Води се странна дискусия - необходима ли е на София улица "Ататюрк" или не. Започна я човек, с неясен произход, наричащ себе си българин и франкофон! Небезизвестен титан на философската мисъл - Жельо Желев. Човечец на конюнктурата, която му отказа членство в комунистическата партия, но след това го възнагради за обидата. Представи му власт, която той употреби, за да устрои помен за България. Отричайки миналото, до бъдещето се опитва да стигне по улица, каквато може да има само отвъд Босфора.

И тази личност заедно с други умници от СДС ни съветват, че това, което е необходимо на България сега, е улица на името на Ататюрк в София.

За Ататюрк се писаха верни и неверни неща. Но има и безспорни. И едно от тях е, че Ататюрк бе и си остава ненадминат диктатор, по мярката на отоманските султани Абдул Хамид и Со. И именно в борбата с наследството на империята, която разруши, той копира не само законодателството на Хитлер и Мусолини, но и начина на приложението му. От 1923 до 1938 г. Ататюрк потуши 25 кюрдски въстания и обезглави физически онези, които го доведоха на власт в борбата срещу Отоманската империя! И днес кръвта на милиони избити от Ататюрк тори Кюрдистан!

Защо Ататюрк ликвидира фундаментализма? Защото не можеше да заеме мястото му. Султанът по право бе Шейх юл ислям - шейх на ислямския свят. Болният човек - турската империя - бе ликвидирана. От остатъците на империята Ататюрк създаде национална държава, а не мюсюлманска общност, в кървав сблъсък не само със абдулхамидската династия, която прогони от Цариград без право на реабилитация, но въставайки и срещу колониализма на Англия и Франция. Ататюрк отдели държавата от религията и не се обяви за върховен молла, само и само да не попадне в зависимост от религиозните структури. Без Ленин и Съветска Русия нямаше да има нито Ататюрк, нито съвременна Турция. Същите, които организираха интервенцията в Съветска Русия, окупираха и Турция. И не друг, а Фрунзе подпомогна с оръжие Ататюрк и разработи плановете за борба с окупаторите. Разгромът на интервенцията в Русия бе победа и за Турция. Неслучайно в мавзолея на Ататюрк са ликовете на Ворошилов, Фрунзе, Калинин. Има защо!

Ето защо победата на кемализма е антифеодална, антимонархическа и националистическа революция, която спасява малоазиатския район за Турция и отхвърля наложените със Севърския договор капитулации. Справедливостта за арменци, кюрди и другите народности, включително и за българите, които се въргаляха в пепелищата на последиците от Ньойския договор, се плъзна по острието на ятагана на Кемал Ататюрк, осветена от изгряващата звезда на Съветска Русия. С Лозанския договор кемализмът триумфира - международната общност даде карт бланш на Ататюрк да коли и беси от името и в името на Аллаха. Турция се превърна в съвременна, модерна, светска република!

Това е схематичната история на кемализма, за който леят сълзи по вестниците български политически недоразумения. И ако Ататюрк продължава да бъде гарант на модерната турска държава Цар Борис III по същото време се превърна в гарант на българския разгром. Защо не се опита да ревизира Ньойския договор, както това стори Ататюрк?

Турция е обградена със съседи - едноверци. Но няма друга държава, от която тя да е поискала износ на ататюркизъм срещу внос на стамболовизъм. Просто това не може да стане, защото другите съседи на Турция се уважават не по-малко от самата Турция. Освен това там няма предатели, които да представят турските идеи като национално постижение или да подписват конвенцията за малцинствата, което е най-голямото национално предателство. Само към България Турция си позволява да се отнася като към васал и да диктува условията на взаимоотношенията. Но това не е случайно. Редки са периодите в отношенията между двете страни, когато България сама да не се е поставяла в положението на манастирски послушник. В това отношение днешните управници са отличници. И все пак има улица, която може да се нарече "Ататюрк" - тази, която води към Централния затвор. Ако трябва ще внесем и манафи от Турция, за да обслужват днешния "елит"!

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ