Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'25'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06
'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
С унищожението на Сирия, призракът на Велик Израел отново надвисна над Близкия Изток
02.2025

 

С унищожението на Сирия, ционизмът в Близкия Изток започна нов етап, или по-точно пристъпи към приключването на изграждането на Велик "Голям" Израел.


Геополитиката в Близкия Изток и Европа се променя със съюзяването на ционизма на Израел и на нацизма на Киев, под шапката на глобалния тероризъм.


Променя се и геополитиката в света със съюзяването на трите ционистки режима – в Израел, Украйна и САЩ.


Светът навлиза във фаза на конфликти, която може да го доведе до библейски Армагедон, който някога е бил в сегашните райони на войната в Близкия Изток.


По-точно на войните, защото войната на Израел срещу Сирия е седмият фронт на израелската армия – в Юдея и Самария /така Израел нарича Западния бряг/, в Газа, Ливан, Йемен, Ирак и Иран.
Газа: над 85 000 тона израелски бомби, хвърлени върху Ивицата – повече от общия тонаж на бомбите, хвърлени върху Дрезден, Хамбург и Лондон по време на Втората световна война, до момента. Над 45 000 убити палестинци (предимно цивилни). Израел изравни голяма част от Газа, такъв геноцид е без прецедент в света.
Западен бряг: сериозно нарастване на насилието срещу палестинците. Над 800 убити палестинци (включително 165 деца), 12 000 палестинци обвинени в тероризъм, задържани, десетки домове разрушени. Офисът на ООН за подпомагане на палестинските бежанци UNRWA беше разрушен по време на операцията на израелската армия в бежанския лагер на Западния бряг на Нур Шамс, в Тулкарем.


Ливан: операция срещу Хизбула с използване на ракети, артилерия, дронове и въздушни удари от октомври 2023 г. Израелска сухопътна инвазия в Южен Ливан от октомври 2024 г. Израел убива десетки командири на милиции, включително лидера на Хизбула Хасан Насрала. Нестабилно прекратяване на огъня, подписано през ноември.


Сирия: Стотици израелски удари в Сирия след свалянето на Асад. Унищожение на противовъздушната отбрана на Сирия, армейските бази, военноморските верфове. Нахлуване, окупация на сирийска територия в Южна Сирия и Голан.


Ирак: Атаки с ракети и дронове срещу ислямската съпротива.


Йемен: Бомбардировки от Израел, САЩ и Англия на военна и гражданска инфраструктура. Разгръщане на ротационни групи на американски флот за няколко милиарда долари в Червено море, за да се противопостави на частичната блокада на хутите на израелски и свързани с Израел търговски кораби. САЩ и съюзниците не са в състояние да осигурят стратегическа сигурност на водния обект, което води до устойчив спад от 60% на трафика през Суецкия канал. Хутите обещават да продължат атаките, докато Израел спре "геноцида" в Газа.


Иран: Месеци на растящо напрежение между Израел и Иран, кулминирайки на 1 април 2024 г. с израелските удари срещу комплекса на иранското посолство в Дамаск. В отговор Иран нанесе първия си удар с дронове и ракети срещу Израел. Командирът на 84-та бригада Гивати: Казах на всички израелски войници, че скоро ще издигнем знамето на Израел в Иран.


Целта на войните е преформатиране на Близкия Изток и изграждане на Велик Израел.


Асад беше свален и се появява основа за нанасяне на удар по Иран. Но това не е краят. Следва свалянето на режимите на Саудитска Арабия и монархиите – Оман, Кувейт, Катар, които не винаги са контролируеми. Това е контролиран хаос в целия Близък Изток, контрол върху нефта и газа. А целта е преминаване към фаза световна война. Сега въвеждат отново Ал Кайда в ново издание Хаят-Тажрир аш-Шам, което отново ще послужи за решаването на основния проблем: спасяването на американската икономика и американския долар.


Тел Авив започна нов план за разширяване на държавата си. Проектът Велик Израел оживява. Размерът на буферната зона на Израел за сметка на сирийската територия ще бъде произволен. Сирийската столица в обсега на оръдията е мощен аргумент за постигане на споразумения с новите сирийски власти. Израел в крайна сметка ще анексира тази буферна зона и ще я присъедини към своята национална територия, следвайки примера на окупирания сирийски Голан.


Анкара е поела сериозни задължения, завладявайки огромно парче от Сирия с помощта на контролирани джихадисти.


Но около 80% от сирийския петрол се намира в територии, контролирани от проамериканските кюрди. Появата на Сирийски Кюрдистан ще се случи в близко бъдеще, тъй като този процес се подкрепя от Израел, САЩ и Великобритания. Ето защо не е ясно как турският президент Реджеп Ердоган ще реши икономическите проблеми на страната си и ще изпълни обещанията да осигури "просперитета" на завзетите сирийски земи. Да не говорим за перспективата за борба с влиянието на Сирийски Кюрдистан върху самата Турция, където много кюрди живеят компактно на югоизток.
Що се отнася до Израел, неговата основна задача сега е да насочи енергията на въоръжените групировки, намиращи се на територията на Сирия, срещу Иран в хибридна война, съчетана с политически, икономически и военен натиск с пълната подкрепа на САЩ. И ако Израел е основният печеливш от рухването на правителството на Асад, тогава Иран е основният губещ. Губещи са и Русия, и Китай?
Операцията на Израел на 7 октомври 2023 г. срещу създадения от него Хамас в Газа беше предвестникът на войната на Тел Авив срещу Хизбула, Ливан и Сирия. Израелската армия понесе много жертви, като оправдание или компенсация за нещо по-голямо за ционизма – изграждането на Велик Израел.


Друг важен сигнал /незабелязан/ беше в края на ноември, когато Синедрионът в йерусалим издаде официално решение, призоваващо евреите, живеещи извън Израел, да се върнат у дома. "Ние сме бейс дин (равински съд) на Йерушалаим (Йерусалим) и сме постановили (официално постановили), че всички евреи по света имат задължение и хюв (религиозно изискване) точно сега да направят всичко по силите си, за да дойдат в Ерец Исраел (земята на Израел) и това е мицва от Тората (библейско изискване). Това е мицва на днешния ден, особено поради случващото се по света и опасностите, пред които са изправени всички евреи по света. Сега повече от всякога е необходимо да дойдем в Ерец Исраел и ние, като бейс дин, постановихме, че всички евреи трябва да се върнат в Ерец Исраел възможно най-скоро."


Решението на Синедриона беше адресирано до евреите по света и беше написано на английски, иврит, идиш, френски и испански. Решението на Синедриона беше кратко и се нуждае от обяснения. Откакто Тората е дадена на планината Синай, Синедрионът, съставен от 71 старейшини, е бил висшата съдебна власт на еврейския народ, сравним с Върховния съд по светски въпроси. Въпреки че много евреи не признават авторитета на сегашния Синедрион, всъщност законът на Тората изрично забранява на евреите да признават авторитета на система от закони или правен орган, който не се основава на Тората.


Равините явно знаят нещо от своите източници. Те не казват какво, а пишат: направете всичко, за да дойдете в Ерец Исраел точно сега. Очевидно не говорим за месеци, а до седмици.
С други думи – Израел обяви свой джихад на основата на Тората и заповедите на Синедриона.


Велик Израел отново марширува в Близкия Изток, Украйна и в САЩ.
Заради това е войната на Израел срещу Газа, Западния бряг, Хизбула, Ливан, Сирия, Ирак, Иран…


Целта на Хазарската мафия е изграждане на Голям (Велик) Израел в Близкия Изток, и на Хазария (Нов Йерусалим) в Украйна.
Но в Украйна беше поставена бариера пред ционисткия проект за "Нова Хазария", "Нов Йерусалим". Заради това е ескалацията на САЩ и НАТО срещу Русия, която може да премине в ядрена.
В Сирия беше поставена бариера пред ционисткия план за "Голям Израел".


Заради това Сирия беше унищожена. Битката е на живот и смърт. В по-широк контекст – между Запада и Изтока, а в цивилизационен разрез – между либералния капитализъм и глобализма от една страна, а от друга – националния суверенитет и реалната независимост. Една от точките на съсредоточение е именно Близкият Изток и идеята на ционизма за Голям Близък Изток и Голям Израел.


Отново ще припомним, че още през 1996 г. родените в САЩ ционисти, въртящи се около Пол Улфовиц, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Ричард Пърл, създадоха нов мозъчен тръст, наречен "Проектът за нов американски век". Принципната цел на мозъчния тръст в крайна сметка беше създаването на нов "момент на Пърл Харбър", който би оправдал нова ера на войни за смяна на режимите в Близкия Изток.


По-второстепенна, но също толкова важна част от тази формула включваше господството на "Велик/Голям Израел".
По-рано – още през 1993 г. започна подготовката за войната в Украйна и се появи идеята за "Нова Хазария".


След убийството на Ицхак Рабин дойде новият режим на премиера Бенямин Нетаняху (т.е. полско-литовския еврей Милейковски).
Ричард Пърл написа доклада Clean Break ("Чист пробив: Стратегия за осигуряване на царството"), който очерта поредицата от цели, които ще управляват стратегическата визия на Вашингтон и Тел Авив за следващите две десетилетия. Той призова преди всичко за анулиране на основите за споразуменията от Осло, които заплашваха да доведат до мирен климат чрез икономическо сътрудничество в Близкия Изток с решение за две държави в Палестина, стартиране на нова доктрина за "право на преследване", оправдаваща въоръжените нахлувания в Ливан и възможни удари срещу Сирия и Иран.


Така преди 40 години американските стратези въведоха понятието "Голям Близък Изток", обозначаващ пространството от Магреба до Бангладеш и обявиха тази огромна територия за зона на приоритетните интереси на САЩ.


През 2006 г. програмата за американско доминиране в този район беше обновена от тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, която въведе термина "Нов Близък Изток" (заменил Голям Близък Изток), обясняващ плана за прекрояване на границите на Близкия Изток от Ливан до Сирия, Ирак, Иран и даже до Афганистан. Всичко това се определяше като стратегия на "конструктивния хаос".


През 2007 г. генерал Уесли Кларк добави още подробности към тази неоконсервативна програма, когато разкри съдържанието на дискусия, която имаше с Улфовиц и Ръмсфелд 10 дни след тероризма в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Кларк заяви, че му е казано за планирани нахлувания в седем държави, които ще се осъществят в рамките на пет години, а именно: "Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран".


Концепцията за "Новия Близък Изток" беше приета на официално въоръжение от САЩ и Израел в разгара на спонсорираната по онова време от американците и англичаните обсада на Ливан. По същото време израелският премиер Олмерт и държавният секретар Райс информираха света, че реализацията на проекта за "Новия Близък Изток" е започнала именно от Ливан.


Всичко това съвпадна с едно друго събитие, което в началото остана незабелязано. Става дума за една карта, съставена от пенсиониран американски подполковник Ралф Петерс, работещ в Националната военна академия на САЩ. Оказа се, че този неизвестен човек е един от известните вътрешни пентагоновски автори.


Какво представляваше тази карта?


Така например Свободен Кюрдистан е съставен от територии на Турция, Ирак и Иран.


Останалата част от Ирак е разделена на две нови държави – Сунитски Ирак и Шиитска арабска държава. Израел е в границите отпреди 1967 г., т.е. няма никаква Палестинска автономия.
Територията на Йордания е увеличена за сметка на Саудитска Арабия, която от своя страна е разделена на две нови държави – Ислямска свещена държава (с Мекка и Медина) и Саудитски независими територии.


Открадната е и територия от Иран, която се дава на Шиитски Ирак.
От Иран и Пакистан е взета територия за създаване на Свободен Балуджистан.


От Сирия е взета територия за създаване на Голям Ливан.
От картата се виждаше, че една от целите е прокарване на енергиен транспортен коридор през „приятелски територии” – Кюрдистан, Сунитски Ирак и Йордания към Израел, по който могат да минат нефтът и газът не само от Кюрдистан, но и от Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.


Важни са нефтените и газови залежи в Северен Ирак, които са изчислявани съответно на 45 милиарда барела нефт и 100 трилиона кубометра природен газ.


Както се вижда от перспективата на днешния ден англоамериканската окупация на Ирак, по-точно на иракски Кюрдистан, се използваше за балканизиране (разделяне) и финландизиране (умиротворяване) на Близкия Изток. С тях американската военна карта прокарваше и пътя към Централна Азия през Близкия Изток.


Близкият Изток, Афганистан и Пакистан бяха и са стъпалата за американското влияние върху територията на бившия СССР и постсъветските републики в Централна Азия.


На споменатата карта на Петерс беше нанесен прекроеният и реформиран Близък Изток, който трябваше да се идентифицира с "Новия Близък Изток". Самият автор пишеше, че международните граници никога не са "абсолютно справедливи".


Неслучайно картата на Новия Близък Изток веднага предизвика силна тревога на Турция.


Но картата е най-малкото, което предизвиква тревога от плановете на САЩ, Англия и Израел.


Всъщност играта на Новия Близък Изток започна още през 1997 г., когато пенсионираният и нуждаещ се от финансови средства Збигнев Бжежински пусна книгата "Голямата шахматна дъска". В нея различните държави са третирани като шахматни фигури и пионки, с които САЩ и Англия разиграват разни смели и неочаквани комбинации за преустройството на политическата карта на света.


Нещата бяха ясни. Бжежински беше получил поръчка да обоснове "необходимостта" от установяване на господството на САЩ над стратегическия кръстопът на света – Централна Азия, която от геополитическа гледна точка след неочаквания крах на СССР, стана място на сблъска между силите на "морето", оглавявани от САЩ, и на "сушата" – Русия и Китай. Ако успеят, според Бжежински, САЩ ще си осигурят контрола над Евразия и на стиковката на разположените около нея геополитически полюси Европа, Близкия Изток, Индия и Тихоокеанския район.


От тогава администрациите на САЩ като всяка бюрократична структура се придържа към рецептите на Бжежински.
Но неговата шахматна дъска бързо остаря. Това се дължеше на формирането на новия нефтен глобален пазар през последните години.


На пазара се появиха нови крупни потребители, чиито нефтени апетити растат глобално. По потребление на нефт на първо място в света излезе Китай, изпреварвайки Япония.


Друг крупен потребител на нефт стана Индия, която изпревари Германия.


Постоянно расте потреблението на нефт в Бразилия, в други страни на Латинска Америка и Югоизточна Азия.


За страните-износителки на нефт тази ситуация е печеливша. Но зависимостта на производителите на енергоресурси е напълно несъвместима с еднополюсния свят, в който САЩ си присвояват статута на единствената глобална свръхсила. От много години добивът на нефт в САЩ пада. Те бяха изпреварени от Саудитска Арабия, а след това и от Русия.


Заради това във Вашингтон се появи проектът за Новия Близък Изток, имащ за цел да установи американски контрол над 62 процента от доказаните световни запаси от нефт и над 40 процента от газ – нова "игра", в която голямата печалба ще е контролът над главните източници и пътищата за транспортиране на енергоресурсите. Така камуфлират и основната цел – Русия, с идеята за Новия Близък Изток, който е подстъпът към окончателното унищожение на основния геополитически, военен, културен и цивилизационен враг – Русия.


Но затъването в Ирак и Афганистан попречи на тези планове. Войната в Ирак отблъсна от САЩ целия мюсюлмански свят.
Какво по-нататък? По-нататък трябваше да се очаква засилване на кюрдския сепаратизъм, който доведе до проблеми на Иран и Турция. В Китай се засили тибетският и уйгурският сепаратизъм.
Оформен беше и конфликт в Крим и Украйна, и между Украйна и Русия.


И Грузия отново може да бъде използвана. И Армения, и Азербайджан, и Казахстан.


В резултат трябва да се появят "евразиатски Балкани".


Картата на "Новия Близък Изток", съставена от полковник Ралф Петерс, трябваше да подготви общественото мнение за предстоящите изменения в Близкия Изток.


От началото на онази "арабска пролет" американците преминаха към геополитическа перестройка на района, което естествено постави и въпроса за "съдбата на Израел". Този въпрос оттогава не слиза от дневен ред и се представя само в една формула, т.е. ционистките медии правят акцент върху "смъртната заплаха" за Израел от страна на Палестина, Ливан и Иран, която се засилваше заедно с изострянето на ситуацията в Сирия. Разбира се, премълчава се най-важното – не само дълбоката заинтересованост на Израел в дестабилизирането на околните държави от арабско-мюсюлманския свят, но и основната роля, която Тел Авив играе в този хаос и в разпалването и поддържането на войните в района.
За това, още през 2011 г., разказа един от създателите на витаещата в кръговете на сегашния израелски елит доктрина на "хиперционизма" равинът Аврам Шмулевич.


На първо място, той оцени "арабската пролет" като добре дошла и благо за Израел. Мюсюлманският свят – писа Шмулевич – затъва в състоянието на хаоса. Това ще е положителен фактор за евреите. Хаосът е най-доброто време, за да вземем ситуацията под контрол и да пуснем в действие еврейската цивилизационна система. Сега се води борба за това кой ще е духовен лидер на човечеството. Сега сме длъжни да вземем контрола в свои ръце. Ние не само ще купуваме арабския елит, но ще ги храним и възпитаваме. Човек, който получава свобода едновременно трябва да получи инструкция как да я ползва. И тази инструкция за човечеството ще напишем ние, евреите".


Говорейки за външнополитическите цели на Израел, Шмулевич сочи "необходимостта" да се заемат "естествените граници" по Нил и Ефрат, установени от Тората, след което трябва да последва втори етап на настъплението – разпространение на хегемонията на Израел в целия район на Близкия Изток. "Асад няма да издържи повече от две години, ще започне революция в Йордания, ще се вдигнат кюрдите и Кавказ ще стане част от Близкия Изток. Всичко това трябва да изглежда като един Ирак или Афганистан".
Шмулевич повтаряше основните положения на изложения още през 1982 г. стратегически замисъл на израелската върхушка, известен като "плана Юнон", насочен към постигане на регионално доминиране чрез дестабилизиране и разчленяване на съседните арабски държави. Това фактически беше възпроизведено в плана за Новия Близък Изток на Кондолиза Райс и Ралф Петерс.


Този документ беше наречен "Планът Юнон" и описваше създаването на "Голям Израел". Зад плана стояха ционисткото правителство на Нетаняху, партията Ликуд и военната и разузнавателна върхушка на Израел.


Според основателя на ционизма Теодор Херцел, еврейската държава се простира от Египет до Ефрат. Според равина Хишман "обетованата земя е от реката на Египет до Ефрат и включва Сирия и Ливан".


Ако се погледнат от тази перспектива войните срещу Ирак през 2003 г., срещу Ливан – през 2006 г., срещу Либия – през 2011 г., и сегашната срещу Газа, Ливан и Сирия, онова, което става в Близкия Изток, е по-разбираемо. Целта е отслабването и евентуалното разчленяване на съседните арабски държави, като част от експанзията на проекта "Голям Израел".


Проектът поддържа изграждането на еврейски селища на окупираните територии. В по-широк план той предвижда и изпъждане на палестинците от Палестина, и анексирането на Западния бряг и на Газа от Израел, което Нетаняху се опитва да осъществи сега.


"Голям Израел" ще включва части от Ливан, Йордания, Сирия, Синай, Ирак и Саудитска Арабия.


"Планът Юнон" е израелски стратегически план за осигуряване на регионално доминиране, както и преконфигуриране на геополитическата обстановка чрез раздробяване на съседните арабски държави в малки образувания.


Израелските стратези гледаха на Ирак като на основно стратегическо предизвикателство. Заради това Ирак беше първата цел на атаката срещу арабския свят.


През 2006 г. и 2008 г. бяха публикувани карти, които отразяваха съдържанието на "Плана Юнон". Освен разделения Ирак този план предвижда и разделянето на Ливан, Египет, Сирия, Иран, Турция, Сомалия, Пакистан, Египет, Судан и Либия.


Планът базира върху две основни предпоставки:


1. Израел трябва да стане регионална империална сила.
2. Да се доведе до разделението на целия район на малки държави и до разпадането на всички съществуващи арабски държави.

Големината им ще зависи от етническия състав на всяка държава. След това тези мини-държави ще станат сателити на Израел.
Това съвпадна с появата на споменатата карта на Ралф Петерс.
Това означава, че още през 1982 г., а и по-рано, в Израел беше разработена доктрината, която ционизмът трябва да реализира в района на Близкия Изток.


Проектът "Израел" беше планиран от ционизма на САЩ и Англия още през 1948 г., когато беше стартиран близкоизточният конфликт от САЩ, които се нуждаеха от стратегически съюзник в района на близкоизточния нефт и превърнаха създадения от тях Израел в плацдарм за завоюване и ограбване на нефта и газа на целия район, т.е. САЩ от тогава до днес имат нужда от тази война и от "стратегически приятел" на място, на когото трябва да се помага. Разбира се, с война, след като ционизмът окупира напълно и властта в САЩ.


Така се оформи най-опасното военно огнище в света след 1948 г. – в Близкия Изток, което сега мутира и във войната в Украйна.
Израел беше роден в огъня на войната. Войната започна от нощта на 14-15 май 1948 г. – само няколко часа след като Бен Гурион провъзгласи създаването на "независима еврейска държава". Противопоставиха се пет арабски страни – Сирия, Ливан, Трансйордания, Египет и Ирак. Това беше начало на първата арабско-израелска война.


Оттогава военните действия в Близкия изток не спират.
Първата война "Войната за независимост" (1948-1949 г.), моментално се превърна във война за нови територии. Израел превзе част от територията на Палестина, която беше на арабите. По този начин увеличи територията си един и половина пъти.
Израел окупира и западната част на Йерусалим, с което се превърна в агресор. И противно на решението на ООН обяви Йерусалим за своя столица.


От този момент до днес арабските страни водят освободителни войни с Израел, опитвайки се да върнат заграбените от Израел територии.


Последва Шестдневната война, юни 1967 г., в която Израел победи комбинираните военни сили на Египет, Сирия, Йордания, Ирак и Алжир. Тази война донесе нови територии на Израел – Западния бряг, Източен Йерусалим и територията, наречена Ивицата Газа.
Израел окупира и Синайския полуостров, който принадлежи на Египет, и през 1973 г. Голанските възвишения, които принадлежат на Сирия.


Нахлу и в Ливан през 1982 г. През 2006 г. отново нахлу в Ливан.
Но израелската икономика не можеше да издържи този постоянен военен стрес, тя постоянно се нуждаеше от финансова подкрепа под формата на заеми и директни финансови инжекции. Израел беше принуден да започне отстъпление. През 1976 г. подписа мирен договор с Египет и прехвърли Синайския полуостров на Египет. През 1994 г. Израел подписа същия договор с Йордания.
Година по-рано Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписаха споразумение за взаимно признаване.
И накрая, през 2005 г. Израел изтегли войските си от ивицата Газа. За да я атакува след това няколко пъти и да се стигне до 7 октомври 2023 г., когато ционисткият режим в Тел Авив започна поредната етническа чистка срещу Ивицата Газа. Микроструктурата на израелско-палестинския конфликт беше отново взривена с опасност да премине в максиструктура, т.е. Трета световна война.
Ще припомним, че Ивицата Газа е най-големият концлагер под открито небе и това е най-гъсто населеното място в света. Повече от две трети от нейните жители са бежанци и повече от половината са на възраст под 18 години, т.е. всички операции за прочистване на Газа са срещу беззащитно население. Досега стотици хиляди бяха убити, десетки хиляди останаха без дом. Мащабите на сегашното унищожение са геноцид. Днес Газа е в жестока хуманитарна катастрофа, причинена от ционисткия режим в Тел Авив. Този път целта е нейната етническа чистка и пълно анексиране или унищожение.


Логиката е следната – след Газа, Хизбула в Ливан и Сирия, след това Иран, като всичко се координира със САЩ и НАТО и тяхната война срещу Русия в Украйна, т.е. изграждането на фронт от Израел до Балтика и обединяването на войните "2 в 1".


Кризата, разбира се, не е приключила, тя е в началото.
Ще припомним отново някои важни неща.


Газа е част от Палестина. Ивица земя покрай Средиземно море, дълга 40 км и широка не повече от 12 км. Според различни оценки на тази малка територия живеят от 2 до 2,5 милиона души, като гъстотата на населението е една от най-високите в света.


Израел окупира ивицата по време на Суецката криза през 1956 г., след това я върна на Египет, а по време на Шестдневната война през 1967 г. я окупира отново заедно със Синайския полуостров.
По силата на договора от 1979 г. Синай беше върнат на Египет, но ивицата остана под израелски контрол. През 1987 г. в Газа се появи движението Хамас.


Първоначално Хамас беше подкрепян от израелските разузнавателни служби, които искаха ислямистите да се превърнат в противовес на Ясер Арафат и неговото движение на ООП – Организацията за освобождение на Палестина.


През 2007 г. Хамас и Фатах най-накрая се скараха. Хамас успя да постави Ивицата Газа под свой контрол, а Абас запази Западния бряг в свои ръце. Отношенията между Хамас и Фатах са обтегнати до краен предел.


Така се появи и сегашната парадоксална ситуация – две палестински власти, две квази-държави – на Западния бряг, управлявана от умерения "здравомислещ" и признаващ Израел Фатах, начело с Махмуд Абас – глава на палестинската администрация, и в Газа – също с напълно легитимна власт, опираща се на парламентарно мнозинство и правителство на движението Хамас, което отказва да признае Израел като държава и в най-добрия случай е готово на временни примирия.
Преди Хамас да стане това, което е днес, това беше просто маргинална група палестински мюсюлмани без реална власт.
Самият Арафат наричаше Хамас "създание на Израел".


И сега, десетилетия по-късно, Хамас се превърна в претекст и изкупителна жертва за Израел, за да води пълномащабна война не само срещу палестинците, живеещи в Газа, но и срещу Иран.
Хамас е напълно инфилтриран от израелски агенти и те не е задължително дори да знаят, че са агенти. Ясно е, че като всеки такъв проект, той е заживял собствен живот и създава проблеми на всички участници. И в един момент Израел може да реши да приключи този проект.


Следователно задачата за премахване на Хамас може да бъде решена само чрез премахването на анклава Газа.


И така на 7 октомври Хамас атакува Израел. В резултат на това Израел получи и "моралното право" да заличи Газа и след това да прехвърли населението й и да го разпръсне навсякъде.


Много мастило беше изписано за дългогодишната връзка – по-скоро съюз – между Бенямин Нетаняху и Хамас. Погромът от 7 октомври 2023 г. помага на Нетаняху, и то не за първи път, да запази управлението си, поне в краткосрочен план.


Накратко: всичко случило се много-много силно намирисва на най-мръсната провокация, в която жителите на ивицата Газа изиграха ролята на жертвени овце.


И така, отново въпросът Cui Bono? Кой имаше полза? Краткият отговор – израелците. Мюсюлманите да се бият помежду си означаваше, че няма да изразходват ресурсите си в борба с еврейския Израел.


След всичко казано дотук, някой все още ли се съмнява, че 7 октомври е събитие с фалшив флаг? Все още ли вярвате, че Нетаняху и Моссад бяха напълно изненадани от много нехарактерния пропуск в израелската национална сигурност? Все още ли вярвате, че най-строго наблюдаваната и наблюдавана държава в Близкия изток – Израел, разбира се със своите вездесъщи охранителни кули с хора и километри от непревземаеми високи циментови стени, заедно с хилядите си палестински информатори-отстъпници, някак си е разбрала всичко погрешно на 7 октомври?


Целта е заличаване на Ивицата Газа от картата и геноцидна кампания на Израел срещу местните палестинци, както и заличаването на Палестина и Западния бряг.


Това е част от големия ционистки колониален проект за контрол над целия Близък Изток.


Този само еврейски Израел е първият етап от изграждането на Велик /Голям/ Израел, простиращ се от най-северната част на Ефрат на турската граница до дълбоката южна част на Нил на границата на Судан.


От самото начало на незаконното си съществуване Израел получи всякаква финансова, военна, социална и политическа подкрепа от САЩ и повечето европейски страни. Те приеха сляпо ционистката идеология. Байдън подчерта многократно, че е "ционист". При последното си посещение в Израел той каза – "не е нужно да си евреин, за да си ционист".


След началото на палестинската операция "гордият евреин" и държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин и президентът Байдън побързаха да посетят Израел, за да уверят израелските лидери в "пълната защита от Америка".


Атаката срещу Газа е само "суха тренировка" и за нов ливански боен план. Новата война с Ливан е свързана с израелските геополитически амбиции. Израел иска да установи нова северна граница по реката Литани в Южен Ливан и да инсталира приятелски режим в Бейрут. Плановете за анексиране на земите южно от Литани са още от времето на появата на еврейската държава, когато първият премиер Давид Бен Гурион описа бъдещите граници по следния начин: "На север на реката Литани, на юг – границата ще бъде в Синай, на изток – Сирийската пустиня".


И така постепенно Израел ескалира за пореден път нова голяма регионална война с въвличане на Сирия и Иран, което прави в момента. Сирия беше унищожена. Иран е на ред.
Но едно нещо са плановете, особено когато имат фундаментални грешки и когато се сблъскат с новите реалности.


На 12 ноември 2023 г. ООН за пореден път гласува да обяви израелските селища в окупираните палестински територии, включително Източен Ал-Кудс (Йерусалим) и окупираните Голански възвишения, за незаконни: За – 148; Въздържали се – 18; Против – 7.


По-рано арабските страни отново съобщиха, че се придържат към позицията за необходимостта от създаване на палестинска държава в границите от 1967 г. със столица в Източен Йерусалим с прекратяване на израелската окупация на палестински територии.
Подчертаваме думите за "пореден път" и "отново", защото Израел е структурата, срещу която в историята на ООН е имало най-много резолюции, решения, осъждания, порицания, както и неговата политика на ционизъм, расизъм, апартейд и геноцид.


Не използваме думата "държавата" Израел, защото такава държава няма. Има "недържава" Израел, която от самото начало от 1948 г. окупира и анексира територии на Палестина, за да се стигне до сегашния момент.


С престъпленията си през тези години Израел не позволи на Палестина да изгради държава, предвидена от резолюцията на ООН от 1967 г. Реално Палестина е най-големият бежански концлагер под открито небе в съвременния свят.


А престъпленията на Израел са най-големите военни престъпления след Втората световна война.


По отношение на термина "държава" най-често използваната дефиниция е от Макс Вебер, който описва държавата като "задължителна политическа организация с централизирано правителство, което поддържа монопол върху законното използване на сила в рамките на определена територия".


На Палестина липсват всички необходими условия, главно централизирано правителство, което да поддържа монопол върху легитимното използване на сила в рамките на определена територия: липсва суверенитет върху нейната територия, разделена на две отделни и некомуникиращи зони – Газа и Западният бряг; няма пълна използваемост на своето море и е правно лишена от възможността да експлоатира своите природни ресурси (морските нефтени и газови залежи в Газа); липсват легитимни бойци като официално призната организирана сила за самоотбрана.


Израелската военна окупация на палестински територии от 1967 г. насам и блокадата на ивицата Газа от 2007 г. насам попречиха на палестинския народ да упражнява какъвто и да е контрол върху собствените си ресурси от изкопаеми ресурси, отказвайки им така необходимите фискални и експортни приходи и спускайки палестинската икономика на ръба на колапса. Икономическите разходи, нанесени на палестинския народ под окупация, са добре документирани: строги ограничения върху движението на хора и стоки; конфискация и унищожаване на имущество и активи; загуба на земя, вода и други природни ресурси; фрагментиран вътрешен пазар и отделяне от съседни и международни пазари; разширяване на израелските селища, които са незаконни според международното право. Въпреки лицемерна измислица на основните медии за Ивицата Газа и/или Западния бряг като "държава" и за израелските действия срещу "терористите от Хамас в ивицата Газа", това не е държава или част от нея, нито пък действието на Израел е международна полицейска операция (разрешена от кого?), а клане на цивилни в бежански лагер, създаден от враждебна към обитателите на бежанския лагер и държава.


Ивицата Газа не е държава, защото липсват минималните изисквания, за да бъде определена като такава. Не може да се дефинира като държава политическа единица и човешко общество, което обитава ивицата Газа, което зависи от доставките на храна, вода и електричество от Израел, където платежното средство е израелската валута, което е ограничено от Израел до остатъчна територия на границата с Египет. Това не може да е пълноправна държава. Със сигурност по-скоро прилича на индиански резерват в САЩ от ХIХ век, стартиран, за да се завладее Западната граница, където коренното население изнемогваше в резервати и тормоз, извършван от нашествениците, идващи от Изтока. По-точно това е огромен концентрационен лагер, и огромен бежански лагер. Съвременно варшавско, нацистко и "ционистко гето".


Ясно е, че Палестина не отговаря на държавните стандарти. Освен това и територията й е разделена на две отделни и некомуникиращи зони (Ивицата Газа и Западния бряг).
Тел Авив сега твърди, че има "право на самозащита срещу тероризма", но му беше отговорено, че той е терористът и окупира територията на Палестина. Каква самозащита? Това са класически военни престъпления и геноцид. Израел е обвинен в нарушаване или неизпълнение на всички задължения, които са му наложени или с които се е ангажирал съгласно различни споразумения за прекратяване на огъня по различни поводи за облекчаване или премахване на блокадата.


Така стигаме и до "недържавата" Израел, защото няма такава държава, а онова, което го има ще изчезне до 2–3 години. Това не са прогнозите на Кисинджър, а неща за които не се знае /а може би Кисинджър да е знаел за тях/.


Какви са те? Много прости. Всяка държава трябва да има бюджет. Но не и Израел.


Да се върнем към внезапната атака на забранената организация Хамас срещу Израел, като припомним, че Хамас беше създаден от ЦРУ и МОССАД.


Първо и най-важното, ако тази атака не се беше случила, правителството на Нетаняху трябваше да я измисли и осъществи, защото Израел не може да съществува без бюджет.


Досега, въпреки информационната буря, която се стовари върху главите ни в първите дни, не чухме нито една разумна дума за истинските причини за пряката връзка между "атаката на Хамас". И Хамас изведнъж "пристигна" навреме и "атакува" в най-подходящия момент за правителството на Нетаняху.


Защото, както споменахме, Израел е една фалирала "недържава" и трябва за пореден път да се спасява с война.
Обърнете внимание на това, което пишем по-долу. Или го прочетете няколко пъти.
Държавата Израел не се осъществи като държавно образувание в продължение на 72 години, докато тръстът беше в ход и не купи земята, на която се намира. Става дума за 25-годишния тръст (от 1948 – 1973 г.), създаден от Ротшилд за земите на Палестина и Израел (тръст за закупуване на земя от наемодатели).


През 1973 г., чрез хитра специална операция, наречена "Войната Йом Кипур от 1973 г.", Израел присвои чрез репарации дял от много "навременния атакуващ агресор" върху приходите от 25-годишен тръст, създаден от Ротшилд за земите на Палестина и Израел.
Поради липсата на собствена земя и статута на държава, бюджетът на Израел (като този на Палестина) се изграждаше чрез гаранция – първоначално Великобритания и СССР бяха гаранти за Израел, а след 1973 г. САЩ издават гаранцията. След това този дълг се покрива от външни източници – приходи от тръстове на евреите, дарения и помощи от САЩ и др. Непокритата част от дълга се връща и записва в бюджета на гаранта, т.е. на САЩ.


През целия период на своето съществуване Израел не е показвал бюджет без дефицит поне пет години подред – тоест не само не е могъл да купува земя, но и да трупа критерии, за да се класира за признаване като държава.


Тъй като и САЩ сега са в огромна криза, те не могат да издават гаранции, както обикновено. Израел няма източници и не спазва никакви срокове. Непокритият бюджет на Израел отива в дълга на американската корпорация, като гарант за Израел. Не говорим за официалния дълг, който вече е над 32 трилиона, а за общия дълг, който вече надхвърли 258 трилиона.


От самото начало (от 1947 г.) гарантите Великобритания, Ротшилд и СССР, и особено след "войната по поръчка" през 1973 г. хвърлиха този куфар без дръжка – Израел, на врата на американците и след 1973 г. започнаха да приписват дълга на Израел на дълга на новия гарант – САЩ.


Но и САЩ са в огромна криза и се опитват да се освободят от този куфар – Израел, или поне от военния престъпник Нетаняху. Който, от своя страна, прави всичко възможно да въвлече САЩ в нова война: голяма – в Украйна и Европа, или по-малка – в Близкия Изток, и преди всичко срещу Иран, на когото ще наложат репарации и обезщетения като агресор след края на конфликта.
Именно разбирането за безизходицата принуди Нетаняху /Милейковски/ да изведе конфликта на глобално ниво и да въвлече САЩ в него.


На този фон има и още няколко много важни причини.
Какви са те? Какво се крие зад поредната агресия на Израел срещу Газа, Палестина, Ливан, Сирия, Ирак и Иран?


Крие се глобален тероризъм, подкрепян от САЩ, с евентуални последици без анализ в досегашната геополитика.
1. На първо място зад войната на Израел срещу Газа, Палестина, Ливан и Сирия се крие план за тяхното тотално унищожение, анексиране и залежаване.


2. На второ място зад войната на Израел срещу Газа, Западния бряг, Ливан и Сирия се крие кражбата от Израел и САЩ на газа и нефта на Палестина, Ливан и Сирия.
3. На трето място зад нея се крие разширяване на конфликта към Иран и Саудитска Арабия.
4. На четвърто място е започналото през 2022 г. изграждане на така наречения "канал Бен Гурион", конкурент на Суецкия канал, план за преустройство на транспортните пътища в района.
5. На пето място е прекъсването от Израел /и САЩ/ на китайския проект "Един пояс – един път" и прокарването на индийския проект "икономическият коридор Индия – Близък Изток – Европа".
Такава провокация не само срещу Близкия Изток, но и срещу глобалната геополитика досега не е имало. Последиците /ако Израел успее/ ще бъдат унищожителни за целия Близък Изток, Средиземноморието, Северна Африка, Югозападна и Централна Европа и върху отношенията в голямата тройка Китай – Русия – САЩ.


Кражбата на Тел Авив и Вашингтон на газа и нефта на Палестина, Ливан, Египет и Сирия започна отдавна и продължава пред нашите очи, като може всеки момент да премине в регионална или Трета световна. За какво става дума?


Именно природният газ в шелфа на Ливан, Сирия и на Ивицата Газа са една от основните причини за израело-палестинския конфликт. Израел и САЩ искат да ги откраднат. Това обяснява и взривяването на "Северен поток" от САЩ в Балтийско море, спирането на "Южен поток", опитите за саботаж и на "Турски поток", и на газовия хаб в Турция, последните маймунджулуци на режима в София срещу газовия транзит през България и т.н.


и сегашната операция на Израел срещу Газа, Ливан и Сирия има преди всичко газов аспект – газът на Газа.


                                                   ***


В края на 90-те години Израел започна да "инвестира" в природния газ. Архитектът на тази стратегия беше Ариел Шарон. След 1999 г. Ехуд Барак се опита да използва подобрените отношения с Египет и да внася газ от делтата на Нил. Но отношенията с Египет се влошиха след Втората интифада в Газа и идването на власт на Шарон, и подготвеният вече газов договор за 3 милиарда долара беше поставен "на трупчета".


През 2000 г. няколко компании съобщиха за откриването на "значителни залежи от газ срещу брега на Газа." И наистина в шелфа на Газа бяха открити големи залежи. British Gas (BG) и неговият партньор, намиращата се в Атина Consolidated Contactors Company (ССС), притежавана от ливанските кланове Сабах и Коури, получиха права за проучване и експлоатация за 25 години, подписани през ноември 1999 г. с Палестинската автономия. Правата бяха поделени по следния начин: BG - 60 процента, ССС - 30 процента, и Инвестиционният фонд на Палестинската автономия - 10 процента. Договорът предвиждаше и изграждането на газопровод.


Лицензът на BG покриваше цялото крайбрежие на Газа, което граничи с няколко израелски офшорни газови съоръжения. 0бщо 60 на сто от газовите резерви по брега на Газа и Израел са на Палестина.


Групата ССС направи две сонди през 2000 г.: Gaza Marine-1 и Gaza Marine-2, като резервите бяха оценени на 1,5 трилиона кубометра на стойност около 4 милиарда долара. Но залежите се оказаха по-големи.


От юридическа гледна точка, газът принадлежи на Палестина. Но смъртта на Ясер Арафат и победата на Хамас в Газа даде възможност на Израел да установи де факто контрол над газовите офшорни залежи до Газа.


През 2007 г. правата на Палестинската автономия над газовите залежи беше оспорена от Върховния съд на Израел под предлога, че те принадлежат на Израел.


През 2007 г. израелското правителство одобри предложение да купува газ от Палестинската автономия. Контрактът беше за 4 милиарда долара, от които 1 милиард за палестинците. Но Тел Авив нямаше намерение да се дели и, заобикаляйки Хамас и Палестинската автономия, се договори директно с BG. Целта беше да се анулира договорът от 1999 г. между BG и Палестинската автономия при Ясер Арафат. Но през декември 2007 г. BG прекрати преговорите с Израел, а през януари 2008 г. затвори своя офис в Израел. Сделката не стана.


Решението за подновяване на преговорите съвпадна с поредната инвазия в Газа през лятото на 2008 г. Личеше, че Израел иска да постигне ' договор с BG преди да атакува.


В края на 2010 г. американски източници съобщиха, че компанията Noble Energy от Тексас и израелските й партньори "са открили голям залеж от природен газ в крайбрежния шелф на Израел - Левиатан". Не беше съобщено обаче, че претенции към две трети от залежите има Ливан и че става дума и за палестинска собственост върху тези ресурси.


След сондажите, направени от Noble Energy, газовият залеж Левиатан се очертаваше да е най-големият дълбоководен залеж за последното десетилетие. Noble Energy съобщи, че залежът е с резерви да задоволява нуждите на Израел за 100 години. Разбира се, разработката на такъв дълбок залеж е трудна, но, ако се постигне, това може да превърне Израел не само в независима енергийна държава, но и в нетен енергиен износител, което ще промени енергийната карта на Близкия Изток и на Европа.
Тогава Израел направи на ЕС предложение, от което Европа би трябвало трудно да се откаже. Ставаше дума за доставките на природен газ, който ще позволи на европейците да укрепят своята енергийна независимост срещу Русия, срещу което Тел Авив ще спечели подкрепата на ЕС във войните с арабите и за разширението на конфликта към Иран, Сирия, Кавказ, Черно море и Украйна.
Съобщението дойде на фона на слуховете, че в Средиземно море са открити "колосални запаси" от природен газ и нефт. И че Израел, от вносител, ще стане техен износител.


Значи, по-голямата част от новия добив може да отиде за износ, най-добре към Европа, през Средиземно море, Кипър, Турция към Италия.


Именно тази идея беше предложена от Израел на ЕС.

Предложението беше европейците да инвестират в строителството на тръбопровод от морските залежи на Израел, през Кипър и Гърция до Италия. По този начин няма да има нужда от Южен поток от Южния енергиен коридор и т.н. Израел доказваше, че неговият газ ще намали зависимостта от природния газ от Русия. И именно тази идея беше подкрепена със спирането на Южен поток през България от Б. Борисов. Само че залежите не са на Израел, а на съседни държави.


Според оценките на Американската геологическа служба в недрата на така наречения Левантийски басейн има около 3,45 трилиона кубометра природен газ и 235 млн. тона нефт. За сравнение, запасите от природен газ на Русия са около 50 трилиона кубометра. Въпреки че тези запаси не се намират в неговата икономическа зона, Израел иска три залежа - Тамар, Далит и Левиатан.
Басейнът Левиатан покрива 83 000 кв. км в източното Средиземноморие. Заедно със залежа Тамар, открит през 2009 г. се очертава като "газова бонанза ".


Тамар е с 283 милиарда кубометра, който е разположен на 90 км западно от пристанището Хайфа на дълбочина 5 км, а Левиатан - 450 милиарда кубометра, се намира на 140 км от брега по-близо до морската граница с Ливан.


Разработчик на Тамар e Nobel Energy и израелската Dalek Group, принадлежаща на месния милиардер Ицхак Тшува.
Управляваща компания по разработката на Левиатан стана австралийската Woodside Petroleum, след като големите в тази сфера фирми не се съгласиха с предложението заради спорния характер на залежа.


От Тамар на 30 март 2013 г. започна подаването на газ. Според плановете, 60 процента от него ще отиват за вътрешния пазар, а 40 процента ще се продават в чужбина, тоест около 260-360 милиарда кубометра. Но освен Израел, претенции към газовата баница в морето имат Кипър, Ливан, Сирия, Египет, Турция и Палестина.
Газовите залежи на Газа са част от широкия район Левант. Добивът на газ от Израел ще бъде в залежите, открити в палестинските води на Газа.


На 4 септември 2014 г. Израел и Йордания подписаха Меморандум за износ на газ от залежа Левиатан за следващите 15 години за 15 милиарда долара.


Израелската сделка беше подписана и от партньора на Израел в Левиатан, фирмата Noble Energy, зад която е Дик Чейни и Black Rock.

Така палестинските газови залежи де факто бяха конфискувани от Израел.


От тогава до днес "терористичните заплахи" за Израел от Хамас /създавани от самия Израел/, са претекст за военната окупация на Газа /а сега и най-вероятно за нейното пълно анексиране/ и за кражбата на нейните ресурси.


САЩ нямат втечнен газ, който да продават на Европа, за да я откъснат от Русия. Ще го крадат заедно, с Израел, от Палестина, Ливан, Сирия и Египет. Парите ще ги дава BlackRock, а ще ги печата Федералният резерв на САЩ.


През последните години започна пропагандна кампания на Израел за предстояща негова регионална газова експанзия на основата на разработката на нови газоносни провинции в Източното Средиземноморие, като Израел, без да дочака окончателно юридическо признаване на залежите, нито решаването на появилите се остри спорове със съседните държави, започна тяхната разработка, което доведе до ново напрежение в този взривоопасен район.


От тази гледна точка войната сега срещу Газа, Сирия и Иран има общ знаменател - тя се води от блок, формиран от САЩ срещу народите, които се противопоставят на преформатирането на големия Близък Изток и на опитите за промяна на глобалния енергиен пазар.


Въпреки че от десетилетия се знаеше, че южното Средиземноморие съдържа големи газови залежи в териториалните води на Египет, Израел, Палестина, Ливан, Сирия, Турция и Кипър само западните експерти реално знаеха от 2003 г. къде всъщност са разположени тези залежи и къде се простират под континента и морското дъно.
Споменатите секретни данни веднага станаха достъпни за французите, американците, англичаните и израелците, които бързо сключиха съюз за унищожение на Сирия и за кражба на нейния газ.
През 2010 г. САЩ възложиха на Франция и Англия да реколонизират Сирия и формираха коалицията "Приятели на Сирия". Тези "приятели" свикаха Работна група за икономическо възстановяване и развитие през май 2012 г. в Обединената арабски емирства под патронажа на Германия. След това 60 държави разделиха тортата, която още не бяха спечелили. Разбира се, повечето от участниците в срещата не знаеха нищо за откритията на компаниите Ansis и Sagex.


Правителството на Сирия не беше информирано за газовите проучвания на Ansis и Sagex чак до лятото на 2013 г. и чак тогава разбраха защо Вашингтон формира коалицията за унищожение на Сирия. От този момент президентът Башар Асад подписа договори с няколко руски компании за по-нататъшна разработка на сирийския газ. Това беше удар срещу плановете на САЩ, Англия, Франция и Израел да откраднат чуждия газ.


Междувременно British Gas проучваше газовите залежи в Палестина, но Израел се противопостави, защото приходите от газа палестинците щяха да използват и в конфликта срещу Израел.
Ясно беше, че както в района така и далеч зад океана, продължават да се борят за газовия пазар на Европа подло и задкулисно, осъзнавайки, че други методи нямат. Всъщност това е една от основните причини за дестабилизирането на Сирия от САЩ и Израел. Още повече че в разработката на израелските залежи в Средиземно море участва споменатата фирма, Noble Energy, свързана с Дик Чейни.


Картината е сложна и противоречива.


През 2019 г. Конгресът на САЩ изработи нов антируски закон, наречен "Партньорство за сигурност и енергетика в Източното Средиземноморие", който е пътна карта за ограничаване на политическите, икономическите и военните отношения на Русия с държавите от региона, за блокиране на руския газ към Европа и за милитаризиране на източното Средиземноморие, насочен, както срещу Русия така и срещу Турция, Сирия и Иран.


Законопроектът е насочен към разработването на нови източници на газ за Европа и изграждането на тръбопроводи за доставката му, вместо руския газ.


Във военната сфера целта е заздравяване на позицията на САЩ в региона чрез съюз Гърция, Кипър и Израел, срещу Турция, за да вземат контрола над енергийните потоци в Източното Средиземноморие.


Плановете на Вашингтон са отделяне на Гърция от Русия и превръщането на страната в нов пост на американската военна и енергийна политика в Източното Средиземноморие и Близкия Изток - вместо Турция.


В резултат, Гърция се съгласи да модернизира американската военноморска база на Крит и да създаде база за хеликоптери в Александруполис. На среща във Вашингтон през октомври 2017 г. Ципрас и Тръмп обсъдиха прехвърлянето на тактически ядрени оръжия от авиобазата Инджирлик - в южна Турция, до района на селището Андравида в северната част на Пелопонес. Така се очерта нов алианс в региона - Израел, Гърция, Кипър и САЩ срещу "външно враждебно влияние".


Ще припомним, че реално войната срещу Сирия започна след подписването на споразумението за прокарването на газопровода Ирак - Ирак - Сирия. Що се отнася до тази тръба, тя първоначално трябваше да бъде изградена до 2016 г., но не стана и едва ли ще се случи скоро. Когато през 2012 г. Иран, Ирак и Сирия подписаха договор за изграждането на газопровод до 2016 г. от гигантския газов залеж Южен Парс (същият който Катар нарича Северен), който трябва да пресече Ирак и Сирия и да получи евентуално продължение в Ливан, целта му беше износ на газ за Европа.
Това беше една от основните причини за разпалването на войната срещу Сирия. Дотогава параноята на ЕС и САЩ беше насочена срещу Южен поток. Газопроводът Иран - Ирак - Сирия беше в сянка. Но ситуацията се усложни.


Главното място в енергийната стратегия на Сирия заема политиката на "четирите морета", идея, представена от Башар Асад в началото на 2011 г., два месеца преди началото на подкрепяния от Запада метеж. Това е енергийната мрежа, съединяваща Средиземно, Каспийско и Черно море с Персийския залив.


Сирия и Турция се заеха с интегрирането на своите газоразпределителни системи и ги съединиха в Арабския газопровод, като планираха продължението му от Алеппо до Килис - Турция, откъдето той ще бъде съединен с "Набукко".
Дамаск също така се готвеше да прекара газопровод от Ирак. В края на 2010 г. беше подписан протокол за намеренията с Багдад за строителството на един газопровод и два нефтопровода. И отново целевият пазар беше Европа.


След това започна истинско газово торнадо. И даже когато войната влезе в Сирия, беше подписан договор за 10 милиарда долара за ирано-сирийска газова тръба. Ако тя бъде реализирана, по нея ще се транспортират поне 30 процента повече газ, отколкото по "Набукко".


Нефтът и газът ще идват при всички случаи от Иран, което не може да бъде допуснато от САЩ, Англия и Израел.


Газът от Иран е кошмар за Запада. Крайният пункт на тези тръби може да е самата Сирия, които направо ще изнасят газ към Европа от Източното Средиземноморие. Голяма част от сирийските нефтени запаси се намират в кюрдския североизток, тоест в района, който е между Ирак и Турция. Останалите запаси се намират на юг в долината на Ефрат.


Според данни от 2012 г. и залежите югозападно от остров Крит са огромни, по-големи от онези, които се намират в басейна Левиатан. Оттук следва прогнозата, че в икономическата зона на Гърция може да има 50 трилиона кубометра газ.


На дневен ред обаче е въпросът за делимитирането на морските граници между Кипър, Египет, Израел, Ливан и Турция.
Има големи проблеми и с делимитирането на морските граници между Гърция и Турция. Става дума за така наречения "егейски спор". Според американски източници, офшорните залежи на газ край бреговете на Кипър в блок 12 се оценяват на 140-230 милиарда кубометра.


Какво конкретно планират Израел, Кипър и Гърция. Тази тройка предвижда строителството на споменатия подводен газопровод с дължина около 1400 км, който ще мине и през територията на остров Крит. По този начин тръбата ще транспортира природен газ от залежите Тамар, Далит и Левиатан и Блок 12 на Кипър към Европа през територията на остров Крит и континентална Гърция.
Но се забравят важни подробности за тази тръба.


Дълбочината е решаващият фактор.


Дълбочината на морето при Тамар възлиза на повече от 1500 метра, а дълбочината на залежа от равнището на морето е 6500 метра.
Залежът Далит се намира в район с дълбочина на морето 1300 метра, като самият залеж е на около 3600 метра под морското равнище.


Залежът Левиатан е най-голям и се намира на 135 км от брега при дълбочина на морето 1645 метра. Но газоносният пласт е на 5800 метра под нивото на морето, а очакваните нефтоносни пластове са още по-дълбоко -на 7200 метра.


Кипърският залеж Афродита е съвсем дълбок. Газоносният пласт там е на 6000 метра под дъното при дълбочина на морето 1700 метра.


Заради това стойността на пробиването на един сондаж на Афродита е над 100 милиона долара, а на Тамар и Далит -повече. Истина е, че тези цифри са нищо в сравнение с очакваните печалби: от добива на Тамар - от 14 до 40 милиарда долара, а от Левиатан - до 310 милиарда, но отново според собствени оценки на Тел Авив, които не отчитат геологическите условия и степента на печалбата.


Отново може да става дума за поредна измама и координирано американско-израелско газово мошеничество в глобален мащаб. Не става дума само за геологията. Важен е и политико-икономическият аспект. На първо място липсата на сътрудничество между съседните държави.


Това е газовият фон /или по-точно част от газовия фон/ на сегашната агресия на Израел срещу Газа и Западния бряг. Само ако се разбира енергийната платформа може да бъде разбран този конфликт.


В настоящия контекст планът на Израел е териториално и физическо заличаване на Газа от картата, както и конфискуване на всички офшорни газови ресурси на Газа на стойност милиарди долари. Крайната цел е не само да се изпъдят палестинците от родината им, но и да се откраднат многомилиардните офшорни запаси от природен газ в Газа.


Тайният меморандум на израелското разузнаване препоръчва насилствено и постоянно преместване на 2,2 милиона палестински жители на ивицата Газа на Синайския полуостров в Египет, т.е. огромен бежански лагер на египетска територия. Прогонване на палестинците от родината им. Геноцид и пълна военна окупация. Големи залежи има в зона С на окупирания Западен бряг.
Европа става съучастник на това престъпление. "Израел ще стане най-големият доставчик на газ за Европа" – каза предишният премиер Лапид на нидерландския премиер Рюте, който му отговори "Трябва да работим заедно, за да намерим общи решения за средна и далечна перспектива".


Нещо да не е ясно? Само трябва заедно да избият няколко милиона палестинци и да заличат Газа и Западния бряг от политическата карта. А сега и Сирия.


Но това е само "началото на края", защото не става дума само за газ и нефт.


                                                 ***


Израел започна изграждането на канал, алтернативен на Суецкия канал. Става дума за т.нар. "канал Бен Гурион", който Израел отдавна иска да прокара като алтернатива на Суецкия канал.
Погледнете обаче картата. Каналът /с две нишки/ от Червено към Средиземно море трябва да тръгне и да стигне именно в Ивицата Газа, която с палестинците пречи. Значи, палестинците трябва да изчезнат.


Съгласно плана за канала Израел се нуждае от северна Газа за всички шлюзове, складови помещения и административни нужди за експлоатацията на канала. Северна Газа е точното място, което Израел заличава в момента! Освен това целият природен газ и петрол са открити точно край бреговете на Газа. Вижте картата на газовото находище Gaza Marine край бреговете на Газа в Средиземно море. Стотици милиарди долари в газ и нефт, чакащи да бъдат сондирани и продадени. Но отново, тези досадни палестинци са там и те са тези, които ще получават приходите от целия този газ и петрол.


И в Израел решиха да извършат фалшива "терористична атака", с финансираната от тях до неотдавна Хамас.


Защо?


Защото каналът "Бен Гурион" ще означава коренна промяна на целия Близък Изток във всяко отношение. На фокус ще са потенциалните последици на канала с историческо значение и как те могат да стимулират напрежението в региона и в бъдеще.
"Бен Гурион" не само сигнализира стремежите на Израел за участие в глобалната търговия, но също така отразява и стремежа му да разшири своето геополитическо влияние.


Каналът "Бен Гурион", ако бъде завършен, би оспорил господството на Суецкия канал, потенциално отклонявайки търговията и променяйки икономическите течения.


На 3 ноември 2022 г. Израел обяви началото на работата по канала "Бен Гурион", алтернативният канал на Суецкия канал, след като Сиси подписа споразумението за прехвърлянето на суверенитета над островите Тиран и Санафир на Саудитска Арабия и след като Тиранският коридор беше трансформиран в международен коридор, Израел обяви началото на работата по канала.


Израелски инженери обясниха, че чрез създаването на канал, свързващ Червено море и Средиземно море, той ще се превърне в конкуренция за Суецкия канал тъй като разстоянието между Ейлат и Средиземно море не е голямо и е точно същото като разстоянието, изминато от Суецкия канал за свързване на Червено море със Средиземно море. Но той няма да е като Суецкия канал, тъй като в Суецкия канал се използва метода на деня, при който корабите преминават от една посока в друга, а на втория ден – обратното, т.е. използва се от кораби, които отиват в другата посока.
Израел ще прокопае два независими канала, единият от Червено море до Средиземно море, а вторият от Средиземно море до Червено море. По този начин нито един кораб няма да бъде забавен, докато корабите в Суецкия канал прекарват две седмици, за да прекосят Суецкия канал. Естеството на земята е скалиста и твърда, понасяйки натиск без никакъв ефект, за разлика от Суецкия канал, където природата на земята е песъчлива и се нуждае от постоянно проследяване и почистване. Израел възнамерява да създаде малки градове, хотели, ресторанти и нощни клубове покрай канала "Бен Гурион".


Каналът ще бъде с дълбочина 50 метра и ширина не по-малко от 200 метра за всеки канал, което е с 10 метра повече от Суецкия канал.


Кораб с дължина 300 метра и ширина 110 метра, което е най-големият размер на кораба в света, ще може да премине през канала. Що се отнася до периода на строителство, той ще бъде 5 години и 300 000 служители, включително инженери и техници във всички области, ще работят в проекта, които идват от Южна Корея, азиатски страни и арабски страни като Египет и Йордания.
Каналът ще струва на Израел около 16 милиарда могат да бъдат увеличени в зависимост от обстоятелствата Израел смята, че приходите му ще бъдат 6 милиарда годишно и повече. В допълнение към факта, че Израел ще има най-голямата артерия, свързваща Средиземно море с Червено море.


Но и това не е всичко. С геноцида в Газа и канала "Бен Гурион" Израел иска да стане център на световната търговия и да провали китайската инициатива "Един пояс, един път", като противопостави проекта "Коридор Индия – Близкия Изток – Европа", което ще доведе до нов сблъсък между суперсилите Китай /и/ САЩ в Близкия Изток.


И отново в дъното на тези планове е Израел.


Ще припомним, че от 2013 г. китайската инициатива "Един пояс, един път" финансира и изгражда инфраструктура, пътища, пристанища, тръбопроводи и търговски маршрути, за да улесни икономическата интеграция по света. Китай се нуждае от сигурни сухопътни и морски пътища, през които да транспортира петрол и газ от Близкия Изток и Северна Африка. Китай подписа стратегически партньорства с Египет, Обединените арабски емирства, Иран, Саудитска Арабия и Алжир. Той е инвестирал сериозно в транспортната инфраструктура на региона.
Основната цел на Китай е да осигури политическа стабилност и мир в региона. За тази цел участва в мироопазваща дипломация, както и в съвместни военни учения с Иран и Русия в Оманския залив.
През септември 2023 г. САЩ обявиха голяма нова инициатива, предназначена да измести Китай в Близкия Изток – коридорът "Индия – Близкия Изток – Европа", и да превърнат Израел в централен хъб. През септември 2023 г. на срещата на върха на Г-20 беше обявено, че САЩ, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Израел, Франция, Германия и Италия планират да формират "коридор Индия – Близък Изток – Европа" (IMEC). Основна цел на IMEC е изграждането на алтернативен търговски път към Суецкия канал на Египет.


Коридорът IMEC ще свърже западното крайбрежие на Индия с Обединените арабски емирства по море и железопътен маршрут, пресичащ Арабския полуостров до пристанището Хайфа. маршрутът ще заобиколи Суецкия канал.


След пробиването на пристанището Хайфа, второто по големина пристанище на Израел, от консорциум, ръководен от индийската Adani Group, то ще се трансформира в съоръжение от световна класа, което може да бъде алтернативен маршрут. Това е лоша новина за Китай, а също и за Египет. Китай възнамерява да продължи да използва 193-километровия Суецки канал, най-краткият път от Азия до Европа, през който всеки ден преминават 70 кораба.


Морски маршрут свързва югоизточното крайбрежие на Китай със Средиземно море през Южнокитайско море, Индийския океан и Суецкия канал. По този маршрут минава и инициативата "Един пояс, един път". Неслучайно само няколко седмици след обявяването на плана IMEC от САЩ и Израел избухна пожарът в Газа.


Китай гледа на хаоса, създаден от войната, като на заплаха за неговия близкоизточен коридор. Независимо дали става въпрос за Газа, Афганистан, Йемен, Ирак, Сирия, Либия или Украйна, САЩ, НАТО и Израел сеят семената на разделение и конфликти, за да запазят позициите си дори това да означава вечен хаос и война.
Но този път налице е нова ситуация. Срещу САЩ и НАТО са Русия, Китай и КНДР, а срещу Израел и САЩ в Близкия Изток са Иран, Египет, /Турция/ и разбира се, Русия.


                                                  ***


…В Близкия Изток и около него започва нов локален и глобален конфликт с непредвидими в момента последици на всички равнища и участници.


Да се върнем към отношенията ООН – Израел.


Организацията на обединените нации никога не е изключвала нито една държава-членка. Всепак през 1974 г. беше направен опит за експулсиране на апартейда в ЮАР – казус, който предоставя няколко аналогии с днешния ден. Сега чашата е пълна. Търпението приключи отдавна. Държавата Израел вече не може да бъде в ООН. Тя се превърна в държава извън закона, недържава-парий, която разбива един след друг крайъгълните камъни на международното право и която, нагло парадира със своята безнаказаност, и може да разчита на политическата защита и неограничената военна подкрепа на САЩ. Ако беше иначе, военният престъпник Нетаняху никога нямаше да се осмели да обиди цялото Общо събрание на ООН, наричайки го "блато от антисемитска жлъч". И нямаше да има, само през 2023 г., 230 служители на UNRWA, убити в Газа по време на бомбени атентати, пожари и атаки срещу училища, хранителни складове и конвои с хуманитарна помощ под егидата на ООН.
UNRWA е агенцията, създадена през 1949 г. от Общото събрание, за да подпомага палестинските бежанци, принудени от "Набка" – катастрофата от 1948 г., при която 700 000 палестинци бяха насилствено прогонени от домовете и земята си от ционистката полиция, превърнала се в израелската армия.


Това, плюс подиграването с плановете за заселване на ООН, откри дълга поредица от престъпления и незаконни действия на ционисткия режим в Тел Авив, които продължават и до днес. И което е в основата на държавата Израел. Наред с UNRWA, втората най-голяма жертва на израелската враждебност към ООН, е UNIFIL, мисия, съставена от 50 държави, и създадена през 1978 г. от Съвета за сигурност за насърчаване на мира в Ливан.


UNIFIL са заплатили досега с 337 човешки живота за изпълнението на своя мандат. И точно през тези седмици цялото престъпление на Тел Авив срещу евентуални свидетели на планирани и предстоящи зверства избухна отново.


От 1948 г. до днес има над 24 резолюции на Съвета за сигурност, които критикуват или осъждат незаконната окупация на територии и жестокостите на Израел срещу палестинците. Някои от тези резолюции станаха известни с това, че се позовават на кризи, предизвикани от Израел.


Резолюция 242 от 1967 г. изискваше оттеглянето на Израел от териториите, окупирани след Шестдневната война, за да насърчи траен мир в Близкия Изток.


Резолюции 446 от 1979 г., 904 от 1994 г., 1073 от 1996 г. и 1394 от 2002 г. се присъединяват към 155-те резолюции, одобрени от Общото събрание от 2015 г. насам, и които се отнасят до трите военни интервенции в Ливан, предшестващи настоящата, незаконните заселвания на Западния бряг, изтегляне от окупираните територии, кланетата и депортациите на палестински цивилни.


Тези резолюции на глобалното мнозинство са етапи към пропастта, изкопана между правителствата на Израел, от една страна, и Обединените нации и останалия свят, от друга.


85 000 убити в Газа, 200 000 ранени, милионите разселени хора в Ливан и Газа, многократните атаки срещу Иран, Йемен, и сега унищожението на Сирия, целенасочените убийства на чуждестранни личности, извършени през последната година, са само част от престъпленията на Тел Авив. Те не са "законна отбрана" срещу атаки на невинни израелски цивилни. Изправени сме пред държава-членка на ООН, засегната от дегенеративен процес. Превърнала се е в сериен агресор, който извършва престъпления срещу човечеството, опити за геноцид и повтарящи се кланета, а след това играеща ролята на жертва и намираща убежище зад щита на САЩ. Нито една държава-членка не е била изключена от ООН досега. Въпреки това организацията се доближи много през 1974 г. в случая с ЮАР на апартейда, случай, който предоставя ясни аналогии с днешния случай с Израел.
Дебатът в ООН относно експулсирането на ЮАР не беше предизвикан само от нарастващото международно отвращение към апартейда, но и от продължаващата южноафриканска окупация на Намибия, която Международният съд обяви за незаконна, какъвто е случаят със сегашната Израелска окупация на Ливан и Западния бряг.


Всичко започва през 1969 г. с Резолюция 269, която гласеше, че ако ЮАР не се оттегли от Намибия, Съветът за сигурност ще "се събере незабавно, за да определи ефективни мерки", които да бъдат предприети. Повдигна се въпросът за прилагането на чл.6 от Устава на ООН, който касае процедурата за изключване на държава-членка, който да бъде гласуван от Общото събрание.
Южна Африка не беше изключена от ООН само защото три от петте членки на Съвета за сигурност – САЩ, Франция и Великобритания, наложиха вето. Това все още беше антикомунистически бастион, който трябваше да бъде защитен. Но Общото събрание заобиколи препятствието през 1974 г., когато отказа да приеме с огромно мнозинство пълномощията на южноафриканската делегация. Така ЮАР остана изключена от участие в Общото събрание в продължение на 20 години, до 1994 г., завръщайки се едва след края на апартейда.


Сегашната ситуация в Израел е много по-сериозна от тази с ЮАР през 70-те години. И в двата случая сме изправени пред "престъпни" режими в периферията на международната общност. Но дори бялата расистка държава ЮАР не направи опит за геноцид или депортиране на чернокожото население. Следователно годините на преход към свобода и демокрация струваха на чернокожите южноафриканци "само" 14 000 смъртни случая.
През последните десетилетия от живота си режимът в Претория не е водил война с ООН или с мисии на ООН. Неговата гибел настъпи със споразумение между страните и с обещание за бъдещо помирение.

Изключването на Израел от ООН ще е драстична, но необходима мярка. Трябва да се пукне балона от истерия и всемогъщество, в който живее един режим от психопати, които не осъзнават, че са във война не само срещу палестинците и Близкия Изток, а срещу целия свят. Шокът може да бъде здравословен и за неговия защитник, западащата суперсила, изкушена да тръгне в същата опасна посока – САЩ.

 

 

 

 

Зад унищожението на Сирия се крие планът за Велик Израел, с помощта на САЩ /при Тръмп/ и на Турция /евентуално без Ердоган/.

 

 

 

Вместо светския Асад ,Нетаняху и MI6 докараха на власт в Сирия "умерените", терористи от аватара на Ал-кайда.

 

Откраднатите от Израел територии на Палестина през периода 1946-2024 г.

 

 

 

От размахването на тези картинки от Нетаняху в ООН до окупацията на нови райони на Сирия изминаха само няколко месеца.

 

През 2006 г. беше публикувана картата на Ралф Петерс за преформатирането на целия Близък Изток.

 

 

Обхват на ядрените оръжия на Израел /в него е и България/.

Преди няколко месеца зададохме и въпроса къде е ядреното куфарче на САЩ и не се ли намира в ръцете на Нетаняху?

 

Суецкият канал и маршрутът на канала "Бен Гурион", който ще промени геополитиката не само на целия Близък Изток. 

 

 

От седемте държави в Близкия Изток, които трябва да бъдат унищожени, остана само Иран. На картата  са показани американските бази около шиитската държава.

Геополитическата атака на Запада срещу Русия, Китай и Иран вече обхваща цялата външна планетарна геполитическа периферия

 


You have read 1 of your 5 free articles this month.
# 345
# 344
# 343
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 345, Feb 2025
Отново за Хрониките на Джийн /Чип/ Тейтъм.
   От главния редактор Красимир Иванджийски   Февруари 2025 г Преди 30 години, през 1996 г.,публ...
 
# 345
  „Откъде се взе тази BG-сволоч“
  След поредните избори отново сме без алтернатива и пред въпроса на последните тридесет години "Откъде се взе таз...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2025, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com