В края на миналата година на стената на пленарната зала на московската Дума беше уредена изложба на художника Игор Бистров.

За разлика обаче от други изложби неговите герои не искаха да погледнат картините въобще.

Професионалната демократична революционерка Валерия Новодворска, която заради еврейския си произход беше наречена от генерала-антисемит Макашов "хлебарка", и която в съкровените си мечти иска да размаже с полк танкове тумбаците на комунистите, които за разлика от предшествениците си не са интернационалисти, а върли националисти, с отвращение погледна платното озаглавено "Салтичиха - Новодворска с иконома Боровай закусва печени гърди на крепостни девици". Боровой е скандален депутат в Дума-та и голям приятел на Новодворска. Салтичиха, някога земевладелка, закусвала споменатото ястие с любовника си иконом. Когато разбрала, че й изневерява сложила под леглото му бъчва с барут и го взривила по време на изневяра.

Егор Гайдар бързо мина край картината "Гайдар изнася от секс-шопа надута курва". В първоначалната си версия тя имаше име - Ела Памфилова, министър на социалните грижи, в някогашното правителство на самия Гайдар. Организаторите на изложбата обаче помолиха художника да махне името на Памфилова, тъй като тя е сменила партията и е напуснала ръководения от Гайдар Демократичен избор на Русия.

Най-голямо признание спечели картината "Березовски поръчва на Коржаков да утрепе Гусински", основаваща се на разказа на самия Коржаков как милионерът Березовски му е поръчал да ликвидира конкурента в бизнеса.

Биографията на художника Бистров, пристигнал в Москва по покана на своя спонсор Владимир Жириновски, е също интересна.

Живее в Псков. Две години е учил в Ленинградския институт за филмови оператори, откъдето го изхвърлят за лош успех, пиянство и хулиганство. Набил няколко чернокожи студенти. Набутали го в стройбата, т. е. в строителните войски. Там, както е известно, в бившия СССР служеха предимно хора с присъди. Даже на клетвата не му дали оръжие. Отново се натъкнал на "черни", този път грузинци. Изпратил шестима в болницата. И получил шест години.

След лагера се върнал в Псков. Заплатата му като техник била мизерна. От халтурата изкарвал за водка и жени. Започнал да учи картография. Научил се да рисува портрети и профили. Така започнал кариерата.

"През 1990 г. рисувах пред ресторанта на Тройцкия събор в Псков. Един поп ми подаде маслени бои. Поиска срещу тях бутилка водка. Учих се да рисувам по метода на "опита и грешките". Рисувах пейзажи. След седмица продадох първия си ландшафт."

Харесал си Жириновски и му подарил картината "Последният щурм на юг", илюстрираща книгата му за пренасянето на руските граници над Индийския океан.

Системата на художника Бистров е следната - изложба в Дума-та, след това гуляй в столицата: хотели, проститутки, алкохол. И връщане в къщи.

Твърди, че е разбрал системата. Хората, за да не се бунтуват, са принуждавани да възприемат все по-лошите условия. Ако през 1985 г. Горбачов беше изведнъж въвел това, което е сега щеше да има метеж. Но властта действаше хитричко. В началото не плащаше на хората една седмица. Изчакаха и видяха, че не става нищо. Тогава не платиха по месец. Народът свикна и в края на краищата престанаха да му плащат въобще.

Чете Нострадамус. Знае, че през юли ще се случи нещо. На спирката непозната старица му казала: "Сине, след една година Голямата река, минаваща през Псков ще се покрие цялата с кръв".

В герба на Псков е нарисуван леопард, а над него, от облаците се показва божията ръка. Проверил. В нито един европейски герб няма такава ръка. Това вероятно е някакъв знак. Шефът на псковския манастир бивш офицер от спецназа, говори на хората: "Събирайте оръжие. Скоро ще дойде голямата кръв".

Последният път Бистров донесе в Дума-та четири картини. На една от тях е нарисувал показващата се от земята глава на Елцин, а пред нея редици православни гробове и последните следи от дегенериралия живот на обречените на измиране руснаци. Това дело носеше заглавието "Краят на реформите".

"До Псков има селище, в което миналата година се родиха 25 души и умряха 135. В хладилните заводи, в които някога работих - привършва Игор Бистров - днес е оцелял само един цех. В него правят ковчези. Печелят добре."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ