Как стана така, че цялата световна финансова система влезе в актуалния тотален хаос.

Някои важни щрихи дава монографията на Жак Атали, посветена на "банкера на банкерите" Зигмунд Варбург. Книгата е подробна биография на целия клан Варбург, същият, който финансираше министъра на икономиката на хитлеристкия режим Шахт, кланът, който след войната набута цялата световна финансова система, включително американската, в ръцете на лондонската група "търговци с евродолари", същият който за една нощ пусна по финансовите канали стотици милиарди долара с мръсен произход, с който овладя световната финансова система, която се измъкна напълно от контрола на правителствата и отделните страни...

Всъщност кланът Варбург е историята на отминалия и съвременния капитализъм, на невероятните измами в глобален мащаб, на разграбването на националното богатство на десетки държави чрез монетаризма...

Жак Атали, който най-напред беше икономически съветник на президента Митеран имаше достъп до тайните бележки на починалия Зигмунд Варбург, който след смъртта си през 1984 г. завеща на света "спекулации, банкова лотария и ирационалност".

Сегашният глава на клана е племенникът на Зигмунд Варбург - Ерик от Хамбург, който обаче играе по-второстепенна роля в сравнение със своя чичо.

А Зигмунд Варбург играеше много роли. За тях говори Стефан Пошони, унгарски имигрант и служител на американските тайни служби, който след войната е взел участие в разпита на хитлеристката национал-социалистическа върхушка, когато те разказвали за ролята на Зигмунд Варбург в болшевишката революция в Русия.

Бащата на Ерик Варбург - Макс Варбург, и неговият чичо, който е бил аташе в немското посолство в Стокхолм, чрез семейната си банка в Хамбург са препращали парите от американското външно министерство на Ленин, който с тях е финансирал революцията в Русия през 1917 г.

През 80-те години Ерик Варбург беше една от най-влиятелните личности във ФРГ. Тогавашният федерален канцлер Хелмут Шмид всяка година изкарваше 14-дневната си отпуска на яхтата на Варбург и след това имаше навика да повтаря съветите на Варбург като своя собствена програма.

Варбург в своите мемоари написа за един неизвестен исторически факт от средата на ХVII век, когато шведската кралица, след като се отказала от католицизма и трона, се укрила в дома на клана в Хамбург. Това било по времето когато на Варбург се казвало "del Banko" заради тяхната международна мрежа на взаимообвързани еврейски банкери и заради особените отношения между тогавашната Венеция и Москва.

Обвързването на банкерските еврейски кланове Варбург, Ротшилд, Опенхайм, Менделсон, Шифт, Льобе, Дейвид Вейл и Лазар Фрер започва именно от Венеция, където испанските и португалски евреи са емигрирали след като са били изпъдени от Испания през 1492 г.

Някъде в онези векове се крие и тайната на връзките им с Москва.

Следите и днес водят към Венеция, където продължава да действа "тръста" на граф Джузепе Волпи де Мисурата е Парвус.

И кланът Варбург има връзка с Венеция, въпреки че се е пренесъл в Хамбург през 1647 г. и че "венецианската връзка" е старателно укривана от всички членове на клана. Още по онова време хората на Варбург са били включени в тайните операции на езуитите срещу шведския протестантски крал Густав Адолф. От Хамбург кланът Варбург става движещата сила на международното банкерство, съсредоточено във Венеция и работи за разузнаването на венецианската република.

Зигмунд Варбург напуска Германия през 1933 г., след спор с чичо си Макс, и заради подкрепата за своя интимен приятел Шахт, който го убедил да помага в изграждането на основите на нацисткия Трети райх. Именно Варбург помага на Шахт да стане директор на Райхсбанката и за създаването на Bank for International Settlements през 1930 г., когато вече било ясно, че Германия няма да може да изплаща наложените й военни репарации. Шахт - с помощта на Варбург, е дал на Хитлер идеята за национални икономии.

Днес кланът прави всичко възможно да укрие и факта, че Макс Варбург е финансирал фашисткото движение в Европа като е подарил 50 000 златни марки на австрийско-венецианската Pan Europa-организация, която е била подпора на фашизма на европейско равнище, според Мусолини.

През войната Зигмунд Варбург се укри в Лондон, като след 1945 г. кланът "изчезна" почти напълно. Нито една банка вече не носеше тяхното име. Войната ги научи на предпазливост.

Остана само S.G.Warburg and Co., която през 60-те години беше сред челните лондонски търговски банки и стана център на мрежа, определяща основната тенденция в развитието на световната икономическа сцена, т.е. пътя към актуалната катастрофа.

Как всъщност изглежда тази мрежа? В началото на 1973 г. стана важната "стиковка" с парижката банка Banque de Paris et des Pays - Bas, създадена през 1830 г. от венецианския клан Комодо.

Преди това Banque Ottoman, създадена от същия клан, завладя в течение на няколко столетия напълно финансите на Турската империя.

Paribas /съкращението на споменатата парижка банка/ контролира 12 на сто от големите венециански застрахователи, които имат картел, известен като Assicurazioni Generali.

Този картел, заедно с мюнхенската Alianz - Versicherung, завладя застрахователния пазар с печалби милиарди долари, постъпващи от премиите от други 80 големи застрахователни дружества.

По този начин мрежата на венецианския картел, контролира напълно световния пазар на така наречените мръсни пари.

Банките, като например S.G.Werburg, която измисли тази система, осигуряват на картела мръсния капитал за инвестиционните им идеи.

Тази система се нарича Евробондове и дейността й е съсредоточена в търговията със задграничните ценни книжа, които са продавани на анонимни клиенти, а техните дивиденти след това са насочвани към "правилните" хора чрез тайни сметки в Швейцария и Люксембург. Мрежата пере и мръсни пари от САЩ, чийто закони ни позволяват анонимни сметки. Оборотът й надминава 600 милиарда долара, което е поне 4 пъти повече от сумите на легалните банкови сметки.

Зигмунд Варбург и неговият партньор Герт Уитман /Герт Вайсман, който някога беше дясната ръка на Шахт в нацистката Райхсбанка/ изработиха системата на Евробондовете през 1962 г. Вложителите на капитала са винаги анонимни, което дава възможност за инвестиране на съмнителни капитали и неплащане на данъци.

Заслужава внимание и договорът, подписан чрез лондонския филиал на Московската народна банка и съветската Banque d l'Europe du Nord с менижърите на Британската общност, даваща възможност за инвестиране на съветски долари на този пазар.

Всъщност тази подкрепа за СССР не бе нещо ново. По време на студената война на СССР и Китай бяха отпускани краткосрочни заеми за възстановяването на техните икономики, особено след корейската война. Самият СССР поддържаше фонд, на който западни фирми прехвърляха на съветите "помощи", възлизащи на най-малко 100 милиарда долара. Тази помощ обаче не беше бреме за финансите на Варбург. Благодарение на неговите връзки с правителството на Кенеди помощта на СССР идваше от ... САЩ.

В края на лятото на 1962 г. Зигмунд Варбург замина за Вашингтон, където се срещна със стария си приятел Джордж Бол - зам.-министър на външните работи на САЩ. Бол възприе идеята на Варбург да спечели президента Кенеди да помогне на Европа срещу обещанието, че САЩ по този начин ще спечелят нов важен международен пазар.

Резултатът от плана се изрази на 18 юли 1963 г., когато Кенеди обяви "специални лихви" по заемите, които САЩ дават на чужди страни. Варбург, който измисли идеята трябваше да спечели най-много от нея. През август 1963 г. посети лично всички важни централни банки в Лондон, Франкфурт, Париж и Рим.

През 70-те и 80-те години Варбург, чрез дъщерната фирма Mercury Securatis беше доминираща инвестиционна банка в Хонг Конг и касата от печалбите от търговията с опиум и проституция.

Веднага щом пазарът на евродоларите излезе от контрол се срутиха английската лира и долара, което кулминира през 1971 г. с изоставянето на американското златно покритие.

Светът беше на ръба на пълния колапс на финансовата и валутна система.

През 80-те години тя се измъкна напълно от контрола на централните банки, с което ДЪРЖАВИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА БЪДАТ СУВЕРЕННИ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ