През отчетния период президента каза и свърши

При комунизма всичко беше ясно. От едната страна бяха “те”, т.е. омразната червена номенклатура. От другата бяхме “ние”, т.е. обществото, борещо се за жадуваната демокрация. Между нас, борещите се, и тоталитарната власт стоеше УБО-то с добре ушити костюми, под които криеха автоматите.

След това дойде демокрацията и всичко стана точно наопъки. УБО започна да пази онези, от които само допреди няколко месеца пазеха. И обратното. Понеже новата демократична номенклатура се роеше и работата на новите “горили” започна да става все повече.

При комуната охрана се даваше на малък кръг от хора - на генералния секретар на ЦК на БКП, председателя на Държавния съвет /в този случай беше един - Тодор Живков/, на някои членове на Политбюро, на някои секретари на ЦК, на министър-председателя, на трима министри - на отбраната, на вътрешните работи и на външните работи. Повечето от тях обаче от практични съображения /на челно място да могат да кръшкат на жените си/ не използваха охраната. Някои си караха лично колите, с което вдигаха кръвното на покойния Кашев, а след това - на Милушев.

На разположение на УБО бяха няколкодесетки леки коли, от които поне една би трябвало да е бронирана, кухня, около 100-150 офицери и сътрудници, готвачи. Това беше всичко...

При демокрацията настъпиха коренни промени. Растеше броят на пазените и на пазачите. Демократичните Сульо и Пульо се ръководят от тезата, че “важният политик е пазеният политик”. Информацията кой е пазен, кой го пази, заради какво е пазен, в България днес е най-голямата държавна тайна, според стария комунистически принцип “Колкото по-малко знае врагът за нас, толкова по-добре за нас”.

Според някои, с извинение, политици, охраната трябва колкото се може повече да се вижда. /Точно обратното е по света./ Заради това си утвърдиха и специалните лампички, бурканчета, сиренки. Появата на Костов се съпровожда поне от три коли, в които са залегнали поне 10-12 души, които го пазят от всички. Основателно. По едно време сред тях имаше /има/ и една характерна мургава физиономия, която вероятно трябва да представлява Костов на млади години, т.е. двойник, който да заблуждава напълно дебнещия при драгалевските гробища враг.

Фолклорно и колоритно е и движението на Петър Стоянов насам-натам. Вероятно охраната се грижи не само за него и премиера, но и съпругите, децата и т.н. А тъй като там братовчедите са много, това означава, че поне половин България при демокрацията е охранявана от ген. Владимиров. Е, виждате ли какви са предимствата й. А не както твърдят онези, които не са братовчеди, че парите им отиват за пазене на Сульо и Пуло, и че колкото по-голям е Сульо, и другият - Пульо, толкова по-голяма е охраната им.

Появяват се и нови обичаи. Говори се че на един семеен празник на президента, на който се очаквали много демократи, охраната поискала да претърси президентското жилище и бельото му. След това, на приема не го оставяли и на крачка, въпреки че човекът тук-таме искал да си поговори по-интимно с някой демократ. Обяснили му, че вардят така, не защото се страхуват някой да не му направи нещо лошо, а за да могат във всеки един даден момент да му подадат мобифона ако г-н Клинтън му се обади, за да му съобщи лично, че ще вземе да дойде на посещение в България.

Е, тогава тепърва ще падне вардене, залягане и надничане. Охраната вече е започнала тренировки, което се вижда и от публикуваната неопровержима илюстрация...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ