Така наречената "Справка за Богомил Бонев" е на път да се превърне в повод за слагане на намордник на свободата на словото в България. За един елементарен компромат това е наистина много. Ако именно това не е била основната му цел.

Никога не бихме се занимавали с този донос /който въобще не ни интересува като издание/ ако не бяха няколко обстоятелства.

Най-напред той беше разпространен в парламента /от вътрешен човек/ и изчетен от всички народни представители. След това почти целият беше показан и изчетен по Ефир 2 на телевизията и коментиран по "Хоризонт". Чрез тях компроматът стана достояние на половин България, а втората половина го прочете на фотокопия.

Компромат, като компромат.

Но де да беше така! Защото изведнъж се появиха хора, използващи го, за да настояват да бъде приет закон за печата - т.е. ограничаване на свободата на словото и информацията.

Някой си Райчевски бил в Страсбург и там - в Съвета на Европа, му казали, че трябва да бъде въведен закон за печата. Че това е лъжа едва ли някой се съмнява. Ако същият човек се бе отбил в Съда в Страсбург щяха да му кажат, че е за затвора. Защото по света свободата на словото, печата и информацията са гарантирани от конституциите и от Хартата на правата на човека. Правото да се получава всякаква информация е гарантирано от съответни закони. Всеки човек има право да изразява своя мироглед чрез слово, печат, образ и по какъвто и да било друг начин, и да приема и разпространява идеи и информация. Това че някой избира компромата само отразява нравите на обществото, в което живеем.

Ако г-н Бонев е обиден той вероятно има начин да се защити спрямо съчинителите на неговата "справка".

Така стигаме до същността. Защото по-внимателното прочитане на "справката" не показва г-н Бонев да е обвиняван в някакви престъпления, в нарушаване законите на държавата, в присвояване на средства. Приписваните му евентуални нарушения са по-скоро въпрос на интерпретация.

Всъщност тази "справка" не го компрометира. Даже на фона на някои други личности в парламента и правителството той изглежда по-симпатичен. Личният му живот си е негов личен проблем, ако има някакви евентуални слабости това си е пак негов проблем.

Всъщност не един човек би платил, за да бъде "компрометиран" по този начин.

Единственият реален резултат от компромата беше атаката срещу медиите и сеенето на страхова психоза. Развилня се НеСеРеТе в телевизията, последваха уволнения и наказания. Десетки журналисти в телевизията, радиото и други вестници /чийто заплати едвам стигат за хляба/ започнаха да спрягат великите си призиви за независимост на ум. Не беше ли именно това основната цел на "справката"? Още повече, че именно Европейският съд за правата на човека в Страсбург обяви, че спрямо всички политици "може да бъде използвана и провокация", че по-рано Върховният съд на САЩ декларира, че дебатът по обществени въпроси "трябва да бъде неограничен, жив и открит, и че може да съдържа резки, остри и жлъчни атаки срещу властта и чиновниците", че англосаксонският Common Low отдавна е приел, че "по принцип не е възможно да бъде обидена публична личност чрез вестник" и, че чл.10 на Европейската конвенция за правата на човека гласи, че "всеки има право на свободен израз на мнения, каквито и да са те".

И за какво беше този шум?

Не прозира ли зад него вероятната теза за автокомпроактивното мероприятие "Справка за Богомил Бонев", чието циркулиране стана претекст за търсене и налагане на средства за ограничаване свободата на словото в България?

Появяват се и още няколко, много по-важни въпроси, които трябва да бъдат зададени във връзка със "справката".

Питаме:

- има ли нова политическа полиция в България, кой я е създал, от кого е узаконена, какви са нейните задачи, с какви средства действа, с какво се занимава това ново Гестапо /ако го има/;

- кои са хората в оперативните групи, кои са "изучаваните" от тях политици, общественици, бизнесмени, какво предвижда "изолирането им в критични ситуации", какви информации се изготвят за тях и връзките им, адресите, маршрутите, използването на специалните разузнавателни средства;

- има ли разработвани български журналисти, на какво основание и с какви средства /в това число от "Строго секретно"/;

- какви са тези "щурмови отряди", в това число от шофьори на таксита, каква е тяхната организация, цели и задачи?

Както се вижда компроматът срещу г-н Бонев ни интересува предимно като теза, че зад него се крие активно мероприятие срещу свободата на словото, печата и информацията в България, и въобще срещу демокрацията. Или пък друго активно мероприятие на хора около Бонев или в правителството срещу него. Възможни са и други варианти. Всъщност съдете сами...

Интелектуален клуб "Строго секретно", в който има и няколко изтъкнати юристи на България

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ