Когато сутринта на 17 юни 1982 г. тялото на банкера Роберто Калви беше намерено да виси под моста Blackfriers започна серия от събития, чието начало всъщност беше четири десетилетия по-рано. Смъртта на банкера на Ватикана Калви беше достатъчно ясна за хората, познаващи масонските ритуали. С ръце, завързани отзад и джобове пълни с тухли Калви беше обесен. Мястото на убийството също беше символично. Мостът свързва масонската "четвъртита миля" в Лондон с останалата част от града.

Официалната версия на полицията беше самоубийство. Семейството на Калви поиска второ, независимо разследване. Междувременно Банко Амброзиано могъщата частна банка на Калви, колапсира след смъртта му и откри огромна "черна дупка" от липсващи 1,3 милиарда долара. Повечето липси по-късно бяха открити на сметки, притежавани от Ватиканската банка. Оформи се най-невероятната връзка - на масоните с мафията, на Ватикана с убийците, и на шпионажа с нацистките военнопрестъпници...

Втората световна война беше току-що приключила окончателно през 1947 г., когато западните стратези започнаха подготовката на Третата световна война. За тази цел тайните служби на САЩ и Англия издирваха укритите нацисти, за да им помогнат да избягат от Германия и да ги използват.

Помагаше и Ватикана със своите "пътеки за плъхове", които действаха със знанието на висшите американски и английски ръководители. По тези "пътеки" минаха 30 000 нацисти, които намериха убежище в САЩ, Англия, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.

Сред избягалите нацисти бяха Клаус Барби - гестаповецът, известен като "палача от Лион", Франц Щангъл - командир на концлагера в Треблинка, Густав Вагнер - командир на концлагера в Собибор, Алоис Брунер - важно лице в програмата за депортиране на евреите. Едно от най-важните бягства, беше на Адолф Айхман - основният архитект на Холокоста, и на д-р Йозеф Менгеле - "белият ангел" на концлагера в Аушвиц. Най-вероятно по тях се измъкна и заместника на фюрера Мартин Борман. По тях избяга и цялата елитна SS-Галицийска дивизия от 8000 души, прехвърлени в Англия със статут на "свободни заселници".

Всички тези нацисти трябваше до оформят ядрото на суперсекретния контингент на САЩ, който се ръководеше пряко от първия директор на ЦРУ Алън Дълес. Операцията, известна като "стой отзад", изгради в Европа широка тайна мрежа от партизани-антикомунисти, които трябваше да се бият зад линията на фронта в случай на съветско нападение.

Програмата по-късно мина под чадъра на Координиращия комитет на върховното главно командване на европейските обединени сили (SHAPE), което беше към военното крило на НАТО.

Американските стратези бяха разтревожени от растящото влияние на италианската комунистическа партия. През 1957 г. започна операцията "Гладио" (Gladio). Наименованието идваше от късия меч на римските легионери, използван преди 2000 г., който наподобяваше и емблемата на SHAPE, представляваща два допрени меча, като буквата "А".

"Гладио" в началото беше финансирана от ЦРУ. 622 души бяха вербувани и обучени от американски и английски специалисти в Сардиния. Общо бяха вербувани 15 000 души.

През 1972 г., когато опасността от съветска атака вече беше минимална, беше взето решение за "нанасяне на превантивна атака" на Италианската комунистическа партия, която спечели 27 на сто от гласовете в изборите и ги увеличи на 35 на сто през следващите четири години. Започна серия от бомбени атентати, поставили началото на "стратегията на напрежението" с цел да се измести италианската политическа сцена надясно. През април 1972 г. фашистка бомба уби трима карабинери. През ноември 1973 г. във въздуха избухна самолет Арго 16.

Ако "Гладио" беше въоръжената сила, то тайната масонска ложа Пропаганда Две (Propaganda Due Р-2) беше елитното сенчесто правителство, ръководещо "Гладио". Р-2 се ръководеше от Личо Джели, наричан "кукловода". През войната Джели беше член на "черните ризи" на Мусолини, по-късно беше офицер за свръзка в SS-дивизията Херман Гьоринг. През 1972 г. ложата Р-2 имаше над 1000 члена, представляващи Who is Who на италианската политическа, военна и икономическа върхушка. Сред тях бяха членове на кабинета, шефове на разузнаването, 160 висши офицери, 48 члена на парламента, шеф на генералния щаб, дипломати, банкери, издатели, бизнесмени.

През 1974 г. Джели се срещна тайно с Александър Хейг, предишния главнокомандващ на силите на НАТО, който тогава беше шеф на личния състав на Белия дом при президента Никсън. Тайната среща стана в американското посолство в Рим. Получил благословията на тогавашния съветник по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър Джели напусна срещата с обещанието за сериозна финансова помощ за "Гладио" и за неговите планове за вътрешен саботаж на италианския политически живот. Джели поиска допълнителни средства за Р-2 и "Гладио".

Той се свърза с члена на Р-2 Роберто Калви - директор на Банко Амброзиано, най-голямата частна банка в Италия. Калви започна нелегално да им прехвърля пари от своята банка, използвайки Ватиканската банка Instituto per de Religione (IOR), за тяхното изпиране. Джели контролираше Калви. През 1967 г. бившият шеф на италианската тайна служба влезе в Р-2 и донесе 150 000 досиета на всички висши представители на италианското общество. Сред тях беше и досието на Роберто Калви. Вероятно Калви беше шантажиран, за да продължи да прехвърля средства на Р-2 и накрая докара своята банка до банкрут.

Междувременно станаха събития, които шокираха не само Италия, но и целия свят. В началото на 1978 г. министър-председателят Алдо Моро беше отвлечен и убит от "червените бригади", които се водеха като "революционна просъветска група". Но убийството на Моро беше организирано и ръководено от Р-2. Двете "червени" и "черни" бригади бяха инфилтрирани от американското разузнаване.

Четири години по-рано, през 1974 г., Алдо Моро, тогава външен министър, посети САЩ. Давайки си сметка за влиянието на италианската комунистическа партия той искаше да предложи на нейните лидери места в кабинета на новата центристка управляваща групировка. Визитата му във Вашингтон не беше успешна. Кисинджър каза на Моро, че намеренията му са особено "опасни и погрешни". По-късно Моро имаше среща с представител на американското разузнаване, който го заплаши и му заповяда да изостави идеята за привличане на комунистите, защото "ще плати лично за това". Същият човек каза на моро, че "групи, работещи за официалните тайни служби ще бъдат включени в операцията, ако той не промени позицията си." Това беше намек за Р-2 и "Гладио". Моро прекъсна преждевременно визитата си в САЩ и се върна в Италия, страхувайки се за своя живот, както заяви по-късно жена му.

Няколко месеца след убийството на Алдо Моро за папа беше избран Албино Лучиани, приемайки името Йоан Павел I. Считан за почтен, спокоен и задълбочен човек той предизвика паника в някои среди на ватиканската Курия. Най-разтревожен беше кардиналът Паул Марчинкус, американецът, считан за човека на ЦРУ във Ватикана, който беше и шеф на Ватиканската банка. Той разбра, че неговите дни са преброени и че отстраняването му от банката ще предизвика лавина от разкрития за финансови и други престъпления. Самият Марчинкус беше участник в много финансови машинации. Освен Банко Амброзиано IOR използваше и мафиотските босове, за да инвестира своите богатства. Освен това Лучиани беше считан от десните италиански политици за "комунист", тъй като баща му беше социалист.

Всичко това беше достатъчно. 30 дни след избирането му папата беше намерен мъртъв.

Той беше наследен от полския кардинал Карол Войтила, който взе името Йоан Павел II. Марчинкус беше реабилитиран и стана най-довереното лице на Йоан Павел II. При неговото управление Марчинкус започна да захранва полската "Солидарност" с големи суми.

От разкритията през 1992 г. на избягалия от мафията Франческо Маноя се разбра, че Роберто Калви е бил обесен от Франческо Ди Карло, живеещия в Лондон хероинов мениджър на мафията. Заповедта за убийството на Калви е дошла от Пипо Кало, ковчежникът на мафията. Отчаян, че не може да покрие липсващата огромна сума на Банко Амброзиано Калви се беше съгласил да изпере огромни наркопари на мафията на Карлеоне. Срещу това мафията му беше обещала да спаси него и банката му.

Калви беше принуден да избяга в Лондон за да преговаря за нов заем с Опус дей (Opus Dei) супертайна и супербогата католическа секта. Калви се срещна с ковчежника на Опус Дей, който се съгласи да купи част от акциите на Банко Амброзиано. Ако сделката беше финализирана тя щеше да осигури на банката средства, с които Калви щеше да плати на мафията и да прекрати разследването срещу Банко Амброзиано, започнато от Централната банка на Италия.

Опус Дей (което в превод означава Божие дело) от десетилетия се опитва да проникне във Ватикана. Това се благоприятстваше от внезапната смърт на Йоан Павел I и избора на Йоан Павел II. В Опус Дей разбираха, че ако Калви умре Банко Амброзиано ще фалира. Това ще разтърси Ватикана и щеше да отвори пътя за постигане на контрол над Курията. Роберто Калви беше хвърлен на кучетата и обесен.

Опус Дей е религиозна фракция с подобни възгледи като масонската ложа Р-2. Стотици години всеки член на католическата църква, който беше едновременно и свободен масон беше автоматично екскомуникиран. Въпреки това много членове на Курията бяха тайни членове на Р-2. През 1983 г. беше приет нов Канон, според който членовете на Римската църква вече можеха да бъдат свободни масони.

Със смъртта на Роберто Калви Ватикана се опита да потули нещата и да поправи имиджа си чрез създаването на комисия, която да "разследва аферата". Единият от членовете на комисията беше д-р Херман Абс, стар немски банкер. През войната той беше шеф на Дойче Банк и един от основните финансисти на Хитлер. Беше и член на борда на IG Farben, масивния нацистки конгломерат. Арестуван за военни престъпления след Втората световна война Абс беше освободен с намесата на Bank of England...

... А междувременно в ЦРУ, мафията, Р-2 и още няколко разузнавания вече разработваха версията за прехвърляне на вината за атентата срещу Йоан Павел II на някой друг.

Изборът падна на България....

Паяжината на "Гладио" в Европа

Мрежата на "Гладио" се изграждаше не само в Италия. Тя обхвана цяла Западна Европа. Във Франция се нарича "Glaive", което отново идва от гладиаторския меч. В Австрия носи името "Schwert", също сабя.

В Турция се нарича "червена овча кожа", както и в Гърция. В Швеция организацията носи името "Sveaborg". В Швейцария се нарича просто Р-26. Мрежите в Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Германия, Норвегия, Люксембург, Дания нямат имена. В Англия тя е известна като "стой отзад".

Личо Джели и Propaganda Due

"Вратите на всички банкови сейфове се отварят надясно". Тези думи са на Личо Джели, майстор на Пропаганда две (Propaganda Due - Р2), италианската масонска ложа, с дясна ориентация.

Р2 е тайна ложа, което означава, че тя действа извън нормалния масонски контрол. Включва над 1000 челни италианци - от военните сили, органите за сигурност и разузнаването, парламентаристи, чиновници, съдии, прокурори, финансисти, медийни магнати и др.

Роден в Тоскания през 1919 г. Джели беше фашист, който участваше в батальоните на "черните ризи" в испанската гражданска война. През Втората световна война беше офицер за свръзка в SS-дивизията Херман Гьоринг. По-късно от него се интересуваха италианските, английските и съветските тайни служби. Неслучайно беше избран за ръководител на тайната роля на брокер на влиянието на ЦРУ и на спонсорираната от НАТО операция "Гладио". Джели разполагаше с досиетата на всички по-влиятелни италианци. Въоръжен с тази информация той можеше да шантажира италианския елит, който го нарече "Кукловода".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ