Преди 150 години класиците на "Научния социализъм" пишеха, че капитализмът е на смъртно ложе. Но на прага на ХХI век капитализмът съвсем не е умрял. Напротив. Обществено-икономическият строй, изграждан върху парламентарната демокрация и мултиплицирането на печалбите, остана напълно сам на бойното поле. Всички негови конкуренти изчезнаха - социализмът, фашизмът, комунизмът.

Но в историята никога не е имало победители завинаги.

Ето защо се появява и въпросът - колко трайна е тази победа. От изнамирането на парната машина през 1795 г. капитализмът се съпровождаше то различни строеве - просветения абсолютизъм, конституционната монархия, парламентарната демокрация, фашисткия тоталитаризъм, военните диктатури. През 1941 г. Англия и САЩ бяха останали сами и никой не беше сигурен дали и там до властта няма да стигнат комунистите. Но за всеобща изненада, вместо капитализма, именно реалният социализъм се разпадна. Капитализмът днес триумфира.

Но има ли солидна основа? Защото само през последните 30 години той загуби над 60 на сто от своя размах. През 60-те години световната икономика растеше с 6 на сто годишно. През 70-те вече само с 3.6 на сто; през 80-те - с 2.8 на сто, а сега - само с 1.8 на сто. Това вече е стагнация. Много специалисти твърдят, че на хоризонта се задава финансовия апокалипсис. През 2002 г. прирастът ще е нулев.

Във фундамента на капитализма се появиха пукнатини - резултат на дълбочинните размествания на тектоническите плочи в световната икономика. Тези плочи са краят на комунизма, - новите технологии, демографският взрив, и все по-мобилното световно население, глобализирането на икономиката.

Едновременно нарастват социалните проблеми. Иронично може да се каже, че съвременният капитализъм се развива... без работа. В Западна Европа статистически от 25 години няма нито едно ново работно място. Структурната безработица (10.8 на сто през 1996 г.) расте драстично. В САЩ безработицата е наполовина по-малка, но за сметка на по-ниските статистически заплати. Независимо от добрата конюнктура, на две трети от американците спадат реалните доходи, задълбочава се пропастта между горните и долните слоеве, отслабва средната класа.

Въпросът дали капитализмът ще надживее комунизма, дали не е негов сиамски брат, който също ще умре след смъртта на своя ненавиждан, но мобилизиращ го конкурент, съвсем не е абсурден. Все повече специалисти предупреждават пред неолибералната слепота и повтарянето на стратегията - рационализиране, приватизиране, отслабване на държавата. Само осем години след колапса на реалния социализъм падна и социалната държава на Запад. В Западна Европа, където държавата носеше 80 на сто от социалните услуги (в САЩ само 45 на сто), сега се опитва да се разтовари от тях. Лавината тръгна. От 1990 г. се говори за връщане към "чистия капитализъм", в който решаващ е принципът на Дарвин "оцелява по-силният".

Намаляването на заплатите удря най-силно младите хора. Младостта вече не е преимущество. Едновременно тенденцията удря в средните слоеве, които сега се декласират.

Обяснението на тези явления са прости. Та са резултат на глобализирането на икономиката, непрестанното движение на електронните пари на финансовите пазари и конкуренцията на новите инвестиционни места в предишния "втори" и "трети" свят. Немският работник е 50 на сто по-скъп от американския, но азиатският е с 90 на сто по-евтин. Защо да се харчат 75 000 долара годишно за американски софтуерист, щом като може да се наеме руски програмист в Академгородок и да му се плащат няколкостотин долара месечно...

Падането на комунизма в СССР и реформата в Китай разтърсиха световната икономика. В глобалната игра влезе една трета от световното население с дъмпингови цени на труда и суровините. Вече са достъпни най-големите залежи в света на нефт, алуминий и титан. През 1995 г. износът на памук от бившия СССР нарасна десет пъти, което причини драматично спадане на цената му в Австралия. След като селското стопанство на Украйна укрепне ще бъдат разорени както американските фермери, така и френските селяни. Атакува и китайският гигант, който има повече козове от Русия. Мао, поради стратегически съображения, надроби икономиката. Докато в СССР в огромните предприятия работеха 93 на сто от работниците, в Китай те бяха само 18 на сто. Днес малките предприятия са добро допълнение към наднационалните концерни. Китай има летящ старт.

Изчезват класическите предимства в икономическата конкуренция. През XIX век суровинните държави бяха богати, а страните без суровини - бедни. На прага на XXI век доминират микроелектрониката, биотехнологията, новите субстанции, телекомуникациите, авиопромишлеността, машиностроенето, компютрите. Тези отрасли не изискват суровини, а знание. Знанието и технологиите днес са трайният източник за превъзходство в конкуренцията, а не суровините и капиталът. Последният на глобалния финансов пазар е лесен за получаване, както никога в миналото.

Глобализирането върви ръка за ръка с размиването на икономическото, политическото и военното лидерство в света. След излизането на СССР от историята изглеждаше, че САЩ ще поемат ролята на абсолютен лидер. Но за тази роля те нямат одобрението на американското общество, което добре разбира опасностите по пътя към абсолютното превъзходство. Основната е, че делът на американската в световната икономика систематично намалява. През 1960 г. САЩ произвеждаха около 50 на сто, днес - само 23 на сто.

Освен това се стремим към евроатлантическия свят, в момента на неговия залез и на атаката на Евразия срещу атлантизма. Говорят - надеждата е в глобализирането. И това не е истина. Политиците - отляво и отдясно, вече осъзнаха, че глобалният пазар не е никакво лекарство. Напротив, той унищожава слабите и укрепва само богатите.

Зад красивата фасада прозира ужасяващата истина. Глобализирането блокира демокрацията, тъй като икономическите компетенции се измъкват от народните парламенти, правителствата нямат никакви средства за антициклична намеса, глобализирането е яздене на тигър, който тича бесен напред и разкъсва онези, които не могат да се удържат на гърба му.

Глобалната икономика не се управлява от никого. Глобалният интервенционизъм би бил възможен, само ако имаше някакво световно правителство, избрано от всички. Но това е невъзможно.

Щом като няма световно правителство, щом като нито една държава не може да ръководи света, дали човечеството няма да навлезе в нова огромна стопанска криза? Как да се удържи световната система без център? Нямаме общ враг, не ни свързва един език или религия, нямаме обща идеология (както преди векове египтяните, римляните, ацтеките, инките). Как да се съчетае глобализирането с демокрацията?

Капитализмът, в името на собствената печалба, унищожава равенството и демокрацията. Обществените интереси противоречат напълно на пазарните, а представителната демокрация - на пряката демокрация.

Демокрацията, която се изгражда от егоизма на малцинството не може да е задълго. Тя ще бъде само къс епизод.

Консервативните партии твърдят, че трябва да се върнем към традиционните ценности, което води до красиви легенди за миналото. Левите партии са в още по-трудна ситуация. От тях се очаква поглед към бъдещето, прогреса и обществената справедливост. Но след разпадането на социалистическата утопия, те са в тотален тупик.

Ето защо сред управляващите доминира политиката на късия хоризонт, бягството от големите програми, приспособяване към фиктивния свят на телевизията.

Никой не вярва във футурулогията, която през последните 50 години не позна нищо. Още по-малко - на политолозите. Изветря и лозунгът за отговорността към следващите поколения. Хората живеят от "ръка в уста", а политиците гледат да оцелеят поне в следващите избори.

Бъдещето е тъжно. И опасно. Капитализмът е заплашен не само от криза, но и от същия дяволски кръг, в който преди векове влезе Римската империя - безразличие, дезорганизиране, дегенериране. Капитализмът ще влезе в състояние на вътрешен хаос, който едва ли някой ще овладее.

След социализма на дневен ред е капитализмът. Какво ще последва след това само Бог знае. Ако и той вече не ни е зарязал.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ