Мелница за разни проверени слухове

Във връзка с някои публикации в “Строго секретно” ни обвиниха, че изпълняваме задачи на ЦРУ.

Досега “Строго секретно” беше обвиняван предимно в симпатии към КГБ. Сега става дума и за ЦРУ.

Във връзка с това се появява въпросът при какви обстоятелства и кой може да бъде квалифициран като агент на чуждо разузнаване и какви са критериите да бъдеш чуждо ченге, т.е. каква е дефиницията на така наречения международен шпионин.

Първо: Господинът /или госпожата/, занимаващ се с шпионаж, трябва да е наясно, че помага на чужда държава и на нейните тайни служби. Ако господинът не отговаря на тези основни изисквания, налице не е никакъв шпионаж, а някой бърборко, който плещи каквото му падне.

Второ: Агентът на чуждото разузнаване трябва лично да подпише обещанието за сътрудничество. Агентът трябва да се подпише с истинското си име и с псевдоним, който сам си е избрал.

Трето: Шпиончето трябва лично да пише доносите си до чуждата централа. Всяко разузнаване принуждава своите шпиони поне веднъж сами да си напишат съобщенията след това да не могат да се оттеглят или отричат. Случва се обаче сътрудникът на разузнаването - от мързел или невежество - да избягва писането. Тогава водещият го офицер му прави магнетофонно записче и бележки от разговора. Но към тях всяко разузнаване се отнася с недоверие. Защото агентът по време на такива разговори, особено ако седи пред по-голяма бутилка, обича да се прави на много важен и плещи такива небивалици, че засрамва и най-големите фантасти.

Четвърто: Шпиончето трябва лично да подпише разписката за парите, които получава в брой или като подарък. В разписката обикновено се пише: “за сътрудничество”, за “снабдяване с нещо”, за “разработка на някого”. Да няма мърдане.

Пето: Материалите, които шпионинът предава, трябва да съдържат такива неща, които дават възможност на чуждото разузнаване да провери тяхната достоверност. Примерно, на ЦРУ са предадени материали, върху които има парафа на Петър Стоянов, който актуално отговаря за президентщината в страната.

Шесто: Агентът трябва да се съгласи с него да бъде поддържана по някакъв начин тайна връзка.

Ето защо, ако ни обвиняват в шпионаж за ЦРУ и КГБ, обвиняващите трябва да съберат вкупом горните елементи или повечето от тях.

Имат ли подписано от нас обещание за сътрудничество? Разписки за парите? И въобще къде са парите? Дали са прехванали тайно съобщение от нас, което категорично да сочи, че работим за двете централи? Хванали ли са наши доноси със симпатично мастило, подписани от Стоянов? Или поне магнетофонен запис с плещени от нас глупости. Хванали ли са? Хванали са ни “онази работа”. Обикновено там държим компрометиращите ни материали.

За да могат хилядите читатели на “Строго секретно” да придобият поне малко представа за сложността на анализираната материя и методите, които се използват, ще дадем един по-прост пример...

В края на 50-те години в пристанище в Балтийско море спря най-новият съветски ракетоносец, командван от капитана първи ранг Артамонов. Капитанът беше от най-доверените съветски шпиони. Оженен за щерката на своя адмирал, той беше завършил всички възможни академии и командваше кораба, тръгвал за коронацията на Елизабет II.

В споменатото пристанище обаче той срещна една красавица, покани я на служебната моторница да се разходят в открито море, но така се отплеснаха, че стигнаха до шведския остров Борнхолм, откъдето избраха свободата и САЩ.

Двадесет години по-късно същият Артамонов който междувременно беше работил за ЦРУ, беше убит на границата между Австрия и Унгария. КГБ обвини ЦРУ, че го е убило. Същото направи и ЦРУ - обвини КГБ, че е убил Артамонов. В края на краищата не се разбра кой го е пречукал и за кого всъщност Артамонов е работил. Което ще рече, че най-добре е да се работи и за ЦРУ, и за КГБ. И двете централи да знаят за това.

Обвиняват ни именно в такъв шпионаж. За да не изпаднем в неловкото положение на Артамонов, ние си признаваме греха. Но все пак той преди това трябва да бъде доказан - трябва да ви хванат на местопрестъплението или поне да съберат срещу нас споменатите шест железни условия.

Ако това не стане, за да отговорим на спешните обществени нужди, в следващия брой ще представим шпионски самоучител, позволяващ на всеки желаещ да се включи в обществената акция за ловене на шпиони.

Поради което трябва да си купите и следващия брой на “Строго секретно”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ