Често ни задават въпроса каква е разликата между нас и другите. В този и в други случаи тя е поне 4 години, което в тази професия е цяла вечност, която е показателна за пропастта между “Строго секретно” и останалата така наречена българска журналистика.

Но да се върнем назад...

В началото на 1996 г., т.е. преди четири години публикувахме поредицата “Клинтънгейт тръгва”. Това наистина беше големият удар. От САЩ и от другаде получихме информация за президента на САЩ, която го поставяше в доста странна светлина.

Като първи в света, повтаряме - като първи в света, “Строго секретно” публикува материали за президента на САЩ, които правеха връзка с градчето Мена, /откъдето по времето на Клинтън като губернатор през 1984-1992 г. е минавал наркотрафик/ с неговата политическа биография и поредицата от странни случаи, убийства, самоубийства и т.н. Публикациите ни бяха забелязани в чужбина от онези, които трябваше да ги забележат. Не бяха забелязани само от българските “медии”. Не само заради професионална злоба, но и заради присъщата им глупост.

Работехме със сериозни източници като Джеймс Норман от Media Bypass /САЩ/, Орлин Граббе, Амброз Иванс Притчард от London Telegraph...

Именно издадената от последния преди няколко дни книга за семейството Клинтън ни връща към онова, което написахме преди 4 години. Наред с всичко друго в нея става дума и за интимната връзка на Хилари Клинтън с тогавашния приятел на семейството и съветник на президента в Белия дом Винсънт Фостър, който беше убит /според официалната версия беше се самоубил/ през лятото на 1993 г.

Евентуалното разкриване на причините за смъртта на Фостър е ключът към разбирането на нещата, ставащи около Клинтън от поне 15 години - всичко което може да се определи като власт, пари и престъпление, аферата Уайтуотър, наркотрафикът, предателството в полза на израелския Моссад, битката Моссад-ЦРУ, тайните сметки в Швейцария на Хилари, откраднатите пари от сметките на Фостър и Каспър Уайнбъргър от така наречената Пета колона на Чарлз Хайес...

Но да се върнем към началото...

Смъртта на Фостър е ключ към много загадки. Той беше партньор на Хилари Клинтън по времето, когато Бил Клинтън беше губернатор на Арканзас и когато бяха извършени финансови злоупотреби. След това Фостър влезе в Белия дом като един от най-близките съветници на президента. Оказа се обаче, че непосредствено преди да се самоубие той е бил проучван като шпионин на Моссад, по-точно за продажба на супертайни кодови материали на Израел.

Според официалната версия на официалния следовател Робърт Фиске, Фостър е лапнал 38-калибров пистолет и е дръпнал спусъка на 20 юли 1993 г.

Но все повече се налага друга версия - че Фостър е бил убит на съвсем друго място, след което тялото му е било пренесено във Форт Марси Парк на другия бряг на реката Потомък, срещу Вашингтон.

Винс нае двама адвокати на 19 юни. Като човек на Клинтън, прикриващ далаверите му Уайтуотър той трябваше да помисли и за себе си. Въпросът обаче е - защо ще вземе адвокати, ще им плаща и на следващия ден ще си тегли куршума;

След бърз обед в офиса на 20 юли Винс напуснал Белия дом с думите: “След малко ще се върна” След това обаче отишъл до вилата си в Джорджтаун, взел пистолета, отишъл в тих парк в Арлингтон, свлякъл се на 200 ярда по насип, влязъл в гъстите храсти, седнал, застрелял се, след това хвърлил очилата си на 13 фута, и умрял с ръце, изпънати покрай тялото. Отгоре на всичко с кръв, изтичаща от устата му включително нагоре по урвата.

Но куршумът не беше намерен.

- Къде са отпечатъците върху пистолета. Няма нито един.

- Къде са парчетата от черепа. И тях ги няма. Нормално калибър 38 пръсва в черепа дупка от 3-4 инча, с кръв и мозък навсякъде наоколо. Това при Фостър го няма. За да се предпазят от шума и проблемите с изстрела днес повечето наемни убийци използват куршуми с половин заряд. Това обяснява и малката - само 1-инчова дупка, в тила на главата на Винс. Днес, благодарение на търговията с наркотици, наемните убийци са усъвършенствали до перфектност “самоубийствата”. Ако остане даже малка следа от борба те са считани за мърлячи. Номерът е да бъде убедена жертвата, че всичко ще е наред, да се говори с нея и изведнъж да бъде убита.

Има и други въпроси:

- защо всички снимки, направени от полицията на трупа на Фостър са преекспонирани и не вършат никаква работа;

- първите свидетели, намерили тялото твърдят, че са видели следи от куршуми по врата и лицето му. Официалната версия говори само за една рана отзад на главата. Критиците искат ексхумация на тялото на Фостър;

- при аутопсията и направените рентгенови снимки не са били намерени никакви остатъци от куршум в черепа на Фостър. След това същите лекари заявиха, че не са правили “никакви снимки”;

- няма никакви предишни данни, които да потвърждават, че пистолетът намерен в ръката на Фостър, с който се е “самоубил” е бил негова собственост или на неговото семейство;

- на снимките, направени с “Полароид” при откриването на трупа лицето на Фостър е обърнато нагоре, но въпреки това върху дясната буза и брадата е имало големи следи от съсирена кръв, предполагащи, че лицето му преди това е докоснало нещо.

Следователят Фиске намери и на това отговор като каза, че някой от пристигналите първи на мястото е обърнал главата на Фостър нагоре преди да са били направени снимките.

След това обаче се оказа, че и най-първите свидетели са твърдели, че главата на Фостър е била право нагоре. Те също така питат защо на мястото не са били намерени никакви парчета от кости, от мозъка, или разпръсната кръв по близките храсти, което подсказва, че тялото на Фостър е било донесено в парка доста след като е умрял.

Доказателство за официалната версия за самоубийство трябваше да бъде една смачкана и накъсана бележка в неговата чанта, в която той се оплакваше, че “унищожаването на хора във Вашингтон е спорт”. Но графолозите бяха категорични: бележката е фалшификат и не е написана от Фостър.

Накъсаната бележка беше намерена в чанта, която другият съветник на Клинтън - Бернард Нусбаум, отвори в присъствието на полицаи чак два дни след смъртта на Фостър. Преди това обаче Нусбаум не позволи на полицията да провери офиса на Фостър, а бележката изпадна “изведнъж” от чантата, когато беше необходима за тезата за “самоубийството” на Винс Фостър...

- Фостър имаше банкова сметка в Швейцария. Всъщност те са били няколко. Той е правил и редица еднодневни пътувания до Женева. Малко преди да умре, на неговата тайна сметка, на която са постъпвали пари от Израел, е имало 2,73 милиона долара.

- Фостър вероятно не е бил единственият човек, който е използвал тези средства. Подозрения за шпионаж има и срещу съпругата на Клинтън - Хилари Клинтън, която е снабдявала Фостър със суперсекретни информации от Агенцията за национална сигурност.

- Фостър години наред е бил човекът зад кулисите, дърпащ конците от името на арканзаския милиардер Джексън Стивънс в компютърната фирма в Литъл Рок Systematics. Тази фирма не само че беше пералнята на мръсни пари на някои разузнавателни общности, но и беше проверена чрез банков шпионаж, извършен от правителството под мотото Follow the money - “Проследете парите”.

Тази банкова секретна програма беше считана от бившия шеф на ЦРУ Уилям Кейси за коронация на неговата дългогодишна кариера и даде възможност за пълно проследяване на всички потоци и течения на световните пари.

- Фостър не е бил единственият висш държавен служител с швейцарски сметки. Няколкостотин други сметки бяха открити от компютърния тим NSA-CSA, наречени “Петата колона”, въоръжени с един или няколко супер компютри Cray.

- По щастливо стечение на справедливо възмездие тези компютърни специалисти успяха да изтеглят от същите тайни швейцарски сметки обратно на държавна сметка в САЩ около 2 милиарда долара, включително парите на Фостър от неговата швейцарска сметка.

Именно загубата на тези пари подсказа на Фостър, че е следен.

Но зад смъртта на Фостър се крият още по-големи проблеми на 80-те и 90-те години в отношенията САЩ - Израел, САЩ - Русия - Израел и т.н., в които се коренят и голямата част от истинските проблеми на Клинтън.

Да се върнем още по-назад. Към така наречения случай Полард, за който вече писахме в “Строго секретно”.

Израелският шпионин в САЩ Джонатан Полард беше осъден през 1986 г. на доживотен затвор. Той продължава да е зад решетките. Тел Авив, Моссад и еврейското лоби в САЩ продължават да оказват натиск срещу Клинтън да го освободи. Клинтън вероятно щеше да направи това ако не беше давлението на ЦРУ и неговият шеф Джордж Тенет да не освобождава Полард.

След години отричане Израел призна, че Полард /бивш цивилен анализатор във военноморските сили на САЩ/ е бил агент на израелското разузнаване Моссад.

Предателството на Полард има най-лошите последици за националната сигурност на САЩ в цялата им съвременна история. Според ЦРУ той е предал на Израел суперсекретни американски военни разузнавателни и дипломатически кодове, технологиите на Националната агенция за сигурност /NSA/ за разбиване на кодовете и прехващане на чуждите комуникации, плановете на САЩ за водене на война в Близкия изток и т.н. Полард е издал на Моссад и най-важните американски шпиони в СССР /и в Русия/. Някои от секретните материали, откраднати от Полард, са били продадени или заменени в бартер сделки между Моссад и КГБ.

Самият Полард, който сега е на 44 години, никога не е отричал, че е предал огромни количества материали на Израел.

Но кой му ги даваше?

В началото на 80-те години американци бяха взети за заложници в Иран. Президент беше Джими Картър. Неговите опоненти Роналд Рейгън и Джордж Буш се договориха зад кулисите с Иран да бъде забавено освобождаването на заложниците. Не се стигна до October Surprise /Октомврийската изненада/, заложниците не бяха освободени. Картър загуби изборите. Спечелиха ги Рейгън и Буш.

Иран трябваше да получи наградата - оръжие от САЩ и от други страни. Посредник беше и Израел. Ето защо и Израел трябваше да получи нещо. Един от израелските шпиони в САЩ по онова време беше Полард, работещ в централата на морското разузнаване. По същото време в Националната агенция за сигурност /NSA/ работеше Винс Фостър.

Каспар Уайнбъргър /евреин по рождение, но след това сменил религията/ беше секретар на отбраната на САЩ. По негово нареждане Фостър започна да зарежда Полард със секретни материали, които той предаваше на Моссад.

Израел плащаше на своя агент Полард. Плащаше и на Фостър, който получи на сметка в Швейцария над 10 милиона долара. Малко преди неговата смърт през 1993 г., те изчезнаха от сметката му по загадъчен начин.

Фостър работеше за Моссад не само чрез Полард, но и чрез Робърт Максуел, който, като израелски и английски шпионин, успя да проникне в Москва и в другите бивши социалистически столици.

Междувременно около Полард започна да “намирисва” и за всеки случай, за да не разкрие цялата комбинация, той беше набутан в затвора за ... шпионаж срещу САЩ.

Остана Фостър, който беше най-близкият сътрудник на Бил Клинтън и на Хилари и неин любовник. Вероятно до 1993 г. той, с помощта на Хилари, продължи да предава на Моссад най-големите тайни на САЩ, включително ядрените кодове. С тях Израел реално ставаше третата ядрена свръхсила и можеше да нанесе с американски ракети удар срещу СССР.

Една година след ареста на Полард през 1986 г. беше убит министър-председателят на Швеция Олаф Палме, който искаше да разкаже как шведската фирма Bofors е участвала в October Surprise. Палме беше убит в Стокхолм от “самотен убиец”.

По-късно израелският министър-председател Ицхак Рабин също искаше да разкаже за ролята на Израел в October Surprize. Но и той беше ликвидиран от “самотен убиец”.

Дойде ред и на Винс Фостър, който умря през 1993 г.

Евентуалната връзка между Полард и убийствата на Рабин и Фостър отразява свирепата битка между ЦРУ и Моссад. Една от тезите беше, че определена група в ЦРУ е ликвидирала Фостър, заради неговото предателство.

Но има и друга - че Фостър е бил убит от агенти на Моссад в САЩ и че убийството на Рабин беше последният пирон, забит в прикриването на убийството на фостър.

Веднага след убийството му Моссад започна да нервничи. Шарон ран Рафай Ейтан, който ръководеше операцията с Джонатан Полард беше в паника. Шарон ръководеше и агентите, които работеха с Фостър и Хилари. Последваха доста странни събития. Един израелец, каращ откраднат камион се опита да прегази един от разследващите смъртта на Фостър. За късмет някой успя да гръмне предната гума на камиона и израелецът си счупи врата.

Един от най-добрите шпиони на Моссад в Чикаго падна и пострада. Друг човек на Моссад в Бруклин, който обикновено поръчва ударите, беше посетен от някакви американци и посъветван да използва предимствата на бързото отпътуване за Израел.

Четвърти човек на Моссад в Маями изведнъж замина на дълга ваканция.

Само по себе си това можеше да подскаже идеята за ударна група на Моссад, състояща се от трима мъже и една жена. По-важно в случая беше, че те бяха идентифицирани от записа на видеокамерата на входа на апартамента на Фостър във Вашингтон сдедобеда, в който той умря...

Ако се възстанови хронологията на движението на Фостър в този следобед има четири неща, които запълват липсите:

ь1: Тръгването на колата на Винс Фостър от паркинга на Белия дом. Преди да тръгне Secret Service поставиха в колата му предавател, който е работел в момента на тръгването. С напускането на паркинга проследяването е преминало към ФБР.

Но ФБР е загубило колата на Фостър. Дали предавателят е бил изключен по някакъв начин? Или пък самото ФБР е участвало в загубата на сигнала? Когато колата на Фостър беше открита по-късно предавателят липсваше.

Има ли съучастие в унищожаването на видеоматериала в Белия дом, заснел поставянето на предавателя в колата на Фостър? Видеоматериалът би могъл да е задигнат от човек, който има достъп до стаята, където лентите се пазят. Но влизането и излизането от нея също се заснема. Лентата, записваща влизането в стаята беше обаче “празна”.

ь2: Видеозаписът на предния вход на апартамента на Фостьр /апартаментът се наблюдаваше от американските секретни служби като част от продължаващото отдавна разследване за шпионаж на някои високопоставени личности в Белия дом/ показва влизаща жена с тъмноруса коса. Жената, влизаща с Фостър беше разпозната като израелски агент.

ь3: Записано е и излизането от апартамента на жената заедно с тима на Моссад от трима души. Влизането на тези мъже в апартамента не е записано. Вероятно са влезли през задния вход. Не е записано и излизане на Фостър от апартамента му.

Това подсказва няколко възможности:

- Фостър е бил убит в апартамента и тялото му е било изнесено. Или той е напуснал апартамента от задния вход и след това е бил убит на друго място. Естествено е да се спекулира, че хората на Моссад са убили Фостър в апартамента.

- Може да се спекулира, че жената, влязла в апартамента на Фостър е жената, чийто косми бяха намерени след това върху слиповете му. Но може блондкосмите върху долните гащи на Фостър да са от главата на една пресслужителка в Белия дом, известна с оралните си обслужващи качества.

- Ако към това прибавим и заключението на патолог от Ню Йорк, който работи за ЦРУ, че смъртта на Фостър е настъпила приблизително в момента на еякулация може да се окаже, че има даже три жени, които са били в последния ден на Фостър. 1. Една жена, работеща в Белия дом, ангажирана в орален секс с Фостър, вероятно по-рано през деня. 2. Израелска агентка, която е записана, че влиза в апартамента на Фостър с него. 3. Жена, която е била с Фостър в момента, в който той е бил убит.

“Трите” жени стават две ако се вземе предвид, че агентката на Моссад, влязла в апартамента заедно с Фостър е била там и по време на неговата смърт.

ь4: Възможно е, че хората, които намериха по-късно тялото на Фостър в парка Мърси също да са отговорни за смъртта му и по някакъв начин са свързани със загубването на връзката на ФБР с колата на Фостър. Нулирането на предавателя изисква специални електронни умения, като на хората от Националната агенция за сигурност /NSA/.

Внимателното претърсване с рентгенови скенери за откриване на олово в земята или по дърветата около тялото на Фостър в парка не дадоха никакви резултати. Обяснението е, че Фостър е бил убит на друго място.

Защо Хилари Клинтън се обади на тел. 202-628 7087 в 22.14 ч. на 20 юли 1993 г., вечерта след убийството на Фостър. Номерът е на ЦРУ и е за използване само при извънредни обстоятелства. С кого Хилари е говорила в ЦРУ и за какво? 3а разлика от Бил Клинтън, който беше вербован от ЦРУ още като студент в Англия от резидента на ЦРУ Корд Мейър, Хилари не е работила за ЦРУ. Защо тогава е имала този таен телефон.

И още по-важно - с кого е говорила в ЦРУ?

Защо тогавашният директор на ЦРУ Джон Дойч лично се намеси, за да прикрие обстоятелствата на убийството на Фостър? И какъв беше смисълът на “националната сигурност” щом като апаратът за националната сигурност на САЩ се ръководи от Белия дом, които беше ангажиран в ядрения шпионаж в полза на Израел...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ