Шефът на съветското военно разузнаване, латишът Паул Берзин започва внедряването на Рихард Зорге в Далечния Изток през 1928-1929 г. Зорге най-напред е в Китай, където работи с бъдещата "Соня", с българина Иван Винаров, със своя бъдещ японски радист Макс Клаузен и др.

От октомври 1933 г., под псевдонима "Рамзай", той започва да предава шифрограми от Япония.

Японското контраразузнаване /"Кемпетай"/ го задържа на 18.Х.1941 г. като съветски агент. Осъден Зорге е обесен в затвора Сугамо на 7.ХI.1944 г.

През 1945 г. по указание на генерал Уилям Донован специална група пристига в Токио с първите американски части и изземва всички материали по "делото Зорге", които подлага на детайлно проучване.

***

Въз основа на архивни данни на нацистката Имперска служба за сигурност наскоро бе лансирана нова версия - Рихард Зорге е бил двоен агент, работил едновременно за съветското военно разузнаване и за нацистката SD, като информациите си е адресирал директно до бригаденфюрера Валтер Шеленберг.

Вниманието на Шеленберг насочил към Зорге през 1940 г. Еберхард фон Ритген, шеф на Германското информационно бюро.

Фон Ритген заявил: "...Зорге кореспондира лично с мен. Неговите информации по същество са детайлни аналитични доклади върху вътрешно-политическата и икономическата ситуация в Япония."

Фон Ритген помолил Шеленберг да се запознае с досието на Зорге и да реши дали не може да му се помогне.

В своите мемоари Шеленберг пише: "... Прегледах досието на Зорге. Нямаше доказателства, че е член на Комунистическата партия, но нямаше и съмнение, че й симпатизира. Поддържаше връзки с хора известни като агенти на Коминтерна, но и с влиятелни кръгове, които го защитаваха от нападки. През 1923/1928 е бил свързан със "Стоманения шлем", но и с редица национал-социалисти."

Зорге познавал задълбочено такива интересуващи Райха страни като Китай и Япония, бил сътрудник на автора на геополитическата теория на Хитлер проф. Карл Хаусхофер. Фон Ритген смятал неговите статии за най-добри от всички публикувани досега. Но против него имало факти, свързани лично с Хитлер. Зорге поддържал контакти с Хуго Стинес, високопоставен ръководител на щурмовите отряди СА, който през "Нощта на дългите ножове" на 30.VI.1934 г. успял да избяга, а също и с Грегор и Ото Щрасер, съперниците на Хитлер за фюрерското място в Нацистката партия. Стинес живеел в Китай и бил един от военните съветници на маршал Чан Кайши. Ото Щрасер бил ликвидиран, но брат му се укривал в Португалия и не преставал да заговорничи срещу Хитлер.

Фон Ритген възразил, че въпреки тези контакти от Зорге би могло да има полза.

С одобрението на Хайдрих било решено Шеленберг да защитава Зорге от нападки, но той в своите доклади да включва секретни сведения за Съветския съюз, Китай и Япония. Официално ще бъде свързан само с фон Ритген, който ще предава информациите лично на Шеленберг.

Зорге се съгласил. Хайдрих обаче добавил, че Зорге трябва да се контролира, а информацията му да се проверява най-внимателно, тъй като не е изключено да бъде дезинформатор.

Надзорът бил възложен на щурмбанфюрера Йозеф Майзингер, аташе по полицейските въпроси в Токио и един от приближените на Хайдрих и Мюлер.

Зорге изпращал за Райха много ценна информация.

- Предупредил германското разузнаване, че "Тристранния пакт" /Германия, Италия, Япония/ няма голямо значение за Токио; а след започването на Източната кампания през 1941 г., че Япония няма да денонсира своя сключен през 1939 г. договор със СССР и няма да започне военни действия срещу съветския далечен изток;

- Съобщил, че японските сухопътни войски имат достатъчно гориво, за да водят военни действия в продължение на повече от 6 месеца, Зорге прави извода, че своите военни усилия Япония ще насочи към азиатския континент - Китай, Индокитай, Сингапур, Хонг Конг и в морски операции в акваторията на Тихия океан. Шеленберг предупредил Хитлер и Вермахта, че срещу СССР, Германия ще трябва да продължи да воюва сама, а ударът срещу Пърл Харбър не бил изненада.

Всички проверки показали пълната достоверност на информацията на Зорге.

***

Със своята дейност Зорге нанесъл непоправими вреди на японците, но принесъл огромна полза на СССР и Германия. Само през 1940 г. той предал на Москва 300 000 групи кодиран текст. Колко е предал на Берлин не е известно.

По време на целия процес, който продължава няколко месеца, Зорге не е казал нито дума за работата си за Берлин. Валтер Шеленберг пише:

"...Искам да отбележа, че в своите показания, както и през цялото си пребиваване в затвора Сугамо, Зорге не е казал нито дума за своята работа за Берлин. Смятам, че той не е искал да се разкрива пред Москва, като се е надявал на някаква размяна. Нямаше нито един случай в който Зорге да се е опитал да ни заблуди..."

Задава си и въпросът, защо съветската тайна служба му дала такава огромна лична свобода за действие, противно на своята обичайна практика да държи агентите под най-стриктен контрол. Шеленберг допуска, че Зорге е имал влиятелни защитници в IV-то управление на съветското военно разузнаване, а може би, че неговите ръководители правилно са разбрали характера му и са осъзнали, че той ще принесе повече полза ако има пълна свобода на действие.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ