По-голямата част от историята на последните няколкостотин години е историята на жестоката битка за глобалната власт между Британската монархия /така наречения Перфиден Албион/ и неговите съюзници - Израел и САЩ, и, от друга страна - Ватикана и неговите съюзници. Тази теория, ако бъде разумно анализирана, обяснява всичко. Или почти всичко.

Голяма роля в нея изигра Джон Дий - "християнски кабалист и научен съветник" на английската кралица Елизабет. Именно той измисли тезата, че жителите на Англия са наследници на загубените племена на Израел. Това, разбира се, беше част от британския пропаганден бараж, насочен срещу Ватикана и европейските контрареформисти от XVI век.

Но да се върнем към Хенри VIII, чиято жена не можеше да му роди наследник. Развод папата нямаше да разреши. Тогава Хенри изпрати своя агент Ричард Крок във Венеция - през 1529 г., за да се съветва с кабалиста Георги, и с европейските равини.

Това постави началото на съюза на Британската монархия и различните еврейски и юдеистични групировки. Папата не разреши развода. Хенри VIII реши проблема си като извади църквата на Англия от властта на Папата и се обяви за Глава на църквата. Сега можеше да прави каквото си поиска. Оказа се, че той, а не жена му, е стерилен.

Но именно такива простотии обръщат нагоре с краката историята на света.

Ватикана обаче беше разярен. Една водеща нация се измъкна от контрола му. Кралят стана съперник на Папата. Ватикана и Британската монархия започнаха война. На живот и смърт. Тя продължава вече няколко столетия. И за нея плащат другите.

Сблъсъкът на тези идеи и спиритуални концепции стана част от геополитическата война на планетата.

Узурпирането от Хенри VIII на църквата трябваше да бъде оправдано пред английските хора. Това направи спеменатият Джон Дий - синът на един от придворните прислужници на Хенри VIII. Той реши да опрости доста нещата: англичаните трябва да завладеят света, за да "наложат истинското християнство". Него, а не католицизма.

Според Джефри от Монмаут кралете на Британия са преки наследници на Брут. Друга линия на същото разсъждение доведе до доктрината за Британския-Израелятинизъм, т.е., че англичаните са наследници на загубените племена на Израел. Тезата за англо-израелизма и загубените десет племена трябваше да обоснове съюза между британската монархия и евреите от Амстердам.

Евреите бяха изхвърлени от Испания през 1492 г. Някои от тях заминаха на изток, в Оманската империя, която, по онова време беше религиозно доста по-толерантна. Оттам евреите започнаха атаката си срещу силната по онова време Българска държава и за юдеизирането на Балканите, използвайки за тази цел по-простите турци. И богомолите.

В самата Европа много евреи се заселиха в Италия - предимно във Венеция. Други бяха изпъдени от Испания и Португалия в Амстердам.

Еврейските търговци и лихвари от Амстердам станаха за британската корона основни финансови съюзници във войната с Ватикана и Испания. Амстердам беше трамплинът за връщането на евреите в Англия, откъдето те бяха изхвърлени много по-рано, още през 1290 г.

За да укрепи връзките между англичаните и евреите Джон Дий измисли концепцията за Англо-Израел, която "даде" на британците и евреите общ расов произход и доказа неизбежния триумф на британския империализъм, тъй като той идва от Абрахам и трябва да завоюва Земята. Джон Дий въведе и еврейската Кабла в британската управляваща класа. Това пък даде основата за проникването на еврейските търговци и лихвари в британското общество.

От гледна точка на днешните критерии появата на британско-еврейската доктрина беше преврат, направен от британската монархия.

Дий успя да пробута и розенкройценството в Германия, след което Англия продължи да използва тайните общества за шпионажно събиране на информация и за пропаганда на кабализма и окултизма.

През следващия век британската корона успя да надделее над Испания след разгрома на нейната армада през 1588 г.

Католиците обаче контраатакуваха. Марлоу написа "Фауст", за да разгроми "сатанинския магьосник" Джон Дий. Френсис Бейкън обаче продължи традициите на Дий. В своята книжка "Новата Атлантида" той възхваляваше масонерията и британско-еврейския алианс.

С течение на времето английската олигархия стана окултна, проеврейска, антикатолическа. Най-накрая Менасех бен Исраел /холандският равин/ успя да измоли Кромуел да пусне отново евреите в Англия. За сметка на това той "откри" загубените десет еврейски племена и сред американските индианци - идея, която след това беше поета от мормоните и ЦРУ. Но евреите бяха пуснати в Англия чак през 1664 г. няколко години след смъртта на Кромуел и на бен Исраел.

Монархията, подкрепяна от еврейските лихвари, започна да утвърждава властта си чрез установяването на Банката на Англия /Bank of Englend/ и на Националния дълг през 1694 г. Тези еврейски инструменти дадоха възможност на монархията да прави заеми и да финансира за чужда сметка армиите и "революциите" във Франция и Русия.

"Предопределената съдба" на англо-саксонската раса продължи и да бъде налагана от пропагандата на Короната. Но нейната политика постепенно еволюира в "баланс на силите".

Така например през 1890 г. Англия започна да се страхува от милитаристична Германия. Тогава Сисил Роудс и Уилям Стед създадоха тайна организация за подкрепа на британската империя. За прокарването на своите геополитически идеи те създадоха Групите на кръглите маси в Англия и Америка, както и "мозъчните центрове" на Кралския институт по международните въпроси - Royal Institute of International Affairs или Съвета за международни отношения /Council on Foreign Relations/ на САЩ.

Целта беше ясна - да се наложат идеалите на британската управляваща класа на световните маси. На практика обаче кръглите маси бяха инструмент. Основният съюзник стана бившата британска колония в Новия свят - САЩ.

Благодарение на Кръглата маса "полковник" Хаус - съветникът на американския президент Уилсън, наложи през 1813 г. частния Федерален резерв в ръцете на еврейските кланове. Това създаде основата на американската военна машина. Първата световна война избухна само една година по-късно. Преди това Хаус написа: "Ако Англия отстъпи, Франция и Русия ще се съюзят с Германия и Австрия".

Друг пример за политиката на Англия за "баланса на силите" беше декларацията от Балфор от 1917 г., в която беше изразена подкрепата за създаването на еврейска държава в Палестина /срещу което по-късно така упорито се противопоставяше Сталин/.

И накрая не е трудно да се разбере за какво става дума ако се анализира историята на прословутите "Протоколи на ционските мъдреци". Първото им издание беше в Русия през 1901 г. По-късно ционистките среди обвиниха охранката на Николай, че е съчинила този "антисемитски фалшификат".

Но това си беше истински документ - за заговора на ционизма срещу света. Протоколите след това бяха преведени на английски от Джордж Шанкс. Книжката бързо достигна огромния за онова време тираж от 30 000 екземпляра преди да бъде изтеглена от книжарниците под давлението на Ротшилд.

Няколко години по-късно Хенри Биймиш създаде обществото "Британците" за "изтръгването на чуждото еврейско влияние от Британия, от политиката и индустрията". Едновременно "Британците" продължиха да разпространяват "Протоколите".

Накратко: считайки, че битката с Ватикана е спечелена Британската монархия продължи да води евреите на къса каишка чрез политиката на тоягата и моркова, въпреки че евреите си мислят, че е обратното. Но те продължават да бъдат само малък инструмент в ръцете на Албиона.

Морковът беше разрешението да се асимилират в британското общество и помощта в създаването на Израел.

Тоягата бяха "Протоколите на циониските мъдреци"...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ