Връщането към Европа - сметки и илюзии /8/

Терминът връщането към Европа, въведен от нашите карикатурни "политици", е не само историческа и географска безсмислица, но и безпрецедентна провокация спрямо сегашните и бъдещи геополитически интереси на България. Още по-голяма е стремежът им да набутат България в НАТО.

Краят на двуполюсния свят през 1989 г. трябваше да бъде победа на общочовешките стойности. Но потенциалът на актуалната цивилизация се оказа недостатъчен, за да преодолее несъвършената система.

Ето защо краят на двуполюсния свят не означаваше появата на демократична общност на държавите, а още по-малко на единно планетарно общество.

Нищо подобно не се случи. Стабилността на актуалния еднополюсен свят се гради върху реализацията на собствените интереси чрез налагането на сила.

На върха на тази пирамида днес няма равновесие между интересите на двете свръхсили - САЩ и СССР. Сега там са само САЩ. Несъмнено това е държава, която има своя огромен потенциал и интелектуална сила. Но когато става дума за стабилността на цели региони, да не говорим за света, хегемонията на САЩ не е достатъчна.

В началото на 1997 г. беше формулирана стратегическата теза на политическата концепция на САЩ за бъдещия период. Глобализацията стана централен приоритет: битката за пазари, за сфери на влияние, за износ на капитали, за внасяне на печалбите от целия свят в САЩ, за използването на евтина работна сила навсякъде, където е възможно, за закупуване на мозъци... Очертани бяха и приоритетите на външната политика на САЩ:

- да се подкрепя всичко, което укрепва водещата им позиция в света;

- да се нормализират връзките с Русия и Китай. В Русия трябва да се завладеят енергийните ресурси, спрямо Китай не трябва да се води политика на изолация, а на "ефективно сътрудничество";

- разширяването на НАТО на Изток трябва да продължи, като САЩ запазят и основната си роля в Близкия Изток, Балканите, бившите съветски южни републики, Кашмир и т.н.

- в политиката на глобализиране САЩ не могат да приемат тезата за своята "неограничена отговорност".

Философската теза на това глобализиране звучи по следния начин: "Трябва да станем преки автори на историята на нашия век".

САЩ искат да правят такава международна политика, чийто резултати да не се забравят никога. Такова шоково решение беше хвърлената атомна бомба над Хирошима през 1945 г. Такова решение трябва да бъде и настъплението на НАТО на Изток.

САЩ промениха бързо съотношението на силите в Европа. Договорът за обикновените оръжия в Европа, подписан в Париж в края на 1990 г. от тогавашни 30 държави /16 - членки на НАТО и 14 - на Варшавския договор/ разреши на двете групировки по 50 000 тежки оръжейни системи - танкове, далекобойна артилерия, определени категории бойни въртолети и др.

След 1990 г. ситуацията коренно се промени и НАТО получи невероятни едностранни изгоди, които се засилват още повече след приемането на Полша, Чехия и Унгария. Разбираем е протестът на Русия срещу тази ситуация.

Разширяването на НАТО към източноевропейското стратегическо пространство целє ново деление на Европа и влошаване социалната ситуация в източната й част. В Източна Европа трябва да се появи дългосрочно слаб и неконкурентноспособен пазар.

Полша, Чехия и Унгария ще трябва да платят над 85 милиарда долара за влизането си в НАТО. По-късно още повече. НАТО вече има подписани с тях тайни договори за строителство или модернизиране на военновъздушните бази, на рампите за изстрелване на ракети, на оръжейните складове, резервни части, на заводите от военно-промишлените им комплекси, телекомуникационните възли, снабдителните инфраструктури и т.н.

САЩ и НАТО планират разделянето на Европа на две части - католическо-протестантска и православна. Балканите ще бъдат отново погреб, разделени на православна, мюсюлманска и католическа част.

По този начин разширяването на НАТО на Изток ще дестабилизира цяла Европа. За да не се изплъзнат нещата от контрол НАТО ще продължи да омаломощава източноевропейските държави и да редуцира техните икономически и социални структури.

За прикритие САЩ измислиха тактиката на "свободното и независимо" решение на източноевропейските страни да влезнат в НАТО. Интересът към НАТО трябва да идва от тях, а САЩ само да се съгласяват.

НАТО иска да "спаси" и Русия, спрямо която има "добри намерения". Но Русия не може да поставя вето срещу разширяването на НАТО. НАТО твърди, че Русия не може да бъде изключена от общоевропейската политика. Тази тактика на двете линии е също опасна.

Стремежът на НАТО към пълен контрол над източноевропейското стратегическо пространство e тотална ревизия на резултатите от Втората световна война и предпоставка за бъдещи конфликти, даже войни. Но в условията на ракетноядрен паритет и морално осъждане на ядрените оръжия практическото реализиране на ролята на суперсила дава възможност само за ограничени конвенционални войни.

Несъмнено сегашната хегемонистична световна система дава на САЩ най-изгодната позиция. Но тя е и огромна отговорност /не само спрямо другите, но преди всичко спрямо тях самите/. САЩ, въпреки че са на върха на световната пирамида, трябва да съобразяват своите цели със своя потенциал.

Да не забравяме, че последният исторически период се характеризираше с разпадане на три империи - британската, испанската и съветската /руската/. И трите си поставяха по-високи цели отколкото бяха техните икономически и обществени възможности.

Мислещите хора в Европа и в САЩ разбират, че съвременният свят не може да бъде ръководен само от един център, че равновесието трябва да се осигурява от регионални субсистеми. За ролята на стабилизатор на света САЩ се нуждаят или от силни и дисциплинирани съюзници или от нова противосила. Вероятно през следващите 50 години ще сме свидетели на успоредното развитие на двете тенденции.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ