Истинският сблъсък около Клинтън и неговият харем се разиграва в друга плоскост. Ето защо не е изключено на Клинтън да започне да му се разминава. Защо ли? Защото най-голямата световна банка - Федералният резерв на САЩ, е предупредила Конгреса да внимава с атаката срещу президента. Всичко друго може да бъде пренебрегнато, но заповед от истинския финансов диктатор на САЩ едва ли.

Федералният резерв на САЩ, който, въпреки наименованието, е частна институция - притежание на клановете Рокфелер и Ротшилд, се е маскирал като американска централна банка. И изведнъж от Федералния резерв постъпва инструкция към Конгреса да внимава с Клинтън. Инструкцията май е била чута.

Но за какво става дума? И защо именно Федералният резерв, чийто председател Алън Грийнспан, ако можеше, щеше да удави Клинтън в капка вода?

Да се върнем малко назад.

На 5 октомври 1998 г. "Ню Йорк таймс" съобщи за битка между финансовия министър на САЩ Робърт Рубин и председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан. За специалистите не е важен Клинтън, важни са Рубин и Грийнспан.

Битката между тях започна около предложената банкова "реформа", чийто противник е Рубин и която е подкрепяна от Грийнспан. Законът, който ще "елиминира бариерите, разделящи банките, застрахователните дружества и брокерите и ще им позволи да се обединят в нови финансови конгломерати" се прокарва именно от Грийнспан. Бил Клинтън заплаши, че ще постави вето.

Да се върнем още по-назад.

На 6 април 1998 г. стана най-голямото финансово обединяване в историята на света между Citicorp и Travellers Group. Те се обединиха, за да създадат Citigroup. На 27 април 1998 г. в американските вестници, се появиха първите сигнали, че обединяването "е нелегално". Но въпреки това двете страни са убедени, че ще могат да променят закона.

Клинтън и Рубин са се противопоставили на гигантизирането на банките, докато Алан Грийнспан иска да прокара новия закон.

Битката продължава зад кулисите.

Но закономерно се появява въпросът - щом като Алан Грийнспън е във враждебни отношения с Клинтън, защо дава нареждания на Конгреса да не го атакува.

Причината е ясна. Федералният резерв не иска смяна на фигурите в Белия дом във време на започнал колапс на глобалната финансова система. Ясната заповед от Федералния резерв идва в момент, когато американските банки са на ръба на колапса или вече са колапсирали, когато взаимните потоци с други банки са блокирани, включително с клоновете им в Швейцария.

Загубите досега от финансовата криза на основните американски банки надминават 200 милиарда долара.

Големи загуби имат притежаваните от Рокфелер Chase Manhattan Bank и First National Bank of Chicago, както и притежаваните от Ротшилд Bank of America, която погълна притежаваните от Ватикана и от британското кралско семейство Continental Bank of Chicago.

Евентуалната подкрепа на Грийнспан за Клинтън /въпреки битката Грийнспан - Клинтън Рубин за споменатото законодателство/ има още един вероятен аспект. Федералният резерв трябва да има "резерв", да пожертва някого като основен виновник ако настъпи пълен финансов световен срив. Това пак ще бъде Клинтън. По този начин Грийнспан не иска Конгресът да се занимава с харема му, а иска да го има като изкупителна жертва за по-голямо "престъпление".

Има и още нещо.

Става дума за арестувания преди време в САЩ за шпионаж в полза на Израел американски евреин Джонатан Полард.

Полард беше арестуван за предаване на суперсекретна американска правителствена информация на Израел. Един от висшите играчи в този случай беше покойният съветник на Клинтън Винс Фостър, който вероятно беше ликвидиран през юли 1993 г. /официалната версия беше самоубийство/.

Преди срещата за подписването на Израелско-палестинския мирен договор с участието на Клинтън в световните канали беше "изпусната" информацията за евентуалното освобождаване на Полард?

Това никога не става случайно. Играта отново бе загрубяла и Джонатан Полард е само пионка в нея.

Ако Полард е бил свързан с Винс Фостър, тогава той и неговите началници от израелския Моссад знаят истината за убийството на Фостър. Дали тогава "изпуснатата" информация не бе инструкция за президента на САЩ? Ако е така, тогава какво всъщност искаше да каже на Бил Клинтън израелският премиер Нетаняху?

Според специалистите историята на САЩ влиза в своя най-опасен период. Той е по-опасен от Кубинската криза, Пърл Харбър и Гражданската война взети заедно.

Който и да контролира тайните на Полард, той си мисли, че контролира и Бил Клинтън. Кои са тези хора и какво искат те от президента на САЩ?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ