Последните информации за новата руска ракета "Орешник" са наистина от порядъка "game changer".
В началото на февруари светът беше шокиран от изявлението на Путин, че температурата в бойната глава на "Орешник" е равна на температурата на Слънцето.

Ето неговото изявление: "Цял свят говори за Орешник. Температурата на тези бойни глави съответства на температурата на Слънцето. Температурата на повърхността на Слънцето."
Но как е възможно това? На планетата няма метали, които да издържат на такива температури.

Температурата на повърхността на Слънцето отговаря на 5700 градуса по Целзий.

За сравнение, най-устойчивите на топене и износване метали се наричат огнеупорни и могат да издържат максимум 3500 градуса:
- Волфрам – 3,4 хиляди градуса (огнеупорен);
- Осмий – 3033 градуса (огнеупорен);
- Тантал – над 3000 градуса (огнеупорен);
- Хром – 1900 градуса;
- Титан – 1600 градуса;
- Никел – 1400 градуса;
- Уран – 1100 градуса.

И тук, вместо една загадка, имаме две наведнъж.

Загадка номер 1: как е възможно да се нагрее бойна глава до 5700 градуса, ако най-високата температура на Земята, без използването на ядрени оръжия, е регистрирана преди много милиони години, когато метеорит е паднал върху Канада, нагрявайки повърхността до 2370 градуса, и само локално.
Например в центъра на ядрен реактор температурата не се повишава над 2000 градуса.

Загадка номер 2: какъв метал са използвали руснаците, за да поддържат такава температура, ако в природата няма такива сплави?

Разбира се, всички данни за "Орешник" са секретни и само създателите на спецбюрото знаят това. Дори тези, които са го построили, имат ограничен достъп до собствената си зона.
Само главният конструктор знае цялата технология. Така че можем само да гадаем.

И тук е интересно да припомним, че в Русия за първи път е създаден нов материал с изключителни свойства, производството на който преди беше достъпно само за японци и американци.

Какъв вид материал е това, какви са перспективите за използването му в отбранителната и гражданската промишленост, как обтекателят на ракетата "Орешник" може да издържи на огромни температури? Учените от изследователския център на Росатом успяха да получат въглеродни влакна с якост 7 гигапаскала. Първо, три компании в света имаха подобни технологии: японската Toray и Mitsubishi Chemical, както и американската Hexcel, а сега и Росатом. Това е безспорно постижение, основано на работата на цели поколения съветски и руски химици.

Нека си припомним, че въглеродните влакна са високотехнологичен композитен материал, състоящ се от тънки въглеродни нишки, свързани заедно с полимерна матрица. Нишките имат кристална структура, ориентирана по оста на влакното, което придава на материала уникални свойства. По този начин, със същата здравина като стоманата, въглеродните влакна са 5-8 пъти по-леки. В същото време не ръждясва, не се окислява във вода, устойчив е на агресивни среди, издържа на многократни цикли на натоварване без напукване, практически не се разширява и не създава смущения в радиочестотния диапазон.

Интересът към въглеродните материали в Русия възниква през 60-те години на миналия век на вълната на космическата надпревара. В резултат на Студената война трябваше да се намали теглото на бойните глави на балистичните ракети и композитите бяха идеални за това поради причините, споменати по-горе.

На 15 ноември 1988 г. ракетата-носител "Енергия" изстреля в околоземна орбита космическия кораб "Буран", който след две обиколки около Земята кацна на летището "Юбилейни" на космодрума Байконур. По това време малко хора знаеха, че "Буран" е първият, който използва уникални композитни материали – специални плочки, изработени от супертънки кварцови влакна и други елементи, които го предпазват от нагряване при навлизане в атмосферата.

На практика беше доказано, че новите материали са способни да издържат на температури над 1500 градуса по Целзий и това беше огромно постижение.

Съветският многоцелеви изтребител МиГ-29 от четвърто поколение съдържа около 7% композитни материали – доста значително количество за 80-те години. След разпадането на СССР ситуацията рязко се влоши. Русия наследи прекъснати производствени вериги, тъй като много заводи се озоваха на територията на бивши съветски републики. Например, едно от водещите предприятия, Черкаският завод за химически влакна, остана на територията на Украйна, където беше приватизирано, съсипано, продадено на чужденци за търговски центрове, изгорено и след това превърнато в сметище. След 2014 г. Росатом започна да обединява останалите заводи и изследователски институти. Така Русия стана една от малкото страни в света, които изградиха пълна технологична верига – от добива на суров петрол до преработката му във въглеродни влакна и готови продукти от тях. В производството на руския самолет МС-21 днес всички чуждестранни композити са подменени с руски, като те съставляват 40% от теглото на самолета.

Композитни части се съдържат и в двигателя на ПД-14, който се произвежда масово в Перм. Изтребителят Су-57 от пето поколение използва 25% композитни материали. Това е по-малко, отколкото в МС-21, но изискванията за военната авиация са различни от тези за гражданската авиация. Композитни елементи се използват и в руски ракети. Съвременни изисквания за бойни хиперзвукови ракети са се увеличили значително. При хиперзвукова скорост обтекателите на ракетите "Циркон" и "Авангард" изпитват температури над 2500 градуса по Целзий на някои части при техния полет.
Въглеродните влакна не само издържат на такива натоварвания, но и поддържат стабилност при скорости над Mach 10. Путин каза, че ракетната система "Орешник" може да издържи на температури, близки до повърхността на Слънцето, което е 5700 градуса по Целзий.

Втората мистерия е металът. Дори силно устойчивият огнеупорен волфрам не достига температура от 4000 и започва да се топи. И тук очевидно има някаква симбиоза.

Това определено не са метали, а някакъв сложен състав от например влакна от алуминиев оксид, подсилени със силициев карбид и циркониеви влакна във въглеродна матрица. Възможно е заедно с това охлаждащата течност да се подава през микроканали в конструкцията на обтекателя, а също така да се използват допълнителни покрития и топлоизолационни слоеве. И това наистина е много сложно технологично решение.

Но вече се работи върху материали от следващо поколение. В бъдеще във влакното ще бъдат вплетени въглеродни нанотръби за значително увеличаване на здравината и ще бъдат добавени микрокапсули с огнеупорни съединения, които буквално "лекуват" микропукнатини.

Графеновите покрития също правят композитите електропроводими, отваряйки пътя към създаването на т.нар. "умни" крила с вградени сензори за натоварване, например за самолети. А адитивните технологии вече позволяват отпечатването на най-сложните структури за подобряване на техните характеристики. Така че е възможно скоро показателите на "Орешник" да бъдат надминати.
Ето защо е особено важно, че е усвоена цялата производствена верига и е постигната сила то 7 гигапаскала.

Тези материали имат и широки граждански приложения – те се използват в газови центрофуги за обогатяване на уран, компоненти на космически кораби, леки и издръжливи протези и импланти, водородни цилиндри, лопатки на вятърни турбини и други продукти.

Така "Орешник", каквато и да е неговата употреба по-нататък, е не само Game-changer, но може да стане и War-changer, New World order changer и определящ фактор на стратегическата дълбочина на геополитиката.

Путин го определи като "историческо събитие в ракетно-космическата област". Значи, променя и "правилата на играта" в съвременната и бъдещата война.

Заради това, като едни от последните анализатори в оръжейната област с приемственост през последните 50 години, ще припомним какво е "Орешник" от основни гледни точки.
На първо място е моментът на неговата поява и използване срещу "Южмаш" в Украйна.

                                                     ***

…Между 17-21 ноември 2024 г. англосаксонският ционизъм изкачи последните стъпала на ескалацията на войната на САЩ и НАТО срещу Русия.

На 17-21 ноември 2024 г. часовникът на ядреното отброяване, наричан "часовник на Страшния съд" се отлепи от "5 секунди до полунощ" и замръзна на нулата, т.е. ядрената война е на разстояние една команда "ядрен пуск".

На 17 ноември слизащият от сцената Байдън позволи американските далекобойни ракети ATACMS да бъдат изстрелвани от украинците по територията на Русия.

На 19 ноември с тези ракети бяха нанесени удари по военен обект в руската Брянска област.

На същия ден – 19 ноември, Путин подписа новата актуализирана ядрена доктрина на Русия.

Промяната на официалната ядрена доктрина на Русия е отговорът на Кремъл на решението на администрацията на Байдън да позволи на Украйна да изстрелва американски ракети с голям обсег дълбоко по руска територия, т.е. че даже конвенционална атака срещу Русия, подпомогната от ядрена сила, може да се счита за съвместна атака срещу Русия, на което ще има ядрен отговор на Русия.

За това Москва предупреди САЩ: "Москва ще разглежда разрешението Киев да нанася дълбок удар в Руската федерация като влизане на страните от НАТО в пряк въоръжен конфликт". "Отговорът ще бъде неизбежен и опустошителен за Запада".
Междувременно Кремъл заяви, че целта на актуализираната руска ядрена доктрина е да накара потенциалните врагове да разберат неизбежността на отмъщението в това число и ядрено, за атака срещу Русия или нейните съюзници.

Въпреки това на 21 ноември украинците удариха с 13 ракети ATACMS и Storm Shadow военен обект в руския град Марино. Отговорът на Русия последва веднага – с голямата изненада "Орешник".

На 21 ноември, в отговор Русия нанесе удар с новата балистична ракета "Орешник" по огромния промишлен конгломерат "Южмаш" в град Днепър.

"Южмаш" престана да съществува.

По-късно на 21 ноември, Путин отправи ново предупреждение към САЩ и съюзниците им в НАТО, като съобщи, че в атаката срещу "Южмаш" е била използвана "нова ракета със среден радиус на действие "Орешник", в отговор на агресивните действия на страните от НАТО".

В началото се предполагаше, че става дума за междуконтиненталната балистична ракета "Рубеж" РС-26, след това за двустепенен вариант на "Ярс" или за "Кедър". Оказа се, че става дума за нова ракета със среден радиус до 5500 км.

Кога е започнала работата по "Орешник" не е ясно, водена е в абсолютна секретност. Още повече, че става дума за уникално изделие – за неядрена хиперзвукова балистична ракета със среден радиус на действие "Орешник". Запомнете това съчетание. Неядрена означава, че нейните бойни блокове са с конвенционални заряди. Това пък означава много неща.

На първо място, "Орешник" отменя необходимостта от удари с тактическо ядрено оръжие /отпада ядрената радиация и ядрената зима/, и че с тези ракети Русия ще бие по военни обекти на онези страни, които дават оръжие на Киев, като предварително предупреждава цивилното население. Обхватът й е цяла Европа. С "Орешник" Русия може да съкруши всяка крупна цел от Днепър до Ла Манша и няма нужда да използва тактическо ядрено оръжие. Още повече, че "Орешник" е хиперзвуков с разделящи се бойни глави, които бият на 800 – 5500 км.

На второ място, изстреляният "Орешник" не беше опитен образец. Ракетата е в строя и се произвежда. Това означава, че в зоната на поражение гарантирано са всички страни от континентална Европа, започвайки от Полша и Прибалтика, до Португалия и Великобритания. Ракетата е въведена на въоръжение в състава на руските войски със стратегическо назначение, т.е. наравно с междуконтиненталните стратегически ракети.

Хиперзвукът на "Орешник" от 10-11 Маха означава, че долетното му време до Великобритания ще е 19 минути,до Полша – 8 минути, до Белгия – 14 минути, до Германия – 11 минути, и никой не може да го прехване при скорост 3,0 км/сек.

Какво показваше анализът на полета на "Орешник". Няколко важни неща.

На забавения каданс на излъченото видео могат да се видят 6 блока, летящи към обекта последователно, в интервал от част от секундата. След кратка пауза се повтаря подобен удар на друго място на територията на "Южмаш". Общо 6 блока, като във всеки блок има по 6 бойни глави. Общо – 36.

В същото време във видеото нямаше визуални следи от експлозии: характерната гъбичка, разпръскване на фрагменти, колона прах и т.н.

Тъй като нямаше визуални следи от експлозии, това означава, че в "Орешник" разрушителните елементи са били кинетични. Всеки от шестте блока, носещ по 6 бойни глави, получава своя точка на удар.

Енергията на удрящите елементи е толкова голяма че могат да унищожат и най-мощните бункери. При скорост от 3.5 км/сек., тяхната проникваща способност само в кинетично изпълнение е от 60 до 100 метра в дълбочина.

Най-вероятно "Орешник" може да е в различна конфигурация /така е от съветско време/ - от ядрен заряд от 100-200 килотона на една бойна глава, до фугасна или обемно-детонираща бойна част. Или само в кинетично изпълнение, както беше на 21 ноември, което е достатъчно, за да се предизвика земетресение с мощност от до 7-8 бала по Рихтер в епицентъра на удара в кръг с диаметър от 120-200 метра.

"Орешник" е неядрено оръжие с ограничен (5000 километра) обсег. Но нищо не пречи на Русия да оборудва и междуконтинентална балистична ракета с подобни неядрени възможности. Това би позволило на Русия да нанесе неядрени удари на американска територия или, по-вероятно, по американските бази в чужбина, самолетоносачи в морето.

Благодарение на новите материали стана възможно да се увеличи скоростта на бойните глави и да се гарантира, че кинетичната енергия се превърна в основния увреждащ фактор на "Орешник". Следователно "Орешник" позволява да се удари всеки защитен бункер или подземна фабрика, осигурявайки проникването на експлозивния заряд на значителна дълбочина и неговата точност, поради индивидуалната система за насочване на бойната глава.
Със заявения обсег на действие над 5000 км "Орешник" е в състояние да помете цяла Европа, включително Португалия, Англия и Скандинавия, както и целия Близък Изток и Северна Африка от руска територия.

В тихоокеанския театър в засегнатата зона попадат не само цяла Япония и Южна Корея, но и американските бази в Гуам и Окинава. А когато гледате от Чукотка – цялото тихоокеанско крайбрежие на САЩ, чак до Лос Анжелис, т.е. целият свят.

Според направените изявления, Русия вече има запаси от готови за използване системи, подобни на "Орешник". Когато се използват групово щетите, нанесени на врага, ще бъдат сравними с тези, причинени от ядрени оръжия. Това е още една уникална военна инженерна характеристика на тази ракета, невъобразима досега.
С появата на "Орешник" Русия получи възможност за ядрено възпиране с неядрени методи, което също беше немислимо преди.
Преди "Орешник" имаше внушителна "дупка" между конвенционалните и ядрените оръжия, където конвенционалните оръжия вече не можеха да помогнат, а ядрените оръжия бяха твърде мощни. Сега евентуалното бъдещо използване на "Орешник" срещу западните съюзници на НАТО не означава незабавен преход от въоръжена конфронтация към глобален термоядрен конфликт.

И това е смисълът на всяко възпиране – да се предпази врагът от "качване нагоре" по стълбата на ескалацията със заплаха от неприемливи загуби на съществуващото ниво. Светът, в този вариант вече стана де факто многополюсен, защото Китай, КНДР и Иран явно ще създадат аналози на "Орешник" по-бързо от САЩ и техните съюзници. По същия начин те създадоха своя маневрен хиперзвук по-рано от американците.

Така че тепърва предстои да оценим напълно историческото значение на хиперзвуковите оръжия, чийто следващ етап на усъвършенстване беше "Орешник".

Основното е, че Русия направи първата стъпка в тази посока, която ще е определяща и за стратегическата дълбочина на геополитиката на новия свят.

Новата ракета Орешник влиза масово във въоръжение с вероятен
темп на производство 10 бройки на всеки месец.

Време на полет на Орешник от Беларус до някои потенциални цели в Европа.

Загадка номер 1: как е възможно да се нагрее бойна глава до 5700
градуса, без използването на ядрено оръжие

Загадка номер 2: какъв метал са използвали руснаците, за да под -
държат такава температура, ако в природата няма такива сплави.