Че историята на България е изопачена и манипулирана едва ли някои се съмнява. Ето защо в нашия дискусионен исторически клуб даваме място на една уникална разработка на чехословашкия изследовател Петр Мутински, озаглавена "Юдеизирането на Балканите". В напълно нов ракурс се разглеждат някои от най-важните за България и нейната история процеси и факти.

Понятието Балкани има не само географско, но и културно-историческо значение. От географска гледна точка под Балкани се разбира югоизточната част на Европа с площ около 500 000 кв. км., с горна граница Сава и Долен Дунав.

От културно-историческа гледна точка понятието Балкани означава България, Румъния, Югославия /Словенско, Хърватско, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора/, Гърция, Албания и европейската част на Турция.

В тази част на Европа столетия са се сблъсквали интересите на конспиративните сили чрез еврейските колонии, християнските еретически секти и исляма. На Балканите е най-големият сблъсък на глобалната политика.

Балканите са били заселени от древността. Според някои изследователи именно територията на сегашна България е била прародината на писмеността - наред с Месопотамия и Египет.

Критско-микенската култура от 4000 г. преди новата ера представлява засега най-старата доказана европейска цивилизация.

През първото хилядолетие преди Христа на българската територия са живеели следните основни етноси: по земите на днешна Гърция и европейската част на Турция са живеели гърци, на бивша Югославия и Албания - илирите, на България - траките, а в днешна Румъния - даките.

Освен тези племена и етноси през балканите са минали галите /келтите/ като част от тях се заселили в Мала Азия.

Даките и траките изчезнали /романизираните потомци на даките са днешните румънци със силна смесица от славянска кръв/.

От илирите са останали само днешните албанци /или поне в нейната северна част, така наречените геги/.

В контакт с тогавашните суперсили Балканите влизали относително рядко. По време на гръцко-персийските войни през Балканите е минавала и персийска армия.

Вероятно тогава е имало и някаква еврейска диаспора. Еврейски селища се наблюдават приблизително 300 години след смъртта на Александър Македонски и особено по времето на Римската империя.

Както е известно евреите получили от Цезар /100-44 г. преди Христа/ право на техните религиозни убеждения.

Но именно еврейски банкери от онова време са финансирали войната срещу техните съплеменници, водена от римляните в Палестина /така наречената еврейска война през 66-70 г. след новата ера/.

Християнството през първото столетие е установявало и някакви контакти с еврейските синагоги. Римските чиновници не са различавали християните от ортодоксалните евреи и им признавали еднакви права.

Което се е отнасяло за тогавашната Римска империя се е отнасяло напълно и за тогавашните Балкани. Една част от евреите са приели християнството, но много повече християни са стигнали до поганството. Има редица доказателства, че тогава евреите са предавали и помагали на римските чиновници да "откриват" християнските групи.

На балканите били направени големи реформи при последния преследвал християнството римски император Диоклен /284-305/ и при Константин Велики /306-337 г./. Константин разделил империята на четири префектури - на балканския полуостров била установена префектура Илирикум с две диецезии. Съставни части на дацката диецезия била Moesia Prima /северно от Дунав/, Dardania, Dacia Ripensis, Dacia Meditarrenaa /столица Сердика, днешна София/ и частично Macedonia Solutaris, Гърция, Thessalia, Epeiros /покриваща се почти напълно с днешна Албания/.

През 3-то столетие и през следващия период по-голямата част от Балканите, в резултат на непрестанните войни, била обезлюдена. Римляните заселвали на полуострова военни ветерани.

Тук ставала стиковката на двата основни езика на древността - латинския и гръцкия. В по-северните части - България, Сърбия и Босна, преобладавал латинският, а в южните части - предимно в Тракия, гръцкият език. Напредвало и елинизирането на траките и илирите.

По времето на преселението на народите през 4-то столетие през балканския полуостров преминали и редица германски племена. Най-важните от тях били висготите, които през 378 г. до Адрианопол победили даже византийския император. Накрая, през 5-то столетие висготите се заселили в днешна Испания.

От края на 5-то столетие на Балканите започнали масивно да проникват славяните, които върху по-голямата част от полуострова оставили своя отпечатък и до днес /разбира се трябва да се има предвид и теорията за местния произход на славяните/. Така или иначе славяните през 6-то столетие били на целия Балкански полуостров, включително в Гърция и Спарта.

На територията на днешна България се стигнало до интересно явление. Тя била практически славянизирана, когато тук пристигнали племената на така наречените протобългари начело с хан Аспарух /Исперих/, чийто исторически земи били на изток от Москва, поради което в литературата се използва терминът поволжски българи. Това станало около 680 г.

Във византийските източници от онова време се прави разлика между българите и славяните. Например в "Живота на Деметрий Солунски" от 8-мо столетие може да се прочете, че българските владетели са имали хора, които добре говорели гръцки, български и славянски. И староруският летописец Нестор не счита българите за славяни и ги поставя наред с козарите, аварите и угрофините.

В България обаче, /за разлика от угрите/ протобългарите /и тази дума се използва в специализираната литература, за да ги различават от днешните българи/ постепенно се славянизирали. Частично това се дължало на официалното приемане на християнството от Византия през 60-те години на 9-то столетие. Литургическият църковен език на България станал старославянският.

Огромен разцвет на културата България има при цар Симеон /893-927/. Днес нито един специалист не отрича факта, че именно в България се е появила славянската писменост - кирилицата, вместо глаголицата.

В ранното средновековие България е суперсила на Балканския полуостров и това не убягва от вниманието на така наречените скрити сили от онова време. Още през IX век започнал огромен заговор дали България ще склони към римската империя или Византия. Битката за България в духовния смисъл на думата, била спечелена от Византия. Това довело и до рязкото активизиране на различни ориенталски секти, които били внедрявани от византийската империя като остатъци от римската империя. Но в основата си имали един корен - срещу християнския морал, за налагане на ориенталския дуализъм, характерен за науката на старите перси.

Основата на този дуализъм бил принципът за равенството на доброто и злото.

В България тези сектанти били известни като богомили.

Столетия от духовния път на България и на почти целия Балкански полуостров са свързани с богомилите и патераните.

И защо историците досега не са задавали въпроса дали е случаен фактът, че срещу католическото и православното християнство /като официална вяра на тогавашна Европа/ още през 4-6 век "някой" е успял да създаде масови движения вътре в самите католически и православни държави, които са имали шанс да съборят тогавашните обществени структури.

Трябва да се обърне внимание и на международната обвързаност на тези еретични движения.

Когато се говори в специализираната литература за богомилите, пуликианите и патераните /в района на Мала Азия/, за "катарите" или албигените - в Западна Европа, трябва да се знае, че всички тези секти имат общ знаменател. Както в съвременния свят различните ложи /като например Р-2 в Италия/ са обвързани помежду си така и тогава не е ставало дума за някаква изолирана група, а за цял комплекс от ложи /секти/ от Турция до Латинска Америка.

В историческата наука най-много внимание на богомилите са отделили известните автори на царска Русия Осокин, Голубински, Левицки... Търсели са отговор на въпроса "откъде идва началото им, кой е създал тяхната наука и каква е била целта им".

Не е случайно, че по времето на така наречената световна социалистическа общност на богомилите посвещаваха своите изследвания редица "корифеи" на тогавашната официална наука. За това движение марксистките автори пишеха с нескрита симпатия като идеология на "народните маси", насочена срещу феодализма и християнската църква, срещу консервативната средновековна държава и средновековната "обществена йерархия". Богомилството беше сравнявано /макар и неправилно/ с хусисткото движение.

Да се опитаме сега да разсекретим учението на споменатите секти, особено на богомилите.

Разширяването на тяхната наука в България /от третия до десетия век/ е било наистина внимателно подготвяно. Използван е бил национализмът, който въпреки че някои мислят, че е откритие на последните два века, има дълбоки корени в миналото.

Прояви на недоволство са били наблюдавани при цар Петър - син на Симеон /927-969/ и при сина на Петър - Борис II /969-976/. Било подчертавано, че Петър е под влиянието на своята византийска жена /ако се търси паралел може да се намери в недоволството срещу "австрийката" Мария Антоанета в навечерието на Френската революция/. Неслучайно е било критикувано, че гръцкият език се превръща в езика на висшите управляващи кръгове в България. На този фон тайните сили в България, където християнството е имало сравнително кратки исторически корени от няколко десетилетия, успели да пробутат дуалистичното учение на пауликияните.

Науката на пауликияните идва от Мала Азия. Това е стар гностицизъм. Като дуалистично движение то е било обновено през 7 век от Константин.

От национална гледна точка в движението са участвали особено арменци. Характерно е, че преследването на пауликияните във Византия е било прекратено от императорите със сирийски произход - Лев III и особено от неговия наследник Константин V, който докарал в Тракия много сирийски и арменски пауликияни, за да "засели с тях границата".

Но най-много пауликияни били заселени в околностите на Пловдив, който става един от центровете на тъмните сили на Балканите. Пловдив е основният западен център /от гледна точка на Византия/.

От Пловдив пауликияните били изпращани да "агитират" на север и на запад в България и Македония. В средата на X век те вече имали шест собствени църкви.

Докато управлявал цар Симеон пауликианите не могли да постигнат нищо съществено в България. Ситуацията радикално се променила при неговия син Петър. Но науката на пауликияните трябвало да бъде преработена за условията в България. Тази задача изпълнил реформаторът на пауликианската наука поп Богомил, от когото тръгва и наименованието на сектата на богомилите.

Но Богомил не излезнал с "конструктивна идея" да обнови управляващата християнска църква. Същността на "реформата" му се свеждала до това, че приел старите дуалистични идеи за равенството на принципите на доброто и злото.

Богомилската наука не е някаква оригинална религия. Но не може да бъде характеризирана и като ерес напълно различна от православието. Защото корените на богомилството са предхристиянски.

Богомилството било използвано от тайните сили в подходящия за тях момент /по-късно същото става с хусистите, лутеранските и калвинистките реформатори, болшевишката революция, перестройката и т.н./.

Българският народ, който от историческа гледна точка току-що се е бил отказал от поганството, не е било трудно да бъде спечелен за богомилството, което, както старославянската вяра в боговете и бесовете, го учила, че боговете са два вида - добри и лоши.

Сравнително бързо богомилите успели да създадат на българска земя две църкви: - българска и драговичка - най-вероятно до днешния Пловдив. Всичко земно /държавата, църквата, болярите и даже човешката душа в тялото/ било считано от тях за дело на сатаната. Твърдяли, че този свят не е създаден от Бога, тъй като земята ще изчезне като творение на злото. Богомилите не признавали и свободната воля. Сатаната /според тях/ владее още от началото. Православните попове те наричали змии, монасите - лисици.

Самите себе си обаче наричали "солта на земята", "светлината на света", "светци без грехове".

Характерно е, че отричали и кръщаването, тъй като и водата е "дело на дявола".

В Босна, където имали пълна свобода, богомилите строели параклиси без икони и олтари. Олтарът бил маса, покрита с бяло платно.

Всичко това за хората, които познават историята и религията е достатъчно, за да разберат, че сектата на богомилите е била под силното въздействие на юдеизма.

Богомилите се делели на "прости" и "съвършени". Начело стоял богомилският епископ /в Босна го наричали "дедец"/. При него били "апостолите", които се делели на две степени - гости и старци.

Най-известният български противник на богомилите е бил Презвитер Козма. Според него богомилите били "по-лоши от глухи и слепи молитви, по-лоши от бесовете, евреите и невярващите, те са врагове на Бога". Козма пише за тях, че се хвалели с поста, но едновременно, скрито от хората "яли и пиели като слонове".

За отрицателната роля на богомилите на Балканите и в България пише и Константин Иречек. "Тази псевдонаука, завладяла мислите на славянския народ на полуострова и с променлив успех ги държала чак до идването на турците. Познавайки деструктивната роля на тази веронаука лесно е да се обяснят и успехите на османите през XIV и XV век на полуострова".

Безмилостна битка на богомилите обявила Византия. В Цариград през 1111 г. бил изгорен "дед" Васил от Пловдив, заедно с неговите "апостоли".

Богомилите били изхвърлени от Пловдив. Тогава центърът на тази секта се пренесъл на северозапад, на земята на днешна Югославия, където в Босна се появила самостоятелна патеранска църква с всички атрибути на официална религия.

/Продължение в следващия брой/

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ