Все пак ни четат

Сцената на политическия цирк у нас е малка, поради което клоуните бързо се изчерпват, а представлението има низходяща тенденция - от холивудския шоумен Жорж Ганчев, към хъшлашкото шоуменче Любен Дилов. Това е така, защото всеки в тази страна си мисли, че политиката е именно за него. С основание. Логично трябва да очакваме в нея да се втурнат и Лили Иванова, Васко Кръпката, Сашка Васева и Къци Вапцаров.

При хъшлетата принципът е един и същ - скачаме тук, скачаме там, може и да доскачаме. С доскачането сега се е заел Дилов, който вместо да наблегне върху правилното артикулиране, т.е. логопедията, е заел морализаторска поза с няколко позакъсняли ревизионни акта.

Но май морализира там, където не трябва.

Щом искате, почвайте с костовите Сапио и Бъдеще за България, вторачете се в нещата около плачещото кметче Софиянски и тарикатчетата около него и Общинската банка, поразровете около Божков и Бакърджиев, където смърди, та се не трае, анализирайте шуробаджанащината около Стоянов, митниците в Бургас и Варна.

Самият Дилов, щом му допада толкова морализаторския патос, да погледне татенцето си, което по време на войната в Югославия, с тъпанарска логика декларира, че подкрепата за интервенцията на НАТО е толкова патриотична, колкото предателска е била преди години подкрепата за Варшавския договор при влизането в Чехословаки, и че което НАТО изтрепе и събори, Америка ще плати, защото обича да плаща. Ала-бала.

Всъщност поредните напъни на шоуменчетата да доскачат до властта е разбираем. Лакомият Костов докара политическия пазар до такава теснотия, че там вече място се освобождава само от взаимно изтребване.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ