Въвеждането на валутния борд беше краят на националния суверенитет на България. Това беше и основната цел на появилата се след 1989 г политическа гарнитура - изиграла най-паршивата историческа роля.

Политическите и икономически промени след 1989 г. в България се осъществяваха по вносен сценарий - да се обнови капитализмът бързо и на всяка цена, чрез разпродажбата на народното богатство на чуждия капитал. Трансформирането на икономиката не трябваше да увеличи нейния просперитет, а само да трансформира собствеността в ръцете на чужда и местна върхушка.

Днес всеки разбира, че актуалната ни политическа върхушка носи пълна отговорност за унищожението на България, за декапитализирането й, за колонизирането й, за безперспективността и нищетата на милиони българи.

Във всяка нормална държава те отдавна щяха да са в затвора. Но в България те не носят отговорност за нищо. Те били постигнали консенсус помежду си за ... национално спасение. Та нали въвеждането на валутен борд навсякъде по света означава отказ от национален суверенитет, липса на подготвени хора, бягство от отговорност, присъединяване към грабежа... България, като единствена от бившите социалистически страни, въведе чрез "левите" и "десните" валутен борд. Скрити зад него те имат само една цел - да крадат колкото могат повече. Един от основните удари беше извършен срещу националната банка, при управлението на Тодор Вълчев.

***

Централната банка, която има близо 120-годишна история познава славни времена, когато златният български лев беше сред най-силните европейски валути. БНБ е тази, която съумя дори през военновременните години да съхрани покупателната способност на лева. Но валутният борд сложи край на паричната политика на централната банка, на суверенната й емисионна функция. Всички правителства след 1989 г. я направиха слугиня на центробежната си политика и я принесоха в жертва на външните господари на страната.

Но да се върнем за малко към миналото.

На 25 януари 1897 г. княз Дондуков - Корсаков подписа устава на БНБ. На 23 май същата година БНБ бе открита с основен капитал от 1.8 млн. златни лева.

Законът за БНБ от 1885 г. я направи емисионна банка, издаваща платими в злато банкноти. Курсът на златния лев спрямо основните европейски валути на вътрешния и международния пазар до 1912 г. се отклоняваше с не повече от 1.7%.

По времето на Стамболов един златен лев бе равен на 7 USD. Точно преди 100 г. с една заплата среден държавен чиновник можеше да прекара заедно със семейството си цял месец в Париж в сносен хотел и да му останат за пътни и за харч.

От 1934 г. до 1944 г. БНБ бе тази, която крепеше лева, привързан към райхсмарката. В продължение на тези 10 години валутният курс бе 33 лв. -за стоковите плащания, и 22 лв. - за нестоковите.

... Да погледнем съвремието. На 12 юли 1995 г. управителят на БНБ Вълчев, като че ли е паднал от Луната, предупреди за финансова буря. "Обстановката ще се промени още преди края на 1995 г. и в началото на 1996 г. поради предстоящи големи плащания по външния дълг, нарастващи затруднения в износа и увеличаване на вноса. Съществува реален риск към края на годината да загубим контрол върху движението на валутния курс и да се стигне до взривообразни корекции". И побърза да се измъкне от банката, без последици и отговорност за неговата огромна вина за довеждането на паричната политика на БНБ до нейния антипод - валутен борд.

През 1995 г. България получи средносрочни и дългосрочни кредити за 66.5 млн USD, след като предходната 1994 г. в хазната бяха постъпили 301.3 млн. USD.

Външният сценарий се ускоряваше. През 1995 г. страната не получи официално външно финансиране, с изключение на последния транш от предварително договорен заем с Япония в размер на 45.9 млн. USD. От депозитите на търговските банки в чужбина изтекоха 172 млн. USD. Въпреки че България плащаше 400.5 млн. USD по главници на външните си кредитори през есента на 1995 г. валутният резерв на страната бе около 1.5 млрд. USD.

През ноември положението започна да се обръща. Населението и икономическите субекти започваха да се запасяват с валута.

Тегленето на валута от фирми и граждани вътре в страната, както и репатрирането на твърди пари в чужбина в размер на около 300 млн., USD, намалиха валутните резерви на страната с 645 млн. USD за първото полугодие на 1996 г., а до края на годината - с почти 1 млрд. USD. В началото на 1997 г. валутният резерв падна до критичния минимум от 400 млн. долара.

На 24 януари 1996 г. Любомир Филипов пое централната банка. Май, юни, септември, ноември и декември бяха пиковите моменти от перманентната валутна криза довела до обезценка на лева към долара с над 600%.

През май БНБ спря овърдрафтните и сконтовите кредити на банките. Рухнаха колосите с глинени крака ПЧБ и Минералбанк. Ефектът на доминото събори и още 11 по-големи и по-малки банки. Валутният резерв падна до 500 млн.USD. От обещаваните 1 млрд.USD чужди инвестиции дойдоха само 300 млн. USD.

Сметките са прости: През 1996 г. България плаща 1.2 млрд. USD по външния дълг. От приватизация идват 300 млн. USD, от МВФ - 115 млн. USD. Платежният баланс е на червено с 33.7 млн. USD. Близо 850 млн. USD изтегля населението от валутните си депозити в банките.

След това сривът беше неудържим. Оставаше само бордът, зад който тази шайка вече можеше да се скрие, за да узакони престъпленията си. Трябваше да се намеси и Сметната палата. Върховният финансов арбитър в страната провери БНБ и откри куп безобразия. БНБ беше обвинена в неправомерно превишение на разходите с 9 млрд.лв. и в документално покритие едва на 80% от разходите. Проверката на разходите за печатницата на ценни книжа и банкноти показа вреди за 10.5 млн. швейцарски франка. Установено било нарушение за над 100 хил. долара за закупуване на технически средства. Отчетено е и нарушение и при подписването на договора за международен одит на Делойт и Туш.

Но депутатите оцениха докладът на сметниците като гаф, не излъчиха парламентарна анкетна комисия по въпроса. Междувременно констатациите отидоха в прокуратурата. И старият и новият управител отрекоха съществуването на огромните далавери.

Пореден удар върху институционалната цялост на БНБ нанесе новият Закон за БНБ.

Управниците и МВФ се разбраха - 650 млн.USD ще предостави Фонда срещу валутен борд и икономически реформи.

На 17 март 1997 г. България се отказа и от остатъците на своя суверенитет - бяха уточнени и последните подробности от бъдещото споразумение с МВФ и въвеждането на валутен борд в страната. Първите 180 млн. USD пристигнаха в средата на април, след като бордът на МВФ одобри правителствения меморандум, а общата сума от 650 млн. USD ще бъде преведена до една година.

Срещу договорените финансови инжекции българската страна пое ангажиментите за валутен борд и да либерализира всички цени с изключение на 4 жизненоважни хранителни стоки. Българското правителство обеща мащабна приватизация, като за 2 години цялата индустрия трябва да премине в частни ръце. Коментари предизвика и предложението на Майкъл Деплер, шеф на мисията за България на първи европейски отдел на МВФ, за залог на държавното златно съкровище.

Сценарият се ускоряваше.

Споразумението с МВФ отвори вратата за външно финансиране. Ще се разговаря със Световната банка за заеми от 400 млн. USD до 700 млн. USD, които са отпуснати, но не са предоставени, "защото все още не са подкрепени с достатъчно ефективни български проекти".

България има да погасява лихви по външните си задължения 1 млрд. USD през 1998 г. Досега са платени около 300 млн. USD. Валутният резерв на страната надхвърли 5 млрд. марки. Без сериозни постъпления от собствени източници - износ и приватизация, страната ще може да покрие плащанията си към външни кредитори за 1998 г., но ще бъде изправена отново пред проблема неплатежоспособност още в средата на следващата година, когато България има да плаща най-малко 1.3 млрд. USD. В крайна сметка всичко зависи от темповете на приватизацията, т.е. от евтината разпродажба на България.

До 2000-та година примката вече ще е затегната напълно. Едно подръпване и България ще увисне завинаги. Според сегашния сценарий и неговите реализатори - въжето ще бъде дръпнато.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ