Само преди два месеца предвиждахме какво ще се случи в Косово и в Сърбия като резултат от изострящия се геополитически сблъсък между атлантинзма и Евразия.

САЩ си мислят, че могат безнаказано да се разхождат от Багдад до Белград.

Но геополитическата битка навлезе категорично в нов етап.

През последните месеци президентът Елцин, премиерът Примаков и външният министър Иванов декларираха многократно стремежа на Русия да си възвърне глобалната роля въпреки икономическата криза.

Както прогнозирахме в "Строго секретно" първа крачка ще бъде опитът на Москва да въведе ред в собствената си къща, а след това да възстанови влиянието си в границите на бившия СССР.

Евгений Примаков укрепва контрола над стратегическите отрасли и медиите. Като шеф на разузнаването на Русия през 1991-1996 г. сега той назначава бивши офицери от КГБ на ключови постове в цялата страна. Някогашни висши разузнавачи оглавиха правителствената администрация, президентския "личен състав", Департамента за специални програми, ИТАР-ТАСС, държавния телевизионен канал...

Примаков назначи колега от КГБ за шеф на държавната оръжейна фирма "Россвооружение" и започна преструктурирането на нефтената и газовата промишленост.

Предвиждахме тези промени.

За Косово и Сърбия вече стана дума.

В предишни стратегически прогнози, посочихме, че и съдбата на Украйна ще е един от най-критичните въпроси на 1999 г. Предполагаме, че Украйна постепенно ще се върне към федерацията с Русия и Белорус. Това няма да стане през 1999 г., но процесът вече е започнал. Крачка в тази насока бе Договора за дружба и сътрудничество между Русия и Украйна. Ако тенденцията се запази геополитиката на Евразия ще бъде преобразена. Руската сила ще се върне на границите с Централна Европа - от Черно море, през Карпатите, до Балтийско море.

Между Русия и НАТО няма да има никакъв буфер.

В полза на Русия играе и самият ... МВФ, който замрази помощта за Украйна през ноември 1998 г. МВФ не отпусна нови средства и на Москва. Отношението му към Киев обаче е изненадващо. Изглежда, че Западът, погълнат от своите проблеми, ефективно изоставя Украйна. Това от негова гледна точка със сигурност има икономически смисъл. Но няма политическа логика.

Кръстопътят е сложен. Западът третира бившия СССР предимно с икономически категории и оставя мениджмънта на МВФ и други финансови институции. Но икономическите и политически рационалности са две различни неща. Често са противоположни.

Ако Украйна се върне към Русия и Белорус тогава сърцевината на СССР ще бъде възстановена. Москва ще стигне пак до границите на Румъния, Унгария, Полша и Словакия и ще има нови геополитически възможности.

За Украйна истинският въпрос е прост - каква е алтернативата? Актуалната й ситуация е икономически нерешима. Няма никаква надежда, че помощта ще дойде от Запад. Украйна, чисто и просто, не може да съществува в конкурентната обстановка, в която беше хвърлена. Единствената опция е крачка назад. Тя ще е печеливша.

Украйнският въпрос ще бъде предизвикателство за Европа. В осъществяване на мечтата на Де Гол за блокиране на американската сила Франция води геополитически флирт с Русия. Германия обаче, зависеща от сигурна Полша и затънала в Източна Европа, не би искала Русия в старите й граници. Берлин ще подкрепя националистите в Киев. Франция ще държи на Москва.

Вероятната украинска криза ще бъде опасност за Европа. Това ще е и увертюра към по-агресивна руска външна политика. Не виждаме възможност за някаква дългосрочна прозападна реформа в Украйна. Евразиатската геополитика ще бъде преобразена.

На южната си граница Русия съобщи, че ще разположи ракети земя-въздух S-300 в Армения. Близките връзки с Армения дават възможност на Москва да засили давлението върху Грузия и Азербайджан, и върху Близкия Изток.

Новите ракети са част от модернизирането на руския арсенал. Остарелите Миг-23 бяха заменени в края на 1998 г. с Миг-29.

Руското присъствие в Армения обаче плаши Грузия, в която има руски части за съблюдаване прекратяването на огъня от 1994 г. между Грузия и Абхазия. На изток и Азербайджан протестира срещу новите ракети. На 9 февруари декларира, че страната няма да поднови членството си в системата за обща сигурност на ОНД. Договорът изтича през май. Засега само шест от подписалите го през 1992 г. девет държави потвърдиха възобновяването му - Русия, Белорус, Армения, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан.

Както предвиждахме борбата на южния фланг на бившата руска империя ще бъде сложна, продължителна, с неясен край. Тук САЩ вече инвестираха милиарди.

Ако богатият на нефт Азербайджан и стратегически важния Узбекистан продължат да демонстрират стремеж към по-голямо обвързване със Запада ще се появи въпросът до каква степен САЩ могат да им посветят ресурси. Икономическото и военно натоварване, свързано с такива задължения ще бъде за Вашингтон огромно.

Но и Москва вече демонстрира, че ще прилага и икономически мерки. Това се отнася преди за северния й фланг - балтийските държави.

Засега на дневен ред са Литва и Естония.

През февруари Русия намали доставките на нефт за литовската рафинерия - единствената голяма рафинерия на Балтийско море. Руснаците заявиха, че това се дължи на "технически причини". Но никой не се съмняваше, че става дума за други фактори. На първо място Русия беше недоволна, че не е допусната до приватизацията на рафинерията. На второ място Москва все по-често ще действа и с такива средства във връзка с многото проблеми на руските граждани в балтийските страни. На трето място нефтът е основно геополитическо оръжие в руския арсенал й Русия ще го използва, за да блокира опитите на Литва, Латвия и Естония за обвързване със Запада.

Русия декларира, че е срещу разширяването на НАТО в балтийския регион. Засега само подсказа какво може да се случи. Балтийският регион има за нея огромно стратегическо значение. Естония в НАТО например ще бъде кинжал в сърцето на Санкт Петерсбург.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ