Нов кандидат за светец стана Джузепе Товини, основателят на прословутата Banco Ambrosiano. Но въпреки кандидат-светеца банката фалира. Благословени и мафиоти, масонски ложи, йерархията на католическата църква, финансови акули и личности като от гангстерски филми оформиха криминална мозайка, каквато досега не беше срещана никъде.

Всъщност криминалистиката завърши с обесения под лондонския мост Black Friars през юни 1982 г. шеф на Banco Ambrosiano Роберто Калви. Скотланд Ярд оповести, че сам се е обесил. Но няма съмнение, че Калви е бил обесен. Той беше директор на Banco Ambrosiano, най-голямата в Италия частна банкова групировка, с разклонения и бизнес в 15 държави.

Банката обяви фалит в атмосферата на огромен политически скандал в началото на 80-те години. През декември 1998 г. останките на Калви бяха ексхумирани от римската прокуратура. За да декларират отново, че "се е самоубил" и да отпаднат обвиненията спрямо четирима италиански мафиоти, че са го убили.

Семейството на Колби обаче продължава да твърди че е бил убит и че трябва да получи застраховка от 4 милиарда лирети. Ако съдът потвърди "самоубийството" парите няма да бъдат изплатени.

Banco Ambrosiano беше една от най-големите европейски финансови групи с дейност от Хелзинки до Бахама, и от Панама до Рим. Този обхват беше възможен заради нейното сътрудничество с банката на Ватикана - Института за религиозни дела IOR /Instituto per le Opere di Religione/, чийто директор по онова време беше американският архиепископ Паул Марчинкус, който, както се полага в такива случаи, беше и човек на ЦРУ.

Banco Ambrosiano /ВА/ беше създадена през 1895 г. от беатифицирания неотдавна от папа Йоан Павел II Джузепе Товини /1841-1897 г./. Тя се ползваше с доверието на католическите богати среди и бързо се утвърди като най-уважавана финансова институция в Италия.

В началото на 70-те години Роберто Калви, като директор на ВА, установи контакти с банката на Ватикана IOR, която благодарение на ВА, можеше да изнася капитали в чужбина без да плаща данъци.

Калви създаде мрежа от чуждестранни фирми, ръководени от Люксембург, които под претекста, че откриват нови предприятия в други страни, купуваха дялове в ВА и други фирми.

Калви разчиташе, че доброто обществено мнение за свързания с Ватикана финансов концерн ще му помогне да закупи контрола над ВА. Но през 1978 г. централната банка на Италия започна проверка на Banco Ambrosiano. За нарушения Калви беше вкаран за кратко време в затвора. Това обаче беше тежък удар за неговата институция и началото на края на Banco Ambrosiano.

Калви търсеше спасение. През 1980 г. директорът на банката на Ватикана IOR Марчинкус се съгласи да стане член на управителния съвет на един от филиалите на ВА - Cisalpinen Bank в Насау, на Бахамските острови. Това възвърна доверието в Калви. През 1981 г. ВА разшири отново своята дейност предлагайки кредити, които като че ли официално бяха гарантирани от IOR. Но дълговете на фирмите, подчинени на ВА постоянно растяха. Заради спадането на курса на лирата спрямо долара Калви вече нямаше средства за най-неотложните плащания. Липсваха му 1,3 милиарда долара. Крахът беше неизбежен.

След фалита на ВА Ватикана можа да върне на кредиторите само 240 милиона долара - малка част от огромните задължения на двойката Калви-Марчинкус.

IOR е една от централните институции на Ватикана, заради което не може да бъде разследвана от органите на друга държава, т. е. Италия. Ватикана е самостоятелна държава и Марчинкус не можеше да бъде арестуван и разпитан.

Но истинският кръстник, "третият връх" на триъгълника беше Личо Джели великият магистър на ложата Пропаганда 2. Този 80-годишен старец през септември 1998 г. беше осъден на 8 години затвор след продължилия над десет години процес за фалита на Banco Ambrosiano. Джели случайно беше арестуван във Франция.

Преди да избяга там в средата н а1998 г. той спокойно наблюдаваше събитията от своята Villa Wanda. През септември 1998 г. полицията намери в голямата градина на вилата 164 кюлчета злато, укрити в саксиите, в които Джели поливаше любимите си цветя. Засега не е известно откъде е това злато. Но то е само една от тайните на масона Джели. Той създаде ложата Пропаганда 2 в средата на 70-те години. През 1984 г. в събраното в 115 тома обвинение беше разкрито, че към Пропаганда 2 са принадлежали 176 висши италиански офицери, 59 депутати, 3 министри, 14 съдии, 8 главни редактори на вестници, 22 журналисти, 128 шефове на държавни предприятия, шефовете на италианското разузнаване, контраразузнаване и на службите за сигурност. И, разбира се, Роберто Калви.

Великият магистър Личо Джели, чрез Пропаганда 2, ръководеше цяла Италия. Когато през 1981 г. ложата беше разобличена Джели избяга в Швейцария, откъдето беше екстрадиран чак след няколко години.

След скандала с Пропаганда 2 тайните организации, в това число масонските ложи в Италия, бяха забранени.

Постепенно започнаха да стават по-малко тайни и някои тайни швейцарски сметки. От една от тях, на която Калви е внесъл голяма сума непосредствено преди смъртта си /7 милиона долара/ са стигнали до Италианската социалистическа партия и лично до нейния шеф Бетино Кракси, който днес се укрива в Тунис. Това станало с помощта на ... IOR и на архиепископа Марчинкус.

Когато се разбра, че подкупите са плащани чрез банката на Ватикана, Апостолската столица обеща да направи разследване. Става дума за 60 милиона долара, които като ценни книжа са преминали от сметката на бизнесмена Раул Гардини в джобовете на няколко политици, свързани с Джулио Андреоти.

Раул Гардини се самоуби през 1993 г. и остана в историята като "патрон" на италианската християндемокрация и на италианската социалистическа партия. За да купи от държавата дялове в нефтохимическите предприятия ENI той е дал за подкупи 100 милиона долара.

Към края на 80-те години банката на Ватикана IOR смени структурата си по подобие на съвременните търговски банки и започна да публикува годишните баланси. През 1997 г. приключи с рекордна печалба от 19 милиарда лирети /13 милиона долара/.

Роберто Калви вече няма да каже нищо. Личо Джели със сигурност няма основания да бърбори, а Марчинкус отпътува за САЩ още през 1990 г. на заслужена пенсия...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ