На срещата на върха на ЕС започна големият милитаристичен грабеж на Европа. Шефката на ЕК фон дер Лайен поиска за "въоръжаване пред лицето на руската заплаха" 800 милиарда евро.
800 милиарда са от такъв порядък, че никой нормален европеец не може да си ги представи. Именно на това се разчита. Едно евро всеки може да си го представи, но 800 милиарда – никой.

В това се състои и атентатът срещу ЕС – преформатирането му във военен придатък на НАТО. ЕС отдавна го няма. Има паника на горната палуба на европейския Титаник, който потъва.

Но щом става дума за такива пари, веднага се появява и въпросът – откъде ще ги вземат.

Политическите решения от срещата на върха на ЕС не могат да се разглеждат извън основния въпрос: "Откъде да вземем парите?"
Тясно свързана с това е инициативата за подкрепа на Украйна, одобрена от 26 членки на ЕС – с изключение на Унгария.

Но за да се оцени реалният ефект от превъоръжаването на ЕС и вторичната милитаризация на Украйна, е необходимо по-подробно изследване.

800 милиарда евро са 5% от БВП на ЕС (16 трилиона евро). През 2024 г. страните от ЕС са похарчили около 326 милиарда евро (1,9% от БВП) за отбрана.

Ако планът е изчислен да речем за 5 години, тогава това са 160 милиарда евро годишно – тоест удвояване на текущите разходи.
Най-очевидният източник са парите от бюджетите на страните членки на ЕС. Фон дер Лайен предложи увеличаване на разходите за отбрана с 1,5% от БВП като цяло. За 4 години би било възможно да се съберат около 650 милиарда евро (1,5% от 16 трилиона за 4 години).
Но не всеки в Европа иска или може да си позволи това. Освен това, това би изисквало смекчаване на бюджетните правила на ЕС – таван на дефицита от 3%, което ще срещне съпротива.

Един обещаващ източник веднага се провали. Европейската комисия планираше да отпусне 150 милиарда евро заеми за инвестиции в отбраната по плана ReArm Europe. ЕС възнамеряваше да издаде съвместни облигации – подобно на фонда за възстановяване от COVID-19 – или да използва Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за набиране на средства на пазарите.

По време на пандемията по този начин бяха събрани 750 милиарда евро.

Но, тъй като общият дълг на ЕС расте не беше възможно да се "прокара" тази идея – тя беше взета само под внимание.

Фон дер Лайен спомена и за привличането на частен капитал чрез Съюза на спестяванията и инвестициите на ЕС и ЕИБ. Частни компании като Rheinmetall или Airbus биха могли да инвестират в производството на оръжия в замяна на гаранции за поръчки или данъчни облекчения. Но е трудно да се очакват повече от 50 милиарда евро от тях.

През 2023 г. частните инвестиции в отбраната на ЕС бяха само малък дял от общите разходи, защото бизнесът иска печалба, а например доставките на оръжие за Украйна са печеливши само когато правителството плаща за тях. Така че и "частните" инвестиции ще идват от държавния бюджет. Привидност за решение, но не е решение.

Друг източник е използването на съществуващите фондове на ЕС. Възможно е пренасочване на средствата от програмите за подпомагане на бедните региони или земеделски субсидии.

Бюджетът на ЕС за 2021-2027 г. е около 1,8 трилиона евро, но да се пипа е взривоопасно: страните от Южна и Източна Европа са против орязването на средствата им.

Източник може да са и заграбените руски активи. Тяхната конфискация можеше да донесе около 200 милиарда евро веднага, докато печалбата от тях под формата на лихва щеше да донесе само около 20 милиарда евро за 5 години. Може да се емитират облигации за по-дълъг срок, като се използват тези активи като обезпечение. Но има огромни рискове: ЕС ще трябва да държи руските пари десетилетия и Русия може да се "умори" да чака. И най-важното, общата стойност на западните активи, на територията на Руската федерация, се оценява на 288 милиарда долара, включително активите на компании, инвеститори и банки.

Например, BP притежава дял в Роснефт, а Wintershall Dea и OMV участват в съвместни проекти с Газпром. Има заводи на Volkswagen, BMW и Siemens, финансови активи на Raiffeisen и UniCredit, както и корпоративни недвижими имоти.

В допълнение към активите на частни западни компании, в Русия има и значителни количества собственост, която пряко принадлежи на западните държави. И ако се осмелят да конфискуват руските пари, тогава ще бъдат конфискувани и техните активи.

Така, дори ЕС да открадне руски пари под една или друга форма, той няма да събере нужните 800 милиарда – но веднага ще загуби поне 300 милиарда след контрадействията на Русия. И тук планът на ЕС няма да проработи.

На този фон в средата на март дойде информация, която шокира всички и разкри, че около 10 трилиона евро са излезли от Европейския съюз през последните няколко месеца и че никоя държава, нито един континент не може да си позволи такъв вид изтичане на капитала. Така че се предполага, че капиталовият контрол ще бъде приложен в Европейския съюз, може би още на 7 април.

10 трилиона, които напускат Европа, очевидно е породено от съобщението на 11 март в което се казваше, че Европейската комисия е установила, че има десет трилиона евро, които стоят неактивни в спестовни сметки, и ЕС ще "мобилизира" тези пари, за да нахрани европейския военно-промишлен комплекс, за да превъоръжи Европа.

Съобщението гласеше следното: Ако Европейският съюз заграби тези пари от спестовната сметка на европейците и издаде (може би) нещо като гаранционни разписки за притежателите на сметките, не се знае кога или дали те ще получат част от парите си обратно. Или въобще. Възможно е също така Европа да приложи капиталов контрол точно преди да направи това, за да предотврати хората да изтеглят парите си.

Разбирате ли за какво става дума – превъоръжаването на Европа за 800 милиарда евро ще стане, по един или друг начин, за сметка на милионите обикновени европейци и техните спестявания в европейските банки.

Политиците са в паника, елитите са в смут, а познатият им световен ред се срива бързо. Преди 20 години те седяха уверено в столовете си, преструвайки се, че контролират историята. Тогава САЩ бяха надежден покрив, Лондон беше мъдър интригант, а Берлин беше финансов двигател.

А сега?

САЩ са заети със себе си.

Лондон играе своя собствена игра.

Германия спори на кого да се продаде.

Европейският елит, подобно на пътниците на потъващия кораб, търси начини да се спаси.

Но къде да избяга, когато старият свят рухне?

Вариант 1: Лондон е добър стар манипулатор. Когато стане горещо, елитът гледа първо към Англия. Но Лондон не е държава. Това е офисът на глобалния капитал, играч в сянка, който винаги е криел козове в ръкава си. Британците могат открито да се представят като изостанал остров, но винаги имат план от три стъпки напред. И сега въпросът е готов ли е Лондон да вземе стария европейски елит под крилото си? Отговорът е не. Защото Великобритания отдавна играе игра срещу континентална Европа. Брекзит не беше грешка, беше стратегия. Лондон иска да контролира Европа, а не да спасява нейните елити. Елитите на Европа са твърде глупави за британските интриги. Ако приемат някого, то ще са най-хитрите – тези, които са успели да предвидят падането и да се подготвят предварително. Но повечето политици от стара Европа не са такива. Те са свикнали с комфорта, а не с играта за оцеляване.

Вариант 2: Вашингтон – нов господар или стар приятел?
В миналото, когато Европа имаше проблеми, тя просто се обаждаше в Белия дом. – Ало, Вашингтон? Тук имаме криза, помогнете. – Разбира се. Ще изпратим пари, оръжия и няколко лекции за демокрация.
Но сега… Тръмп каза ясно: Америка вече не е вашата бавачка. Сега САЩ са заети със собствените си проблеми. Икономиката се срива – Америка вече не може да поддържа Европа безплатно. Американските елити се бият помежду си – демократите и републиканците нямат време за някакви стари амортизирани съюзници. Новият фокус е вътрешната политика – Тръмп трябва да възстанови Америка, а не да раздава пари на Европа. Европейските елити може да се опитат да се продадат на Вашингтон, но Америка купува само това, от което печели. Защо й трябва потъваща Европа? Така че Америка най-вероятно ще каже на Европа: Благодарим, довиждане, опитайте се сами.

Вариант 3: Китай – новият център на сила?
Тук става интересно. Китайците обичат тишината. Те чакат търпеливо другите да направят грешки. Докато Европа трескаво се опитва да се спаси, Китай изгражда глобална икономическа мрежа. Може ли Европа да се продаде на Китай? Теоретично, да. Но има един проблем – Китай не се нуждае от Европа. Китай играе своя дълга игра. Не му трябват истеричните и фалирали елити от Запада. Китай вече контролира африканските ресурси, което означава, че той не се нуждае от Европа икономически. Китайците уважават стабилността. А Европа? Хаос, криза и истерия. Европейските елити може да се опитат да избягат в Пекин, но китайците са по-склонни да кажат: Не, имаме си достатъчно проблеми.

Вариант 4: Дубай – златната клетка.
Ако сте европейски политик и трябва спешно да се скриете, къде ще ви чакат с отворени врати? Отговор: Дубай. Защото там обичат парите. Те не се интересуват от политика. Много от избягалите олигарси вече живеят там. Но има един нюанс: Дубай не е нов център на властта, а просто убежище. Можете да се скриете, но няма да контролирате процесите. А елитите обичат властта, не само комфорта. Така че да, можете да избягате в Дубай, но това би означавало да признаете поражението.

Вариант 5: Русия – неочаквано спасение?
Сега това звучи абсурдно. Но нека помислим логично. Сега Русия е единствената голяма сила, която стои на краката си. Тя има ресурси. Тя има икономика, която функционира дори и под санкции. Тя се разпада от кризи, за разлика от Европа. Част от представителите на европейския елит вече гледат към Москва. Те разбират, че в хаоса на световната игра понякога е по-изгодно да си с руснаците, отколкото срещу тях. Проблемът е, че Русия не обича предателите. И няма да посрещне европейските елити с добре дошли. Ако искат да избягат в Москва, ще трябва напълно да променят риториката си и да служат на новата система. Готови ли са затова? Не.

Къде е изходът? Старият свят се руши. Европейските елити разбират, че губят контрол.
Къде да бягат?
Лондон? Там не ги чакат.
Вашингтон? Америка е заета със себе си.
Китай? Те нямат нужда от проблеми.
Дубай? Само като лично убежище.
Русия? Възможно е, но с пълна промяна на възгледите, което е невъзможно.

Сега основният въпрос: какво ще стане, ако няма къде да избягат?
Ами, ако Европа вече не е центърът на света?

Ами, ако времето им изтече и просто трябва да си тръгнат?
Винаги е съществувала илюзията, че елитите контролират всичко. Но какво ще стане, ако това е лъжа? Ами ако самите елити са пионки в чужда игра? Ако бягат не от войната, а от неизбежния край?

И тук е основният въпрос: кой ще ги замени! Светът не търпи вакуум. Ако старата Европа си отива, значи някой ще заеме нейното място. Кой?

Европейските елити заложиха на миналото. Те смятаха, че могат да живеят вечно при стария ред. Но историята казва друго: времето върви напред. Светът се променя. Тези които са се вкопчили в миналото, стават негови жертви.

Елитите бягат, но няма къде да отидат.
Пешките са в паника…