Global Intelligence Update - Глобален разузнавателен преглед

Замразени, кадрови, нововербовани, емигранти-агенти - каквито и да са те, продължават да работят за разузнаването на Русия.

На един селски път в щата Вирджиния /САЩ/ фотограф спира колата и оставя нещо в “пощенска кутия”. Арестуван е от агенти на ФБР...

В Торонто /Канада/ Ян и Лаури Ламберт подават молби за паспорти. Канадските власти обаче ги пращат в затвора...

16 години след получаването на убежище в Израел бившият електроинженер от СССР Анатолий Гендлер е арестуван в Тел Авив...

Във Финландия полицията задържа английска двойка на летището и ги депортира обратно в ... Русия.

Изредените имат едно общо нещо - всичките са дълбоко конспирирани руски агенти. Даже след краха на СССР през 1991 г., Москва продължи не само да вербова нови шпиони в САЩ и на Запад, но и да прониква там с добре подготвени и дългосрочно ориентирани офицери от шпионажа.

Арестуваният фотограф шпионираше за руснаците в Стратегическата инициатива за защита /SDI/ на САЩ. Двойката, използваща името Ламберт, всъщност бяха Дмитрий и Елена Олшански, кадрови офицери на руската служба за външно разузнаване, изпратени в Канада за проникване в западното общество.

Израелското контраразузнаване съобщи, че Гендлер, след обучение от КГБ, е имигрирал в Израел през 1980 г. като “съветски евреин”. Финландската полиция пък съобщи, че “английската двойка” са се връщали в Англия след консултация в централата на външното разузнаване в Москва.

По принцип то работи с три вида шпиони.

Кадровите са офицери от външното разузнаване - преименувания компонент на бившия КГБ, или пък са офицери от ГРУ-военното разузнаване.

Втората група са граждани на други държави, които са вербовани и обучавани в Русия и които продължават да са агенти след връщането в своите страни под истинските си имена.

Третата категория са емигрантите - агенти, които обикновено са граждани на бившите републики на СССР, обучавани и изпращани в чужбина като търсещи “политическо убежище”.

Кадровите шпиони са най-малко, но те са най-професионални. Агентите-емигранти са най-многобройни и са изпращани с надеждата, че “все някой ще свърши работа”.

Управлението С на Службата за външно разузнаване е най-секретният отдел, отговарящ за оперативния контрол, обучението, документирането и финансирането на руските агенти в чужбина. Агентите на външното разузнаване се контролират и от офицери, работещи под дипломатическо прикритие в посолствата.

Кадровите офицери предпочитат да вербоват свои агенти на място, наричани къртици. ФБР предполага, че най-големият съветски агент по времето на студената война Олдридж Еймс е бил вербован от КГБ чрез неговата колумбийска жена, която вероятно е била също съветски агент.

Кадровите разузнавачи работят с агентите на място. Те комуникират с тях, снабдяват ги с пари и оборудване, събират от тях информация.

Един от тях беше и Феликс Блох, бивш директор на бюрото за Европейски и канадски въпроси в Държавния департамент на САЩ - най-високият дипломат след Втората световна война, въвлечен в шпионаж за Русия. Той беше заснет в Белгия и Франция като предаваше секретни документи на руски офицер, работещ в Австрия като финландски представител на IBM.

Шпионите на ГРУ са готвени за разработка на военни цели. В евентуален военен конфликт със САЩ те предварително трябва да прекъснат основните електропроводи, телекомуникационни мрежи и други елементи на С 412, т.е. на командната, контролната, компютърната, комуникационната и разузнавателната инфраструктура на САЩ.

Според избягалия в САЩ бивш офицер на ГРУ Станислав Лунев разузнаването има само една цел - събиране на информация за Спецназа. Лунев предизвика тревога в САЩ като заяви, че руските шпиони са внесли там миниатюрни ядрени заряди в куфари. След това стана ясно, че това може да стане в случай на военен конфликт.

Агентите се нуждаят от съдействие, от подготовка на техните легенди, редовно комуникиране, консултации. Обикновено това се прави от резидентите, работещи под дипломатическо прикритие. В Канада именно такъв офицер снабди Олшански със свидетелствата за раждане на починали деца, от които те взеха легендите.

Връзката с Москва агентите поддържат директно - или чрез “мъртви кутии” или чрез високочестотни късовълнови или кодирани сателитни връзки. Резидентът на външното разузнаване в Израел използваше там руската ортодоксална църква за прикритие и комуникиране директно с Москва чрез кодирана сателитна връзка.

Кодовите ключове се разработват от Федералната агенция за правителствено комуникиране, известна като ФАПСИ. ФАПСИ на ГРУ е и електронната разузнавателна централа в Лоудрес /Куба/.

Контраразузнаването на САЩ твърди, че офисът на С се намира в старата сграда на КГБ на Лубянка в Москва и получава съобщенията от централата с СВР в Есенево, до Москва.

Генерал-лейтенант Вадим Кирпиченко, шеф на съветниците на тогавашния шеф на КГБ /а след това и премиер/ Евгений Примаков посети през 1993 г. САЩ. Той потвърди, че Русия поддържа своите агенти по света, че “ние се нуждаем от тях, че страната е в твърде тежка ситуация и работим с нашите агенти активно”.

Кирпиченко знае всичко. Той е ветеран-шпионин от ерата на Сталин, колега и приятел на Примаков повече от 20 години.

Той ръководеше операциите в Близкия Изток. По едно време ръководеше и С.

Какви са контрамерките на Вашингтон спрямо Русия? “На практика нищо съществено - казва един от шефовете на ФБР. Имахме деликатни разговори с руснаците, но те не изпуснаха от зъбите си нищо”.

Всъщност давлението на САЩ само укрепва позициите на бившите хора от КГБ, които в Русия отново са на върха. Примаков, а сега и Путин, лансират своите бивши колеги на висшите административни постове.

КГБ е отново на авансцената на Русия. Играта продължава...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ