях срещал с Наваро в полети до лагерите на контрите.

И в бъдеще щях да срещам Наваро. Последен път го видях на 27 февруари 1991 г.

През 1990 г. САЩ арестуваха ген. Мануел Нориега. Той беше обвинен от федералния съд в наркотрафик. Двама други обвиняеми бяха отделени от генерала и включени в отделен процес в началото на 1991 г. Един от основните правителствени свидетели срещу двамата бе именно Рамон Наваро.

Интересен беше пътят му като свидетел. Наваро преди това се беше свързал с Феликс Родригес – един от неговите търговци на кокаин, произвеждан от лабораториите в лагерите на контрите. Наваро заплаши Родригес, че, ако не му даде един милион долара в брой той ще даде показания срещу участието на Нориега в производството и трафика на наркотици в едновременно ще обвини Родригес, Оливър Норт, президента Джордж Буш и други.

Тъй като бяха включен в секретните операции от 1986 г. ръководени от Уилям Колби и Джордж Буш беше ми възложена задачата да доставя парите според условията на Наваро.

На 26 февруари 1991 г. тим от трима платени убийци и един преследвач започнаха да търсят Наваро. Със самолет долетяхме до Маями с торба с 1 милион долара.

Заповедта беше да предадем парите на Наваро и да го посъветвам да тръгне с мен. Трябваше да отиде да живее в Никарагуа, Буш се страхуваше, че ще бъде твърде опасно, ако Наваро проговори. Колби ми заповяда да дам на Наваро парите и да го взема с мен обратно със самолета. Едновременно бях инструктиран, че, ако той откаже трябва да бъде ликвидиран веднага и на място.

Двама от наемниците бяха разположени около дома на Наваро на 27 февруари 1991 г. Аз заех позиция до къщата на приятелката на Наваро заедно с шефа на групата и още един наемник. Наваро излезе от дома й към 11.30 часа вечерта.

Излязох от колата и приближих към Наваро. Когато той ме видя скочи в колата си и потегли главоломно по пътя.

Червеното му БеЕмВе се носеше със 100 км в час по улиците на Маями, преследвано от две коли. Междувременно се свързахме с хората около неговата къща и те бяха готови да го посрещнат. Неочаквано Наваро изгуби контрол над колата и блъсна една сграда. Беше мъртъв. Спряхме да да се убедим, че не е жив. След това напуснахме. Върнах торбата с парите в самолета.

Подробностите за операцията записах на гърба на плана за полета.

22 март 1985 г.

Трябваше да закарам няколко пътници обратно в Тегукигалпа. Това бяха:
- генерал Густаво Алварес – Хондурас;
- Феликс Родригес – ЦРУ;
- Майк Харари – Панама /преди това работил за Моссад/.
Майор Родригес ми каза, че трябва да модифицирам N 228 за полет през Никарагуа до Коста Рика на 24 март. Извърших модификацията. Тя включваше прикрепването извън хеликоптера на 4 ракети „Стингър“.

24 март 1985 г.

Цел:
Да закарам пътниците до El Ocotal в Коста Рика и да взема важна информация за шпионажа в Ojo de Aqua /El Tomborcita, Никарагуа.

Шпионска информация:

Разузнавателни източници потвърдиха, че опасността от радарите и въздушните патрули на доставените от съветите Hind-D самолети бяха реални. Поради това беше решено да използвам модифициран медикоевакуационен UH-1. Ако беше засечен, вероятността, че сандинистите ще стрелят, за да свалят хуманитарен самолет, беше малка. Но модификацията съдържаше четири „Стингер“-а, готови за изстрелване при опасност. Мисията трябваше да се извърши при полет на височина от 12 фута /около 4 метра/ над земята.

Коментари:
През първата част на полета използвах релефа на Кордилерите, северно от Манагуа, като защита срещу радарите на Никарагуа. Мисията вървеше с минимални засичания на APR-39 /радарния индикатор/.
Следните пътници и персонал взеха участие в срещата в Ojo de Aqua: Родригес, генерал Алварес и Джо Фернандес. Харари не прояви голям интерес към шпионската информация. Заредих и излетяхме отново към El Ocotal в Коста Рика, отново с минимално радарно засичане.

Срещата се проведе в отдалечено място на крайбрежието.
В хеликоптера беше оборудван комуникационен център, използващ телефон, доставен от Фернандес.

На срещата присъстваха:

- генерал Нориега – Панама;
- Майк Харари – Панама /пенсиониран от Моссад/;
- Феликс Родригес – САЩ;
- Джон Фернандес – САЩ /ЦРУ/;
- ген. Густаво Алварес – Хондурас;
- Уилям Бар – САЩ.
Чрез сат/ком връзка взеха участие и:
- Оливър Норт – САЩ /Съвет за национална сигурност/;
- Бил Клинтън - /Губернатор на Арканзас/;
- Джордж Буш – вицепрезидент на САЩ.

Генерал Нориега и Бар посрещнаха самолета. Пътниците започнаха своята среща докато подсигурявах хеликоптера. След това бях поканен да се присъединя към тях. Двама латиноамерикански войници инсталираха сат/кома и пазеха самолета. Присъединих се към срещата след около 30 минути. Когато пристигнах дискусията се водеше за изчезнали 100 милиона долара наркотици в кеш. „Enterprise“ била пресушена. Стана ясно, че целта на срещата е да се определи кой е откраднал парите. Движението на парите беше проследено от Панама до няколко дестинации в САЩ. Охайо беше елиминиран. Същото стана и с Колорадо. Остана Арканзас.

Участниците в срещата решиха, че парите са били задигнати от Клинтън или от Сийл. В този момент ми донесоха храна и седнах на отделна маса да обядвам.

Когато свърших Фернандес ме покани отново при тях.
Отидохме обратно в самолета и използвахме телефона. Обадихме се на Оливър Норт на когото казахме, че окончателно е било установено, че загубата се дължи на провал в Арканзас. Норт каза: „Това означава, че става дума за Сийл, Клинтън или Нориега“.
Норт се изключи.

Тръгнахме назад, но Фернандес ме спря и ми каза да повикам Бар и Родригес в самолета. След около 15 минути телефонът отново беше активиран и Бар отговаряше. Той слушаше и само клатеше глава. Когато почна да говори каза на човека отсреща, че проблемът е в „Арканзаската връзка“.

След това заяви, че ще докладва обратно в течение на два дни.
В този момент ми подаде телефона. Казах, че съм Тейтъм. Отсреща беше вицепрезидентът Джордж Буш, който заповяда да осигуря тръгването на генерал Нориега и Харари със самолета на Сийл преди моето излитане. Той също така поиска номера на опашката на самолета на Сийл. Каза ми да не казвам абсолютно на никого за това. След това ме инструктира да дам номера на опашката на Сийл на Норт чрез наземна връзка, когато се върна в базата. Потвърдих и върнах телефона на Бар. Бар каза, че с Фернандес ще останат в Коста Рика до следващия ден. Трябвало да посетят „ранчото“. Разговорът приключи.

След това Бар се обади отново. Поиска губернатора Клинтън. Вероятно имаше прекия телефон. Започна веднага. Каза, че големи пари от операцията „Еnterprise“ са изчезнали. След това каза на губернатора Клинтън, че е подозиран, че е отвлякъл 100 милиона долара и че окончателно е потвърдено, че това е станало по линията между Панама и Арканзас. Той предложи Клинтън да проучи нещата от своя страна и, че той, заедно с Оливър Норт ще проверят панамската страна и, че това трябва бързо да бъде решено, тъй като ще се стигне до проблеми. „Големи проблеми“ - потвърди той.

Прибрахме оборудването. Закарах Нориега в Харари в летището и почаках докато Сийл излетя. Номерът на опашката му беше NI3SN.

30 март 1985 г.

Уредихме да останем в Тела, Хондурас. През нощта излетях с хеликоптера за La Cieba.

Там взех следните пътници:

-Оливър Норт – представляващ ЦРУ и вицепрезидента, Джордж Буш;
-Феликс Родригес – ЦРУ, като втори пилот;
-Ами Нир – ЦРУ /Моссад/.

Посетихме няколко селца по границата между Хондурас и Никарагуа, за да набележим пунктовете за доставки през април. Трите селца бяха Rus Rus, Waspan и Santa Anna.
Норт беше доволен. Генерал Алварес ме похвали като специалист. Полк. Норт каза, че никой не трябва да знае за мен, тъй като съм "национална тайна". Кацнахме в Santa Anna и се срещнахме с Енрике Бермудес и други шефове на контрите. Влязохме в барака, където нещо се произвеждаше и миришеше.

Оливър Норт ни каза:

"Още една година и можем спокойно да се пенсионираме". След това спомена нещо за Бари Сийл и губернатора Бил Клинтън. "Разбира се, ако държим под контрол онези крадци от Арканзас". Това се отнасяше за 100-те милиона долара, които Бил Клинтън беше вероятно откраднал и чието изчезване бяхме обсъждали една седмица пор-рано в Коста Рика.

Норт, Родригес и Ами Нир продължиха да вървят през дървената барака, инспектирайки производството на кокаина. Норт продължи: "…вицепрезидентът Джордж Буш е силно разтревожен от изчезването на тези пари. Сега Буш ще трябва да организира отново нещо в Колумбия."

Онова, за което Норт мислеше, свърши с убийството на Бари Сийл от картела Меделин в началото на 1986 г.

"А какво ще стане с генерла Нориега?" – попита Родригес.
"Все нещо ще измислим" – отговори Норт. И наистина Буш по-късно набута Нориега в затвора за… търговия с наркотици.

След това отново чух как Норт каза на Родригес, че вицепрезидентът Буш, губернаторът на Арканзас – Клинтън, и други са свързани с производството на кокаин.
След това се върнахме в Палмерола.

6 април 1985 г.

Доставихме шест хладилника, пълни с кокаин и надписани като медикаменти в Trihillo. Там чакаше и U.S.Forse C-130, летящ за Панама. Предадохме им хладилните камери с кокаина.

"Попитах пилота: Кой ще ги получи? Той погледна плана на полета и каза, че Харари ще чака на летището.

9 април 1985 г.

Кацнахме в едно малко селце 40 км североизточно от Окотал в Никарагуа. Родригес беше там с шефа на контрите Енрике Бермудес.До голяма военна палатка видях отново резервоари за производството на кокаин. Родригес каза, че те били пленени от лагер на сандинистите. Аз обаче забелязах веднага, че цялото оборудване, включително палатката, беше произведено в САЩ. Вътре в палатката имаше няколко жени, които пакетираха кокаина.
Когато тръгнахме взехме отново няколко хладилници, натъпкани с кокаин. Закарах ги до Сан Лоренцо и ги оставих на един цивилен С-123. След което се върнах в базата.

10 април 1985 г.

Отново получих задача да закарам шест хладилника с кокаин до Сан Лоренцо. Отворих и шестте, за да проверя съдържанието им. Преброих пакетчетата в единия от тях – бяха 110. Когато кацнах в Сан Лоренцо предадох контейнерите отново на С-123, същия от предишния ден. Забелязах познат човек, пилотът на С-123. Това беше Бари Сийл, стар приятел. Бари ме поздрави.

След това влязохме в едно кафене. Екипажът също дойде, заради което трябваше да излезем, за да поговорим.

Попитах Бари какво знаеше за наркотрафика и за хората, които участваха в него.

Бари ми разказа най-напред в общи линии, а след това в подробности къде отиват наркотиците, които доставих в Сан Лоренцо на 9 и 10 април 1985 г.

"Контрите се нуждаят от оръжия за борбата срещу сандинистите. Когато ЦРУ се свърза с контрите в началото на 80-те години им обеща пълна подкрепа с оръжие, обучение и пари. Именно ЦРУ стимулира операциите на контрите срещу правителството в Манагуа.

Но САЩ не можаха да изпълнят обещанието си за парите. Това втрещи контрите. Тогава шефът на ЦРУ Уилям Кейси се срещна с Адолфо Колеро и беше решено, че контрите ще получат парите и оръжието срещу кокаин.

Кейси назначи полк. Оливър Норт за шеф на операцията. Норт, по поръчка на ЦРУ, назначи Бари Сийл да наблюдава доставките на стоката, и друг човек – Рамон Наваро от картела Меделин, да обучи контрите в производството на кокаин.

Колеро правеше връзката на контрите с Вашингтон. шефът на контрите Енрике Бермудес трябваше да изгради и обезпечи кухните за производството на кокаин.

Бермудес беше привлякъл трима други командири на контрите в операцията. Това бяха Фернандо, Франклин и Марлан.
Рамон Наваро доставяше кокаиновата паста и пресни кока-листа на контрите. САЩ дадоха оборудването. То беше доставено с хеликоптери СН-47от форт Кемпбел и Кентаки от 159-и авиационен батальон.

Задачата на Бари Сийл беше да доставя крайния продукт и парите на места и лица, определени от Оливър Норт.

Бари ми даде местата за доставки и ме предупреди да внимавам с Оливър Норт. "Той ще продаде и майка си". Даде ми и списък с имената на американските политици и на други хора по света участници в наркотрафика.

Бари Сийл обясни как става това. Шестте хладилника, които докараха предишния ден ще бъдат закарани в Салвадор. От Салвадор те ще заминат за Южна Калифорния. Там кокаинът ще бъде направен на така наречения "крак". Той ще бъде продаден и парите ще бъдат дадени на контрите.

11 април 1985 г.

Закарах персонал и доставки до няколко лагера на контрите.
Сред никарагуанците беше и отговарящият за лагерите за северните лагери Енрике Бермудес.

След това щях да го срещна още няколко пъти. За последен път го видях жив през 1991 г. до един хотел в Манагуа. Енрике беше предан командир по време на никарагуанската контрареволюция срещу правителството на Даниел Ортега. Той беше предан и на вицепрезидента на САЩ Джордж Буш, и на шефа на ЦРУ – Уилям Кейси.

След контрареволюцията Бермудес очакваше да получи висок пост. Но президентката Чамаро не беше доволна от него. Тя разбра, че той не притежаваше качества да влезе в нейния кабинет.

През 1991 г. Бермудес натисна Буш да го вкара в кабинета на Чамаро. Тя пак отказа. Тогава Бермудес заплаши Буш, че ако не получи онова, което иска, ще изобличи Буш, Норт и цялата компания, и кокаиновия бизнес в Хондурас.

По-късно, когато през 1991 г. Енрике Бермудес си вървеше по улицата покрай хотел "Интернационал" в Манагуа той беше застрелян в главата. Напуснах мястото на операцията докато той все още трепереше. Просто беше и съобщението, което изпратих в Белия дом: "Игрището е чисто".

13 април 1985 г.

Насрочих тренировъчен полет по прибори до Ла Меса и след това до Тела. Майор Родригес се нуждаеше от още един нощен полет до Waspam и Rus Rus. Прекарах осем пътници – целият медицински персонал от болницата на Joint Task Force до Тела, красив плажен град на Карибите. Докато другите спяха, аз отидох до летището и срещнах майор Родригес. Летяхме до двата лагера на Контра и се върнахме с осем хладилници. Съхранихме охладителите, обозначени с медицински консумативи, в повреден хангар на летището в Тела.

Майорът ми каза, че С-123 трябва да бъде там сутринта, за да вземе доказателствата. Той също така ми каза, че 350 килограма кокаин са били откраднати от международни наркодилъри, базирани извън Колумбия. Освен това той ми каза, че е бил осигурен от контрите в Коста Рика. Той посочи четирима от охладителите, горд от кражбата и факта, че притежава кокаина.

Пред хангара беше поставена въоръжена охрана. Чувствах се вцепенен. Трябва да ме е смятал за пълен идиот, за да повярва на историята за трофеите от войната, която непрекъснато се опитваше да ми предаде. Но на кого бих могъл да кажа? Стана дума дори за вицепрезидента Буш. Просто си повтарях да си водя добри бележки.

След като се върнах, бях извикан в командния център на JTFB. Там ме посрещна командирът на активите на армейската авиация в Хондурас. Той ми каза, че знае, че ме ръководи някой друг, а не военни служители, и поиска да знае кой е ръководил полетите ми. Казах му, че разрешението му за сигурност просто не е достатъчно, за да отговоря на въпроса му. Той ми предаде съобщение, което потвърди подозренията му. Прикачих копие от съобщението към плана на полета от 13 април 1985 г. Когато се върнах в Dustoff Operations, се обадих на Норт и му казах, че военните власти започват да разбират полетите на "Пегас". Той каза, че има копие на twixt и ще се справи.

19 април 1985 г.

Бях извикан от майор Родригес и ми каза да предам картата, която бях направил на района Waspam/Rus Rus преди две седмици, на СН-47 (Chinook) от 159-и авиационен батальон, Ft. Кембъл, Кентъки. Chinook трябваше да пристигне в Ла Меса на разсъмване на 20-ти, така че събрах екипажа си, извиних се с проблем със "зъбите" и липса на гориво за доливане в Палмарола. успях да получа разрешение да летя с J-3 Operations за Joint Task Force Bravo. Летяхме до Ла Меса. За съжаление и там нямаше гориво. Когато пристигнахме, пунктът за зареждане с гориво беше затворен за през нощта. Отидохме в хотела. На следващата сутрин срещнах самолета, за да им дам ориентация. Бях на борда, докато рулираше към нов паркинг и точката за зареждане. Изведнъж главните ротори се зацепиха. Горната част на хеликоптера беше откъсната от самолета, хвърляйки всички ни яростно из вътрешността на самолета. Заляха ме с хидравлична течност. Гърбът ми беше наранен. Успях да стигна до хангар и да се измия Върнах се в хотелската си стая за два дни. След това докладвах в болницата в JTF Bravo, за да установя, че съм получил компресионна фрактура на гръбначния стълб. Бях върнат със самолет до Ft. Стюарт, Джорджия.

ЕПИЛОГ

Шест месеца по-късно Бил Купър и Бъз Сойер бяха свалени в Никарагуа и убити. Техният убиец – Юджийн Хазенфус беше заловен от сандинистите.

Три месеца след смъртта на Купър и Сойер, Бари Сийл беше убит пред къща в Луизиана, както беше предсказано от Норт по време на полета ни на 30 март 1985 г.

През март 1986 г. с мен се свърза подполковник Оливър Норт и неволно бях вербуван в група за специални операции с кодово име "Пегас". Казаха ми, че ще работя директно за президента на САЩ.
През април 1986 г. ми бяха платени 43 394,40 долара и ми беше дадено медицинско изписване.

Докладвах на новото си назначение през май 1986 г.
През следващите няколко години щях да получа задача от г-н Буш да неутрализирам агент на Моссад през 1988 г., началник-щаб на армията през 1989 г., президент на страна от третия свят през 1989 г. и лидер на революционна сила в Централна Америка през 1991 г.
- Ами Нир беше убит през 1988 г.
- Генерал Густаво Алверес беше убит през 1989 г.
- Енрике Бермудес, лидер на Контра и надзорник на кухните за кокаин, беше убит през 1991 г.

През 1992 г. получих задача да неутрализирам американски гражданин, т.е. кандидата за президент Рос Перо. Аз отказах.
Онзи ден реших да напусна Черните операции. Когато казах на Уилям Колби за решението си, той ми каза, че човек не може просто да си тръгне. Обясних му, че разбирам съдбата на онези, които си отиват.

Поради тази причина започнах да документирам дейностите си на филм, на аудиокасети и с копия на документи, всички от които събирах през годините. Обясних, че филмът и лентите са поставени на стратегически места по света, за да се гарантира моята безопасност. Бях верен на думата си.

През годините запазих мълчание относно познанията си за незаконните действия на моите началници.

Но две години след като се "пенсионирах" от групата "Черни операции", с мен се свързаха господата Колби, Норт и Родригес. Предупредиха ме да си дам документите "или иначе". Сега знам, че да предам документите си би било крайно важно. Годините ми лоялност бяха предадени. Без алтернатива избрах да публикувам част от натрупаните през годините документи.

Така че през 1994 г. започнах да търся оригиналните планове на полета, които бяха притежание на високопоставен служител на Хондурас.
Всички полетни планове и информационни листове, съдържащи се в Хрониките, бяха предоставени от служител на правителството на Хондурас.

През 1985 г. длъжностно лице, осъзнаващо значението на документите, осигури безопасно съхранение на плановете на полета и информационните листове. Започнах да търся оригиналните документи през 1994 г. В началото на 1995 г. се свързаха с мен от представител на Хондурас, който твърдеше, че притежава документите. От съображения за сигурност и страх за живота му, служителят ме помоли да уредя среща с него в Хондурас.

На 25 април 1995 г. се срещнахме тайно в Сан Педро Сула, Хондурас, където той достави заверени копия на оригиналите. Беше договорено, че той ще запази притежанието на оригинални документи, докато не бъдат необходими на властите, за да търсят наказателно преследване на господата Буш, Кинтън, Норт, Родригес и други, пряко замесени в производството и трафика на кокаин.
Докато бяхме в Хондурас, бяхме последвани от известен американски агент. За щастие го засякох рано и успяхме да го маневрираме, за да не компрометираме срещата ни или самоличността на служителя от Хондурас.

При завръщането ни в Маями, с документи в наше притежание, колата ни беше разбита и куфарчето ми, което, наред с други неща, съдържаше ключовете от колата ни, паркирана в Колорадо Спрингс, беше откраднато.

Документите обаче ги нямаше в куфарчето. Бяха върху мен, залепени за тялото ми. Имахме късмет, че жена ми носеше комплекта си ключове.

Две седмици след завръщането ми в САЩ жена ми и аз бяхме задържани от ФБР. Нашите домакински стоки бяха конфискувани и ограбени от федерални агенти.

Не намериха документите, които търсеха. Впоследствие бях арестуван и задържан без гаранция. Причината, посочена от ФБР за липсата на гаранция, беше, че наскоро бях пътувал извън страната. Следователно имало риск от бягство.

Съпругата ми Нанси получи дрехите на гърба си и ключовете от колата й от ФБР. Казаха й и да си тръгне и да не се връща.
Интересно беше, че комплектът ключове, даден на Нанси, беше същият комплект, който беше откраднат с куфарчето ми в Маями преди две седмици.

През февруари 1996 г. двама агенти от Тайните служби ме посетиха, докато бях задържан в Тампа, Флорида, и ме предупредиха, че ще бъда обвинен в държавна измяна или ще бъда екзекутиран, или ще прекарам остатъка от живота си в затвора, ако не предам документите, които бях подготвил с други за наша защита през годините.

Седмица по-късно, при много мистериозни обстоятелства, предателството стана основното престъпление, за което ме държаха маршалите на САЩ.

Седмица по-късно, при много странни обстоятелства, измяната стана първото обвинение, за което бях набутан в затвора.

Красимир
Иванджийски

февруари 2025 г.

 

=========================================

 

Писмото на Нанси Тейтъм до главния редактор на "Строго секретно" Красимир Иванджийски на 9 ноември 1996 г.

Уважаеми господин Иванджийски,
Моят съпруг ми продиктува вчера от затвора отворено писмо. Както споменава в него той има намерение да публикува в близко време изключително важна информация.
Заради дезинформацията на американските медии, които се страхуват от фактите, ние бяхме зазидани отвсякъде с враждебност. Въпреки това започваме постепенно да пробиваме тъмнината.
Посети ни холандски телевизионен екип, американски телевизионен производител иска да покаже опита на съпруга ми, Амброз Ивънс Питчард ми се обади, има и фирма, която предлага да публикува "Хрониките на Тейтъм" и да ги пусне в цялата страна.
Обнадеждени сме.
Моят съпруг беше военен офицер през целия си съзнателен живот и взе участие в редица черни операции през 1986 – 1992 г. Той обаче е голям патриот, жертващ всичко лично и губещ много приятели. Но когато корупцията стигне до най-високо равнище, кой ще я изобличи?
Чип мисли, че негов дълг е да даде на хората тази информация.

Нанси Тейтъм, 9 ноември 1996 г.

==============================

 

Писмото на Нанси Тейтъм до главния редактор на "Строго секретно" Красимир Иванджийски на 11 ноември 1996 г.

 

Уважаеми господин Иванджийски,
Благодаря много за публикуването на "Хрониките на Тейтъм".
Между другото, Джийн ме помоли да обясня откъде Бари Сийл взе прякора "главният шопар". От една TV комедия от 70-те години, наречена "Бароните на хазарта". Шефът беше малък дебелак, когото наричаха "шопара". Това съвсем не беше ласкателно. Оттам се е взел и прякорът на един от основните наркотрафиканти Бари Сийл – "главният шопар".

Нанси Тейтъм, 11.12.1996 г.

 

========================================

 

Писмото на Нанси Тейтъм до главния редактор на "Строго секретно" Красимир Иванджийски на 9 януари 1997 г.

 

Уважаеми господин Иванджийски,
Чип Тейтъм е в затвора по обвинение в намерение да извърши кражба и заради лъжа на Федералната депозитна застрахователна корпорация. Новият закон казва: "Ако двама или повече души конспирират да извършат някакво престъпление срещу САЩ или да ограбят нещо от САЩ…, всеки един от тях ще бъде наказан."
Това означава, че човек на нашето правителство – Бил Ласуингър, дойде в съда и излъга, че ние тримата сме се срещнали и планирали да окрадем пари от федералното правителство /той наистина беше откраднал 80 000 долара/. Срещите бяха изфабрикувани. За съжаление нашият адвокат /назначен служебно от съда, тъй като преди това ни бяха конфискували всички пари/ бил заплашен от някакъв, човек, който му казал, че е от правителството.
По този начин двамата с Чип бяхме осъдени за престъпление заради показанията на човек, който заяви, че "ние сме говорили, че искаме да извършим престъпление".
Аз съм в домашен арест за пет месеца. Те не казват кога ще освободят Чип. Той беше осъден на 27 месеца и вече изкара 1,5 година без какъвто и да било процес. Ще видим.
Всъщност цялата история е много по-сложна. Например основният свидетел срещу нас се оказа човек, който бил работил за Оливър Норт. Но засега да спрем дотук.

Нанси Тейтъм .01.1997 г.

 

=========================================

 

Срещата на Чип Тейтъм и Бари Сийл през 1985 г. /Отворено писмо на Тейтъм на 12 ноември 1996 г./

 

На 10 април 1985 г. срещнах Бари Сийл на една самолетна писта в Хондурас. Пистата се охраняваше от американци и от военни на Хондурас 24 часа на денонощие.
По време на срещата убедих Сийл, че трябва да се подготви за пенсионирането си чрез документиране на някои дейности и укриването им на сигурно място "за всеки случай".
Този следобед в едно задушно кафене в Сан Лоренцо – в Хондурас, Бари Сийл обобщи своята работа за ЦРУ и други агенции на САЩ, и на други правителства.
В този горещ задушен ден той ми даде списъка на американски чужди правителствени дейци, работещи с южноамериканските картели в производството и трафика на наркотици.
Въпреки че Бари ограничи своя списък до южноамериканския кокаин той подчерта, че американски държавни лидери са въвлечени в подобни операции в други райони на света.
Бари нарече своята листа "главните шопари" /Boss Hogs/.
Списъкът се състоеше от 85 души, включително правителствени лица, и обяснения за тяхната дейност. Ние написахме списъка на гърба на един план за полет.
След като ги публикувам, ще обясня какви бяха задълженията им в производството и трафика на кокаин както ми беше казано от Бари Сийл през април 1985 г.
Днес има много въпроси дали правителството на САЩ и особено ЦРУ са въвлечени в наркотрафика. След като бъдат публикувани тези разобличения ще отпаднат всички съмнения. И целият свят ще разбере истината за "главните шопари".

Чип Тейтъм, 12.11.1996 г.

 

 

Бари Сийл/вляво/ не приличаше много на играещия го във филма Том Круз

 

 Бари Сийл и Пабло Ескобар 

 

Убитият Бари Сийл на носилката 

 

=============================================================

 

Чип Тейтъм: кои бяха "най-големите шопари" на наркотрафика
Отворено писмо на Тейтъм на 23 ноември 1996 г.

 

Преди месец съобщих за съществуването на списък на американски и чуждестранни официални лица, които бяха въвлечени в производството и/или трафика на кокаин.
Тази листа ми беше дадена от Бари Сийл при една среща в Сан Лоренцо, Хондурас през 1985 г. Листата беше написана на обратната страна на един план за полет. Този следобед в едно задушно кафене в Хондурас Бари Сийл обобщи своята работа за ЦРУ, други агенции на САЩ и на други правителства.
Той ми даде списъка на американски и други дейци във връзка с южноафриканските картели.
Въпреки че Бари се ограничи до южноамериканския кокаин, той подчерта, че американските лидери са въвлечени в подобни операции и в други райони на света.
Листата нарекохме "главните шопари" /Boss Hogs/.
Вечерта, след срещата с Бари Сийл, нанесох датата. Беше 10 април 1985 г. През април 1995 г. направих нотариална заверка на тези документи.
Поради огромния интерес по света, предизвикан от моите записки реших да ускоря "списъка на шопарите".
След като бъдат публикувани тези разобличения ще отпаднат всички съмнения дали правителството на САЩ и ЦРУ са били въвлечени в наркотрафика. И целият свят ще разбере истината за "главните шопари".

Джийн "Чип" Тейтъм
23.11.1996 г.

 

 

САЩ

Кейси
Буш
Кисинджър
Хейг
Грег
Клеридж
Норт
Клер Джордж
Колби
Секорд
Уелд
Родригес
ген. Перо

Щати на САЩ

АРКАНЗАС
Бил Клинтън
Янг
ЛУИЗИАНА
Едуардс
Марселас
КЕНТАКИ
губернаторът
ФЛОРИДА
губернаторът
кметът на Маями

НИКАРАГУА

Соларо
Борхе
Бермудес
Чамаро
Пастора
Нора /жена/
Лакайо
военни
Фернандо
Франклин
Мартин

КОЛУМБИЯ

Очоа
Ледер
Наваро
Рикардо
Дуран
Сармиенто

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Фахл
Принц В
ИРАН
Горба
ИЗРАЕЛ
Ицхак Рабин
/чрез Майк Харари/

ПАНАМА

Нориега и брат
Кимчи
Бен Нир – от Моссад
Харари

САЛВАДОР

Дуарте
Балестарос
Мати

ХОНДУРАС

Суазо
Кардоба
Алварес

МЕКСИКО

братята Салинас
Албрего

НЕИЗВЕСТНА СТРАНА

Санта Круз
Ечевари
Болиник

 

 

==========================                        ===================================

 

Справочник на имената на „големите шопари“ на наркотрафика

 

- Густаво Алверес (кодово име д-р Гюс) - бивш началник-щаб на армията на Хондурас. Генерал Алверес се срещна с вицепрезидента Джордж Буш по време на посещението на вицепрезидента в Хондурас през 1985 г. Генерал Алверес беше убит извън Тегусигалпа, Хондурас през 1989 г. по заповед на президента Буш чрез Уилям Дж. Колби.

- Уилям Бар – съветник на вицепрезидента Джордж Буш и по-късно под президентството на Джордж Буш става главен прокурор на САЩ.

- Енрике Бермудес – лидерът на ЦРУ сформира никарагуанските контрареволюционери, обикновено наричани "контри". Бермудес беше убит извън Манагуа, Никарагуа през 1991 г. по заповед на вицепрезидента Буш чрез Уилям Джо. Колби.

- Джордж Буш /старши/ – директор на Централното разузнавателно управление, вицепрезидент на Съединените щати и президент на Съединените щати.

- Дюи Клеридж – ЦРУ, базирано в Ленгли, Вирджиния. Цел в обвинителния акт от 1991 г.

- Губернатор Уилям Клинтън, Губернатор на Арканзас. Докато посещава колеж в Англия, Уилям Клинтън е вербуван от ЦРУ да събира информация, докато посещава Съветския съюз. По-късно е избран за губернатор на щата Арканзас и президент на САЩ.

- Бил Купър – бивш пилот на Air America, назначен да лети за Corporate Air Services. Загинал в мисии за снабдяване на Contra за Corporate Air Services. Беше свален над Никарагуа през октомври 1986 г.

- Джо Фернандес – началник на резидентурата на ЦРУ в Коста Рика. В момента Джо Фернандес е персона нон грата в Коста Рика по подозрение за контрабанда на кокаин. В момента бизнес партньор в Guardian Industries с Оливър Норт.

- Клер Джордж – служител на ЦРУ и ръководил отдела за Централна Америка. Пенсиониран през 1988 г. и впоследствие обвинен през 1991 г. по федерални криминални обвинения.

- Дон Грег – съветник по националната сигурност на вицепрезидента Джордж Буш.

- Майк Харари (кодово име Кобра) – бивш ръководител на Мецада на Моссад и един от най-влиятелните съветници на Нориега.

- Юджийн Хазенфус – контрактен агент на ЦРУ, оцелял от катастрофата на С-123 в Никарагуа, при която загина Бил Купър.

- Дан Ласатер – базиран в Литъл Рок, ресторантьорски предприемач и ръководител на Premier Arkansas Bond Underwriting Company, Lasater and Company. Един от малкото с директен достъп до губернаторското имение на Клинтън. Дан Ласатър е осъден за трафик на кокаин през 1986 г. и впоследствие осъден на федерален затвор.

- Подполковник Р. Наваро (истинско име Рамон Наваро) – представял се за подполковник от чужда армия. Той придружаваше веднъж подполковник Норт и присъстваше в няколко лагера на контрабандистите, участващи в производството на кокаин. Наваро беше подъл наркотрафикант с връзки с наркокартела Меделин. Наваро загина при мистериозна автомобилна катастрофа в Маями, Флорида през февруари 1991 г., вечерта преди планираното му свидетелство пред правителството срещу съобвинените на Мануел Нориега. Ако не беше умрял, той щеше да бъде отведен в Никарагуа преди насрочените му показания и да бъде убит. Това беше по заповед на президента Бу и Уилям Бар чрез Уилям Джо. Колби.

- Амирам Нир (кодово име Пат Уебър) – бивш офицер от израелското разузнаване (Моссад) и главен съветник по тероризма на министър-председателя Шимон Перес, загинал при самолетна катастрофа в Южно Мексико през 1988 г.

- Мануел Нориега – бивш панамски военен лидер и агент на ЦРУ. Обвинен в Съединените щати в заговор за трафик на кокаин и впоследствие отвлечен, съден и осъден. В момента той е затворен във федерален затвор в Маями във Флорида.

- Оливър Норт – организатор на Контра-Иран, аферата, която стана известна като Enterprise, работеща директно за вицепрезидента Джордж Буш. Г-н Норт е персона нон грата в Коста Рика за подозрение за трафик на кокаин.

- Джери Паркс – бивш полицай и охранителен изпълнител на Уилям Клинтън. Придружаваше Дан Ласатър на няколко пъти, помагайки при вземането на големи бели охладители с надпис "медицински консумативи", доставени от хеликоптери на американската армия. Джери Паркс беше убит като екзекуция през 1994 г.

- Феликс Родригес – оперативен агент на ЦРУ, докладващ директно на Оливър Норт и вицепрезидента Джордж Буш.

- Бари Сийл – централна фигура в наркооперациите на ЦРУ. Сийл беше убит в стил на екзекуция извън къща през 1986 г. по заповед на вицепрезидента Буш.

- Джаксън Стивънс – главен изпълнителен директор на Stevens and Company, една от най-големите финансови застрахователни компании на запад от река Мисисипи.

- Реймънд "Бъди" Йънг – бивш капитан на щатската полиция на Арканзас и началник на охраната на губернатора Уилям Дж. Клинтън. В момента Бъди Йънг е директор на регион 6 на Федералния орган за управление на извънредни ситуации (FEMA), базиран в Дентън, Тексас.

==================          ================

 

Маноел Нориега по време ареста му

 

 

Водеща фигура в наркотрафика беше Оливър Норт, така също и в операцията Иран-Контрас

 

 

 

Кариерата на Бил и Хилари Клинтън започна от Мена

 

 

И четиримата президенти на САЩ на снимката бяха свързани с наркотрафика в Арканзас.

 

 

Всичко се ръководеше от централата на ЦРУ в Ленгли.

 

You have read 1 of your 5 free articles this month.