Искаше ми се да го ударя на хвалба заради 6-та годишнина на "Строго секретно". Когато човек се хвали сам се хвали най-добре.

Но как да се хвалиш когато наоколо е такава съсипия. Ако има нещо все пак радостно в този апокалиптичен пейзаж това е краят на Новия световен ред, който трябваше да бъде моста към XXI век и Обетованата земя. За някои.

След колапса на СССР битката за свобода била спечелена, циментирало се философското единство, че цялата цивилизация е прегърнала либералната демокрация и пазарната икономика. Поне така си мислеше международният елит от Трилатералната комисия, Билдербергската конференция и американският Съвет за международни отношения.

Така беше до неотдавна. Докато не започна пързалянето надолу.

За по-малко от година в различни държави - от Русия до Тайланд и Южна Корея, средните класи бяха финансово унищожени чрез банковите кризи, девалвацията и рецесията. Кризата изхвърли от премиерството Хашимото в Япония, и Сухарто - в Индонезия. Елцин едвам се държи, но не заради алкохолизма. Местната олигархия замени Черномирдин с Кириенко, а след това Кириенко - с Примаков.

Американският Dow Jones се срути със 17 на сто за няколко седмици не само заради баража от сълзи на Клинтън. Ядрена Индия се зъби на ядрен Пакистан. Иранските войски са струпани по границите на Афганистан, Турция заплашва цялата сигурност в Близкия Изток, в Сърбия и Косово, в Израел и Палестина, в Заир и ... И така нататък. Новият световен ред не издържа. Илюзията свършва. Или както казват говорещите френски американци It's deja vu all over again.

Разбира се това не означава, че Новия световен ред вече го няма. Неговата самозащита беше задействана. Но апокалипсисът от време на време е добър за всички ни, само че в антракта ще се чувстваме твърде лошо. Но и това е поносимо ако се има предвид, че алтернативата е общосветовна полицейска система и глобална бюрокрация, изстискваща като преса личните свободи и инициатива.

Това е добрата новина за онези, които предпочитат свободата на духа и на интелекта, и лошата - за Новия световен ред.

Постсъветската представа за Новия световен ред се градеше върху пазарната икономика. Но винаги има разлика между онова, на което хората се молят и онова, в което вярват, между проповедите на месиите и интерпретацията на публиката. Лансираните твърде бързо стратегии имат едно основно качество - самоунищожават се още по-бързо. Новият световен ред заприлича на фабриката за илюзии от Холивуд. Тя се базира само в малка степен в реалностите и много повече - във фантазиите и митовете.

Да дадем някои примери.

Китай не възприема Новия световен ред, но иска пазарна икономика. Ето защо в съседен Хонк Конг имаше търсене на "червени чипове". Това са акции на китайски компании на борсата в Хонк Конг. Купуването на дялове в тях през май 1997 г. беше много добра инвестиция и застраховка. Китайските компании привлякоха капитал от около 200 милиарда долара на Хонг Конг, т. е. два пъти повече от цялото му парично снабдяване. Всеки искаше да участва в капиталистическия Нов световен ред и да си купи парче от най-големия пазар в света - китайският. Всичко вървеше по капиталистически. Само за един ден акциите скочиха четири пъти. Но акции, които скачат толкова много падат още повече. Това стана в черния четвъртък - 23 октомври 1997 г., когато борсата в Хонг Конг падна с 1200 пункта. Само за един ден. Червените чипове поевтиняха с 50 на сто. Един долар струваше 50 цента. За по-малко от година икономическата криза генерира огромно напрежение в цяла Югоизточна Азия. Борсите паднаха със 70-90 на сто, а брутният национален продукт - с 50 на сто.

Япония е икономическият ключ към региона. Новият световен ред считаше за вечно онова, което се оказа временно. През 1989 г. Nikkei достигна 39 000. Токийската борса беше оценявана на ... 3,6 трилиона долара, което беше с 30 на сто над стойността на всички американски компании. От този връх обаче Nikkei падна с 62 на сто до средата на 1992 г. Всеки инвестиран долар стана 38 цента.

Оттогава, вече 8 години, в Япония има постоянна "реформа" и постоянно западно съветване, предимно от Международния валутен фонд. Последното убийство беше спадането на дисконта на Bank of Japan от 0,5 на сто на 0,25 на сто. Какво ще е следващото? Нулата?

Дойде ред и на Русия. Тя беше проблемното дете за Новия световен ред, което е твърде голямо и твърде ядрено, за да бъде оставено да умре. Архитектите на Новия световен ред обаче не са имали време да прочетат Достоевски. А той преди повече от сто години описа новия "рационален икономически световен ред". "Тогава тази политическа икономия - пишеше той - ще е изчислена с математическа точност, всички проблеми ще изчезнат в едно мигновение, ще бъдат намерени всички отговори. Тогава ще бъде построен и кристалният дворец. Дрън, дрън, дрън и прочее глупости. Добре, защо не разкарате тези умници с един ритник, защо не пратите тези логаритми по дяволите, за да можем да живеем нашия собствен живот според нашата воля... Според нашата свободна душа, нашия свободен каприз, нашия стремеж, възпален понякога до лудост. Това е нашето най-голямо богатство, което винаги праща всички системи и теории по най-големите дяволи."

Русия започна своята "реформа", предавайки държавните си богатства на бандитската руска олигархия. Пазарната икономика означаваше обогатяването на няколко престъпници. Международните кредити стигнаха до сметките на олигархията извън Русия.

Къде са логаритмите на Новия световен ред за тази огромна изстрадала страна?

Да погледнем съвсем набързо и САЩ. На 17 юли 1998 г. Dow Jones затвори на 9338. Спадането му от 1009 е аналогия с катастрофите от 1929 г. или от 1973 г. Разбира се то е все още далеч от 90-процентния спад. Но той и в Южна Корея и в Русия се считаше за невъзможен...

Наистина изискванията на Новия световен ред са твърде "високи" за обикновените хора. Или прескачаш морето, или се давиш в него. Хващам се обаче на бас, че 99 на сто от нас никога не са си и помислили, че именно президентът на САЩ Клинтън и шефът на Федералния резерв - Грийнспан, ще са тези личности, които ще ни изведат от Египет и през моста на XXI век ще ни вкарат в Обетованата земя.

Такава глупост даже и аз не мога да измисля. Ето защо не се плашете.

Shalom, Salaаm,

Peace be, Roаds end.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ