Бившият заместник министър-председател Владимир Потанин, който сега е шеф на ОНЕКСИМБанк първи спомена, че през юли 1997 г. Джордж Сорос е отпуснал пари на руската хазна. Потанин не каза колко. Когато беше запитан за повече подробности говорителят на Потанин - Сергей Черницин, заяви, че Потанин никога не е споменавал такова нещо.

Самият Джордж Сорос призна, че през юни 1997 г. е отпуснал на руското правителство няколкостотин милиона долара за една седмица. Според него те отишли за изплащане на заплати.

През 1997 г. Международният валутен фонд и Световната банка наблюдаваха руския бюджет отблизо. И знаят добре, че не Сорос а "Газпром" даде 2 милиарда долара данъци, от които 447 милиона са отишли, за да бъдат изплатени заплатите на милиони руснаци. А не Сорос.

Освен това по онова време резервът на Централната банка на Русия беше в прекрасно състояние. В началото на юни тя имаше 19 милиарда, а към 4 юли - 24 милиарда долара. Тогавашният финансов вицеминистър Алексей Кудрин заяви на 18 юни 1997 г., че няма никакви проблеми с изплащането на правителствените задължения. Но когато преди три седмици същият Кудрин беше запитан за краткосрочния заем, отпуснат от Сорос на руското правителство той поиска 24 часа, за да си спомни. След което отказа да отговори.

Обикновено краткосрочните заеми се гарантират със златния и диамантен резерв на Централната банка. По онова време финансов министър на Русия беше Анатолий Чубайс. С един негов подпис са били трансферирани металите и диамантите към централната банка, а с друг подпис - парите са влезли в хазната. Чубайс отказа да обясни какво въобще е направил. Борис Фьодоров, заместникът на държавната Дума, който оторизира трансферите на злато и диаманти от държавния резерв за покриване на краткосрочни заеми също не знае нищо за тази операция.

И тук е загадката с далавераджията Сорос. Или през юни 1997 г. неговият заем е бил твърде малък, за да е необходим, или твърде голям /с което е нарушил лимитите, поставени от МВФ/ или парите са били насочени за напълно различни неща.

Да си спомним какво ставаше по онова време. През май 1997 г. ОНЕКСИМБанк считаше, че е постигнал контрола над нефтената компания "Сибнефт", но беше изпързаляна от Борис Березовски.

В началото на юни 1997 г. Борис Березовски считаше, че почти е купил "Связинвест", но на 25 юни беше съобщено, че търгът е спечелен от ОНЕКСИМБанк. Сорос, както беше съобщено, е доставил голяма част от тези 1,875 милиарда долара.

По-късно - на 5 август, ОНЕКСИМБанк спечели отново, но този път купи контролния пакет на "Норилск Никел" в търг, който премиерът Черномирдин се опита да предотврати.

Според Валери Михалкин - главният ревизор на Сметната палата, парите на Сорос са били използвани от ОНЕКСИМБанк за покупката на "Норилск-Никел".

Един банкер от американска банка, която има малък дял в "Норилск-Никел" предполага, че това е истина. Сорос е дал пари на ОНЕКСИМБанк, за да купи "Норилск-Никел". Но ако неговото участие в покупката на "Связинвест" беше разгласено, защо участието в покупката на "Норилск-Никел" се държи в такава тайна?

Михалкин знае законите и запита дали парите, отпуснати от Сорос като наем на държавната хазна, не са отишли направо в сметка в ОНЕКСИМБанк. По този начин Сорос, чрез руската държава и чрез Чубайс, изкупува националното богатство и суровините на Русия. Михалкин твърди, че покупката на "Норилск-Никел" е въпрос за генералната прокуратура, вътрешното министерство и на Федералната служба за сигурност. Засега обаче те са глухонеми.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ