Продължаваме нашата поредица Великата битка на Континента срещу Атлантика за основния геополитически сблъсък на планетата и в Космоса с есето на руския пубулицист Александър Дугин "Ръката посяга към кобура".

Хераклит нарече враждата "баща на всички неща". В света навсякъде се противопоставят два полюса: палачи и жертви, мъже и жени, насилствена власт и възставащ човек. Борба на стихиите. Борба на класите, нациите, расите, икономическите формации, материалните интереси, честолюбието, идеите.

Нашето съзнание от известно време се научи да прави демагогически ход - че противоречието на всеобщата хармония, че противоположните краища в безкрая се съединяват.

Това е наивната приказка за добрия край, за безболезнената и безпроблемна синтеза. Това е наивната вяра в "третото" същество, потънало до шия в смъртната схватка на "двете".

Реалният свят е построен върху закона за двойствеността. Възможно е някъде в безкрая тази двойственост да престане да бъде самата себе си, но засега сме в конкретен свят, враждата е всеобщият знаменател на съществуването. Не става дума за вулгарния дарвинизъм и за "борбата за оцеляване". Всеки предмет, всяко същество, всяка мисъл са разпънати между двата предела - на битието и небитието, на живота и смъртта, на присъствието и отсъствието, на привличането и отблъскването, на приликите и разликите.

Това са противоположни, враждебни една на друга граници. Тяхното присъствие изпълва реалността с вътрешен драматизъм, динамика, сила и тъга...

Ето защо агресията е основополагащият закон на битието.

Могат да бъдат начертани хиляди траектории, по които се разрежда космическата агресия. Може да се изследва привличането и отблъскването на частиците на атомно ниво, за да се разбере принципът на агресията, лежащ в основата на атомното оръжие.

Можем да се заемем с космологията и да изучим фантастичния процес на изчезването на материята и гравитационните супермаси на черните дупки.

Можем да съставим типологията на насилието сред животните. Можем, в края на краищата, да разгледаме доктрината на класовата борба или расовата ненавист.

Агресията - това е фундаменталното явление на космическата реалност. Със своята универсалност то превъзхожда всичко друго...

Каквато и агресия да анализираме веднага се сблъскваме с две позиции, два полюса, две граници, между които зреят и избухват мълниите на насилието, на палещия огън на войната. Именно Хераклит считаше огъня за мистичната основа на Космоса.

За нас - геополитическите евразиатци, определянето на "свои" и "чужди" не е никакъв проблем. Демаркационната линия между "нашите" и "ненашите" е ясна.

Между "нашите" и "ненашите" не може да има нищо друго освен агресия, която се изразява в смъртоносен конфликт или зрее тайно, при привидно бездействие.

Между тези полюси на "нашите" и "ненашите" се зараждат искрите на неумолимата и страшна ненавист. Едното изключва другото. Борбата между тях е абсолютна. Всички по-малки противоречия в рамките на всеки лагер веднага изчезват пред лицето на тоталната враждебност на противоположната система от ценности.

Анархистите, фашистите и комунистите, левите националисти, неконформистите се оказват в един лагер, въпреки всичките си вътрешни противоречия.

Конформистите отляво и отдясно, социалдемократите и либералите, републиканците и крайно десните са в другия полюс.

Такова е разположението на силите в постсъветския свят.

Очертава се нова картина на сраженията и битките, на атаките и стратегическите маневри.

Човечеството навлезе в уникална ера на Нова агресия, в която всички противоположности, противоборстващи страни, противници и врагове рязко преустройват своите редици.

Вчерашните комунисти се побратимяват с капиталистите в името на мондиализма. Вчерашните фашисти се обединяват с анархистите в борбата срещу мондиализма.

"Новият световен ред", отвореното общество, световното правителство, планетарният пазар, общочовешките ценности, единният свят - One World, универсализирането на Запада и неговите модели, либерализмът, канонизирането на идиота-гражданин в качеството на нормален средностатистически представител на цялото човечество - това е другата страна. Това са "ненашите".

Евразиатската Империя, "враговете на отвореното общество", свободата на нациите и народите да съхранят своята самобитност, автономността, духовната йерархия, националното диференциране, свръхчовешките ценности, за Изтока срещу Запада, за изключителното право да се наричаме човеци давано само на героя, на мъдреца, на съратника, на войника. Това са "нашите".

Две несъвместими позиции, две всеобхващащи супермирогледа, два взаимно изключващи се проекта за бъдещето на човечеството...

Между нас има само вражда, жестока битка с правила и без правила, за унищожение, до последна капка кръв.

Между нас има планина от трупове, милиони човешки животи, безкрайни векове на страдания и подвизи...

Кой от нас ще обобщи накрая Историята?

Какъв ще бъде нейният край?

Кой ще каже последната дума?

Кой ще се изсмее последен?

Кой ще пусне последния куршум в главата на последния повален враг?

Ние или те?

Нашите или ненашите?

Това ще реши войната - Бащата на всички неща.

Кои са "нашите"

"Нашите" от духовна гледна точка са традицията, органичното общество, нечовешкото Откровение, тоталното превъзходство на духовното над физическото и материалното, йерархията, качественото диференциране, утвърждаването на етикета на героя над етикета на търговеца.

"Нашите" от социална гледна точка са социализмът, материалното равенство, колективизмът и национализмът, доминирането на принципа на справедливостта над принципа на изгодата, печалбата и ефективността.

"Нашите" от геополитическа гледна точка са Евразия, континенталният съюз, силата на сушата, гигантският блок по остта Русия - Китай.

"Нашите" от гледна точка на стила са движението, животът, активността, преодоляването на препятствията, Любовта и Смъртта.

Кои са "ненашите"

"Ненашите" от духовна гледна точка са съвременният свят, западната цивилизация, индивидуализмът, материализмът, доминирането на търговското общество над героизма.

"Ненашите" от социална гледна точка са капитализмът, йерархията според материалното богатство, предимството на изгодата, печалбата и интереса, егоизмът, индивидуализмът, космополитизмът.

"Ненашите" от геополитическа гледна точка са Западът, силите на морето, англосаксонският свят, атлантизмът и мондиализмът.

"Ненашите" от гледна точка на стила са консерватизмът, конформизмът, страхливостта, безразличието, вцепеняващият страх от Смъртта.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ