Пощаджията ни донесе

Уважаеми г-н Главен редактор,

Вестникът който създавате се отличава много от всички други - висок професионализъм, интелигентност, оригиналност, смелост.

Пиша по повод статията от бр. 45 "Необходима е нова цивилизация". Почувствах вдъхновение след като я прочетох. Искам да ви предложа моя скромен "принос" към една Нова цивилизация, за която понякога в трудни за мен дни си мечтая.

Изпращам ви мой превод на статия-фейлетон на вашия немски колега Петер Бехар - правнук на Теодор Щорм, бивш издател и главен редактор на известните в Германия и по светаHorzu, Eltern, Bild am Sonntag, Die Welt am Sonntag - до 1992 г., автор на седем-осем книги, 70-годишен. Намирам връзка и единство на идеите, изложени във вашата статия и тези на Петер Бахар.

И. М., Добрич

Елате да погледнем какво става с мълчаливото мнозинство в нашата страна, за което дълго време нищо не сме чували. Нищо чудно, щом това се отнася за всичките онези хора, които всеки ден, верни на Бога, изпълняват задълженията си, не роптаят, е, малко се мусят, когато един след друг следват ударите от новите данъци и наредби.

Всички тези хора дотолкова вече не правят впечатление, че се питаш: къде всъщност остана мълчаливото мнозинство.

Знаем кои са те. Онези, без които тази страна изобщо не би съществувала: полицаите и пилотите, медицинските сестри и докторите, учителите, продавачките, чистачите на кофите за боклук, пощальоните... Накратко, милионите безименни. За всички тях е в сила категорическият императив на мълчаливото мнозинство - дръж си езика зад зъбите.

Историческият опит учи, че мълчаливото мнозинство дълго време държи устата си затворена. Докато...

Когато през май 1774 г. Лудвиг ХV - един провалил се благодарение на държавните финансови и метресни порядки монарх е носен към гроба му във Версайл, от надгробното слово се изплъзнало изречение, надживяло вековете: "Мълчанието на народа е урок за кралете..." Последваха революциите, които разтърсиха континента.

И днес мълчанието на мнозинството е предупреждение за докопалите властта.

Но ако тръгнем да търсим мълчаливото мнозинство ще си причиним само трудности. То не се обажда. Заето е да дава думата на всички онези, които са узурпирали правата му. По необясним начин всички тези "кривомислители" се радват на най-висока почит, защото уж тласкали нещата нанякъде, което не подлежи на качествен контрол както при говеждото месо. Именно в този терен разиграват коня си самозваните защитници на добродетелта.

Появиха се и циници, които питат не би ли било по-добре за мнозинството да се превърне в малцинство, тъй като в нашата страна се отнасят с врещящото малцинство така добре, както всъщност мнозинството заслужава.

Из Die liesen Tone des Lebens, Петер Бахар, 1998 г., Берлин

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ