Във всяка война, особено в сегашната, много по-важно е онова, което става зад кулисите, особено в стратегическата област и особено между Русия и САЩ.

В предишния брой посочихме една информация, която никой не беше забелязал.

На 18 февруари Пентагонът потвърди разполагането на ракети с морско базиране на Русия в Куба.

Москва е разположила мобилни и други ракети с морско базиране – "Калибър", "Оникс" и "Циркон", в чийто обсег (само 2 минути) са основни цели в САЩ, както и цялата система за стабилност на Западното полукълбо.

Последва протест на Белия дом и искане Русия да изтегли тези ракети.

Още не беше отшумяла тази новина и последва нова. САЩ призоваха Русия да прекрати програмата си за подводните ядрени супердронове "Посейдон", които анулират ядрената стратегия на Пентагона.

Протестът беше на съветника по националната сигурност Майк Уолц.

Отговорът на Москва беше твърд и се напомняше кой всъщност заплашва света.

Последната открита информация за "Посейдон" беше от лятото на 2024 г. във връзка с най-голямата подводница в света "Белгород". И, че за подводното суперторпедо "Посейдон", носено от подводницата "Белгород", са били произведени първите ядрени бойни глави.

И започна нова дискусия колко може да е висока цунами от "Посейдон" срещу Източното крайбрежие на САЩ – 500 или по-малко метра, и на каква дълбочина ще нахлуе в територията на САЩ – 300 или 500 км.

Още тогава би могло да се напише, че руският флот получи първата подводница "ядрена цунами". Никоя друга подводница на Земята няма такива способности и никой няма никаква защита срещу нейното ядрено торпедо "Посейдон".

По този начин "Посейдон" стана и първото оръжие геополитическа реалност.

Отдавна следим темата с въвеждането на подводницата "Белгород", заедно с апарата "Посейдон", като уравнение на голямата политика.
Преобладаващото мнение е, че руснаците ще оборудват своята подводница с ядрени подводни дронове с неограничен обсег, с дълбочина на потапяне до 1 километър или повече, и със скорост до 200 километра в час и ядрена бойна глава до 100 мегатона.

"Посейдон" може да бъде в океана в режим на изчакване неограничено време и съвременните системи за противоподводна защита няма да могат да го открият и унищожат.

В допълнение, ядреното торпедо не е предмет на никакви съществуващи споразумения за контрол на въоръженията. Тоест американците нямат право да изискват от Русия някаква договорна забрана на тази оръжейна система.

Руснаците имат абсолютното оръжие, което, ако се използва достатъчно масирано (до дузина удари), може да унищожи всички големи градове и индустриални зони на Източното и Западното крайбрежие на САЩ.

Въз основа само на този факт САЩ по принцип не могат да разглеждат варианта за ракетно-ядрена война срещу Русия дори като потенциално възможен. Защото за САЩ това би било гарантирано самоубийство.

Очакваше се да бъде пуснат на вода вторият носител на суперторпеда – подводницата "Хабаровск", построена по нов проект. Ядрената подводница "Белгород", трябва да бъде първата, получила шест "Посейдона". Пускането на "Белгород" на вода беше през 2019 г.

И въпреки изявлението на Naval News, публикувано на 05.10.2022 г., че сателитното разузнаване НАТО уж е намерило "най-ужасната руска подводница някъде в Арктика" (районът е около 27 милиона квадратни километра), липсата на нейните реални координати хвърля в трепет американските генерали и адмирали, за които наличието на борда на "Белгород" на оръжието на "края на света" и на "ядрения апокалипсис", е доказателство, че "Русия подготвя ядрена атака". А когато през декември US-спътниците откриха, че "Белгород" се е върнала обратно в пристанището, изчислиха, че тежи по-малко с 200 тона. Аритметиката е проста. Един "Посейдон" тежи 100 тона, значи "Белгород" е оставила някъде два "Посейдона", най-вероятно на 1800 км от брега на САЩ.
Неправилно е, разбира се, да се говори за "Посейдон" с терминологията "торпедо". Просто звучи красиво, но трябва да се каже правилно – автономно необитаемо подводно превозно средство (AUV).

Експлоатационните характеристики на "Посейдон" са най-голямата държавна тайна.

Но има достатъчно официални данни, умножени по много технически решения и предишни разработки. Има и някои снимки и видеоклипове.

И така, "Посейдон" е аналог по тегло и размер на торпедото Т-15 (дължина 24 метра, диаметър 1,6 метра, водоизместимост 40 тона).
Размерите позволяват поставянето на компактен ядрен реактор, бойна глава и баластен резервоар.

В "Посейдон" има място за бойна глава с тегло до 4 тона.
Прелистваме ядрената номенклатура и намираме тристепенен термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Ужас…

Теоретично "Посейдон" могат да бъдат скрити във всякакви надводни кораби и дори рибарски лодки, превърнати в превозвачи, с прости инженерни решения и механични ръкохватки за скачване. Или, самите "Посейдони" могат да бъдат оборудвани с пневматично залепване, което ще им позволи да се "залепят" на дъното на всеки кораб, под всеки флаг. Познавайки глобалния корабен трафик е невъзможно да се проследи този трик.

Най-добре е да легнат до границите на териториалните води на противниците, като изберат места с висок корабен трафик. Обикновено там дъното е осеяно с безброй останки от корабокрушения, а средствата за откриване са заглушени от акустичния фон от минаващите кораби. Препоръчително е да се избере сложен релеф на дъното с разлики в дълбочината и хидрология на течения с термоклинове и чести бури на повърхността. И след получаване на кодирания сигнал със 50-100 възела в зависимост от дълбочината на курса, да унищожат голямата морска сила на врага.

Възможно е "Посейдоните да бъдат оборудвани с апаратура за сценария "Мъртва ръка", т.е. неизбежното възмездие срещу агресорите.

Разполагането на "Посейдони" близо до териториалните води на САЩ (6 мили до брега) или други страни от НАТО (12 мили), означава, че балистичните ракети изобщо не са необходими в големи количества. "Посейдоните" ще организират Армагедон в лагера на врага по-бързо. Нищо не може да се направи срещу тях, ако ги поставят на бойно дежурство по двойки, с малка разлика във времето за атака.

Последствията ще бъдат катастрофални – мъртва зона, пламтяща от пожари с дълбочина в брега 150 км, директно въздействие върху надземните обекти – 72 км, радиоактивни отлагания, замърсяване с разпадане на плутоний /уран 4/ в зона с ширина до 300 км и дължина до 2000 км. И способността на "Посейдон" да генерира цунами на голямо разстояние от брега е добър ход, за да унищожи военноморските бази.

Русия промени глобалния стратегически баланс в своя полза. Отправната точка за руските инженери беше разработването на компактен ядрен двигател, който би дал на малките атакуващи оръжия способността да преминават междуконтинентални разстояния. Резултатът беше, че "Посейдон", предназначен да промени радикално правилата на играта, установени от САЩ в морските театри на войната.

Американските противоторпеда и други оръжия на флота не са в състояние не само да унищожат, но дори да спрат "Посейдон".

"Посейдоните", променят радикално тактиката и стратегията на съвременната война. Невъзможността да им се противопоставят изправя западните страни пред горчивата истина флотите на страните от НАТО са беззащитни срещу новите руски оръжия.