В предишния брой се спрях на историческото развитие на българската държава от 7-то столетие до нейното анексиране от Византия през ХI век и посочих причините, заради които България, която по онова време е била свръхсила в Европа, е предизвикала атаката на скритите сили на юдеизирането. Обясних и същността на сектантското богомилско учение, в което ярко е бил изразен антихристиянския дуалистичен, ориенталски корен. Спрях се на ролята на други средновековни дуалистични секти, (патарените и катарите).

Сега ще разгледам атаката на скритите сили срещу територията на днешна Югославия от гледна точка на юдеизирането на Балканите.

Тази територия е около 250 000 кв. км и чак до 1918 г. не е била обединена под обща власт. При голямото преселение на народите от IV до VII век, след сравнително краткия германски епизод, тя е била заселена от различни славянски племена.

В северозападната част се появило Хърватско. Понятието Хърватско е географско и историческо. В миналото двете не са се покривали. В Хърватско - в географския смисъл, в ранното средновековие са живели хървати и сърби, две славянски племена, които тогава са били много близки. Според някои изследователи става дума за славянизирани сърмати.

Разположението на Хърватско между централна и Южна Европа, на търговския кръстопът свързващ Изтока със Запада му е давала добра перспектива за стопанско развитие. Едновременно Хърватско става и магнит за скритите сили на юдеизма, които се опитвали да влияят върху неговата политика. Тук се е чувствало силното римско влияние до средновековието по далматинското крайбрежие.

Значителна част от хърватските земи през 8-то столетие са завзети от аварите. След победата на Карл Велики над аварите през 90-те години на 8-то столетие Хърватско попаднало под влиянието на католическата франкска империя.

Скритите сили подпомагали всячески тогавашния хърватски партикуларизъм, особено след смъртта на Карл Велики през 814 г.

По онова време самостоятелно се е развивал и регионът, за който днес се говори само лошо - Босна. Появила се държава, наричана Далматинско Хърватско, с център Нин. В Нин е било и първото хърватско епископство. Градът бил център на спора за славянските богослужби в рамките на католическата църква.

През 1102 г. Хърватско създало персонална уния с Унгария, към която през 1120 се присъединява и Босна. От гледна тока на скритите сили укрепването на католическа Унгария, като територия на папата, било тревожно.

Юдеистичните сили започнали да използват същите оръжия както срещу България. Именно по онова време в Босна проникват дуалистичните еретически движения, които тук били наричани патарени. Науката им съвпадала с тази на богомилите в България. С помощта на скритите сили влиянието на патарените толкова се засилило, че могло да се говори за самостоятелна патаренска църква.

По-различно развитие имат Сърбия и Черна гора. След дълги борби тук побеждава православното християнство. Върхът на този период е царуването на Душан (1336-1356 г.)

От гледна точка на юдеизирането на Балканите следващото важно събитие е подкрепяното от тях нахлуване на турците най-напред в България, а след това в Сърбия, към Европа. За тази цел скритите сили най-напред започват въстание в Солун срещу тогавашна Византия (1342-1349 г.). След това те повлияли върху византийската политика в пози смисъл, че срещу въстаниците били повикани турците от Азия. Неслучайно турците опустошили напълно земите на съюзника и въобще не се върнали в Азия.

Последвали столетия на турското робство над България, зад което стояли интересите на скритите сили на юдеизирането на Балканите.

Турците парадоксално били подпомагани и от хусисткото движение в тогавашна Чехия, което обвързва значителни сили на християнска Европа. През 1553 г. пада Византия. Константинопол става главния град на турската империя - Истанбул. Това е един от най-големите преврати в историята на Европа, дирижиран от скритите сили на юдеизма. Той може да се сравни само с Октомврийската революция в Русия през 1917 г.

През 1521 г. пада Белград. Част от Унгария става Будински пашалък, а на територията на днешна Румъния се появяват три османски вилаета.

Сектите - особено патарените, възторжено приемали исляма. Със своята дейност те подпомагали победата на турците, които по онова време са основното тайно оръжие на скритите сили в тяхната битка срещу християнска Европа. Оттук следва и фактът, че днешните мюсюлмани в Босна в голямата си част не са никакви потомци на някогашните турци, а потомци на еретичните патарени. Това обяснява и появата - като троянски кон, в съвременна Европа на ислямска държавна единица - Босна, на европейска земя, с цел разширяване на исляма сред другите славянски жители на региона.

И вътрешната си структура османската империя взима от структурата на юдеизма и талмуда: само мюсюлманите били висша класа, всички останали били гои, т.е., рая, безправна маса. Турците, като добри ученици на скритите сили, подстрекавали етническите спорове между местните народи като предпочитали "гръцките" търговци и събирачите на данъци (фанариотите), сред които преобладавали хора с еврейски произход, въпреки че се представяли за гърци.

През 1526 г. турците побеждават при Мохач, а 15 години по-късно завземат Буда. Унгария е разделена през следващите 150 години на три части. Само в западна Унгария, Хърватско и днешното Словенско хабсбургите успели да запазят властта си.

Малка част от Хърватско била окупирана от турците до 1718 г. Има доказателства, че част от унгарската върхушка под влиянието на скритите сили, започнала да се бори срещу хърватите в началото на ХVIII век.

Унгарците били подстрекавани срещу хабсбургите.

Но усилията на скритите сили да ликвидират централноевропейската хабсбургска империя с помощта на османските турци не успяват. Турците са разбити при Виена през 1683 г., след това е освободена Буда, и накрая турците са изхвърлени от цяла Унгария. Освободен е и Белград, който отново е превзет от турците през 1739 г.

Скритите сили трябвало да търсят нови методи за поробването на хърватите и словенците. До 1867 г., залагат на Унгария в борбата си срещу Виена - ненавиждания католически противник на юдеизма и скритите сили. Унгария била укрепвана, особено за сметка на южните славяни.

Сега да се върнем към балканските народи с християнско съзнание, които през ХVIII и ХIХ век продължавали да са под турско робство. Българите, другите балкански страни и гърците са били подложени на най-ужасяващо робство от страна на ислямските окупатори. Само в една област те не са били подчинени пряко от турците - имали църковна автономия, която обаче била ограничена. С изчезването на България изчезва и търновския патриарх. В Търново през 1402 г. се появява митрополит, който обаче е подчинен на константинополския (истанбулския) патриарх.

Ликвидиран е и сръбският патриархат. Чак през 1557 г е възстановен печският патриархат, но на нови принципи. Това става с помощта на потурчения сърбин Мехмед Соколович в полза на неговия брат Макарий.

Заради турската окупация сърбите масово емигрирали на север и изместили своята етническа граница към тогавашните хървати, словенци и унгарци. От юг в опустелите земи нахлули турците и албанците.

Сърбите водят огромна битка в края на ХVI век и през ХVII век срещу турската държава. От гледна точка на тогавашното съотношение на силите тя е била безнадеждна. Турците били не само кръвожадна орда, но с изключителната подкрепа на скритите сили разполагали с добра военна, финансова и държавна организация. Но срещу плановете на скритите сили на Балканите в южна и централна Европа, както и срещу използването на Турция от скритите сили се обявил напълно нов противник - силната Русия.

Скритите сили винаги са третирали православна Русия изключително враждебно, въпреки че има периоди когато се опитват да я използват в своите планове срещу католическите държави.

Въпреки това през дълъг период, чак до Кримската война (1853-1856 г.), православна Русия и католическа Австрия са естествени съюзници срещу Турция и стоящите зад тях скрити сили на юдеизирането.

През 1896-1912 г. Русия взема територията на днешна Молдова. Скритите сили били изправени пред реалната угроза основните им врагове - Русия и Австрия, да завземат целия Балкански полуостров.

Царска Русия има сред православните огромна симпатия, особено след големите военни победи в края на 20-те години на ХIХ век. Тогава сърбите успяват да извоюват от турците доста голяма автономия. Въстават и гърците.

Доказателство за ситуацията на Балканите по онова време е смъртта на английския поет Байрон в Гърция през 1824 г., който участва като доброволец въпреки забраната на Англия, която е била напълно превзета от скритите сили.

Англия, като основно оръдие на юдеизма, заслужава особено внимание. През цялото ХIХ столетие основна цел на балканската й политика е защитата на турите и целостта на Турция. Англия с всички средства пречи на освободителната битка на българите.

Англия предотвратява пълния разгром на Турция в Кримската война (1853-1856 г.), а след това, въпреки убедителната победа на Русия над Турция (1877-1878 г.) яростно се опитва да спре възраждането на България в нейните исторически граници.

Скритите сили винаги са се страхували от България. Така е и днес, когато намериха поредни предатели и унищожители.

Но въпреки усилията на Англия през първата Балканска война, Турция практически е изхвърлена от Балканите.

Това става при различна ситуация. В Турция надделяват силите на младотурците, които са под силното влияние на масонските сили и изпълняват техните указания.

Дотогавашната султанска система, която столетия вярно служи на юдеизирането на скритите сили била изчерпана. Трябвало да бъде заменена с нова система. Това стана през 20-те години на ХХ век с реформите на Ататюрк.

(Продължение в следващия брой)

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ