През април-май либералният капитализъм се сблъска с икономическата и политическа реалност в света.

Резултатът?

- Глобализмът е унищожен. Вече не съществува. Мъртъв е.

- Давос го няма.

- Световният икономически форум изчезна заедно с шефовете му: Клаус Шваб го уволниха, Франциск го погребаха, на Чарлз му измислиха двойник.

- Многонационалните корпорации отпътуваха с мултитрилионни загуби.

- Светът на финансовите институции и на неолибералните бандити вече не съществува.

Светът, който познавахме, вече го няма. Той е мъртъв. Трупът му е пред нас.

Западът губи икономическата, финансовата и политическата война.

Дойде време да се плаща за вчера с най-големия срив след 1913 г., за най-голямото в историята неравенство – богатство в ръцете на малцина за сметка на бедността на милиарди.

Започва нов исторически цикъл.

Ще отбележа отново три факта:

-Първо. Никога в света не е имало такава колосална дългова маса като сега.

- Второ. Никога в света не е имало такъв разрив между богати и бедни.

- И трето: никога в света след 1913 г. конфликтите между водещите държави не са били толкова остри.

Съвпадението на тези три вектора става в точката, в която се намираме в момента - на започнало преустройство на целия световен ред.

Разбирам, че срещу тази колосална картина обикновеният човек се чувства безпомощен и изоставен.

Но не е така.

Опитайте някои мои /и не само/ съвети, до които стигнах през отминалите мои 78 години /къде по дяволите изчезнаха/.

А именно:

- СТРАХЪТ УБИВА КУРАЖА;
- ЗЛОБАТА УБИВА МИРА;
- СЪМНЕНИЕТО УБИВА УВЕРЕНОСТТА;
- ГНЕВЪТ УБИВА РАЗУМА;
- ЕГОТО УБИВА ПРОГРЕСА;
- ЗАВИСТТА УБИВА АМБИЦИЯТА;
- ЛЪЖАТА УБИВА ИСТИНАТА;
- СТРЕСЪТ УБИВА СМЕЛОСТТА .

А сега ги прочетете отдясно на ляво.

И ще завърша със сентенцията от „Гладиатор": „Това, което правим в живота, отеква във вечността".

Това се отнася за всеки от нас.

P.S. Що се отнася до моята 78-годишнина, на горния фон би било нескромно да ви занимавам с нея. Ще направя това в следващ брой.