"Какво искахме и какво стана? Какви ни управляват сега?"

Това са най-често повтаряните от българите въпроси. 10 години след разигралата се пародия наречена кръгла маса. България се намира в такова тресавище, от което може да се изтегли само ако е Мюнхаузен.

Тя беше насочена към глуха линия - от национална, икономическа и социална гледна точка. От сценария на измамата спечели тясна групичка, оформила се в две клики - "лява" и "дясна", без да си дават сметка, че бяха използвани и изплюти в игра, която няма нищо общо с интересите на България.

По-просто казано на сцената изплува политическият боклук - интелектуални примитиви, партиен дребосък, разбойници, дребни мошеници, игноранти, съсредоточени върху използването на властта за лични нужди. Такива, които не могат да измислят барута, но могат да го подпалят.

В България, за разлика от другите бивши социалистически страни, положението е много по-лошо. Заради преднамерено прекъснатата приемствена връзка в политиката, икономиката и държавността, отгоре изплува тинята, искаща да узакони политическата структура, за да може да я използва за себе си и да я консервира.

Защо Петър Стоянов започва да трепери, когато чуе за необходимостта от публикуването на стенограмата за сдаването на властта на БСП преди 2 години, по време на подпалването на парламента. Защото ще проличи целият им цинизъм - "отляво" и "отдясно", и на самия президент.

След внимателен анализ двама специалисти в областта на психологията изчислиха, че 72 на сто от хората в парламента и актуалното правителство са параноици, а маниакално-депресивни синдроми се забелязват при 81 на сто от тях.

И какво очаквате от тези хора?

Заради пролуките им по история ще им напомним картата на Европа от края на XIX век. Нещо да ви подсказва какво се готви на България? И защо по време на посещението на външния министър /с извинение/ Михайлова в Москва Примаков и Елцин декларираха, че Русия гарантира териториалната цялост на България. И защо НАТО не иска въобще да ни кани? Ако не сте разбрали, погледнете долната карта, на която има само Княжество България, а останалото е в Турция. Нека я погледнат и в някои съседни държави...

Социологът

Трагедията на тази държава е, че нямаме не само политици от по-голям, но даже и от среден калибър. Бързо изгарят. Стоянов не можа да разбере, че неговата задача е да обединява. Вече е свършил.

Костов прибягва към вътрешнопартиен терор, а навън - към нескопосана демагогия. Но хората не му вярват, тъй като виждат какво става около тях и започват да питат за адекватността му и на екипа около него. Това ги вкарва постоянно в капана на симпатиите и антипатиите на обществото, което за всеки политик е предизвестие за "смърт".

Правителството вече балансира на ръба. Очакват ни нови кризи. Ставащото от 10 години няма никаква почва в българската действителност, история и реални перспективи. Това е изнасилване на тази държава. Дали ще издържи? Минусите отдавна са повече от плюсовете.

Лингвистът

В изразните форми на всички политици се забелязва антипрофесионализъм. Като че ли преднамерен. Според тях професионализмът в България се асоциира с опит за манипулиране, с езика на пропагандата на комунистическата партия. Поради това се появяват поредни "вождове", които ни говорят "като хора", т. е. неграматично.

Липсата на езикова култура, според тях, трябва да доказва политика. Отхвърлят логиката на израза за сметка на емоцията. Но такива изрази стигат само до онези обществени групи, които нямат нужда от адекватно описание на реалността. Тези политици се опитват да разширят групата на своите слушатели чрез определени жестове и елементи на политическата игра, но създават само чувството за палячовщина.

Психологът

Така наречените български политици са в своето мнозинство ирационални и неподготвени, страдащи от физически и психически недъзи.

Вземете например Иван Костов. Той не може да дефинира личността си и като че ли страда от така наречения от психолозите синдром на извънбрачното дете. Дали е наистина извънбрачно дете, това няма от човешка гледна точка почти никакво значение. Опасното е, че докато например при Клинтън такива проблеми се обсъждат широко от вестниците за да се разбере по-добре психологическият му портрет и евентуални реакции, при Костов това е някакво табу.

Това е опасният момент когато обществото не може да стигне до причините, дефиниращи един или друг политик. При Костов например вероятно е развит комплексът на отхвърления, несигурността, омразата към околните, подозрителността. Обикновено такива хора се правят на такива каквито никога няма да бъдат - искат да бъдат силни и да мразят слабите. Съчетаването на споменатите и други фактори кара такива личности да се чувстват зле в тясното палто на демократичните институции.

Петър Стоянов пък няма необходимата подготовка за изпълняваната от него функция. Той си дава сметка, че е попаднал в нещо, което не разбира и натрупва така наречения комплекс на драматурга - преднамерено или несъзнателно иска да вкара заобикалящата го действителност и нейните реалности в сценарий, който сам си е съчинил, но който е далеч от истината. Иска да прави впечатление, че е човек роден за своето място. Но тъй като е обратното в него се задълбочава чувството за непълноценност. Прибързаните му реакции, склонността да опростява нещата според неговите мисловни схеми задълбочава опасната роля на случаен човек, на случайно място, по време на най-дълбока криза. Заради дефицита на качества, което все повече осъзнава, след надминаването на определена доза стрес той губи контрол над емоциите си и има склонност към параноя. Все по-често ще виждаме неадекватни реакции. Последната беше срещата му като "глава на република" с "царя на държавата". В друга страна би трябвало сам да си подаде оставката, тъй като е нарушил грубо основния документ, който има задължение да съблюдава - конституцията.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ