Видях НЛО

Преди 30 години Нейл Армстронг като първи човек стъпи на Луната и каза: “Това е една малка крачка за човека, но огромна крачка за човечеството”.

Днес, три десетилетия по-късно, американските фирми Space Adventurers и Zehrahm Space Voyages правят вече резервации за туристически космически полети в “близкото бъдеще”. Цената - 100 000 долара. Желаещите са много. 42 на сто от американците биха направили такова пътешествие.

Три десетилетия по-късно почти е забравено, че Космосът беше арена за политическо съперничество, на която в голяма степен беше решена студената война.

Днес, в неговото покоряване е заинтересован предимно големият бизнес, който през 1998 г. за космическата си експанзия предназначи 60 милиарда долара.

Самата епопея на полетите на Луната продължи само 40 месеца. Но след седем мисии /и една неуспешна/ изведнъж изчезнаха и желанието, и парите. Прави са скептиците, които обръщат думите на Армстронг: Това беше голяма крачка за човека, но малка за човечеството.”

Атаката в Космоса беше гениално откритие на специалистите по политическия маркетинг. Изстреляните от СССР първи спътник през 1957 г. и първи човек - Юрий Гагарин, на 12 април 1961 г., предизвикаха в САЩ огромен шок. На САЩ не им оставаше нищо друго освен да вдигнат залога и да огласят програма, която ще бъде още по-атрактивна. Осем дни след полета на Гагарин президентът Джон Кенеди дефинира тази цел, която беше разработена от Вернер Фон Браун, немският военен конструктор на ракети. Той написа: “Имаме огромен шанс да спечелим с руснаците ако става дума за кацане на човек на Луната.” На 25 май Кенеди повтори това в Конгреса и заяви, че до края на десетилетието американец ще кацне на луната.

Осем години по-късно настъпи финалът на голямото надбягване. Американците постигнаха целта, въпреки че по пътя към нея през 1967 г. загинаха трима от техните космонавти. Съветите поеха предизвикателството, но след смъртта на гениалния Сергей Корольов през 1966 г. в тяхната програма настъпи хаос.

Разходите на американската програма “Аполо”, в чийто рамки 12 космонавти стъпиха на Луната, се изчисляват по днешни цени на 100 милиарда долара. Със сигурност докараните от тях 381 кг. проби от лунната почва не ги покриват.

“Аполо” роди огромни надежди и мечти. Изглеждаше, че колонизирането на космоса е въпрос на близките години. През 1975 г. по поръчка на NASA, започна разработката на огромна космическа станция, която щеше да се намира по средата между Земята и Луната. На нея щяха да живеят 10 000 души и щеше да струва 500 милиарда, като инвестицията щеше да се върне за 30 години чрез износ към Земята на електроенергия.

От това нищо не излезе. Вместо огромната станция през миналата година започна строежът на международна космическа станция /ISS/, която ще кръжи около Земята на 400 км. На нея ще работят само 7 астронавти и ще струва 100 милиарда долара. Първите елементи на обекта - американският модул Unity и руската Заря бяха съединени през декември 1998 г. До завършването на станцията през 2005 г. ще са необходими 36 полета на американските совалки и 9 полета на руските ракети. След това допълнително ще полетят 50 мисии с оборудване и научни програми.

Опозицията срещу скъпите полети възприе друга стратегия better, cheaper, faster - “по-добре, по-евтино, по-бързо”. Това означава, че трябва да се проектират колкото се може най-евтини космически експерименти, които бързо и ефективно да се реализират. Пример за тази тенденция е кацането на Марс през 1997 г. на Pathfinder. В резултат бяха получени безценни данни. Мисията струваше само 265 милиона долара /за сравнение един полет на совалката струва над 420 милиона/.

След Pathfinder могат да се изредят и други програми от better, cheaper, faster, като полетът на Луната на сондата Lunar Prospector струваше под 200 милиона долара. Доставените от нея данни в началото на 1998 г. доказаха, че на двата полюса на Луната има вода под формата на кристали лед. Това е откритие с огромно значение за бъдещите полети, тъй като дава възможност да се произвежда на място кислород и гориво за ракетите за по-нататъшното им проникване в космоса.

На прицел отново е и Марс. Към Червената планета ще излетят поне четири орбитални сонди и четири кацащи модула. Кулминацията ще бъде взимането и връщането на Земята през 2008 г. на проби от Марс. През пролетта на 2001 г. към Марс ще излети мисия в рамките на програмата Mars Global Surveyor. Един от елементите е пускането върху Марс на движещ се аналог на Pathfinder.

На какво се дължи интересът към тази все пак отдалечена планета? Най-важната цел е да се докаже, или да се отрече, съществуването на форми на живот на Марс. Те ще решат дали да се прави полет с човек до Червената планета.

Но не е само Марс. За 2001 г. е планирана американската програма Genesis, която трябва да изследва тайните на слънчевия вятър. Слънцето ще се изучава заедно от руснаците, японците и германците. През 2007 г. към него ще отпътува и най-важната мисия - Solar Probe. Сондата ще се приближи на около 3 милиона километра за да открие тайните на слънчевото магнитно поле и вълните на газовата плазма.

През 2002 г. ще бъде изстреляна и американската мисия Vesper към Венера. Тя ще кръжи около нея две и половина години, за да направи пълен анализ на климата и на нейната атмосфера. Най-доброто доказателство, че атаката към Космоса има икономически смисъл е нейното комерсиализиране. През 1997 г. излетяха над 75 търговски полети и броят им расте. Американският бизнес настоява за приватизирането на космическите совалки. Applied Space Resources планира чиста търговия. Лунна сонда трябва да върне на Земята 10 кг. лунна почва. 5 кг. ще бъдат дадени на научните работници, другите 5 кг. ще бъдат продадени, по 6000 долара за един грам.

Големи перспективи има и пред космическия туризъм. Различни прогнози сочат, че за тази цел ще бъдат изразходвани годишно най-малко 10 милиарда долара. Резервациите на първите полети вече започнаха не само американците. Включиха се и англичаните с фирмата Bristol Spaceplanes, която готви космическо такси, изкарващо на височина 100 км. екипаж от 4 души. След това ще последва 50-местния Spacebus. Оптимистите твърдят, че в недалечно бъдеще полет и няколкодневен хотел в космоса ще струват не повече от 10 000 долара.

Най-големите проблеми на полетите в Космоса са високите разходи. Изстрелването на 1 кг. струва 20 000 долара. Който разработи по-евтини методи ще стане несметно богат. Частната корпорация Rotary Rocket вече изпитва прототипа на Roton, необикновена ракета за многократна употреба. След изнасяне на товара на орбита ракетата ще се връща като хеликоптер с витла, движени от малки реактивни двигатели. Цената на Roton е около 100 милиона долара.

Боинг пък работи над космически кораб Solar Orbit Transfer Vehicle. В него огромно огледало събира слънчевите лъчи върху графитен блок, който се нагрява до много висока температура. Това води до изпаряване на течен водород, чиято пара движи кораба.

Според специалистите първият полет с човек на Марс трябва да стане до 2010 г. за не повече от 30 милиарда долара. Залогът е голям. Климатичните симулации показват, че чрез съвременни технологии Марс може да стане планета, на която животът е възможен.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ