В последния момент подписването на мирния договор за Близкия Изток щеше да бъде осуетено. Търканията обаче не бяха между Арафат и Нетаняху, а между Клинтън и Нетаняху. А зад тях беше най-големият възел на съвременния шпионаж.

Част от него е арестуваният в САЩ през 80-те години и осъден на доживотен затвор за шпионаж в полза на Израел американски евреин Бенджамин Полард.

Нетаняху настояваше пред Клинтън той да бъде незабавно освободен. Клинтън отхвърли категорично това искане, но след това се съгласи да "преразгледа" случая, който е съставна част от ставащото в Белия дом през 1985-1998 г.

Да се върнем към началото на 80-те години, когато американски граждани бяха взети заложници в Иран. Ако президентът Джими Картър ги беше освободил, той щеше да спечели изборите. Но Джордж Буш и други хора на Роналд Рейгън зад кулисите се договориха с Иран да забави освобождаването. Те се страхуваха от October Surprise /Октомврийска изненада/ през 1980 г., т.е. че освобождаването ще помогне на Картър.

Според договорката с Иран Техеран освободи заложниците чак след изборите. Срещу това Иран получи пари и оръжейни доставки. Посредникът в тази сделка беше ... Израел. Ето защо и Израел трябваше да получи нещо.

Рейгън спечели изборите. Буш стана вицепрезидент, а Каспър Уайнбъргър /евреин по рождение, но след това сменил религията/ - секретар на отбраната. По същото време Винс Фостър работеше в MSA /Националната агенция за сигурност/. По същото време в Централата на морското разузнаване на САЩ като анализатор работеше споменатият американски евреин Джонатан Полард. Именно той беше избран за връзка с Моссад на Израел.

По нареждане на Уайнбъргър, Фостър започна да снабдява Полард с тонове суперсекретни ядрени документи, с които Израел се превърна в ядрена сила, насочена не срещу Ирак, а срещу основния враг на САЩ по онова време - СССР.

Израел плащаше на Фостър. Той получи на сметка в Швейцария над 10 милиона долара, които по-късно /преди неговата смърт през 1993 г./ изчезнаха по загадъчен начин. Предполага се, че са били отвлечени от "Петата колона" и компютърни хакери от ЦРУ.

Фостър работеше за Моссад не само чрез Полард, но и чрез Робърт Максуел, който беше висш израелски шпионин и успя да проникне в Москва и в други комунистически столици. Достатъчно е да се припомни посрещането му в София от обкръжението на Живков - начело с Дойнов и Луканов, и подарената му фанелка с надпис "Цар на България". По-голям позор за българското разузнаване едва ли може да има.

Тъй като дейността на Полард попадаше под ударите на Закона срещу шпионажа в САЩ и тъй като самият Уайнбъргър беше в опасност, както обикновено става в такива случаи Полард беше пратен в затвора с доживотна присъда, за да не говори.

Остана обаче Фостър, който до 1993 г. беше може би най-близкият сътрудник на Клинтън. Вероятно е продължил /този път с помощта на Хилари Клинтън/ да доставя на Моссад най-големите американски тайни, включително проследяващите и насочващите детайли и сателитните координиращи кодове и данни на САЩ. /Ако това е истина, Хилари също може да бъде обвинена в държавна измяна./

Фостър умря през 1993 г. Официалната версия е самоубийство. Неофициалната - че е бил убит.

Междувременно и до ден днешен зад кулисите продължава невероятната битка между различни фракции в ЦРУ и Моссад, която крие още огромни въпроси.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ