В руските народни приказки ги има и Добрият Никитич, и Соловей Разбойник, и богатирът - авантюрист Стенка Разин.

Александър Лебед - новият губернатор на Красноярския край, един от най-важните райони на Русия, може да бъде всеки от тях.

Изборът му предизвика земетресение от Москва до Вашингтон. Лебед спечели 45 на сто от гласовете в Красноярск, смачквайки по пътя съперника Зубов, подкрепян яростно от Борис Елцин и от комунистическия лидер Зюганов. Последният истерично нарече Лебед "втори Хитлер" и характеризира Красноярск като Германия от 1931 г. "Бонапартизмът" ревяха другите комунисти, използвайки любимия си речник спрямо всеки генерал.

Хората на Елцин пък замръзнаха и не знаеха какво да кажат, тъй като всички епитети вече бяха използвани, включително бандит, разбойник, крадец...

Това означаваше, че комунистите и Елцин бяха ужасени от Лебед.

Като командир на батальон в Афганистан генералът все още не беше за приказките. Стана Добрият Никитич чак по време на пуча през 1991 г., когато застана на страната на Добрия Цар - Елцин, и се противопостави на лошите сили. Тогава автоматично стана разбойник за комунистите.

Но генерал Лебед беше отново добър, когато го изпратиха в Приднестровието да командва 14-а армия и да сложи край на войната в Молдова /единственият прекратен локален конфликт в Русия/.

Стана отново лош, когато критикуваше министъра на отбраната Павел Грачов и Елцин за решението им да разтурят 14-а армия. Едновременно порица войната в Чечения и стана Стенка Разин. Това накара Царят да подписва заповедта за неговото уволнение. Това беше на 20 юли 1995 г.

Лебед обаче веднага започна да шлифова своята политическа физиономия пред президентските избори - силен, смел, прост, добър, решителен, принципен, наш човек... Резултатът? Зае третото място - след Елцин и Зюганов. След това призова своите да гласуват за Елцин. Благодарение на него Царят спечели изборите.

Народът беше изумен."Това е за наше добро" - казваха едни. "Продаде ни" - крещяха други, а генерал Лебед приемаше от Елцин номинацията за секретар на Съвета за сигурност, обяснявайки на народа, че е по-добре за народното добро да сътрудничиш с лош Цар, отколкото безславно да се набуташ в миша дупка.

След това замина за Кавказ и приключи кошмарната война с Чечения. Това му донесе нов ореол. И нови врагове. От които Анатолий Куликов - министърът на вътрешните работи, го обвини в национално предателство. Започнаха задкулисните интриги. Лебед свърши своето и можеше да бъде разкаран.

През октомври 1996 г. Елцин подписа указ 1449 за уволнението на Лебед, който прекара в Кремъл четири месеца, без два дни.

Не изминаха обаче и две години и целият Красноярск беше облепен с неговите портрети. Наближаваха изборите за губернатор на Красноярския край, голям колкото четири Франции, пълен с алуминий, мед, газ, въглища, злато, гори... Тъй като този край - по своята обществена структура, структурата на населението, професионалната структура, пропорциите на селското и градското население, е много близко до средната за цяла Русия, тези избори са основният предизборен модел за президентските избори в Русия през 2000 г.

Лебед спечели в Красноярск. Това предвещава, че той ще спечели през 2000 г.

На помощ на досегашния губернатор Зубов и на Романов /кандидата на Комунистическата партия в Руската федерация/ долетяха московският мер Лужков, фашизиращият Жириновски, комунистът Зюганов, комунистическият шеф на Дума-та Селезньов и други бойци от по-малък калибър.

Лужков декларира, че ако Лебед влезе във властта ще докара гражданска война, Селезньов - че Лебед е втори Пиночет, а за Зюганов остана констатацията, че Русия я очаква пълна катастрофа.

Към опасността, която за тях е Лебед се прибави още по-голямо нещастие - Борис Березовски, еврейският нефтен магнат, който не би бил евреин ако не залагаше на повече коне. Все някой ще спечели. Березовски инвестира парите си в Елцин в последните избори и спечели. Сега избра Лебед, за да го противопостави на Лужков и Черномирдин. За Березовски е важно как да запази натрупаното и отвлеченото. Зюганов не може да го гарантира, тъй като говори за национализация, Лужков, който е опитен /все пак 20 години беше директор на "Химавтоматика", произвеждаща гориво за ракетите/ може да бъде президент, но няма да стане. Черномирдин без апарата си на министър-председател е почти елиминиран. Остава Лебед. На финала ще бъде или само Лебед, или Лебед срещу Елцин. Не е трудно да се изчисли кой ще спечели.

В Красноярск хората гласуваха за Лебед с плакати "Мир, работа, Лебед". Те казваха - това е силен човек, искаме силна ръка, на него може да се разчита, той ще ни защити. Нека дойде нашият Стенка Разин, и ние ще се скрием зад широкия му гръб. Нека дойде нашият добър Никитич и да ни даде парите, които не сме получавали от 7 месеца.

"Душата на всеки народ - пише Аугуст ле Бон - в "Психология на народите и масите" - ръководи неговата съдба, институциите играят минимална роля".

Лебед не е Хитлер, Сула, Цезар или Бонапарт. Не е и генерал Пиночет.

Лебед спечели, защото има чар. Може да влияе върху емоциите на тълпата. Лебед е остроумен, интелигентен, конкретен.

Хората "ходят на Лебед" както на Пугачова, пълнят залата, блъскат се по стълбите, бият се за автограф. Лебед с трениран вече жест взима микрофона с неподвижно плоско лице, на което изведнъж пуска усмивка, внасяща невероятен контраст и със своя бас, звучащ като двигател на танк Т-54, започва да разказва анекдоти. В Красноярск - за красноярци, в Норилск - за норилци.

И хората около него изведнъж разбират, че това е Никитич и Разин, че това е човек с президентски мащаб...

Ужасяващо "Ваймарска Русия" наистина прилича много на Германия от 30-те години. В такива моменти руснаците избират мъжа на белия кон. Онзи, който може да им плати заплатите, да спре престъпността, да въведе ред.

Руснаците мечтаят за възвръщането на своето национално достойнство и мощ. Те не искат да завладяват света. Но искат да се отнасят с тях отново с уважение. Е, и малко да се страхуват от тях. Майка Русия днес е болна. Повечето руснаци вярват, че само Лебед може да я спаси.

Генерал Александър Лебед вярва в същото...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ