Въпреки че от няколко години някои се опитват да наложат 14 февруари като ден на секса, все не успяват. Българинът си е консервативен и се придържа към друг празник, пък бил той и на така наречения обратен секс – 2 февруари.

14 февруари е ясен. Това е католическият празник на свети Валентин, считан за покровител на влюбените. Не знаем дали е оправдано в една православна страна да ни пробутват католически традиции.

Но нас по-скоро ни интересува защо именно 2 февруари е удостоен с такава чест. Ще обясним.

Ключът към загадката се крие в една серия български пощенски марки, издадени през 1896 г. като паметни марки – отбелязване на дадено събитие.

Това са марки № 45, 46, 47 и 48 от Каталога на българските пощенски марки – на стойност 1, 5, 15 и 25 стотинки, с еднакъв сюжет – тържествения монархически герб на България с още по-тържествен надпис: "2-рий февруарий 1896 г." Но в самия Каталог не се споменава за какво събитие става дума.

И така, какво е станало на 2 февруари 1896 г.? Макар и да не се афишира нашироко, в някои исторически мемоари се споменава: на 2 февруари 1896 г. е станало прекръщаването на престолонаследника княз Борис Търновски, бъдещият цар Борис ІІІ, от инославното католическо и православно християнско вероизповедание.

Според Търновската конституция бъдещият княз трябвало да бъде от източно-православно вероизповедание. Евентуално изключение се правело само за първия избран княз – такъв е Александър Батенберг, протестант.

Фердинанд Сакс-Кобург-Готски – католик, е вторият избран княз, и за него изключението не трябвало да важи. Но "великият държавник" Стамболов не се е интересувал от такива тънкости.
При венчавката през 1893 г. на Фердинанд с Мария-Луиза Бурбонска и Пармска – също католичка, от страна на бабалъка – пармския дук и папата, било поставено твърдо условие – и децата от този брак да са католици. Услужливият Стамболов свикал Велико народно събрание и наложил изменение в Конституцията, според което изключението важи и за първия престолонаследник.
С това силно се засягало православното чувство на народа, протестирали Светият синод, екзархът и Русия. Но къде с убеждение, къде със заплахи /чрез великия везир до екзарха/ Стамболов постигнал своето.

През 1895 г. след падането на Стамболов, се задало помирение с Русия. Но за признаването на Фердинанд като законен владетел руският цар поставил условие – престолонаследникът княз Борис /роден на 18 януари 1894 г./ да бъде прекръстен в православие.
За честолюбивия Фердинанд това бил голям удар. Решително против били папата, княгинята и роднините й, западните католически държави /Австро-Унгария, Франция/. Но в края на краищата, заради запазване на короната си, Фердинанд приел, като в очите на всички това било голямо унижение.

На 2 февруари 1896 г., Сретение Господне, се извършил обредът на прекръщаването.

Кръстник на княза бил самият руски цар Николай ІІ, представен от граф Голенишчев-Кутузов като възприемник.

От Русия пристигнали и редакторите на по-главните вестници, поканени били и двама паши – представители на султана-сюзерен.
Божествената литургия в катедралата "Свети Крал" /бъдещата "Света Неделя"/отслужил самият екзарх Йосиф в съслужие с всички митрополити, епископи и архимандрити. Сред храма имало два трона за бащата и за кръстника. /Майката вече била отпътувала в чужбина, за да не гледа./

Една гувернантка внесла двегодишния престолонаследник и го поставила да седи до баща му. /Навън народът коментирал – когато го кръщавали първия път като католик, го носела баба му Клементина, а сега го дали на гувернантка/.

Граф Кутузов поел кръщелника, отишъл до олтара и от негово име повторил думите на екзарха за отричане от католицизма. След това престолонаследникът бил миропомазан от една златна чаша и кръстникът му показал как да се прекръсти – разбрал-недоразбрал малкият го направил и по двата начина – по католически и по православному. Граф Кутузов отнесъл новопокръстения княз на трона до баща му, а екзархът прочел пред всички акта за покръстването и миропомазването.

За увековечаване на случая била издадена и споменатата серия пощенски марки, известна сред филателистите като серия "Втори февруари".

Но каква връзка има това с педерасията? Отговор на това дава в мемоарите си Атанас Буров. Според него княз Фердинанд Сакс-Кобург-Готски бил, по съвременни понятия, бисексуален. "Фердинанд беше сексуален маниак. И едно недоразумение на природата. Той беше педераст, но двуфазен."

За тези слабости на монарха не е било възможно да не се говори тук-там. А когато станала историята с прекръщаването на престолонаследника, народът представил образно нещата така – Фердинанд отначало се дърпал, но в края на краищата се подложил на руския цар. На 2 февруари!

И славата на този ден вече тръгнала.

Както виждате, такъв е празникът, такива са ни "царете", такава ни е и държавата – педераска. Все още.