От медицинска гледна точка нещата са ясни. Тези личности са клинични случаи.

Но те не са изключение.

Хитлер беше с един тестис. В сексуалните си връзки демонстрираше садо-мазохизъм и искаше от партньорките си /с извинение/ да уринират върху лицето му, да го обиждат, да го ритат...

Лявата ръка на Сталин беше с четири сантиметра по-къса от дясната. Той беше много нисък, имаше сраснали пръсти на краката, а лицето му беше изядено от едра шарка. Своите комплекси изкарваше на околните. Садизмът на Сталин се изразяваше по определен начин, най-голямо удоволствие му доставяха психичните мъчения.

Мао Цзе Дун искаше божествен култ като “слънцето на човечеството”, “надеждата на планетата”, “бащата на хората” и т.н.

Саддам Хюсеин е злокачествен нарцис - мегаломания, мания за преследване...

Горните примери събуждат въпросът дали тези хора са нормални.

В известна степен са прави. Такива хора едва ли са нормални, тъй като нарушават всички морални норми.

Но защо да се връщаме назад?

Погледнете хората във властта на България.

Крайните изяви на психиатрична параноична интерпретация на действителността са характерни за тях. “Това са луди хора - казват за тях - кретени, тъпанари, глупаци”.

С определението “кретен” етимолозите определят някого, който е загубил качествата си да познава и възприема критично действителността. Но всичките цитирани по-горе Хитлер, Сталин, Мао, Саддам имат и елемент на нестандартност, която им даваше възможност да заемат по-особена позиция. В определен смисъл тези хора бяха неслучайни.

У нас параноиците във властта са напълно случайни и ограничени. Те са настроени само на една вълна - да откраднат колкото се може повече.

Всички известни психолози третират “параноичните личности” като хора, които са лишени от по-висши качества, от съчувствие, от скрупули, от интелект. Но именно заради тези качества у другите успяват да стигнат високи постове.

Професията на политика е с висок риск. Тя се нуждае от амбиция, сила, воля. Това е живот в постоянно напрежение, тъй като е конкуренция за най-рядка стока, каквато е властта. Демокрацията трябва да защитава обществото от тези параноици, да предпазва от психопатологията на властта. Но не и в България.

Огледайте се кой е в правителството, президентството, парламента?

Замислете се поне за малко над класическата дефиниция на параноята:

“Параноята е психическа болест, за която са типични проекциите на личните конфликти върху псевдовраждебността на околните. Хората, болни от параноични отклонения непрекъснато и неоснователно подозират, че са мамени и използвани от другите. Виждат постоянно атака срещу себе си, своята репутация и реагират с гняв или контраатака. Не вярват на приятели, сътрудници, сексуални партньори. Никога не прощават обидите или пренебрежението.”

Светът на параноика е пълен с опасности. Неговите сетива са винаги в крайна готовност, активират параноичния комплекс чрез егоцентризъм и мания за величие, враждебност към външния свят, панически страх да не бъде разгадан.

Изводът е за вас. Ако и сега не разберете за какво става дума никой не може да ви помогне.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ