На 30 април САЩ и Украйна подписаха "споразумение за редките минерали". След двумесечно закъснение и пазарлъци администрацията на Доналд Тръмп нарече това "нова форма на ангажимент на САЩ към Киев след края на военната помощ".
Украйна заяви, че е "осигурила ключови интереси след продължителни преговори, включително пълен суверенитет над собствените си редки земни елементи, които са жизненоважни за новите технологии и до голяма степен не са използвани.

От повечето специализирани медии тази сделка обаче беше окачествена като една от най-безсмислените сделки на Тръмп, и като политически театър, нямащ нищо общо с реалностите.

Защо?
На първо място разглежданите запаси се намират в 55 процента на новите територии на Русия и са защитени от конституцията й.
Много от редкоземните, нефтени и газови залежи бяха първично открити от геологическото разузнаване на територията на УССР още по съветско време и още тогава голяма част от тях беше нерентабилна за разработки и така си останаха на картите.
На трето място, откриването и разработката на новите залежи даже в най-добрия случай няма да започне преди 2040 г. и за това ще са нужни много милиарди.
На четвърто място, никой не знае докога ще продължат военните действия и каква власт ще дойде след тях, при която предишните договори ще загубят сила.
На пето място Москва никога няма да се откаже от новите региони, вписани в Конституцията, в които са съсредоточени повечето ресурси, и най-вероятно ще присъедини и нови.
На шесто място, повечето държавни активи на Украйна, в това число и природните ресурси, вече са продадени на британците още когато Зеленски беше легитимен президент, а не просрочен, както сега и така нататък.

Добре де, какъв тогава е смисълът на това "мероприятие" на Тръмп и Зеленски?
Политически. С политическата същност на тази "сделка" САЩ сочат към вероятност на системна криза в Русия, която може да доведе до загуба на контрол над редица територии в Украйна и вътре в Русия.
САЩ, подписвайки споразумението с Украйна за стратегическите недра на цялата територия на Украйна в границите от 1991 г., в това число Крим и четирите нови района, не просто декларират съмнителен икономически интерес, но преди всичко дългосрочно стратегическо планиране, иначе нямаше да подписват документ, юридически обхващащ тези райони.

По този начин и редкоземните елементи на Украйна се превръщат в част от глобалното бойно поле.

Това е и отговорът на въпроса "какви са основните причини за войната на САЩ, Англия и Израел в Украйна, заради какво тя всъщност започна и как ще завърши".
Отговаряме веднага – започна от опита

на така наречената "хазарска еврейска мафия" с нейните основни разклонения /терминът "мафия" е взет от поддържаната от МОССАД Wikipedia/ да открадне от Русия не само Крим и Донбас, но и цяла Украйна /както откраднаха Палестина от палестинците/.
Ще завърши с разгрома на "хазарската мафия", т.е. на ционизма, който Кремъл постави под общ знаменател с нацизма, олицетворяван от киевските режими след 2014 г. на Порошенко и Зеленски /Коломойски/ и техните ментори във Вашингтон, Тел Авив, Лондон, BlackRock, Vanguard и т.н.

Русия освобождава своите територии и своето руско /и украинско/ население в Крим, Донбас и цяла Украйна от ционистко-нацистката окупация.

Ще припомним, че сегашната война в Украйна започна с кървавия преврат от 2014 г., когато беше свален Янукович, избрал проевропейската и проруска ориентация, която не отговаряше на плановете на хазарската мафия за кражба на Крим и Украйна от глобалния еврейски капитал, зад който се крие Ротшилд и Федералният резерв на САЩ, чийто фронт е мега корпорацията BlackRock.

И, както обикновено става в такива случаи, се сблъскаха две разклонения на хазарската мафия – едното в САЩ, другото – в Израел, които в момента се съюзяват отчаяно.

Шапката над двете разклонения на хазарските мафии е американският глобален еврейски капитал, който иска да си присвои на безценица или да открадне цяла Украйна с нейните богатства с напечатаните през последните 10 години над 30 трилиона от Федералния резерв на САЩ кухи долари.
За затъналия в криза Запад Украйна е пещерата на Али Баба, пълна с несметни богатства, които трябва да бъдат присвоени чрез "военно-политическата борса".

Така беше с всички големи войни досега – американците предпочитат други да водят войната вместо тях, а те да се включат само при подялбата на трофеите. Опитаха и сега, но може би за първи път не успяха, въпреки че водят войната отново по най-изгодния за тях начин.

Ето някои теоретични причини, поради които САЩ, Англия, Израел и Германия се борят толкова силно за Украйна.
Само цифри:
- по природни ресурси Украйна (без Русия) се нарежда на 1-во място в Европа;
- по проучени извличаеми запаси от уранови руди – 2-ро място в Европа;
- 10-то място в света по запаси от титанова руда;
- 2-ро място в света по доказани запаси от манганови руди (2,3 милиарда тона или 12% от световните запаси);
- 2-ро място в света по запаси от желязна руда (30 милиарда тона);
- 2-ро място в Европа по запаси от живачни руди;
- 3-то място в Европа (13-то в света) по запаси от шистов газ (22 трилиона кубични метра);
- 4-то място в света по обща стойност на природните ресурси;
- 7-мо място в света по запаси от въглища (33,9 милиарда тона).
Всички тези данни обаче са от времето на СССР, в чиито граници УССР имаше и едни от най-големите в света находища на литий и на въглища.

Заедно те струват десетки трилиони долари. Поне на теория.
Но каква е ситуацията на практика, т.е. в "терена".

Истината е следната.
Украйна, всъщност, не разполага с добиваеми редкоземни руди. Украйна няма находища на редкоземни руди, за които е известно, че могат да се добиват по икономически жизнеспособен начин. Смята се, че Украйна има четири области със значителни находища на редкоземни руди – Яструбецко, Новополтавско, Азовско и Мазуривско. Що се отнася до ресурсите в тези находища, имаме числа, но нямаме реален план за това как са получени тези числа. Числата идват от съветски проучвания, датиращи още от 60-те години на миналия век.

Дори без война ще са необходими поне 15 години, за да се построи мина, която да започне да добива редкоземни руди в голям мащаб. Освен това частните компании ще трябва да инвестират огромни суми, вероятно милиарди долари, за да разработят мини за редкоземни елементи в Украйна.

Ще припомним, че мултинационалната минна компания Rio Tinto Group е похарчила близо 3 милиарда щатски долара за потенциални минни обекти в Аризона и Аляска и все още няма необходимите лицензи и разрешителни от правителството на САЩ , за да започне изграждането на мина на нито едно от двете места.
Предложеното споразумение между САЩ и Украйна за критични минерали е толкова откъснато от реалностите на минната индустрия, че влиза в територията на провокациите и игноранщината.

Тръмп е невеж и по подробностите за добива на редкоземни елементи, и просто подхожда към ситуацията като бизнесмен, търсейки благоприятна посредническа сделка, и политическа.
Защо? Защото големият дял от находищата на въглища, които захранваха стоманодобивната индустрия на СССР от десетилетия, са концентрирани в източната част на страната, т.е. в Донбас. Въглищата се изчисляват на около 30 милиарда тона, които имат търговска стойност от 11,9 трилиона долара. Областните градове Донецк и Луганск са построени от съветските и руски миньори и стоманодобивници.

В допълнение към 63 процента от находищата на въглищата в страната, Русия със специалната военна операция си върна 11 процента от находищата на петрол, 20 процента от находищата на природен газ, 42 процента от металите и 33 процента от находищата на редкоземни и други важни минерали, включително литий.

Неслучайно големите боеве са съсредоточени в Донбас, защото именно в Донбас има богатства и ресурси на стойност десетки трилиони долари. Русия никога няма да позволи да й бъде открадната не само нейната историческа сърцевина – Киевска Рус, но и богатствата и ресурсите на нейния народ.

Това е същността. Това се крие и зад изявленията на Путин, че "няма да даде нищо на никого, което е руско".

На 30 септември 2022 г. Луганската и Донецката народни републики, Запорожката и Херсонската области се присъединиха към Русия и добавиха 108 000 кв. км и над 5 милиона руско население, което за демографската ситуация в Русия е важно.
Но зад тези цифри има нещо по-важно. Тези четири района дават около 95 процента от брутния продукт на Украйна, имат ресурси и богатства за над 50 трилиона долара.

Тези земи се намират в зона с благоприятен за селското стопанство климат, а площта им на обработваема земя надхвърля 5,6 милиона хектара, 320 000 хектара се напояват, което гарантира постоянно високи добиви, предпазва посевите от засушаване. Тези територии са почти 10 милиона тона зърно годишно, 3,3 милиона тона слънчоглед, 1,9 милиона тона зеленчуци, както и значителен дял от производството на горски плодове.

При инвестиции в обновяване на парка от селскостопански машини, изграждане на инфраструктура и пълен достъп до руския пазар, селското стопанство на новите територии ще допринесе както за осигуряване на продоволствения суверенитет на Русия, така и за експортни доставки на пазарите на приятелски страни през морските пристанища.

Благодарение на новите територии, руснаците си връщат достъпа до водните ресурси за Крим, 13 GW електроенергия включително 6 GW от най-голямата Запорожка атомна електроцентрала в Европа, единственият завод за желатин в Русия, Завода за стъкло и Ясиноватския машиностроителен завод. Освен това са и химическите заводи "Азот" и "Стирол", които произвеждат амоняк, карбамид и амониев нитрат, седемте най-големи металургични и коксохимически предприятия, като част от Южната минно-металургична компания и Мариуполския железодобивен комбинат, който предстои да бъде възстановен, както и капацитета за производство на тръби и стоманени въжета.

Списъкът включва и Стахановския вагоностроителен завод, Азовмаш и сладкарски предприятия с общ капацитет от над 117 000 тона продукти годишно. Освен това е и възможността да се разработят доказани находища от 16 милиарда тона въглища, включително 6 милиарда тона коксуващи се въглища и над 1 милиард тона антрацит, както и 1 милиард тона запаси от желязна руда и Днепрорудненския завод за желязна руда.

Достъпът до пристанището Мариупол, потенциално ще позволи увеличаване на доставките на въглища за страните от Африка и Южна Азия.

САЩ и хазарската мафия, Monsanto и Cargill искаха чрез нацистко-ционисткия режим на Зеленски, да откраднат от Русия най-богатите й райони и историческа сърцевина. Не успяха. Но ще се опитват още.

След началото на Специалната военна операция се оказа, че наркоманът Зеленски е продал 28 процента от цялата украинска земеделска земя на три американски транснационални корпорации – 17 милиона хектара обработваема земя. За сравнение, Италия има 16,7 милиона хектара селскостопанска земя. Значи, само три американски компании са получили от Зеленски в Украйна повече селскостопанска земя, отколкото има цяла Италия.
Цялата площ на Украйна е 600 000 кв. км., "изкупени" са 170 000 кв. км. По-точно Зеленски е продал на американците нещо, което не е било никога негово. Нещо типично за това племе.

Кои са тези компании – Cargille, Dupont и Monsanto, които пък се контролират от BlackRock, Vanguard и Black Stone.
BlackRock притежава активи за над 10 трилиона долара, Vanguard – за 6 трилиона, Black Stone – за 2 трилиона. Съберете ги и ще получите 20 трилиона, т. е. толкова, колкото Федералният резерв на САЩ напечата през последните 5 години за изкупуването на Украйна и за взривяването на световните пазари. Досещате ли се за какво става дума?

Но да се върнем към голямата картина с редкоземните елементи и веригата за тяхната доставка, т.е. за войната, която Тръмп започна срещу Китай именно при тях.

Групата от 17 метала, класифицирани като "редкоземни елементи", която включва и диспрозий, и неодим, се намира в изобилие под земната повърхност. Миналата година Геоложката служба на САЩ изчисли, че по света има около 110 милиона тона редкоземни находища. От тях около 44 млн. тона са в Китай, а други 22 млн. тона са в Бразилия, следвани от 21 млн. тона във Виетнам, 10 млн. тона в Русия и около 7 млн. тона в Индия.
Китай оглавява списъка с производство, което представлява около 69% от световното производство на редкоземни елементи през 2024 г.

САЩ са на второ място, на далечно разстояние, само с 11,6%.
Мианмар е друг водещ производител, допринасящ с около 8% от световното производство.
С една дума Китай произвежда около 2/3 от общото световно предлагане на редкоземни елементи и е и най-големият производител на редкоземни елементи в света.
Добивът на редкоземни елементи от земните недра означава както производство, така и преработка.
Причината Китай в момента да е лидер и в двете области е, че малко държави са готови да поемат високите разходи за добив на редкоземни елементи и съпътстващите ги екологични щети. Това е така, защото добивът им е свързан с интензивно използване на химикали, което води до токсични отпадъчни странични продукти.
Редкоземните елементи са сребристосиви метали. Има 17 от тях, вариращи от лантан (атомен номер 57) до лутеций (атомен номер 73), и повечето от тях са в собствен ред в периодичната таблица поради необичайната си атомна структура.
Разположението на електроните може да им придаде забележителни свойства като луминесценция – използвана за екраните на смартфоните – и магнетизъм. Те често се добавят към други метали в малки количества, за да се подобри тяхната производителност; магнитите с редкоземни елементи могат да бъдат 15 пъти по-мощни от тези без тях.

Въпреки името си, редкоземните елементи не са особено редки – просто са трудни за извличане.

Тази група от 17 елемента може да се намери в земната кора на много места по света.

Специалното при редкоземните са техните уникални свойства, които ги правят важни във високотехнологичното производство.

Ето непълен списък с продукти, за чието производство са необходими редкоземни елементи:
- смартфони;
- полупроводници;
- самолетни двигатели;
- електрически превозни средства;
- вятърни турбини;
- роботика;
- оптични кабели;
- управляеми ракети;
- високочестотни радари;
- авионика и системи за управление на полета;
- термобариерни покрития, сензори и оптика;
- дронове и ракети;
- инфрачервени очила за нощно виждане;
- прецизни лазери;
- бронепробиваща обвивка на танкове.

Китай доминира в индустрията на редкоземни елементи.
Китай доминира и в минното дело. Китай е добил 168 000 тона от всички 240 000 тона в световен мащаб, което представлява 70% от общия добив на редкоземни.

Китай има монопол върху преработката и рафинирането, превръщайки суровите руди в използваеми оксиди, метали и магнити.

При тежките редкоземни елементи като тербий, итербий и итрий, господството на Китай е абсолютно – 100%. Тежките редкоземни елементи са особено важни във високотехнологичните и военните приложения (напр. покрития за реактивни двигатели).
Китай доминира и при концентрацията на производството – 6 държавни компании контролират 90% от индустрията за редкоземни елементи в страната, като например China Norther Rare Earth и Shenghe Resources.

Рафиниращите съоръжения са концентрирани в 2 провинции – Вътрешна Монголия и Дзянси в Южен Китай.

Това означава, че силата на Китай в областта на редкоземните елементи се простира от мини, добив, разделяне до преработка и производство на крайни продукти, като например магнити.
Китай притежава собствени предприятия за добив, разделяне и технологии за обработка и разработва повечето специализирани химикали, машини, инструменти и оборудване.

Китай разполага с най-големия набор от учени, инженери и техници, занимаващи се с редкоземни елементи в света.
Редкоземни елементи се срещат на много места, включително Виетнам, Австралия, Мианмар и САЩ, но дори и некитайски мини изпращат руди в Китай за преработка за техническо ноу-хау. Например, мината Mountain Pass в Калифорния изпращаше по-голямата част от рудите си в Китай за преработка преди тарифната война.

Китай е с несравнима конкурентоспособност по отношение на разходите и качеството: поради големия мащаб на производство и преработка в Китай, както и контрола си върху ключови технологии, китайските производители са най-конкурентни по отношение на разходите и качеството. Китайските производители диктуват цената на редките елементи на световния пазар.
Ситуацията на САЩ става още по-тежка, тъй като американските военни разчитат на китайските редки елементи, за да произвеждат голяма част от арсенала си.

Редките елементи са от решаващо значение за редица отбранителни технологии, включително изтребители F-35, подводници клас Вирджиния и Колумбия, ракетите Томахоук, радарни системи, безпилотни летателни апарати Predator и серията интелигентни бомби Joint Direct Attack Munition.

Например, изтребител F-35 съдържа над 1000 кг редки елементи.
Разрушител клас Arleigh Burke DDG-51 изисква приблизително 6 тона, докато подводница клас Вирджиния използва около 10 тона.
Американските изтребители зависят от редките елементи, произведени от Китай, под формата на магнити и стелт покритие, покритие за двигатели.

Например, итрий е необходим за покрития за реактивни двигатели с висока температура. Такива термични бариерни покрития върху лопатките на турбините предотвратяват топенето на двигателите на самолетите по време на полет.

През 2022 г. Пентагонът временно спря доставките на изтребителите F-35, след като Lockheed призна, че в компонент на самолета е имало сплав, произведена в Китай, което нарушава федералните правила за закупуване на отбранителни материали. Но беше принуден да освободи Lockheed и да възобнови доставките, тъй като не можеше да се намери заместител. Пентагонът в крайна сметка наруши законите на САЩ, за да създаде оръжия за борба с Китай с части, доставени от Китай.
Затягането на контрола върху износа на критични минерали от страна на Китай може да засегне повече от три четвърти от веригата за доставки на оръжия в САЩ.

идентифицирани са 80 000 оръжейни части, които са били изработени с антимон, галий, германий, волфрам или телур – глобалните доставки на които са доминирани от Китай, което означава, че близо 78% от всички оръжейни системи са потенциално засегнати.

Тези материали са от решаващо значение за производството на военно оборудване във всички видове войски – от 61,7% от оръжията на морската пехота до 91,6% от тези на ВМС. През последните 15 години употребата на петте минерала в американските оръжия се е увеличила средно с 23,2% годишно.
Някои от ключовите компоненти включват използването на антимон в инфрачервените фокални плоски решетки на системата за предупреждение за ракети на F-35; галий - в усъвършенстваните радари An/SPY-6; германий - в системите за ядрено откриване и инфрачервената оптика на ракетата Javelin; волфрам – в бронебойни снаряди на танкове, и телур – в термоелектрическите генератори на дроновете RQ-21 Bldckjack.

В целия производствен процес на 1900 оръжейни системи на САЩ Китай участва в по-голямата част от веригите за доставки, вариращи от 82,4% в случая на германий до 91,2% за телур.
Съвсем наскоро Пекин постави под контрол и износа на още 7 тежкоземни елемента, включително самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, скандий и итрий.

Могат ли САЩ да изградят индустрия за редкоземни елементи? Не могат. В момента в САЩ няма отделяне и преработка на тежки редкоземни елементи.
MP Materials, единствената мина за редкоземни елементи в САЩ, може да произвежда годишно в пълен мащаб това, което Китай произвежда само за един ден.

Това е индустрия, която САЩ трябва да изградят. За да направят това, САЩ трябва да преминат през редица стъпки:
- перспективни минни находища (включително фантомните мини, за които се твърди, че са в Украйна или Гренландия);
- процес на разрешителни и екологични оценки, тъй като производството на редкоземни елементи е с голямо въздействие върху околната среда, процес, който може да отнеме много години при сегашните разпоредби;
- разработване на технологии за добив, разделяне и преработка, като химическо излужване на редкоземни руди и екстракция с разтворител;
- изграждане на специализирани инструменти, химикали, машини и оборудване;
- изграждане на преработвателни предприятия и съоръжения със свързана инфраструктура;
- разработване на квалифицирана инженерна работна сила;
- подобно на веригата за доставки на полупроводници, където ASML и TSMC доминират в процеса на производство на инструменти и оборудване, Китай притежава по-голямата част от патентованите технологии, оборудване и процеси в индустрията за редкоземни елементи.

Като реципрочен ход за забраната за чипове, която САЩ наложиха на Китай, Китай наложи същите ограничения върху потока от технологии и машини, свързани с редкоземни елементи, към САЩ.
През декември 2023 г. Китай наложи забрана за технологии за добив и разделяне на редкоземни елементи. Това оказа значително влияние върху развитието на капацитета на веригата за доставки на редкоземни елементи (РЗЕ) извън Китай, тъй като Китай притежава специализиран технически опит в тази област, какъвто други страни нямат.

Например, той има абсолютно предимство в техниките за обработка с екстракция са разтворител за редкоземни елементи, област, в която други страни са се сблъсквали с предизвикателства както при внедряването на напреднали технологични операции, така и при справянето с екологичните проблеми.

Дори ако САЩ успеят да преодолеят подобни ограничения и да разработят свои собствени технологии, процесът на изграждане на фабрики и съоръжения ще отнеме години, ако не и десетилетия. Конкурентоспособността им с Китай по отношение на разходите и качеството ще остане завинаги.

Междувременно разстоянието между Китай и останалия свят в добива и рафинирането се разширява. През март беше разработен нов технически пробив, наречен електрокинетичен добив (ЕКМ), който увеличава ефективността на добив до 95%, като същевременно намалява потреблението на енергия с 60%, намалява излужващия агент с 80% и времето за екстракция със 70%.

Възходът на Китай като глобална фабрика не е случаен, а е резултат от щателно индустриално планиране. Вземете за пример "Произведено в Китай 2025" (MIC25) – беше необходимо десетилетие фокусиране върху инвестиции и изпълнение, за да се постигнат количествено определени цели за 10 индустрии с над 260 специфични показателя.

Такова ниво на държавен капацитет за дългосрочно планиране в голям мащаб не съществува въобще извън Китай.
Доминацията на Китай в редкоземните елементи е чудесен пример. Китай постигна водеща позиция, защото още преди десетилетия планира да контролира най-критичните части от веригата за доставки за висококачествено производство, като електрически превозни средства, вятърни турбини, смартфони, чипове и военен хардуер.

Нека бъдем честни – правенето на неща е много по-трудно от спекулациите с акции или управлението на печатница за малки зелени листчета хартия с портрети на починали президенти.
Сделката на Тръмп с Украйна за минералите /и желаното анексиране на Гренландия/ с надеждата да се получат находища на редки земни елементи, които отгоре на всичко са чужди или липсват, е пълна фикция. Дори Тръмп да получи пълен достъп до находища на редки земни елементи, нито един от гореспоменатите проблеми, свързани с технологиите, талантите и мащаба няма да е решен.

Глобално разпределение на редкоземните минерали. Китай притежава 70% от тях – 44 милиона метрични тона, следван от Бразилия.

Китай е и най-големият доставчик на редки минерали за световния пазар, има почти пълен монопол с 80%.

Картата на редките минерали на бившата територия на Украйна, 60 на сто от тях са на територията на новите руски райони.