От три години капиталистите от всички страни изпълняват усърдно призива на Маркс и се обединяват.

Модата лансираха американците във финансовия сектор. През 1997 г. статистиката в САЩ регистрира 463 големи финансови обединявания на стойност 110-135 милиарда долара.

Но те бяха нищо в сравнение със станалите през първата половина на 1998 г. четири сливания на банките от американската челна десятка:

- Citicorp, най-голямата банка на САЩ погълна Travelers Group, струваща 73 милиарда долара. След обединяването Citi Group разполага с активи от 700 милиарда долара;

- Bank of America, втората по големина се обедини с Nations Bank /133 милиарда долара/ и увеличи капитала си на 550 милиарда.

- Bank One, шеста по големина, се "ожени" с First Chicago NBD /72 милиарда долара/ и увеличи активите си на 220 млрд. долара.

Сливанията на гигантите предизвикаха реакцията на "малките", чиято обща стойност достигна 18 милиарда долара.

Каква е причината за безпрецедентното централизиране на капитала.

Банките се обединяват и събират по-голям капитал, тъй като парите по света сега са в излишък, който не може по безинфлационен начин да бъде погълнат от икономиките на развитите държави.

Поради това финансовите институции търсят тяхно пласиране на така наречените нови развиващи се пазари /emerging markets/.

По тази причина някои от тях отпускат и малки кредити на България /всъщност, те са отпускани на актуалната политическа върхушка като България няма нищо общо с тези пари освен, че ще трябва да ги изплаща/.

Инвестициите на новите пазари могат да бъдат печеливши, но са и рисковани. Финансовите проблеми на Мексико, на азиатските тигри и на Япония доказват, че този покер могат да играят само най-богатите.

Подобен характер има и вторият фактор - растящите разходи за финансовото обслужване.

И третата причина е появата на еврото - европейската обща валута със стабилизирана покупателна сила, която сериозно ще ограничи пазара на валутните спекулации.

Към сливане тръгна и автомобилостроителната промишленост. Най-изненадващо беше мегаобединението - Daimler - Benz, четвъртият по големина производител в света, /стойност на капитала 51 млрд. долара/ със седмия Chreysler Corporation, /41 млрд. долара/. След обединяването новият концерн се изравни с японската Toyota и на подиума отстъпва само на General Motors и Ford.

Германците продължиха атаката и сега правят опити да купят една трета от акциите на втория японски производител на тежкотоварни автомобили - Nissan Diesel.

Светът още беше изумен от това сливане, когато Rolls-Royce излезе на пазара да се продава. Въпреки че по стойност е само 0,5 милиарда долара реално струва много по-скъпо заради аристократичния си "произход". Кандидати са BMW, който много иска да влезе в първата десетка на световните производители, и Volkswagen, който преди скока на Daimler беше четвърти в световната таблица.

Третият тазгодишен алианс е обвързването на автобусните производители Renault и Iveco /FIAT/. Новата фирма стана вторият - след Мерцедес, световен производител на автобуси.

И последната позиция от списъка на обединяванията e договорът в телекомуникациите между SBC с капитал 62 млрд.долара с Ameritech /57 млрд. долара/.

Това предвещава монополна ситуация на американския пазар.

Дали така ще бъде винаги оттук нататък? Дали светът се е качил на влака, който го кара към Съединените щати на Земята Не е изключено и в икономиката да се появи нов Фукаяма, който да съобщи за края на еволюцията на световната икономическа система.

Не е изключено обаче в икономиката да има две фази. В едната рационалното производство се постига чрез създаването на гигантски фирми, разполагащи с огромен капитал. Но така ще бъде докато те стигнат до границите, обозначени от възможностите им правилно да ръководят тези гиганти. Тогава ще се откриват възможности за светкавично развитие на малки фирми, чието предимство е голямата еластичност.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ