Войната в киберпространството

След няколко години преследване от ФБР Кевин Митник, най-великият електронен престъпник на Internet, символ на нашето време, беше заловен. На 19 януари застана пред съда в Лос Анжелис. Общата присъда, която може да получи е няколкостотин години.

Няколкогодишният лов на Кондора бе безпрецедентен в новата област компютър - закон.

15 февруари 1995 г.: За последната атака срещу дома на най-опасния компютърен хакер в света в Рейли /Северна Каролина/ се готви цяла група полицаи - няколко души от специалния отдел за борба с особено опасни престъпления, зам.-шефа на федералния шериф, агенти от ФБР, експерти от клетъчната телефония. Напрежението расте. Те помнят неуспешния опит за арестуването на Митник през 1992 г. в Studio City, когато той с шестото си чувство усети капана и успя да избяга. Агентите атакуват. Митник е вътре. Опитва се да ги заблуди, че е друг човек. Но не успява. Иска да позвъни на майка си. "Ще й се обадиш от затвора".

Обискът на жилището продължава около час. Агентите взимат laptop Тошиба, клетъчни телефони, различно оборудване за тяхното обслужване. Чак в полицията арестуваният заявява: "Добре де, казвам се Кевин Дейвид Митник, не съм шпионин, а лоялен гражданин на САЩ".

Жизненият път на 32-годишният Кевин, по който му се изпречи ФБР, не е твърде дълъг.

За да се разберат мотивите на хакерите трябва да се знае техния "код".

Повечето са млади хора, странящи от околните, понякога отхвърлени от тях. Компютърът е тяхното развлечение. Получават импулс, когато влезнат в Internet, в тайнствените виртуални светове. Общуването с други компютри дава на младите хора чувство за необикновена сила. Чувстват се защитени от анонимността на електронната мрежа. Въпреки своята стеснителност с връстниците, хакерите са майстори в установяването на контакти по мрежата. Разполагат с големи знания, четат всичко за компютрите...

През 1978 г. Кевин се включва в хакерната банда на Левис де Пейн - Роско. Бандата се занимава предимно с телефонно хакерство, т. е. с нелегално използване на чужди телефони. Правят с тях каквото поискат - обаждат се без пари по целия свят, подслушват разговори, надписват телефонните сметки на своите врагове. Събраните опити след това дават възможност на Кевин да прониква в други компютри през модемите им.

Но телефонните шеги вече не са достатъчни. Започват компютърните взломове. Тогава за първи път използва и псевдонима "Кондор". Взима го от филма на Редфорд "Трите дни на Кондора".

През 1981 г. трима души от бандата успяват да проникнат в сградата на телекомуникационната фирма Pacific Bell. След един час излизат с наръчника на системата Cosmos - база-данни, използвани от няколко американски телекомуникационни фирми, кодовете и комбинациите, отварящи електронните ключалки в други офиси на Pacific Bell. Но полицията вече е по следите им. Стига и до 17-годишния тогава Митник. Той си признава всичко и се отървава само с обществено наблюдение.

След училище Митник влиза в университета. През 1982 г. заедно със своя приятел Лени ДиСико прониква нелегално в компютрите на Университета на Южна Каролина - четат тайно сметки, частна електронна поща, сърфират безплатно в мрежата. Отново се намесва полицията. Митник за шест месеца е пратен в затвора, където го считат за "антиобществена, но неагресивна личност".

След излизането оттам полицията две години не се оплаква от него. През 1984 г. обаче един прокурор в Лос Анжелис открива, че телефонът му е глух. От компанията са изумени, някой е сменил данните на компютъра.

Следват и други изненади. Някой прониква в компютрите на полицията и рови в досието на Митник. След това някой изтрива записа за неговите присъди в съдебните регистри.

Митник усеща нещата и бяга в Израел. "Израелската връзка" е една от най-странните в цялата история. Вероятно е бил вербован от Моссад.

Митник се връща в Лос Анжелис. Следващата година, представяйки се за техник, прониква в сградата на Националния център за компютърна сигурност - NCSC. Оттам - в компютрите.

Август 1987 г.: Кевин търси работа. Изпраща стотици писма до компютърни фирми. Те обаче третират хакерите, като най-лоши рецидивисти. Междувременно Митник прониква и във фирмата Santa Crus Operations. Отново е заловен, но се отървава с три години полицейско наблюдение.

Следва нов пробив, във фирмата Digital Equipment, в Масачузетс, търсейки оперативната система VMS, инсталирана в милиони компютри по света. Тази акция е съвършенство. Кевин работи едновременно с два компютъра. Единият използва за взлома, а другият - за изчистването на следите. Digital съобщава, че хакерът му е нанесъл щети от 4 милиона долара. Митник печели слава, въпреки че си я е въобразявал по друг начин. В съда, по съвета на адвоката твърди, че е умствено зависим от компютъра. Успява - условно година и половина задължителна терапия, плюс забрана да докосва компютърна клавиатура. И телефонна.

Септември 1990 г.: След терапията Митник се пренася в Лас Вегас.

Януари 1992 г.: Братът на Кевин умира от хероин. Той се връща отново в Калифорния и постъпва във фирмата Tel Tec. Но отново има проблеми. Агентите на ФБР, които идват да го разпитат намират празно жилище. Митник минава в нелегалност.

Декември 1992 г.: Кевин отново прави няколко взлома. ФБР му устройва засада, но той успява да избяга. Бягството му продължава две години.

Декември 1994 г.: Американецът по майка и японец по баща Тсутому Шимомура е бивш хакер и познава целия бранш. Сега обаче той е експерт по въпросите на компютърната сигурност в Центъра на суперкомпютрите в Сан Диего /Калифорния/.

Нова година 1994 г.: Шимомура е в планината, когато му съобщават, че в неговия компютър някой е проникнал. Откраднати са стотици мегабайта лични пликове, електронна поща, програми за обслужване на клетъчни телефони. Открадната е и написаната от Шимомура програма за компютърно наблюдение, направена по поръчка на Националната агенция за сигурност на САЩ /NSA/.

Шимомура разбира, че хакерът е използвал така наречения IP-spoofing, рафиниран способ за влизане в компютрите.

27 януари 1995 г.: По време на рутинен контрол на системата на фирма WELL /един от най-големите интернетови посредници в САЩ/ администрацията открива голям брой нови пликове на една от сметките. Но тази сметка отдавна никой не използва. Викат Шимомура, който открива на нея данни от своя собствен компютър. Следващите пликове са огромна сензация - 20 000 номера на кредитни карти, откраднати от фирмата NetCom. Някои от тях принадлежат на милионерите от Силиконовата долина /американския център на компютърните технологии/.

Шимомура помага да хванат Митник. Районът на търсенето се свива около Рейли в Северна Каролина. Данните са сверявани с обажданията по клетъчната мрежа Sprint. След няколко дни вече е известно откъде се обажда хакера. Шимомура влиза в кола, пълна с електроника. Засичат къщата, в която се укрива беглецът. Идва ФБР...

Освен в Лос Анжелис Митник го очакват процеси в Сиатъл, Сан Хосе, Денвър...

Според обвинението, проникването в компютърните системи на такива фирми като Motorola, Sun Microsystems, NEC и Novell им е нанесло щети за 80 милиона долара.

Общата присъда на Митник може да надмине 200 години...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ