Как се перат пари

Преподобният Сун Муун, южнокореецът, който инвестира огромни пари в своята "църква", медиите и политиката в Северна и Южна Америка е създал голям център за пране на пари в тайния банков рай на Уругвай.

За тази цел той използва своите привърженици, които транспортират пари в брой до Уругвай и ги внасят там в десетки милиони долари. Законите за банковата тайна в Уругвай и политическото прикритие на Муун досега му създават солидна завеса. Но напоследък вниманието към него започна да расте.

През 1996 г. Съюзът на уругвайските банкери вдигна тревога за схемата, според която 4200 южнокорейски привърженички на сектата са внесли в контролираната от Муун Banco de'Credito в Монтевидео всяка по 25 000 долара.

Парите са влизали по сметката на анонимна асоциация, наричана Cami II, която е контролирана от Обединителната църква на Муун. По този начин Cami II е получила 80 милиона долара.

Вероятно парите идват от нелегални източници и жените са използвани като "мулета", за да ги пренасят до Уругвай. Правителството му обаче не започна разследване поради страха да не гръмне уругвайската банкова система.

Съобщения за подобна дейност идваха и от други градове на Уругвай. Растяха предположенията, че Муун е модерен пират, перящ в Уругвай огромни пари, като сектата му, която е считана за религиозна банда, е прикритие за това. Муун използва лошата икономическа ситуация на Уругвай като твърди, че е инвестирал тук над 200 милиона долара и ще инвестира още в бъдеще.

Разположена между Бразилия и Аржентина тази страна иска да бъде южноамериканска Швейцария, гарантираща пълна тайна на банковите влогове. С банките и своите свободни търговски зони Уругвай иска да стане и финансова столица на Mercosur - южноамериканския договор за свободна търговия.

Муун стъпи тук още по времето на диктатурата на генералите, дошли на власт през 1973 г. През 70-те години тази южнокорейска фигура поддържаше връзки и с военните диктатури в Аржентина, Парагвай и Чили и ги снабдяваше с пари за оръжейни покупки. Тогава той използваше свои привърженици за транспортиране на пари и в САЩ.

През 1980 г. Муун навлезе и в Боливия. Тук военните, подкрепяни от наркобароните, извършиха кървав преврат и превърнаха страната в първата модерна нарко-зона. Пучът беше наречен Кокаиновия преврат. Веднага след него Муун изпрати своя помощник Бо Хи Пак при генералите в Ла Паз, а политическото крило на Муун - CAUSA, започна съвместни военно-политически операции с боливийската хунта. През първите две години след преврата тя защитаваше производството на кокаин в Боливия и неговото транспортиране до преработващите центрове в Колумбия. Появяващият се тогава картел Меделин получи сигурен източник за доставки и въведе модерна корпоративна организация в производството и износа на наркотик в САЩ.

Но хунтата в Боливия падна през 1982 г. Някои от хунтаджиите бяха осъдени за наркотрафик в САЩ, а съучастникът им Клаус Барби беше екстрадиран във Франция за военнопрестъпления по време на войната, когато е работил в Гестапо.

В началото на 80-те години Муун започна да издава Washington Times, десен ежедневник, който му носеше годишно най-малко 100 милиона долара загуби. Но вестникът му осигури достъп до висшите кръгове на администрацията Рейгън - Буш. Рейгън твърдеше, че Washington Times е неговият любим вестник.

През 1983 г. Муун пак разшири дейността си в Боливия като купи Banco de Credito, една от водещите банки в Монтевидео. Цената й беше 52 милиона долара. През 1985 г. в Уругвай се върна гражданското общество. Но Муун оцеля. По-късно Opus Dei, дясната международна католическа организация, също започна атака срещу култовата църква на Муун, която счита Христос за провален месия.

Муун обаче, благодарение на своите дълбоки корени в Уругвай, устоя и на тази атака, а банката му продължи да пере пари. Накрая, през 1993 г., президентът на Централната банка на Уругвай Рамон Диас внесе обвинения срещу банката в парламента. Той обвини Banco de Credito в нарушение на финансовите закони, действие при постоянна загуба, практикуване на странни кредитни операции и липса на ликвидност. Диас поиска банката да внесе 30 милиона към капитала си за 48 часа иначе ще бъде затворена. Паникьосаните клиенти изтеглиха 10 милиона долара в брой. Целта на Диас да накара Муун да продаде банката беше почти постигната. Но Муун доказа, че разполага с огромни резерви и един час преди изтичането на срока внесе 30 милиона.

Оттогава неговото влияние в Уругвай расте, въпреки че банката му пак работи на постоянна загуба, и има 120 милиона долара дефицит.

Въпреки това Муун продължава да купува в Уругвай хотели, вестници, луксозни имоти, складове, корабостроителни докове, химически и целулозни предприятия. Благодарение на тях сега Муун няма да има никакви проблеми да движи своите пари по целия свят. След това Муун обяви амбициозна програма за световна транспортна система. За своите привърженици той иска да изгради мрежа от малки летища в Южна Америка и други части на света "за туризъм". През 1996 г. заяви, че има намерение да купи подводници, за да избягва крайбрежните патрули. Първият сигнал за това беше съобщението от февруари 1994 г., че свързаната с Муун японска компания Toen Shoji е купила 40 руски подводници. През 1996 г. Муун заяви, че на дневен ред - след Уругвай - са "по-големите риби" Аржентина, Бразилия и Парагвай.

Муун продължи и своите нелегални операции в САЩ. Според съдебните протоколи от развода на единия от синовете му, привържениците на Муун са внесли в САЩ 1 милион долара в брой и са ги предали лично на сина му. Вероятно тези пари са били пуснати по каналите на империята на Муун в САЩ, за да бъдат изпрани преди да бъдат легализирани в различни църковни инициативи.

Под формата на различни дарения парите на Муун достигнаха и до бившия президент на САЩ Джордж Буш и до религиозния десен лидер Джери Фалуел.

Парадоксално банковите проблеми на Муун в Уругвай му дадоха допълнителни козове. Уругвайското правителство се страхува, че голям банков фалит може да наруши финансовата репутация на страната. По този начин Муун продължава да помпа кеш в своята Banco de Credito и да я използва за основна пералня.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ