След поредните избори отново сме без алтернатива и пред въпроса на последните тридесет години "Откъде се взе тази сволоч?"

Не веднъж посочвахме, че думата "сволоч" не е наша, а на… Достоевски. Което доказва, че както въпросът, така и сволочта са непреходни явления. От 30 години с висока интензивност в България. И дефиницията е същата.

Достоевски е казал: „В смутното време на преход винаги се появяват някакви странни и жалки човечета. Не говоря за така наречените челници. Говоря за сволочта. Във всички преходни времена сволочта изплува. Има я във всяко общество. Тя е без мисъл и идеи, но с безкрайна агресивност. Сволочта винаги попада под командата на „челниците“, които насочват този боклук където им е удобно. Ако и самите „челници“ не са пълни идиоти. Кому е нужен този преход, не знам. Никой не знае. Междувременно обаче тези човечета постигат превес, започват да критикуват и унищожават всичко свещено.“

Достоевски е бил умен човек и едва ли е необходимо да натрапваме връзката между неговата оценка с актуалната сволоч в България.
От тази гледна точка  изборите би трябвало да са много прости. Основната ни задача е да разкараме сволочта.

Хората са отвратени от тях. България не ги иска. 82 на сто от българите не искат и да чуят за тях. 64 на сто декларират, че нямат намерение да гласуват въобще и че ще гласуват даже за някое магаре, но в никакъв случай за тях. Но "магарето" е още по-голяма опасност от тоталното разбиване на България, забатачването ни в поредната яма на омраза, химери и разочарования, за да се стигне отново до въпроса "откъде се взе тази сволоч".

Но твоят глас е твоята власт даже когато не гласуваш. Сволочта очаква от теб да гласуваш, да я упълномощиш да действа от твое име, да те представлява, да взима решения вместо теб.
Ще допуснеш ли пак това?

Последните избори потвърдиха изтрезвяването на повечето българи, които най-накрая схванаха, че сами организират погребението си като легитимират тази власт. Разбраха, че партиите с нищо не се различават – управляваха едни, сега управляват други, след това пак онези, които управляваха, след това другите. 80 процента от българите не искат и да чуят за техните "стратегически цели" – реформите, НАТО, Европейския съюз.

Но периодът след 1990 г. не беше използван за появата на алтернативна нова партия.

България няма своята партия. Това е трагичното.
Глупостта не е добродетел. Тя е порок.

Но българите вече не искат да се отъждествяват с тях.

Мнозинството българи нямат трансмисия към властта, не могат да реализират правата си чрез тези маргинали, които не ги представляват по никакъв начин. Върхът на нахалството на тази клика е чувството им за "аристократизъм", което се гради на убеждението, че те били някаква "политическа класа", че имат призвание да управляват.

Кои са този елит? Погледнете ги. Едва ли е необходимо да хабим място за епитети. Това ли е елитът на България?

Тази сволоч има чувството за морално и умствено превъзходство /което е типично за всеки примитив/, изразяващо се в просташко самочувствие и опростени оценки на външния свят. На тази основа извършиха несрещана политическа чистка с мотива "Сега, вашата мама, е наш ред".

Корупцията? Извършеният от тях грабеж на България галено нарекоха корупция. След това започнаха да задават въпроса има ли корупция. Май че нямало, защото най-напред трябвало да се докаже. Но те самите трябва да го направят. Значи, няма корупция и корумпирани. Следователно го няма и грабежа на България. Това обаче не променя факта, че грабежът и корупцията бяха издигнати в ранг на партийна и държавна политика.

Тези бандити си спретнаха голямото плюскане за сметка на останалите българи. Голямо плюскане за едни, и огромна сиромашия – за другите.

Корупцията завладя съдиите, прокурорите, адвокатите, лекарите, полицаите, учителите, журналистите. Тъканта на обществото е обхваната от злокачествен рак. Най-простият начин да го изрежем е избирателният вот. Сривът на доверието е очевиден – и отдясно, и отляво. Гражданската реакция е да не се гласува щом като няма алтернатива.

Класическата дефиниция на демокрацията гласи, че това е управление на мнозинството, с което са гарантирани правата на малцинствата. В България от 30 години е точно обратното.

Малцинствени групи са узурпирали властта за сметка на правата и интересите на мнозинството българи. И на техните пари. Заради паническия си страх от възмездие, искат на всяка цена пак да остават във властта.

Кой можеше да предвиди, че в ХХІ век България ще влезе в такава пропаст? Кой можеше да предвиди, че на върха ще изплуват хора, които ще са карикатури, ако не бяха нещо по-лошо, които от най-дивашките извращения направиха "идейни алтернативи".

Поради това не е възможно сътрудничеството между тях и огромната част от българите. Управлението на България на вълната на деструкцията се провали.

Мнението ни за тях е ясно – става дума "кой кого ще превари на яслата", за "картелизиране на държавата".

Българите разбраха, че една номенклатура беше заменена с друга, още по-гладна и алчна на братовчедите. Българите все повече формулират отношението си към политиката с псувни заради убеждението, че тази мафия не може да решава каквото и да било техни или държавни проблеми.

Това е истината. Без вас те няма да изкарат и един лев. Повечето от тях са такива некадърници, че не стават и за просяци. Давате ли си сметка за това?

Но в България всичко е наопаки. Онези, на които плащаме са си въобразили, че те са наши работодатели, че те ни плащат, че са "политическа класа".

Колкото по-съвременна е една държава, толкова повече гражданите знаят за нейното функциониране.

Да им обясним някои неща.

В Швеция всеки гражданин, плащащ своите данъци, има конституционното право по телефона да запита и незабавно да получи информация какви доходи е декларирал в своята декларация премиерът, лидерът на опозицията, кметът, неговият шеф.

В Англия всеки има правото да разбере колко премиерът или министърът дават за образованието на своите деца или за рибарските си въдици, как изглеждат вътре техните жилища.
Поданиците на датската и холандската кралици могат в Интернет да намерят пълен опис на разходите им – колко са похарчили за цветя или за минерална вода.

Гражданите на Европейския съюз имат правото на неограничен достъп до всички служебни кореспонденции, всички търгове и конкурси. Те могат да питат чиновниците за техния имуществен статут, да преснимат договорите им за покупка или наем на жилища, на коли.

А у нас шепа неудачници, нарекли се политици и докопали яслата, са си въобразили, че нещо са направили, че те са там заради заслуги, че нямаме право да питаме откъде са им парите, с какво са си купили фабриките и магазините, кой и защо е спечелил търговете, каква минерална вода пият или с какво уиски се наливат, колко струват служебните им командировки. Това обаче е неотменимо право на всеки гражданин на тази държава. Всички имаме правото да знаем как и за какво харчат нашите пари.

Разликата между нашето настояване за прозрачност и техните опити да пуснат завесата на непрозрачността ни струва годишно най-малко 9 милиарда евро. Толкова крадат, изнасят, прахосват и злоупотребяват. А ние трябва да ги плащаме.

Символът на съвременната държава е напълно прозрачната сграда на Министерството на околната среда на Холандия. Отвън всеки може да види какво правят вътре чиновниците, получаващи заплатите си от холандските данъкоплатци.

И ние трябва да ги поставим в прозрачна клетка, да са постоянно пред нас, да ги контролираме какво правят. Иначе ще продължат да ни мамят и крадат.

Горните примери събуждат въпроса дали тези хора са нормални.
От медицинска гледна точка нещата са ясни. Тези личности са клинични случаи.

Крайните изяви на психиатрична параноична интерпретация на действителността са характерни за тях. "Това са луди хора – казват за тях – кретени, тъпанари, глупаци".

С определението "кретен" етимолозите определят някого, който е загубил качеството си да познава и възприема критично действителността.

У нас параноиците във властта са напълно случайни и ограничени. Те са настроени само на една вълна – да откраднат колкото се може повече.
Всички известни психолози третират "параноичните личности" като хора, които са лишени от по-висши качества, от съчувствие, от скрупули, от интелект. Но именно заради тези качества у другите успяват да стигнат високи постове.

Професията на политика е с висок риск. Тя се нуждае от амбиция, сила, воля. Това е живот в постоянно напрежение, тъй като е конкуренция за най-рядка стока, каквато е властта. Демокрацията трябва да защитава обществото от тези параноици, да предпазва от психопатологията на властта. Но не и в България.
Огледайте се кой е в правителството, президентството, парламента.

Замислете се поне за малко над класическата дефиниция на параноята:
"Параноята е психическа болест, за която са типични проекциите на личните конфликти върху псевдовраждебността на околните. Хората, болни от параноични отклонения непрекъснато и неоснователно подозират, че са мамени и използвани от другите. Виждат постоянно атака срещу себе си, своята репутация и реагират с гняв или контраатака. Не вярват на приятели, сътрудници, сексуални партньори. Никога не прощават обидите или пренебрежението."

Светът на параноика е пълен с опасности. Неговите сетива са винаги в крайна готовност, активират параноичния комплекс чрез егоцентризъм и мания за величие, враждебност към външния свят, панически страх да не бъде разгадан.

Включиха се и психиатрите. Според тях депресиите в младежка възраст могат да предизвикат нарушения в мозъчната дейност на индивида след 10, 30 и даже 50 години. Психически нарушения могат да се изявят след много години при хора, които някога са били удряни по главата, губили са съзнание или поне един ден са имали проблеми с паметта.

Научаваме, че д-р Трейси Холсингер от Университета Duke в САЩ, е проявил в тази връзка интерес към 90 на сто от депутатите в BG народното събрание, които на млади години най-вероятно са били силно депресирани, удряни по главата, губили са съзнание или са имали проблеми с паметта.

Споменатият учен случайно е наблюдавала предаване от българския парламент. Това е било достатъчно, за да разбере, че повечето от тях могат да дадат съществен принос в очертаващата се революция в областта на психиатрията. Ученият е открил в тях външните признаци на патологична депресия с трайно увреждане на мозъчната дейност, което води до неправилно отделяне на серотонин и допамин, от които зависи мисленето при всеки нормален човек. При депутатите обаче то липсва. Вероятно дефицитът на серотонин и допамин предизвиква атрофия на хипокампа, който е мозъчният център, отговарящ за паметта и правилните емоции.

При последвалите консултации въз основа на споменатия видеоматериал, проф. Пол Томсън от Калифорнийския университет в Лос Анжелис, чрез дистанционен магнетичен резонанс /NMR/ е стигнал до извода, че поне 70 на сто от българските депутати са шизофреници с прогресивно редуциране на масата в теменния мозък, намиращ се в задната част на черепа. Това предизвиква лавина от дегенеративни събития. Болният само за една година губи над 5 на сто от сивите клетки в тази част на мозъка, след което деструктивният процес се пренася към слепоочието. За 6 години мозъкът губи до 50 на сто от своята маса, болните имат нарушения на мисленето и емоциите, губят правилна оценка на обстановката, получават слухови и зрителни халюцинации, имат двигателни проблеми, неоправдана и неконтролирана агресия.
Това е така наречената болест на Пик, т.е. на психопатите.
Въз основа на опити в българския парламент американските учени искат априорно да започнат да диагностират предразположените към психическите болести, преди появата на първите им трайни признаци – малоумие, миражи, логорея, безсмислени дебати, плюене по съседа, кражби на кюфтета от бюфета, слагане на сини буркани по колите, гласуване с чужди карти…

Когато през ХVІІІ век във Франция се раждаха свободният пазар, демокрацията, свободата, равенството и братството, привържениците на капитализма сринаха Бастилията. Последиците наистина бяха кошмарни. На нейно място беше построена съвременна опера.

За мащаба на България те я унищожиха и на нейно място поставиха кенефи. Не тоалетни, а именно кенефи.

Достоевски пита, защо в историята се повтаря един и същ сценарий – предишните, като че ли по-справедливо построени паметници обикновено са заменяни с кичовете на шепа игноранти и кретени. На сволочта. Заради това Достоевски е и класик.