Все пак ни четат

Когато преди шест години пуснах "Строго секретно" миризмата под монопола на основните медийни клоаки беше непоносима. Донякъде успяхме да я разпръснем.

Основната цел обаче беше да се плисне студена вода в лицето на българския бюргер /дребен буржоа, филистер/, който отново си избра проверения от историята му вариант страхливо да се оглежда, да хитрува и да чака, че "някой друг ще я свърши вместо него".

Разбира се когато започвах вестника знаех какво правя и какво трябва да се очаква - заплахи, интриги. Но и предизвикателство за духа.

Останалото беше въпрос на професионализъм. "Строго секретно" се присъедини към малкото вестници в Източна Европа, решили дилемата на свободната мисъл срещу парите и шаманите, въобразили си, че могат да манипулират движението на информацията. И то в момент, когато през 90-те години по света избухна Истината.

Днес ни подражават, преписват, крадат... Какво да ги правиш? Липсата на елементарна етика е присъща за българския бюргер, който винаги е дребен плагиат. Но и те не могат да ни отнемат комфорта, когато знаем, че сме прави.

За щастие все повече са хората, които почват да разбират. А това е поличба, че е време и за нас да продължим напред по човешкия си път.

За мен и за хората наоколо идва времето да отидем още напред. Дали това означава, че ще спрем издаването на "Строго секретно". Засега онова, което мога да кажа, е, че правихме всичко възможно за да изметем плесента, събрала се в мозъците. Даже Успенски предупреждаваше, че това е най-неблагодарната задача. Но все пак трябва да се опита.

"Строго секретно" няма да спре утре. Или вдруги ден. Но той постепенно си отива. Когато човек е на 50 години, той би трябвало да знае, че най-добрите му моменти са вече зад гърба, и че за откриването на другите изненади не му остава много от отброеното време. Междувременно вестникът ще продължи да излиза.

Дотогава ще продължим да го издаваме поне заради минималната чест, с която човек е длъжен да разполага на този свят.

От главния редактор

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ